сряда, 31 декември 2014 г.

нещо ново

Нямам търпение да се изфукам. С нещо ново ще стартирам Новата година.
Соня има нов проект: Практическа йога за всеки ден. Сигурна съм, че ще е чудесно. Затова й писах ;) И вече знам какво ще правя  вечерта на всяка сряда.
Сега са едни дълги, дълги празнични дни. Да кажа, че съм доволна от активността си - ще излъжа. Може би му и поотпуснах малко края с храните, но съм доволна, че е малко. Освен това навика за сутрешна напитка с лимон си го спазвам и в тези празнични сутрини. И много ми е добре ;)
Миналия ден си мислех и си говорихме в къщи, че заниманията с йога, които си правехме със Соня, ми липсват и нека дойде януари, че да се организирам пак за нещо. И то, нещото, ме намери. Ах, каква мотивация си имам... 
И още нещо от най-близките планове, които си знам, че ще се изпълнят безпроблемно - детокс по пълнолуние.  Луната ще е пълна на пети януари. Едва ли ще е възможно да е тридневен детокс. Със сигурност ще е на пети. За сега под въпрос ми е четвърти януари. Но каквото и да стане, все ще е от полза.
Хайде, че е време...
Весело изпращане на старата година и топло посрещане на Новата година!

.

неделя, 21 декември 2014 г.

за Пътят...

Едно ми е... отчетно...
Отчитам си успешна година по Пътя ми към здраве. 
Научих много. Опитах много. Постигнах много.
Имам да уча много повече. Предстои да опитам  много повече. Мога да постигна много повече.
Ще уча. Ще опитвам. Ще постигна.
Мотивация си имам. Имала съм я в различна степен в различно време. Мотивацията ми не е константа. Тя се влияе от знанията ми, от опитността ми, от постиженията ми. Влияе се от моментното ми състояние, от ежедневните ми настроения, от всичко край мен и в мен. Това е естествено. Това е и управляемо с различен успех.
Пътят е разнообразен. По-тесен или по-широк, по-прав или със завои живописни или страшни. Няколко месеца сякаш се движих по широка, светла и права магистрала. Но това не може да е безкрай.И не е интересно.
Сега Пътят ми е спокоен. По-малко скоростен. С време за усвояване на повече знания. С възможности за повече опити. С още постижения.
Постиженията ми нямат размер. Не искам да ги определям като големи, малки, средни. Те са си мои постижения и са ми ценни. Размерът не може да се определи нито с време, нито с усилията, дори не и със знания вложени в него, не и с каквито и да е мерки и теглилки. Постиженията ми са ценности, които нямат цена.
Понякога бях с хаотични настроения и занимания. Понякога с ред и дисциплина дните ми бяха. От всичко имах си нужда. И пак ще съм такава. Може би защото същността ми е такава. Неспокойна... Устремена... Педантична...Еуфорична... Крайна.... И безкрайна... ;)
Не е рано да се поздравя.
Не е рано да си обещая.
Поздравявам се за всичко, което си постигнах.
Обещавам си, че Пътя си ще следвам и успехи пак ще имам.
В начинанията си не съм сама. И няма как да бъда. Знания от книгите събирам. От виртуалния свят, който е безкраен. С хората край мен съм. И с тези, които са ми близки без да сме се виждали дори.
Четири месеца със дружка споделяхме през ден сутрешните си разходки. С утрешната ще закрием общите разходки за тази година. Но януари да ни чака ;) И това ако не е постоянство?
За постоянството ми се говори. Това тъй важен е за мен успех. Постоянството усещах, че ми липсва, но вече знам, усещам го, че мога го. Доказах си го. Както си доказвам и другите неща, в които вяра нямах си.
Вярата... Дълга тема би било, ако започна да си пиша тук... Вярата - необходимост е. От най-важните. За мен... /вероятно и за другите, но не искам обобщения да правя/
А сега... Лека нощ!

.

събота, 20 декември 2014 г.

за етикетите

Тази статия ми хареса:  да вземем най-доброто от всички режими на хранене!
Етикети, етикети, етикети...
Не веднъж съм си мислила за етикетите, които сами си поставяме, които другите ни поставят.
В тази статия намерих доста голяма част от своите мисли, но по-подредени. Затова сега не е нужно да пиша нищо повече.
Лека вечер!

.

неделя, 14 декември 2014 г.

неделно утро

Ехеее, колко време не съм идвала тук :)
Като брой дни не е кой знае колко много, но като събития...
И така...
Детоксът си беше класически, тридневен. С ден за захранване по всички правила. И с едно голямо, много голямо удовлетворение от дните, в които мислих за себе си.  /Не приемам обвинения в егоизъм./
Преди малко се върнах от освежаваща утринна разходка. Малкото минуси, лекия ветрец, опитващ да смрази телата и слънцето, което топли душите... След такова утро в неделя ще си направя уютен и спокоен деня. Какъвто ми харесва... И както ми хареса. Без планове и без задачи /не, че няма, ама днес ще е така/.
Започнах си деня /на ранина/ с топла вода и лимон. Сега си продължавам с ароматен чай, от събрания през лятото лофант. Други след него ще си правя.
И още занимания ще си намеря, в които все добро за себе си ще правя. Защото си го заслужавам, пък ;)
:) :) :)

.

петък, 5 декември 2014 г.

детоксово време

Детоксово време е. Преди пълната луна.
Днес бе вторият ден. Успешен е. Като вчерашния. Какъвто ще е и утрешният.
Никакви съмнения не съм имала. Неведнъж съм си доказала, че мога. Тези дни ми носят неизброими ползи за здравето, че нямам никаква нужда да се убеждавам по някакъв начин. Тези дни ги искам. Тялото ми и душата ми ги искат.
Прочистването не е само на физическо ниво. Прочистват се и мислите ми. Стават едни такива... ясни, бистри, прави ;)... прави... хихихи... прави... Нали си признах какви са ми хубави мислите? Други доказателства не трябват ;)
Цитрусите са много подходящи за сокове. Английската сол и тя ;)
Единственото недобро нещо е студът. Ама аз си го знам. Затова топъл чай и повече обличане ми помагат.
Вчерашния ден го изкарах предимно в леглото с книга и завивка. Днешният е доста работен. Посвърших някои работи. Така е, като си имам енергия. А за утре дори си я планирах. Знам, че ще си я свърша.
А, да... И много ми е леко... Едно такова... полетно... ;)
Хайде, толкова за отчета днес.
Време е за последната ми чаша сок, за топъл чай и за Сънчо...
Лека вечер!

.

сряда, 3 декември 2014 г.

вечерни мисли

В очакване на утрото съм.
Денят ще е първият от трите за детокса по пълнолуние.
Очаквам го с нетърпение. Последният ми детокс беше при мартенското пълнолуние. Искам го и чувствам необходимост от тази детоксикация.
Току-що се върнах от вечерна разходка.  Със сигурност ще е добра база за хубав сън. Вече няма да се мотая по късна доба, а до 22:00 ще съм в леглото. Обещах си го най-сериозно и ще си го изпълня :)
Утрото по прогноза ще е дъждовно, но това няма да е пречка за сутрешната разходка. Приготвих си чадър :) Така, че...
Очаквам утрото...
Лека нощ!

.

неделя, 30 ноември 2014 г.

