водата

Животът на Земята се е зародил във водата.
Селища са се изграждали покрай източници на вода - извори, реки, езера.
Не е новост, че с вода е покрита около 70% от повърхността на Земята.
Едва ли е случайно, че човешкият организъм се състои от около 70% вода.
Жизнените процеси са свързани с водата. Тя е необходима за разтварянето на хранителните вещества. Осигурява обмяната на веществата и изхвърлянето на отпадните вещества.
Необходимостта от вода за човешкия организъм е около два литра за денонощие. Разбира се, при физическа дейност, при висока околна температура, това количество се увеличава. Сигналът за жажда е при загуба на 1% от водното съдържание на организма. Загуба на около 10% би могла да се възстанови от организма почти без последици, докато по-голям процент загуба на вода в организма, може да се окаже фатален. Оказват влияние и други условия- температура, стрес...
Кафето, чаят, газираните напитки, въпреки, че основно съдържат вода, то организма не може да я усвои напълно и тя да достигне до необходимите места.
Не така стои въпросът с плодовите и зеленчукови сокове. Те съдържат органична вода, която се усвоява много добре от организма. Витамините и минералите, които се съдържат са особено ценни.
Водата спомага за поддържане на нормално тегло на тялото. Тя регулира метаболизма и апетита. Затова се препоръчва при диети /не харесвам това понятие, по-добре да се каже, при здравословен начин на хранене с цел корекция на теглото/ да се пие повече вода, за да се постигнат по-добри и трайни резултати.
При прием на нормални количества вода може да се намали риска от някои видове рак. При вирусни заболявания вече почти всички лекари препоръчват повече течности - вода, билков чай /несъдържащ кофеин, който е диуретик/, плодови или зеленчукови сокове. Но това не са соковете от кутийки. А онези, от истински плодове, които ние сами си правим.
Водата може да предпази и намали дори главоболие. Чаша топла вода разширява кръвоносните съдове и помага на кръвта да достигне до мозъка. Тогава защо да не си направим чаша топъл чай с любима билка - мента, маточина, шипка, липа...? Или букет от билки?
А когато главоболието се дължи на повишено кръвно налягане, може да се опита с гореща вода да се обливат ръцете от лактите към китките. Увеличава се температурата на водата постепенно, до търпимост, разбира се. Това наистина действа.

Време е за чаша вода.

.

месечен отчет

Е, престраших се и днес точно месец след началото на сериозните ми намерения съм готова с отчета.
Ето го накратко, а после ще си признавам мислите.
Килограмите са с минус 2,5. Талията - минус 6 см. Ханш - минус 3 см. Бедрата - минус 2,5 см. Ръцете - минус 2 см.
Това е.
Да си призная очаквах повечко. Но важното е, че посоката е вярна и всички мерки са със знак минус. Затова не искам да мисля за очакванията, а за резултатите, които са радващи.
Като голям плюс за този месец отчитам постоянството си и новите навици. Някъде, преди време, бях чела една книга как да си създадем положителни навици. И за всеки навик било достатъчно да се повтаря действието или мисълта в 21 последователни дни. След този период новостта вече е навик.
В този смисъл значи имам вече изградени навици, все пак месец ги повтарям. Имам си и навици в процес на изграждане, защото ги въвеждах постепенно, а не на веднъж. През следващия месец ще си създам и нови положителни навици.
Ето една проста сметка:
Запазвайки това темпо, ще са ми необходими десет месеца, за да достигна целта си.
Много ли са?
Не, не са много!
Десет месеца, това не е дори и година от моя живот. На фона на всичките ми години до сега, когато съм се чувствала неудобно в тялото си, това е един миг. Добре де, не е точно миг, но все пак е твърде малка част от него, която си заслужава да измина по пътя към целта си. Да измина по пътя към новия си начин на живот, по-качествен и осмислен.
И така от днес започва втория месец. С мен е един много силен мотив. Искам си го и ще си го пазя! Опитвам се и всеки ден да си намирам по-малки мотивчета. Нали имаше една мисъл - капка по капка вир става. Защо това да не важи и за мотивите? Мотивче по мотивче и ето ти една голяма мотивация.
Тогава... напред мила! Продължавай!

