събота, 29 януари 2011 г.

успехите


Успехите отново са за мен. Това ме радва.
Чувствам се спокойна и много силна.
Вече знам - МОГА!
Но имам нужда да го споделя...
Да го споделя с човека, който е най-важен за мен!
Много ме подкрепя, благодарна съм!
Знам, че с мен се радва и на най-малкия ми успех.
Знам, че ще се радва на цялостния ми успех.
Ще се радва за мен.
Искам да го зарадвам...
И освен успех пред мен няма друго!
Трябва! /дори да не харесвам тази дума/
Трябва, не е задължение, а желание!
И ще го направя!
Успехът ще го има!
Заради мен!
И заради него!
А днес отчетох си поредния успех...
И утре пак ще има...
Знам...

.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

победата над себе си


Изкушението...
Много е силно...
Обаче аз успях!
И съм много горда със себе си!
Разбира се, нямаше да е кой знае какъв проблем.
По-важното е обаче, че устоях, въпреки всички мисли, които ми минаваха, че няма проблем ако мъничко си опитам.
Не си опитах и нищо не ми стана.
Всъщност стана - чувствам се силна.
Усещането за сила... харесва ми.
Сега си доказах, че мога!
Ще успея с това, с което се захванах!
Колко е хубаво усещането, че аз владея себе си!
:)

.

вторник, 18 януари 2011 г.

осъзнаване

 .
Видях страхът от болест в очите на друг...
И се изплаших и аз.
Знам, страхът не е добър съветник никога.
Не искам да ставам зависима от лекари и лекарства.
Лекарят ми е добър специалист, затова си го избрах. Леко се говори с него, но не искам да си общувам с него в кабинета му. По-добре да се срещаме там 2-3 пъти в годината за профилактика. А когато се срещаме в града ще му се усмихвам.
Не искам да ходя в аптеката на точна дата за торбичката с лекарства.
Лекарства... Химия, която ако облекчи едно, със сигурност разбутала е три.
Не, не отричам, че има нужда в случаи на спешност. Но не искам от онези дето с тях се ляга и със тях се става.
Болестите най-често породени са от безгрижие и несериозно отношение към здравето. За които сами сме си виновни. Заради мързел, който не си признаваме...
Лекарсвото в минало време е било храната. Чистата храна, чистия въздух, чистата природа...
Днес не можем да се похвалим с чистота. Много често не знаем какво слагаме в чиниите си.
Все по-често отсъстват и чистите ни мисли, чистите ни чувства... И кръгът омагьосан се заформи...
Може би затова имаме нужда от така наречените хранителни добавки. Да добавим нещо, за да подобрим храненето си. В аптеките има огромно изобилие. И кое да изберем... лекарите ни не знаят, в повечето случаи. Остава ни да се ограмотяваме сами. И да внимаваме...
Но истината е все пак в избора на храни. Труден, но не и невъзможен. Винаги имаме избор, нека да го правим грамотно.
Истината е и в движението. Имаме нужда от него, голяма. Днес не ходим за дърва в гората, нито на нивата да орем... Включваме копчето на климатика и е топло. Хляб купуваме от магазина, където с колата сме отишли, а не с краката.
Като казах хляб, да си кажа - аз направих бойкот на купешкия хляб. То не знам какво купувам. Затова си меся, а от скоро и домашна фурна имам за помощник. Е, това се казва хляб. И децата ми го искат и го предпочитат.
Всичко няма как да е идеално, но това, което мога ще го правя. За здравето на всички у дома.
Страхът, който днес и вчера видях... няма да забравя.
Ще ми напомня и мързелът, дори в зародиш, ще ми гони.
Сега е време за малко движение, преди вечерята да дойде...
Осъзната днес се чувствам. И даже с малко гордост го споделям. 

.

сряда, 12 януари 2011 г.

възможностите...