неделно утро

Снощи имах някакво неприятно главоболие, което не се повлия от опитите ми да се отърва от него. Но затова пък времето ми с главоболие беше изключително, ама наистина изключително,  резултатно, що се касае за размислите ми и решенията, които взех. След неприлично късното ми лягане, поради невъзможност да заспя с болки, тази сутрин се събудих точно, ама точно, минута преди алармата си. Веднага станах. Дори не помислих за обичайните "още две минутки".
Денят ми започна според всичките ми най-добри намерения с лимон и топла вода, а след малко и пчелен прашец. В това време си направих няколко билкови запарки.
Топло обличане и разходката сутрешна, въпреки мъгливото и росолящо време.
Топлите /все още/ чайчета ме посрещат след едночасовата разходка. Днес екзотика има за хапване - райска ябълка и киви.
Тук е момента да си призная, че запазвам приема на растителен протеин с кисело мляко. По време на хранителния ми план това беше за обед, а причината е, че съм се ориентирала към вегетарианство и не съм имала достатъчно източници на качествени протеини. Признавам, че не споделям това мнение, но така или иначе, протеин ми се намира и решението ми е да го използвам сутрин. Сутрин е силно казано, защото се случи, а и ще се случва след единадесет часа.
В момента се чувствам изпълнена с енергия. Да спомена ли и бързото ми ошетване в кухнята? ;)
Сега искам да попривърша с някои задачи поизостанали, затова ще си поработя. Какво като е неделя? Аз сама си избирам кога и колко да работя. Нека само да има работа ;)
За деня си имам и още планове за добрите ми навици. Но всичко по реда си.
Топла неделя!
Дори и един чай може да промени деня...

.

петък, 28 ноември 2014 г.

реших

Миналата зима, на всяко пълнолуние, правех тридневните детокси със сокове от цитрусови плодове по метода на д-р Атанас Михайлов.
На 6 декември е пълната луна. Реших - ще правя тридневен детокс. Искам и усещам, че имам нужда. Щом не трябва да спазвам хранителен план, значи мога да си прилагам доказалите се полезности, които в някакъв етап от живота ми, са ми носили полза. Детоксът по пълнолуние е едно от тези неща.
Предстои ми старт в четвъртък. Очаквам го. И знам, че това ще е успешна крачка по пътя ми към здраве.
Но до тогава има време. 
Сега нещо ежедневно. Денят ми е доста динамичен. Започнах го, според снощните си намерения, с лимонов сок и топла вода. Продължих с разходка, която отново бе рекордно бърза. Скоро разстоянието, което изминаваме /около седем километра/ няма да ни е достатъчно като време. Но решение ще има. За него - когато му дойде време. По-важното е, че днес температурата беше на границата на замръзване, но това изобщо не може да бъде причина за отказване от така енергизиращите сутрешни разходки. И минуси ще понесем :) Лайкучката е доста свежа за сутрешния мраз и не се притеснява от някакви си минуси.
След разходката, закуската ми започната с пчелен пращец, продължи с кисело мляко и малинки замразени. Енергията ми за деня се удвои ;) И така... до сега.
За тази вечер съм си подготвила доооста по-ранно лягане, че снощи... Е, всички го разбраха, че ми беше вечер за мрънкане :)
Затова...
Лека нощ!

.

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

среднощно

Моят хранителен план приключи...
Това би трябвало да е...
Въпреки, че целта ми е далече. Но какво ли означавало цел, била съм постигнала много... Сега ще се храня като всички хора по света... Но аз не искам "като всички"...

Вече пети ден не мога да си намеря отговори на въпросите, които ме преследват. Да, преследват ме. Въпроси без отговори, които да се базират на логиката. Поне не и на моята. Не разбирам.

Добре... Приемам го. Все пак нямам друг избор. Разбирам други неща, а ми се иска да ги не разбирам...

Излишно е да се измъчвам заради неочакваността.
Продължавам напред сама.
Да, вече съм САМА.
Имах нужда от подкрепа. И получих. Но имах нужда от още. А сега нямам.
Но пък имам... себе си...
Продължавам...
Освен храненето, значение има движението. Важно е и мисленето. Затова сега съм тук и си мрънкам. За да приключа с това мислене. За да продължа с другото си мислене.
До няколко дни ще съм наясно с промените, които искам да направя в храненето си.
Промени ще има и в движението ми. Но има и някои константи. Като сутрешните разходки през ден. Освен ползата от движението има полза и за закаляването, а в този сезон си е доста актуално. Ползата е и на едно по-високо ниво от физическото. Разговорите... Разговорите са нещо, което ми носи много силен псохо-емоционален ефект.
И така: Окъснях, но сега не искам да мисля, че е проблем. Защото имах нужда да съм тук...
А утре ще започна с лимон и разходка.

Лека нощ!

.

събота, 22 ноември 2014 г.

съботно

Събота с разходка дълга, дълга се започна...
Е, преди нея вода с лимон изпих си. След нея пчелния прашец добре  дойде ми. Закуска според плана и денят се завъртя.
Според плановете смели трябваше доста работа да си отхвърля. В пожелания повечето си остана. Сигурно защото събота е ;)
Утре е неделя. Планове не правя. Каквото случи се, ще го отчитам само :)
А сега е време за... Сънчо. Не, не е рано. Нищо, че привечерно му поспах. То, щото събота е ;)
Лека съботна нощ!

.

петък, 21 ноември 2014 г.

петъчен релакс

Ден за повечко релакс.
Денят започна с успиване... Ами... така е, като няма уговорка за сутрешна разходка :)
После домакинско шетане, книга, следобедна сиеста, книга... Вече съм приключила с храненето си за днес.
След малко пак на йога ще се отдам.
Имам желание за вечерна разходка, но... ще видим. Тя не зависи само от мен.
Сутрешната разходка ми е сигурна. Съботата ми ще започне по приятен и полезен начин.
Лека и топла вечер!

.

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

вечерни мисли

Ехеее, колко отдавна съм била тук. Десетина дена...
Дни, в които сутрешните разходки през ден са редовни. Няколко вечери има и вечерни разходки, които определено ме приспиват, въпреки препоръките преди сън да няма активно движение.
Тия дни хранителния ми план е в процес на промяна. От четири хранения минавам на три. Следобедната закуска става излишна. Сутрешната закуска се мести след сутрешната разходка.
Това ми дава възможност да се върна към един зимен и много приятен навик за мен. Чаша топла вода с лимон... Харесва ми топлината в студените утрини. Спомням си преди години, когато за пръв път пих топла вода с лимон... как му се мръщех... Добавях мед, но пак не ставаше по-приемлив ;) Сега определено много ми харесва. В никакъв случай не бих му разваляла вкуса с мед или каквото и да е друго.
Вече е ежедневие и лъжичката пчелен прашец, който си хапвам /изпивам/ десетина минути преди закуската, която е съобразена с хранителния ми план
В сряда ми е ден за двучасовата йога. Вече се чувствам много по-... гъвкава, може би. И много по-уверена съм в минутите, в които се занимавам с йога през другите дни. Мога да разказвам до утре за хубавото, което ми се случва в тия часове :)
Сега... ще се отдам на йога и днес искам да си завърша минутките с някои обърнати пози.
А по-късно... защо не и вечерна разходка :)
Лека вечер!

.

вторник, 11 ноември 2014 г.

с усмивка

Много съм доволна :)
Две сутрини съм ранобудна и определено ми харесва. Само трябва да си лягам навреме. Ееех, за кой ли път си го повтарям, че и потретям ;)
Вчера сутринта чудесна бърза разходка се получи. Билките, събрани през лятото, вече се превръщат в ароматен чай. Вече два дена билковият чай е основната ми напитка. И все различна е. С разнообразието от треви не мисля, че ще се случи да пия едно и също нещо ;)
Снощи, прилично време след вечерята, отидох на среща с кростренажора. Официално прозвуча, ама то... Докато на терасата имаше саксии с тренажора не консумирахме любовта си, но снощи... ;) Като за среща след много време ни трябва период за опознаване. Та, снощи бяхме заедно за десет минути. Днес ще бъдем повече време в близост. Пак по същото време ще се срещнем. А сега... други дела...
Нека си кажа и за утре. В плановете имам сутрешна разходка. Продължението е с двучасова йога. Все хубави неща...
Стига толкова хвалби и планове ;) За днес, де...

