след седмица

Ехее... кога мина повече от седмица? Мислех, че най-много два-три дни не съм наминавала насам. Е, нищо. Сега съм тук :)
Дните си вървят нормални.
Лесно ми е. Леко ми е. С мислите си съм в хармония. С действията също.
Движението ми е по-редовно. Но получих съвет да не прекалявам. Защото предвидената ми храна не е за прекалена физическа активност. Затова се старая всеки ден да има по нещо по-умерено.
Бяха ми останали едни непреброени стъпала от разходките ми по сложен терен. Тази седмица ги преброих - точно 30. Значи при изкачване имам точно 175 стъпала. Почти колкото и когато асансьора е решил да си почива - 173  :) Определено предпочитам първите. В гората е по-приятно, а и те са по-неравномерни. Освен това усещането за натовареност е по-голямо.
В дните ми навлиза усилено и градинския фитнес. В тези дни пък земята ме зарежда с енергия.
С една дума - хармония. Ей такова ми е :)
Всичко е по план. Мисля, че ми харесва да е така. И най-важното, може би е, че не ми се иска ни крачка в страни да правя.
Сега е време за Сънчо.
Лека нощ!

.