Не знам. Може би някой може и да може всеки ден да прави едни и същи неща, едни и същи движения. По един и същ начин да отива на работа, да спортува едно и също, да прави точно същите движения, повторения.Може би и повечето хора да са така.
Е, аз пък не мога. Еднообразието ме убива. Силна дума казах, не е физическо убийство, но емоционалното... дали не е по-силно.
Не съм съвсем разхвърляна. Обичам да има някакъв ред. Дори сама си го създавам. Но и в реда може да се създаде разнообразие, има място за различие.
Ето, някои неща ги правя всеки ден. Обичам си тибетските упражнения. Правя си ги всеки ден. Достигнах максималния брой повторения. Не си ли противореча? Не. Защото обичам да сменям мястото, където ги правя. Времето е също променливо. Опитах само сутрин. Да, добре, може... но след време, мястото и времето се промениха. И пак е различно, поне така си го усещам.
С този пример и с някои други, доказах на себе си, че е възможно разнообразие и в ежедневните, постоянните неща. И сега, когато си имам това доказателство определено ми е по-удовлетворено ;)
Възможностите са навсякъде край нас. Ето, стълбището... Всеки се изкачва по някакви стълби всеки ден. На много места има препоръки да се забрави за асансьора, за ползата от изкачване и слизане на стълби. 
Тази възможност открих за себе си. Винаги съм си мислела - как ще хукна по стълбите, колко трябва да изкача наведнъж, дали като слизам, не си почивам и да се губи ефекта...
Открих и още нещо. Всички опасения и притеснения са били излишни. Слизаш, качваш, слизаш, качваш - това не е по-малко натоварващо от едно качване. Дори е повече.
Оказа се, че май онова червейче - мързел, дето си го нося в мен, е саботирало началото на една чудесна възможност за раздвижване.
Благодарна съм, че все пак я открих за себе си. Нали казват - по-добре късно, отколкото никога :)
Сега, след като достатъчно постоях пред компютъра... защо ли да не походя малко по стълбището ;) 5-6-7 минутки - все си е от полза за тонуса.
Хайде, на стълбите...

.

вторник, 11 януари 2011 г.

уморено ми е

.
Днес ми е уморено.  Като вчера. Но вчера ежедневието ме съживи. А днес нищо не помага. Не искам да ми е такова - уморено. Търся си тонуса. Всичко "от плана" си изпълних. Насила се усмихнах. Всичко де-що зная не помага днес. Движението,  упражненията за добро утро, лимона кисел, пчелния прашец, закуската - претеглена и балансирана, разговор приятен, книга интересна... сякаш всичко е напразно. За момент погледнах към кутията с бонбони и се плеснах през ръцете. Да, точно. И припомних си, че това е най-лесния път надолу, към това, което не желая.
А аз искам... желанията мои други са.
Средата на деня е. Не се предавам и да се опитвам ще продължавам. Да се победя... днес...
Усещам, даже бавно мисля. Но ще го измисля, знам и искам...
Денят е предстоящ - така е по-добре да мисля.

.

събота, 8 януари 2011 г.

добрите намерения


С намерения добри, разбира се, започнах Новата година.
Все още чиста и неопетнена е от оправдания на съвестта, излишни.
И не трая да се самопоздравя за победи мънички над мен и моя мързел, дето ми все ми идва непоканен.
Като начало, най-доволна съм, че в утро ранно си започвам дните. Както ми се каза - дните са на ранобудните... И се чувствам по-добре, когато свърша си по график нареденото. Не ми пречи, че спят си другите, даже ми е по-добре.
Сега се уча да си лягам рано, знам ще ми хареса. Даже и успявам, макар и с малки стъпки. Но пък по-е важно, че стъпките са в посоката, която аз си искам.
Сезона на лимоните за мен си го създавам. И всяка сутрин със сока му започвам. В чаша с топла вода, киселият сок ме освежава и ми дава тонус. Спомням си, във времена далечни, и капка не опитвах, толкова ми беше кисело. Но пък днес, с водичка май си го обичам. До къде може да се промени човек? Всъщност май и много повече от лимон, промяна може да постигне.
Добрите намерения... цял извор са за мен сега. Защото знам - здравето е незаменимо. Оценяваме го когато е далече. И нека да използвам аз ума си и направя важното за себе си, преди да съм загубила дара ценен, даден ми с живота. Мисля си и оценявам начина си на живот. Не е перфектен, нито най- за пример. Но като гледам покрай мен, не мога да не се похваля, че все пак навреме нещо осъзнала съм. И макар да не съм редовна в изпълнения на намеренията, това, което правя в дните на ентусиазъм ми е било от полза. Питам се, обаче, защо не мога да направя добрите намерения ежедневие мое... И отговори си намирам, които с оправдания граничат. Но на кого се оправдавам? Нима е нужно?
Опитвам се да се приема, човек съм като всички и грешките са неизбежни. Но самоукори и самоомраза никак не помагат. И знам го, и пак понякога го правя. Искам таз година да успея да се повече приема. Знам си, пак ще имам дни на ентусиазъм и много ще си се харесвам. Ще имам дни на самосъжаления и оправдания пред себе си. Искам вторите все по-малко да са. Освен да си го припомням по-често, друго не остава.
А днес, както беше вчера и във всичките ми дни от таз година, утрото си го започнах както ми харесва - с намеренията ми добри, които си изпълних...
Имам си мотив... и много силен е за мен. Искам да си го запазя... и да си припомням, че смисълът един е - здравето да е със нас...
С усмивка пак поемам аз напред и не забравям за намеренията ми добри, които съм решена днес и утре, и всеки ден да отстоявам...

.