.

неделя, 9 ноември 2014 г.

преди понеделник

Преди понеделник си събирам мотивацията.
Планове си правя.
От ония планове -  максималистичните.
А моите са даже и на степен максимална...
Дали ще ги изпълня? Искам...
Днес пак си гледах таблицата с мерки. Сантиметрите хич не са зле. Даже са си много хубави. Само кантарът е замръзнал. Като, че ли студ сибирски го е хванал...
Да, ама аз не искам да мисля за това. Ще си мисля за плановете, дето не написах, а само визуализирах.
Мисля, че визуализацията е много, много силен коз. Дали така е? Скоро ще го разбера /отново/.
Споменатото ми /напоследък/ намерение да си лягам по-рано, днес ще осъществя. Сега е рано. Но имам си вечерен ритуал /да го наречем/ преди лягане. До половин час ще съм прегърнала Сънчо...
Сутринта ще съм на разходка край реката... Въпреки мъглата дето Чолаков обещава. 
Лека нощ!

.

събота, 8 ноември 2014 г.

в събота

Съботната разходка се случи в мъгливо утро. Но това не попречи на слънчевото ни настроение.
Есента е повече зелена. Все пак е есен и й личи...
А ние с бърза крачка пак поставихме рекорд за време. Така е, постоянството си казва думата...
В съботни занимания из кухнята не си нарушавам хранителния план и спазвам си го точно.Сварих си елда. Все още ми е тя любима. Понякога за разнообразие търся други варианти за обяд, но с радост връщам се при елдата.
През лятото доста елда си хапвах и се чувствах чудесно. Сега пак съм си заредила в шкафа.
В съботния следобед умора ме налегна и на сиеста се отдадох. Сега се очертава пак за срещата със Сънчо да закъснея. Трябва да променя това. Искам да си лягам по-рано, поне два часа преди полунощ. Това ще доведе и до по-ранно посрещане на утрото. Имам нужда от сутрешно време. Време вече е за чаша с топла вода и лимон. Този навик искам пак да си го върна. Вече е сезона на лимоните и се намират на по-прилични цени. Ползата от такова започване на деня е многопосочна. Изпитано е. Освен да се организирам по-добре, друго не остава.
За тази вечер вече е късно, сиестата определи пак по-късно лягане, но пък утре ще имам време за лимона. Все пак неделя е ;)
Сега ще си послушам музика и ще се опитам да си поработя.
Лека вечер!

.

сряда, 5 ноември 2014 г.

мъгливо утро

В утрото мъгливо и студено на разходка се отправих. Вече знам как да се обличам, за да ми е комфортно дори в такова утро. Истината е, че никак не обичам да съм на студено. Но обичам онзи студ, който освежава и усмихва. Точно като тази сутрин :)
Утро за рекорд си беше. Явно движението сутрешно си е добра тренировка. Рекорд по време си записахме. Не повтарям всеки ден, но тези сутрешни разходки са в компания приятна. И дори да го не кажа, то се подразбира.
Та, тази сутрин, в разговори увлечени, теми различни разнищили, с усмивки заредили се, поставихме рекорд за време. Дааа... и все по-добри ще ставаме ;)
След разходката за йога се приготвих. Всеки път /днес за пети път ми беше/ Соня нещо по-различно ми показва. Определено ми харесва разнообразието и различната натовареност. Днес след двата часа усещах умора, но умора приятна. За релакса и енергията - то се знае. Неизчерпаеми за целия ми ден те бяха.
Снощи пак си споменах, ако някой не е забелязал - обичам да се хваля ;) Затова и днес ще се похваля. Много по-лесно ми беше да се огъвам и разтягам. Нещо, което не допусках, че ще е възможно скоро, днес се случи и успях. И после пак... и пак... Ех, каква ще стана ;)
И все още енергия в мене се намира, затова ще поработя и по други дела. Сигурно и музика ще си послушам, а после... може и да си припомня на килима нещичко от сутринта. За съня ще е добре. Че то и пълнолуние е...
Лека вечер! :)

.

вторник, 4 ноември 2014 г.

лека нощ

Вчера беше ден за мерки. Не ми се случи. Метъра не си намерих ;)...
За тази сутрин го приготвих и радости получих си от него. За разлика от кантара, който с някакви си грамове се движи...
Така... до след две седмици ще се срещам пак с метър и кантар. До тогава имам план и ще си го изпълнявам.
В плана точка важна е движението. Тази сутрин беше най-хладната за тази есен, в която разходка се полага. Въпреки студа, движението на бърз ход настроение създава. И тонус и енергия за целия ден.
Утре пак разходка ще има. После ще си имам йога. Още месец си планирах. С учител - Соня. Вече се опитвам самостоятелно да се занимавам по двадесет - тридесет минути на ден. И даже ми се получава ;) Получава се раздвижване, релакс и настроение страхотно...
И днес окъснях по нощите късни. Време ми е да потърся срещата си със Сънчо... А утре или пък когато сколасам, пак ще дойда тук да се похваля ;)  Щото аз обичам да се хваля ;) ;)
И да се усмихвам също го обичам :) :) :)
Лека нощ!

.

събота, 1 ноември 2014 г.

тази седмица

Седмицата е към края си. Двадесет и осмата седмица от Началото. Началото на промяната в мен, с мен...
От доста време, вече месец и нещо, получи се застой. Ами... не, не ми харесва. Но знам, че неизбежен е. Миналия ден пак прегледах отчета с мерките. Оказа се, че все пак застоят не е толкова негативен. Да, килограмите са същите, но сантиметрите промяната отчитат. Да, промяната е малка, но пак ме усмихва. Добре де, поне не ме депресира много...
Изминалата /почти/ седмица беше седмица на движението. В различни проявления. Харесва ми динамичността.
Спазвам плана си. Понякога ми се иска промените да са по-бързи, но разумът говори, че не е възможно. А вероятно и не трябва да е по-бързо. Не искам да го мисля.
Правя това, което трябва. В това нямам никакво съмнение. Знам, че резултатът ще дойде. Онзи, крайният. Дето цел е.
Забелязвам, че енергията от дните ми летни сякаш не е същата. Или свикнах с нея и не ми прави впечатление?  Опитвам се да бъда в движение през целия ден. Но понякога, като днес, ми се полягва. Е, днес на сиеста се отдадох... А сиестата най-често ми води безсънни нощи. Нищо... Утре ще се подредя отново и за седмицата нова ще съм си готова.
В понеделник ще е ден за мерки. Нямам очаквания. При последните си мерки имах очаквания, които бяха даже и реални. Но не се случиха. Затова сега не искам да се товаря от сега с очаквания. Знам си, както казах и по-нагоре - правя каквото трябва...
Движа се. Разходките сутрешни ми се отразяват много добре. Мислите и мотивацията ми в ред са. Затова не ще обръщам внимание на някои моментни залитания на мисли пообъркани.
Необходимо ми е да възстановя някои от полезните си навици, които с времето се позаличиха. Бях започнала редовно да си правя виброгимнастиката.  Минутките ми за алтернативно дишане се изпариха неусетно от ежедневието ми. Тибетските упражнения не успяха да влязат в къщи, свикнали от лятото навън... Има върху какво да поработя още. Това ще са три крачки, които искам да направя през тази седмица. И ще направя...
Сега разумното е да потърся Сънчо. Въпреки сиестата следобедна...
Лека нощ!

.

