петък, 24 май 2013 г.

страхът

Страхът... усетих го... студен и силен... обсебващ и вледеняващ... Страхът, че може и да няма утре...
Не очаквах. Не предполагах и дори за миг, че е възможно на мене да се случи.
Хипертонична криза. Звучи остро, гадно и ръбато.
И да кажеш, че е кой знае колко много - ами не, не е.  Само някакви си 150/100. И  то 150-те си бяха даже 148. Ама, на'... на мен ми беше лошо, болно и ужасно страшно.
Безсилието ме съсипваше... Сигурна съм, че много знам за такъв проблем. С други съм споделяла и моите знания са им помагали. Но на себе си не успях да помогна. Тогава, когато страхът ме хвана за гърлото и само сълзите ми течаха.
Болката в тила... за първи път усетих там да ме боли. Толкова силна, притискаща, сякаш в земята натикваща...След капките от глог, въздух си поемам с болка олекотена и... аха да се надигна над кошмара случващ се... нещо силно ме натиска пак отзад... и тук... страхът е вече господар.
Страхът... дали ще има утре... И плачът от безсилието, което съм в момента...
Знам, че трябва да съм спокойна в случай като този. И дишане дълбоко правих. И мисли позитивни виках... Обаче, той, страхът... всичко в мене е блокирал...
Непознато и неженено усещане. Не го искам никога повече!
След по-малко и от 24 часа вече всичко е... нормално. Дори изненадващо нормално за лекаря ми.  И то само след едно хапче, а той бе уверен, че ще ми трябва поне 3-4 дена. Радвам се, че нямам нужда от тези хапчета. Сигурна съм, че има още много начини, които са действащи и за които трябва да науча повече. И да използвам за себе си. Без да допускам пак страховете да ме обсебват.
А страхът... той остави ми една голяма удивителна - !
Да ми напомня. Че неочакваното също случва се.
Сега имам възможност и задължение към себе си да избера какво да правя занапред. Към себе си и към тези, които обичам...
Бледнеещата сянка от главоболие ми напомня, че нямам време за губене. 104/67 - това май също не е много добре. Но ще се оправи. Защото знам как и защото вярвам, че тези знания ще ми помогнат. Е, аз и миналата вечер знаех ;) Може би и вярвах, но дали достатъчно си вярвах...
Сега си вярвам и искам да си вярвам. Бързото ми възстановяване ми дава кураж и надежда за успех. Значи ще успея...
А сега е време за една дебела книга със знания различни, потвърдени от живота.
Като казах книга... Там е истината...
Честит празник на българската просвета!

.

петък, 3 май 2013 г.

мисля си

Да, отдавна не съм идвала тук...
Загубих си оптимизма, нейде из дните си.
Не направих детокс по пълнолуние. Причини мога да изброя, но дали е необходимо. Е, направих плодово - оризов ден, което все пак е нещо. Мога да се похваля с победа и над шоколадовото чудовище - изкусилище. Сега, след половината от "празничните" дни, мога да твърдя, че всичко е под контрол. Владея се. Хубавото е, че дори физическата ми активност е повишена.
Не знам как да продължа напред. Кантарът е ужасен. Стои и не мърда надолу. Цяла вечност вече...
Напоследък се замислям,че има дни и части от дни, в които съм спокойна. Да, точно така, спокойна съм. Тогава нямам ни една хапка породена от "емоционален глад". И ми е толкова добре...
Но има и дни и части от дни, в които... и за разправяне не е...
Искам спокойствие. Имам нужда от спокойствие. И не само заради "емоционалния глад"...
Трябва да си намеря спокойствието...

.