.

не съм забравила

Изпитвали ли сте радост от движението?
От онова движение, във всичките му форми. Дали ще е разходка, дали ще е бягане, скачане, колоездене, плуване. Мога да изброявам много и пак ще пропусна.
Радост от онзи момент, в който усещате движението с всяка клетка от съществото си. Онзи момент, в който усещате полета не само на духа, но и на тялото.
Чувството за свобода на тялото е нещо прекрасно. Движение без ограничение. Случва ми се все по-скоро след началото на физическата ми активност. И настроението ме владее все по-дълго след тренировките.
Хм, тренировки - звучи сериозно. За някой може и да изглежда малко и несериозно, но за мен е важно и сериозно. И то точно защото ме радват с моето постоянство.
Постоянство. Бих казала, че това е едно от най-важните неща, когато човек е решил да направи промяна в начина си на живот. Начинът на живот, който ще доведе до промени в качеството на живота.
Със сигурност съм чела подобни съвети много пъти. Ето, чак сега, когато го прилагам на "свой гръб" вярвам в тези думи на 100%. Защо ли не го направих по-рано? Защото сега е моментът за мен.
Радвам се, че моите клетки не са забравили радостта от движението и днес почувствах тази радост с цялата си същност.

.

решение

Да, не съм забравила, днес е събота. Ден за мерки. Да, ама не. Нямам кантар. Затова отлагам меренето.
Но мога да взема решение.
Реших да се сприятеля в по-близко приятелство с кростренажора си. Милият, не му обръщам достатъчно внимание. А ми бе подарен преди цяла вечност. То бе радост, то бе чудо. Като всяко чудо - до три дни. Е, не бяха три, може би тридесет. И после се сближавахме за определени моменти, но не ни е било писано за дълго.
Та затова днес го пиша, черно на бяло. Защо да не бъде като любов завинаги.
То - завинаги - звучи малко фалшиво.Колко неща в тоя живот, дето съм ги мислила, че са завинаги, се оказаха еднодневки. Та ако не е завинаги, поне да е за достатъчно за дълго.
Чувствам се изпълнена с енергия. Усещам, че и наближавайки първи юли /нищо специално няма за мен в тази дата, освен, че е първи - начало/, сякаш започва едно ново начало. Вече успях да въведа доста неща в ежедневието си, които следвам упорито, а понякога и не толкова. Но по-важно е, че посоката която поех, усещам и знам, че е правилна. Освен това и резултатите говорят за това.
Не съм се похвалила. В тибетските упражнения достигнах до максимума - 21 повторения. Вярно първите дни започнах със седем, десет, петнадесет. Но усетих още енергия и един ден - просто се получиха. Радвам се, че ги повторих и на другия ден, и на по-другия, и така до сега. След три-четири дена имах ден, в който едва достигнах десет повторения, но това не ме притесни. Приех го, че това не е "денят ми". Всеки има такива дни, нали?
Сега се радвам на утрото всяка сутрин с тези чудесни упражнения. Дават толкова енергия за целия ден, чак е трудно да се повярва, че тези сравнително лесни упражнения, отнемащи не повече от десет минути, имат такава сила да променят живота ми. Да, наистина усещам, че животът ми е променен, нов. Такъв какъвто си го искам и харесвам.
А сега... към леглото. Взех и това решение. Има една приказка - рано пиле, рано пее. Да я проверя имам възможност.
.
.

шоколад

Ами, да.
Обичам шоколад.
И изядох един.
След вечеря.
Навън валеше.
И ми стана студено.
Усетих тъга.
И празнота.
А шоколадът ми даде спокойствие.
Беше вкусен.

.