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

вечерни мисли

Четвъртък си отива.
А аз искам да разказвам за срядата. За началото на срядата.
Сега ми се струва толкова отдавна... Може би, така ми се струва, защото каквито и занимания да имах между началото на срядата и края на четвъртъка, в мен имаше /и още го има, затова съм тук/  много силно желание да разказвам... Да разказвам за началото на срядата :) Само да кажа, че всичките ми занимания в този интервал от време, от началото на срядата до края на четвъртък, ми бяха изключително динамични и приятни. Малко уморителни, но и удовлетворяващи.
И така... да мина по същество.
Срядата започна есенно-мъгливо-мокро. Това не попречи на сутрешната ми разходка. От онези хубави разходки, които са изключително редовни от средата на септември. Освен редовни са много полезни с хубавото сутрешно раздвижване. И с настроението на усмивки, които дълго ми държат през деня. Вече не мисля, че нещо може да ги провали. Защото не веднъж преодолях онова мързеливо дяволче дето ми нашепва сутрин: "Къде ще ставаш, я си полежи, тук е топло..."
Утре пак ще има разходка :)
Но да се върна на срядата ;) След разходката продължих с йога. Два чудесни часа в компанията на Соня. Усещанията ми все по-силни и все по-пречистващи... Енергията в мен с невероятни, абсолютно невероятни, усещания и проявления. Не, не мога да намеря думите. От вчера търся ги, но думи няма. Има само усещане и чувства... Нови, пълни, изпълващи, осмислящи... осъзнаващи... Благодаря ти, Соня!
И аз избрах... Избрах да продължа седмичните ни срещи. И знам, че това е правилния Път. Да, това е. Моят Път! Път на избори, на цели, на желания. И на реализацията им...
Сега отивам на среща със Сънчо. Защото сутринта ме чака разходка... С надежда, че ще се е наваляло...
Лека нощ!

.

понеделник, 27 октомври 2014 г.

зимни разходки

С първия сняг време е за зимните разходки. Вчера разходката от два часа беше. Днес бе час и половина.
Поехме към алеята покрай реката, но... сменихме си маршрута. Снегът начупил клони и опасно е. Затова разходката ни градска беше. То препятствията пак не бяха малко.
Днес по друг маршрут поехме. По стръмното нагоре... По равното /почти/.  А после и надолу... Клони паднали и днес видяхме. Пъртина правихме си, а и вчера на места...
Нямаше много ентусиасти като нас. Но това не е наш проблем ;).
Ние се разходихме добре. Движението усмивки ни донесе. Със сигурност и ползи за физиката ни ;)
Сняг много бе натрупал. Температури около нулата го топят и вече малко е. Ако петнадесетина сантиметра са малко ;).  Дърветата са се освободили от големия си, първоснежен товар и по клоните се кипри само вчерашен снежец. Красиво е. Красиво е и с цветните есенни листа, които под снега се показват. Макар и те да са причина за изпочупените клони. Небето сиво е, но с опити за просветляване оптимистично изглежда денят.
Хубави разходки...
С енергия седмицата се започва...
Сега делата си да подредя и да ги започвам...
Спорен ден напред!...

.

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

някаква умора

Не знам защо умора ме владее.
Не е прекалена, но е факт. Нямам обяснение. Да беше пролет ще се оправдая, че е пролетна, ама есен е. За есенна не се говори :)
Сутрешните ни разходки са редовни - през ден. В компания е най-добре. Тибетските упражнения само днес не се получиха, защото ни заваля. Друг е въпроса, че се случват само на алеята през ден. Така е, защото там, на пейките при завоя на реката, енергията е съвсем различна. Не можем да намерим силен мотив, /за сега/ да ги правим в домашна обстановка. Но е добре да го потърсим. Все по-невъзможно ще е да се правят навън.
В сряда имах най-вълнуващите два часа - йога в компанията на Соня. Страхотно преживяване, невероятна енергия и емоция. Неописуем релакс и удовлетворение...
След сутрешната кратка разходка под дъжда, която въпреки краткостта си, ми донесе хубави емоции, денят ми под знака на умората премина.
Неочаквано следобедната ми сиеста продължи доста, доста дълго. В резултат - пак умора...
Като съм се размрънкала, поне да си продължа и да се намрънкам :)
Освен това усещам, че загубих някъде мотивацията си за стриктност по отношение на храната ми. Допускам, че това се дължи на застоя в мерките ми. Искам, опитвам, но вероятно не е достатъчно,  да не мисля за мерки. Искам да вярвам, че мога да правя правилните неща за мен по правилен начин. Не, не ми е трудно, не ми е противоречиво в мен, но е факт, че нещо се отпуснах. Дали това е някаква умора?
Сега среднощ е. Не ми се спи /все още/, но и нищо смислено не ми се и прави. Освен да си мрънкам ;) Но сигурно и от това имам нужда... понякога. Добре де, няма да прекалявам :)
Искам да повярвам в онзи глас, който шепне в мен, че от утре ще е по-различно. Че пак ще се намеря подредена...
Да му повярвам, а?

До утре!

.

неделя, 12 октомври 2014 г.

мотивация в неделя

Мотивация в неделя ми се случи.
Всеки ден добър е и е подходящ за мотивация. Но точно в тази неделя моята изведнъж засили се. Не се оплаквам. Даже си се хваля ;)
Да, такова ми е. Мотивирано и особено усещане за успешни дни пред мен. Успешни ще са дните ми във всяко отношение :)
В неделния ден на следобедна сиеста се отдадох. Други планове имах. Исках с масаж да се поглезя, ама... в графика не се намери място и за мен. Затова... поспах си. Сега се чувствам бодра и работоспособна. Но няма да прекалявам с оставането си до късно. Защото сигурна съм, че е много важно в какъв час си лягам. Вече си и знам до колко мога да остана без последствия за качеството на съня ми и за делата ми на следващия ден. Знанието си постигнах с опит. Методът на пробите и грешките е резултатен ;)
Понеделникът ще започне с утринна разходка. Поне шест километра ще е. И тибетските ритуали-упражнения ще си направя край реката. Там енергията е силна и добра.  А после... за всякакви дела ще съм готова.
Защо го пиша тук? Защото се получава като едно обещание. Обещание пред себе си.
А аз си изпълнявам обещанията :)

.

събота, 11 октомври 2014 г.

съботно и вечерно

От дългия застой ми се губи мотивацията.
А не трябва да е така.
Започвам да мисля само позитивно.
Всяка негативна мисъл в мъглите есенни ще я запращам.
А аз ще си търся слънце във всеки лъч усмивка.
И пак ще си направя мислите във ред.
Мрънкам си...
В последно време все по-често умора ме застига.
А аз си искам енергията от дните летни.
Искам.
И ще си я намеря.
А сега си мрънкам.
Лека нощ!

.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

от събота до днес...

В петък планирана разходка състоя се по нов маршрут. На слънцето порадвахме се повече.
Съботата с мъгли започна непрогледни...
Рязко сменихме посоката на нашата разходка и на слънцето се насладихме в ход бърз увлечени в разговори се посмяхме.
Едно хубаво съботно утро с час  и половина движение. Денят ми след това беше доста динамичен. И успешен.
Неделя, понеделник - дните за домакинска и градинска дейност.
Утре, пак за среща сутрешна глася се.
Да, движението ми е прилични дози. Но...
Тази седмица и "но"-то ще си изясня и ще оправя.
Чувствам се много изморена днес. И на физическо, и на психическо ниво е умората.
Исках по-рано да си легна, но... сякаш всичката умора ме държи. А и музиката, която слушам ме задържа по необясним начин.
Вече е време...
Лека нощ!

.

сряда, 1 октомври 2014 г.

ден за йога и... не само

Пак студено утро. Може би с една идея по-топличко от вчера :)
Разходка в приятната компания на едно приятелство, съхранено през годините. Ние сме се променили, но има нещо, което си е същото. Споделяне и преоткриване.
Като сутрешен ритуал са тибетските ни упражнения-ритуали. Събираме енергия и се пораздвижваме. След това с лекота продължаваме в деня си.
Днес бе и първото ми истинско занимание с йога с истински Учител. Сутринта си мислех, колко е вярно, че когато Ученикът е готов и Учителя идва. Всеки от нас във всеки момент е и Ученик и Учител. Непрекъсното променящи се и допълващи се роли. Роли от най-голямата сцена - Живота.
По време на йога сеанса ми беше леко, забавно, с нови усещания. След сеанса се почувствах особено релаксирана, подвижна и... обновена... Усещанията, които бяха нови за мен, едва ли бих могла сега да опиша. Те все още са в етап на осъзнаване, приемане, разбиране. Написах разбиране, но не съм сигурна, че в това ново за мен пътешествие е необходимо разбиране. Въпреки досегашните ми среща с йога, сега знам, че истинската ми среща беше днес. Това е моята първа крачка по нов път за мен.
Благодаря ти, Соня!
Денят вече преваля. В по-ранния следобед полегнах за минути, а се оказа за час и половина. Мисля, че е резултат от не особено сънната ми нощ, но това е малката причина. По-голямата и силна причина е усещането ми за релакс, което ме владее днес. Хубаво усещане е :)
Сега, въпреки спокойствието в мен, се чувствам готова за довършване на доста ежедневни и не съвсем ежедневни задачи.
Да, днес е ден на музиката и поезията...
И ден на вегетарианството... Честито и на мен :)
Хубав ден...


.

вторник, 30 септември 2014 г.

хладно утро

Утрото е хладно, но мен не ме е страх от студ. Подходящо екипирана, на сутрешна разходка с верния приятел /от снимката/ се отправям. Там, на големия завой на реката, слънцето усмихва се, все още срамежливо, че сме доста подранили.
Мястото и времето са точни за тибетските ми ритуали - упражнения. След час паркираме с десет изминати километра. С енергия заредена в деня напред си продължавам.
Днес видях три катерички, които ми позволиха да ги доближа. За съжаление не носих фотоапарат. Вчера имах, но  изненадана от присъствието палаво и пухкаво, забравих да го използвам по предназначение. Остава за утре... или когато се случи :)
Сутринта имах само едничка мисъл - дали да не продължа да си полежа в топлото легло. Но толкова бързо си отиде... Радвам се, че излязох, въпреки сутрешния хлад. Подходящо облечена, получих само положителни емоции от хладното утро. Сутрешния студ е катализатор на невероятно количество енергия, което мога да разпределям през целия си ден.
Денят е по средата. Продължавам го напред...
С усмивка...

.

понеделник, 29 септември 2014 г.

в понеделник

Понеделник. Ден първи за тази седмица. Успешен е.
Започнах си деня с утринна разходка. С тибетските упражнения. И го завърших с вечерна разходка. Може и нощна да се нарече.
И за утрешния ден си имам планове за разходка. Но утре ще е с велосипеда.
Имам планове и за сряда. След сутрешната разходка с компания ще побързам да се прибера, защото ще поставя начало ново.
Новото е - йога за отслабване със Соня. Соня го е написала толкова добре, че е излишно и аз да се опитвам да го разказвам.
Сигурна съм, че това начинание, започващо на първо число, ще е успешно за мен. Очаквам го с нетърпение и вълнение.
Тази сутрин есента беше със златен отенък. И слънчеви усмивки.  И не само слънчеви.
Вече поокъснях, ама така е, като приех поканата за късна разходка. След достатъчната доза вечерен хлад е време да прегръщам Сънчо и...
Лека нощ!

.

петък, 26 септември 2014 г.

седмица за разходки

Седмицата беше за сутрешни разходки.
И за тибетски упражнения.
Днес е дъждовно и много есенно. Разходката е пропусната. Но това е изключение.
Затова пък, утре ще има съботна разходка :) Въпреки прогнозата за дъжд.
В сряда слънчев ден се случи и с велосипеда бяхме си компания. На следващия ден осъзнах, че има много голяма разлика при възприятията при ходене или при колоездене.
Хубаво е да има разнообразие. Мисля, че харесвам разнообразието, въпреки желанието ми за подреденост. Какво пък и в хаоса си има ред... ама това е лирическо отклонение за друго място и за друго време ;)
От утре трябва да подновя редовното изпълнение на виброгимнастиката. Наистина трябва...
Отивам да си приготвя за утре нещо по-топличко за обличане :) И имам намерение по-скоро да прегръщам Сънчо...
Лека нощ!

.

вторник, 23 септември 2014 г.

есен е

Есен е...
Днес ми беше денят за мерки. Вчера трябваше да е, но по причини разни, днес се случи.
Имах очаквания по-големи, но... реалностите са по-скоро застойни. Е, част от мерките са с минус,  другите са същите.
Днес... навън заваля. И застудя. Но сутрешната разходка се случи по най-добрия начин. Сякаш дъждът ни чакаше да се приберем и тогава да завали. С прикапванията си ни напомняше, че есента е вече тук. Но ние няма да се отказваме и никакви климатични причини няма да има за сутрешните ни разходки.
Вярно е, че въпреки желанието ми, в последно време почти нямам целенасочена физическа активност. Явно домакинската дейност, колкото и да е активна и времепоглъщаща не е достатъчна за постигане на целите ми. Вече ще имам повече време за целенасочените движения и дейности. Все пак е есен, по-мързеливия сезон :)
Днес... някакво никакво ми е. Слънчевото цвете ме усмихва, макар усмивката ми примесена с тъга да е. Сутрешната разходка ми е тонус. И тибетските упражнения.
Как ще продължи денят ми?
Както си го направя...
Въпреки, че е есен...
Есен е...

.

петък, 12 септември 2014 г.

подредено

Почти си подреждам дните както ми харесва и ми се иска. Извънредните, или по-скоро сезонни задължения, са към своя край и скоро ще си имам дневен режим за чудо и приказ :) :) :)
За тази седмица, от пет дни, четири са с достатъчно движение. Като количество и като качество. Сутрешните разходки с компания през ден са факт. Велосипедът е с редовен график. Остава време и за вечерни разходки.
Чета прогнозата за времето и си мисля, че няма природни условия, които да ме задържат в къщи. Подготвена съм за дъжд. Ще се подготвя и за повече студ. А най-важното е, че мотивацията ми за движение е на максимум.
Има и нещо ново, което след две седмици ще стартирам, и което ще стане мое ежедневие. За него ще пиша след някой ден.
Сега искам да разкажа за чудесните есенни утрини...
Все още есента е предимно зелена. Но есенният хлад се усеща. Харесва ми, защото носи особен енергиен заряд и освежаване. Сутрините с ходене и сутрините с велосипед са различни. Не само заради начина на предвижване, а и заради усещането и начина, по който природата се вижда и възприема. Естествено е с велосипед да повторя маршрута, с цел да увелича натоварването. Това дава възможност едно и също място да бъде видяно два или три пъти. Така виждам изгрева по няколко начина и на няколко места. Мислите ми се надбягват с пеперуди и косчета.  Това е особено обогатяване на емоционалния заряд за целия ден. Разходките без велосипед са в приятна компания, която пък ми дава емоционален заряд от друго естество. Утрото е споделено, споделени са усмивките...
С по-малко думи - сутрешните разходки са заряд с енергия за цял ден. И задължително придружени от тибетските упражнения, изпълнявани с максимален брой повторения - двадесет и едно. А упражненията, там до завоя на реката, са чудесно преживяване...
Вечерните разходки свалят напрежение, обобщават деня и го правят завършен. Независимо дали са в компания или в единачество...
Сега ми е някакво... неактивно. Ще послушам музика и е време да си пооправя нощния сън. Забелязва се от отчетните ми листи, че в последните седмици сънят ми е предимно четири- пет, рядко до 6 часа. А това май се оказва недостатъчно... Така, че това е нещо, което предстои да влезе в ред и ритъм.
Продължавам да се подреждам... Това ми харесва и със сигурност ми носи много ползи.

.

вторник, 9 септември 2014 г.

утрото на вторник

Утрото на вторник е свежо, есенно събуждане.
Денят очакван е и бързо се организирам за излизане. Не пропускам закуската. Прецизно си претеглям извара, ябълки и орехи. Хапвам си ги с усмивка и позитивни мисли за успешен ден. Взимам си вода и излизам.
Лекият ветрец предсказва есенните дни. Недоразсъмнало и сиво-облачно е. Но настроението на максимум е.
Имам си компания и километрите по алеята неусетно са извървени. Бързият ни ход, споделеното от лятото, тибетските упражнения ни зареждат с енергия за целия ни ден.
Все още усещам енергията на есенното утро. В късния следобед, въпреки притъмнялото небе, летния порой и ужасяващите гръмотевици, които предполагат степен на сънливост, на мен ми е бодро и работно. Отхвърлям задача след задача, музата си следвам и пак към следваща задача се отправям.
Да действам...

.

понеделник, 8 септември 2014 г.

седмичен отчет

Седмичният отчет е факт.
За пръв път от Началото кантарът не показва желаната посока. Застой :( Застой и в мерките на ханш и талия :(
Позитивното е намалението на всички останали размери.
Искам да мисля позитивно и затова се хващам за положителното и така продължавам напред.
Ясно ми е, че подобни периоди са нормални. Още повече, че след резултатите, които имам до сега, не би трябвало да ме притесняват тези мерки. Просто продължавам с още по-силна мотивация напред по пътя си.
От утре започвам с редовни разходки по алеята в приятна компания. Разходки през ден. През другите дни ще правя друго.
Неотдавна си мислех, че разходките и тибетските упражнения са нещо много хубаво и безспорно изключително полезно. Те ще си бъдат отново в дните ми, не мисля да се отказвам от тях. Но усещам, че имам нужда от още нещо. В този ред на мисли изведнъж намерих какво е това, което ми трябва. Йога...
Сега си лягам, а за прозрението... скоро ще разкажа.

.

вторник, 2 септември 2014 г.

септември започна

Да, септември е тук...
Колко бързо минава времето?!... Време... какво да го правиш :)
По-важното за мен е, че с времето се виждат и усещат по-ясно промените в мен. А аз си продължавам с изпълнението на плана. Мерки ще има на осми, така че тогава ще отчитам междинни резултати. Нямам съмнения в каква посока ще са. Те ще дойдат като потвърждение за правилния път.
Времето позволява и утвърждаване на добри навици. Въпреки очакванията ми за някои конкретни навици, които да утвърдя през летните месеци, тяхното усвояване предстои. Все още не мога да кажа, че съм постигнала редовност на физическите ми занимания. Определено в дните ми има много движение, но то сякаш е доста разхвърляно като идея и изпълнение. Сигурно е от естеството на месеците - летни, предполагащи повече разнообразие и особена вятърничавост.
До сега беше лесно с летния гардероб. Някоя тениска или блуза, на която й прилича да е по-широка. Панталонът и дънките, които се наложи да си купя наскоро, решаваха проблема с дрехите ми.  На последните ще разчитам и за следващите два месеца, но за друго не мога. В последното ми сако има място за двама...
Затова... вчера се погрижих за есенните дни, които обещават съвсем скоро да се захладят. Излизайки от магазина си пожелах по-топла есен, за да мога да си изкарам до декември с новата придобивка. А тя е в несънувания, до преди половин година, размер - петдесет.
Вчерашният ден ми донесе доста положителни емоции. Срещнах хора, които не са ме виждали около два месеца и бяха /буквално/ изумени от вида ми. Какво пък? Признавам си, че ми хареса ;) По този начин мотивацията ми да продължавам се увеличи. Тя и без това си ми е предостатъчна, но пък никога не е излишно и още.
Няма по-силен мотив от усещането за лекота и енергия. А, и се наспивам по-бързо :) :) :)
Добро утро!

.

петък, 22 август 2014 г.

тази седмица

Тази седмица има разнообразие във физическата ми дейност. Обстоятелствата я създадоха. Затова пък "домакинския" и "градинския" фитнес са на по-ниско ниво ;)
През седмица имам две вечерни едночасови разходки, съответно с четири и шест километра. Зависимостта е от компанията. Днес има и една десеткилометрова разходка с велосипед. Да, есенният сезон е открит ;) Напомпих си гумите и щом има възможност ще си правим компания и с велосипеда.А, и тибетските упражнения на алеята... различно е усещането. Не е по-добре или по-лошо. Просто е различно.
Така е... Има разнообразие. Ама, аз не се оплаквам :)
И все още е лято...

.

сряда, 20 август 2014 г.

продължавам

И така... Новият ми хранителен план е факт. Той е съобразен с новите ми мерки и целта, която за сега е същата - редуциране на още килограми. Естествено е, че няма драстични разлики. Има промени в грамажа на храните, в тяхното разпределение. Но като цяло идеята на плана е същата. Не виждам и не очаквам никакви проблеми и в следващите месеци. До постигане на целта. А тя е не само достигане на желани килограми, а и тяхното задържане.
Сега знам, че Мога и ще Успея. Защото вече успях. Просто продължавам...
Сега продължавам напред с по-силна мотивация, защото имам невероятен  ;) успех. Да, този план, съставен само за мен, работи и ще продължи да работи :)
Сега съм уморена. Денят ми беше доста динамичен и определено си заслужавам почивката.
Лека нощ!

.

вторник, 19 август 2014 г.

отчетът

Отчетът за четирите месеца изглежда така:

Тегло в килограми
                     -18.0 кг.
Шия в сантиметри
                     - 2.0 см.
Гръден кош в сантиметри
                     - 8.0 см.
Мишница в сантиметри
                     - 6.0 см.
Предмишница в сантиметри
                     - 3.0 см.
Талия в сантиметри
                     -14.0 см.
Ханш в сантиметри
                     -14.0 см.
Бедро в сантиметри
                     - 8.5 см.
Прасец в сантиметри
                     - 4.5 см.


На мен ми харесва :)
Мислех да пиша, пиша... Ама то написано :)
Чувствам се успяла!
Чувствам се победител!
Леко ми е.
Изпълнена съм с енергия.
Вдъхновено ми е.
Готова съм за следващия етап. Очаквам всеки момент новия си план, който знам, че ще е успешен. Защото аз МОГА! ИСКАМ го! Добре ми е!
Да, добре ми е...
Това е отчетът!
А аз продължавам! С още по-голямо желание и вдъхновение!
Началото на продължението е сложено.
Усмихвам се...

.

понеделник, 18 август 2014 г.

преди Началото на продължението

Седемнадесет седмици са равни на четири месеца...
Хубави месеци. Поставих Началото, а сега ще бъде Началото на продължението. За Край е рано да се говори. Затова, по тази тема ще си мълча. За сега...
От сряда ще имам променен план. Съобразен със сегашните реалности.
Утре сутринта, макар да не е по правилата - мерки на две седмици, ще си направя измервания, които ще бележат Началото на продължението. Ще бъдат един своеобразен разделител. И един отчет на сериозен период - четири месеца.
Усещам се успяла. Вече знам - МОГА. Нищо не ще ми се опре :)
За сега - толкова. Утре ще е повече :) :) :)
Лека нощ!

.

понеделник, 11 август 2014 г.

шестнадесет

Седмиците са шестнадесет. От Началото... Наближава време за големия отчет. Другата седмица ще е... Точно четири месеца.
След това продължавам.
Към днешна дата резултатите ми са чудесни. И не преувеличавам ;)
След седмица ще имам нова програма, която ще се базира на последните ми мерки.
Признавам, че с особено любопитство очаквам промените в програмата си. Сигурна съм, че тези промени ще са най-доброто за мен. Предполагам, че едва ли ще са драстични. По-скоро ще има плавен преход... Или пък не... Стига съм гадала. Само след седмица ще го знам :)
Готова съм да следвам новите препоръки. Знам, че мога и следващият период също ще е успешен. Не мисля и не искам да мисля за нищо друго, освен за успеха.
Сега след поредния ден, завършващ с умора, се отправям за среща със Сънчо...
Умората в края на деня е добър признак. Дните ми са такива, че нямам един час бързо ходене, или час колоездене. Но пък другите ми дейности са достатъчно енергопоглъщащи щом има умора в края на деня. Но умората ми не е скапваща. Сутрин се събуждам отново изпълнена с енергия, която е с мен през целия ми ден.
Лека нощ!

.

вторник, 29 юли 2014 г.

за четиринадесет седмици

Четиринадесет седмици, в които промяната за мен се случва.
В сухи цифри това означава 15.3 килограма по-малко. :)
Чувствам се страхотно! Леко ми е, лесно ми е. Енергично ми е, вдъхновено ми е.
Със сигурност научих още много на теория. Приложих много на практика. Осъзнах доста факти. Опознах и себе си. И още ще се опознавам. Мога да възпитавам ума си. Дори по-успешно, отколкото съм си представяла. Мога да слушам тялото си. Отново по-успешно, отколкото съм предполагала, че е възможно. Мога да вземам решения и мога да ги отстоявам. Научих се да казвам "Не!".
Знам, че продължавам по този път, който си избрах. Пътят, по който имам професионална подкрепа. Подкрепа и съвети, без които сама не бих се справила. Защото едно е на теория да знаеш много, съвсем друго е да съумееш да го приложиш на практика. Но и съветите без моето желание и готовност също не би се получило.
С по-малко думи: сега е дошъл моментът за моята промяна. И аз съм Тук и Сега. И Промяната се случва с мен, в мен, за мен...
Вече започна петнадесетата седмица... Нямам срок. Имам търпение и увереност.
А сега имам нужда и от Сънчо след един доста динамичен ден във физическо отношение.
Лека нощ!

.

понеделник, 28 юли 2014 г.

вечерни мисли

Четиринадесет седмици от Началото.
По някакви причини мерките ще бъдат утре сутринта.
Не знам какви ще бъдат, но усещанията ми са за успех.
Така свикнах с хранителния си план, че понякога си мисля, че искам да продължава в подобен вид и в следващия период, когато целта ще е да бъде задържано постигнатото. Може би следващия период би трябвало да бъде начина ми на хранене занапред. Един начин на хранене, който ще ми носи много енергия.
Изненадващо за мен беше, че още първите дни започнах да усещам истинския вкус на храната. Изненадата не бе от факта на усещане, а от бързината на поява на тези усещания. В момента храната ми е с минимална кулинарна обработка. Въпреки, че имам възможност да добавям всякакви подправки, предпочитам добавките да са минимум, за да усещам истински вкус. Голяма изненада за мен бяха елдата и просото. Току-що сварената елда, докато е още топла, има страхотен вкус. Няма нужда от никакви добавки. Когато е студена има нужда само от малко сол. Просото винаги си има нужда от сол, но без да се прекалява. То е еднакво вкусно и топло и студено.
В първите дни, не повече от две седмици, се усещах как се опитвам да правя храната ми да прилича на това, което е било. Вече не се опитвам. Затова съм възнаградена с усещането на нови вкусове. А това е много вълнуващо.
Сега е време да се разделя с днешния ден.
Утрото ще покаже резултатите...
Но каквито и да са /това не е съмнение в тяхната положителност :)/ аз нямам никакво съмнение, че това е моя път. Пътят ми към здраве!
Лека нощ!

.

в гората

За гъби в гората...
Четири часа по гори и долища. Нагоре, надолу... Заслужаваше си. Заради движението и заради пълните ни кофи.
В гората е друг свят. Обичам тия летни дни. Сред шубраци и гъстаци. Сред рехави горички и вековни /малко преувеличих ;)/ гори. Тук гъбка, там билка. До това дърво или пък до онова. Толкова се развълнувах сутринта, че ще тръгваме, че си забравих фотоапарата. Пък аз мрънках за гъби от няколко дни ;) Другия път няма да допусна този пропуск. Сега спомените ще са си само мои и несподелими.
Чудна разходка и идеално раздвижване.
След това раздвижване не очаквах, че ще имам сили за друго. Но фактите говорят друго. Поработих и в градината, пораздвижих се и на терасата с малко йога. Отделно и други къщни задачи си свърших.
Факт е и, че подремнах около час в по-късния следобед. Но след това енергията ми пак неизчерпаема си беше.
Не мога да си се нарадвам на енергията дето си я имам. За четиринадесет седмици, може би енергията е най-изразения ми успех. Не подценявам нищо от постигнатото, защото е много. Но енергията... Несравнимо е това усещане.
Отново е време за мерки и теглилки. И отново ще се случат в утрото на вторника. Спокойна съм. Знам, че това е пътя ми. Следвам го с увереност и така ще бъде до постигане на целта. А след това отново увереността ще е с мен, защото промяната ще бъде и начин на живот.
С такива позитивни мисли се отправям за среща със Сънчо.
Лека нощ!

.

неделя, 20 юли 2014 г.

неделното утро

Неделното утро се усмихна с плахи слънчеви лъчи. Но и те бяха достатъчни, за да започна деня си по най-добрия начин за мен.
Под покрива, на голямата тераса, е мястото за сутрешно раздвижване. След него следват тибетските упражнения, които отдавна не бях правила в пълен вариант - по двадесет и едно повторения. Почти ги достигах, но днес достигнах максимума. А истината е, че имах енергия и желание за още, но... двадесет и едно повторения са достатъчни.
Следващата стъпка в неделното утро е закуската. Откакто ми е позволено и има плодове в градината, закуската ми е плод, извара и орехи.  След закуската се поразходих боса по тревата ;)
Сутрешният хлад и дъждовните капки от снощи са прекрасен тонизатор за цялото тяло. И за духа. Разбира се в съчетание със слънчеви лъчи, цъфнали рози, летни хризантеми и невен.
Нацъфтелият лофант с неустоим аромат и рояк пчели е притегателен акцент, след срещата с който си тръгнах с клонче билка за ароматния ми чай.
Време е за малко работа в градината и по двора. Това е в графата - градински фитнес :)
Обещах си, че ще имам повече движения днес и ги имам. Ще имам и още до края на деня.
А сега е време и за по-сериозна работа.
Спорен ден!  Какво като е неделя ;)

.

събота, 19 юли 2014 г.

в дъждовен ден

Днешния ден, до следобедно, беше по-скоро октомврийски, отколкото юлски. Изобщо не ми беше за движение. Ако не броя сутрешната гимнастика за пораздвижване. Признавам си нямах мотив за повече. Освен това толкова ми се спеше, въпреки, че това беше нощта с най-дълъг сън за седмицата. Все пак сутрешното пораздвижване ми се отрази добре.
Хранителният план е по план. Имам възможност да си приготвям храната за 2- 3 дена напред, като си сготвя две-три порции. Днес така направих за обядите и следобедните ми закуски. Сварих си елда за обедното ми меню и пълнозърнести макарони за следобедните хапвания. Разбира се, че добавки ще си имат, но когато му е време. Занимавах се с домакински задачи в къщи и на двора.
По време на следобедната буря се отдадох на сиеста. А след това се порадвах на следдъждовно слънце в градината. Стоплих и душата си с ароматен чай от билки от лехата в двора - салвия, лавандула, маточина, жълт кантарион и мента.
Сега ще почакам още малко за среща със Сънчо. Бодро ми е, вероятно заради сиестата и една емоция... Тъкмо и да поработя малко, че то това и трябва. Но скоро ще се спи :)
За утре си обещавам повече движение. Сега нямам намерение да се критикувам, че не съм се движила днес. Все пак е нормално да има дни и дни. Освен това, днешния ден е един от много малкото, в които енергията ми не е в неограничени количества. Приемам, че това е нормално. А няма причина да не е :)
Днес осъзнах и нещо за храненето си. От самото Начало не съм посягала да си опитвам от това или онова. Днес разбрах, че не бих го правила и в бъдеще. Понякога ми е минавала мисъл на съмнение - а  после дали ще е така или пак по старому. А днес разбрах /просто го разбрах/, че не може да бъде нищо по старому. Че смисълът не е във връщането, а в изграждането на новото. Аз вече почти тринадесет седмици градя новото за мен. Може би най-важното е, че това ново ми харесва и се чувствам чудесно с него.
Все още градя навиците си за движение. За такова движение, което да ми носи тонус, удоволствие и удовлетворение. Движение, което да бъде неотменна част от дните ми, без да бъде ограничение за духа ми.
Лека нощ!

.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

да се похваля

Улисана в движения и други занимания вчера не успях да се похваля ;)
Но днес, макар и в късен час, съм тук и бързам аз да пиша.
Във вчерашния ден реших, че време е дошло да хвърля панталона си широк. Стига вече носила съм аз чувал. Искам  нещо дето ми е по-по мярка. Не мога и не искам да изкарам лятото така. Затова вече имам нов панталон. Най-важното е, че е с цели ДВА номера по-малък!
Но това не е всичко. Продължавам си по плана до следващия панталон :)  На есен ще ми трябва друг ;)
А сега по-сериозно. Наистина се чувствам прекрасно. Леко ми е, леко ми е, леко ми е. И ми е много лесно. Чудя си се... защо до сега не съм успявала. Е, няма да го мисля сега. По-важното е, че СЕГА промяната се случва.
Терасата на тавана е едно от най-хубавите места за сутрешно изпълнение на тибетските упражнения. А зелената трева е мястото  ми за релакс. Но по-добре е на шарена сянка и в никакъв случай по обедно време. За обедното време си има други места. Макар с тази енергия, дето сякаш в мен извира, изобщо нямам нужда от обедни почивки.
Дааа... енергията... и лекотата... и вдъхновението...
Едно прекрасно лято...
Лека нощ!

.

вторник, 15 юли 2014 г.

отчетът

Отчетът... Идеален!
Усещането - супер!
Да, изминаха точно дванадесет седмици, откакто спазвам стриктно хранителния план, изготвен специално за мен. Седмици, в които мисленето и усещането ми за храната, за движението, за тялото ми се променят. Промяната е осезаема и все по-често осъзната. В началото просто се радвах на положителните резултати, а сега тази радост е с нюанс на осъзнатост, на разумна оценка. Емоции и разум в мен вече са в баланс. И това ми харесва.
Балансът на всички нива е по-често в мен. Дали ми се струва или наистина е и по-често предизвикан от мислите ми... Всъщност, това е без особено значение, по-важното е, че е факт в дните ми.
Думите за дванадесетте седмици са: лекота, усмивки, ред, постоянство, движение, осъзнаване, самочувствие, увереност...
По-леко ми е с цели 13,5 кг. - тринадесет килограма и половина! Талия и ханш - минус 11 см!
Да, не съм само килограми и сантиметри. Повече съм. Но сега това повече е повече...
Ако започна да го описвам, ще задълбая в една тема... не е за сега.
Така се чувствам...
И е хубаво!

.

понеделник, 14 юли 2014 г.

за усещанията

Днес беше денят за мерки, но ще го направя утре сутрин.
Знам си, че мерките ще са във вярната посока. Усещам го.
Може би усещанията в такива моменти са много важни и ценни.
Не само усещанията за мерките, но и всички други усещания сякаш са по-изострени у мен. Някак по-изчистени и по-осезаеми, по-пълни и по-дълбоки.
Усещането, че всичко е наред е най-силната мотивация за всичко.
Отдавна не бях се отдавала на следобедна сиеста. Днес го направих за половин час и се почувствах много добре след това. Обяснение за следобедния мързел си има. Все пак вчера имаше много ранно ставане и въпреки, че казват, че сън не се наваксва, днес явно имах нужда от него. Просто последвах усещането си... Разбира се, след като свърших доста... доста неща, които да изпълнят деня с удовлетворение.
До утре...

.

неделя, 13 юли 2014 г.

неделята отмина

Неделята отмина и завърши дванадесетата седмица от Началото. Една хубава и успешна седмица. Колко е успешна ще си покаже след мерките, но не се съмнявам в положителния резултат. По изключение мерките ще се случат във вторник сутрин, вместо в  понеделнишкото утро. Но това не е от значение. По-значимо е усещането за енергия, с което изумявам околните. Вече не си се учудвам. Това е естествен резултат от всичко, което правя за себе си и своето здраве.
Денят бе много, много дълъг. Път, път и път... Цял ден /почти/ на колела. Автомобилни. А после три часа с градинския фитнес. Сега умората е по-скоро физическа.
Сещам се за рефлексотерапия. На стъпалата има проекция на всички органи и малко масаж върши чудеса, включително и отнемане на умората и болките, каквито и да са.
Рефлексотерапия съм използвала не веднъж. Заслужава си отделеното време и усилие, които изобщо не са много, и всеки опит се е отплаща с релакс. И все пак времето си е подходящо за среща за Сънчо.
Лека нощ!

.

събота, 12 юли 2014 г.

лятно

Лято е, спор няма. И режима ми е летен. Но това не означава, че безотговорност и мързел ме обземат. Напротив, напротив...
От няколко дни терена ми за йога на открито е използван най-пълноценно. Написах открито - вярно е и не съвсем. Мястото е много специално. Голяма, голяма тераса под покрива. Със зелена гледка от високо, селска тишина и мирис на свежо лято...
И така... Там, на терасата, тибетските упражнения са най-перфектния начин за посрещане на изгрева ;) После из градината, из къщата - цял ден съм в движение. За релакс пак на терасата излизам и малкото ми опит с йога е чудесния вариант за разпускане. Чистия въздух, спокойните ми мисли и невероятното ми усещане за лекота довеждат до извор на неподозирана енергия в мен. А това ми харесва... толкова много ми харесва...
Преди седмица си накупих разни потници от лидъл /щото не мисля да ги нося дълго ;)/ само в размер L !!!!! /след всичките Х дето се намираха  неизброими по размерите на дрехите ми/
Освен това едните потници бяха с тънка, ама толкова тънка презрамка, каквато съм си мислела, че е подходяща само за дъщерите ми... и... стоят ми чудесно! ...хахах, като минавам покрай огледалото все се оглеждам и се усмихвам... не мога да си се нарадвам :)
Еее, добре съм си. Другите и не подозират за тази моя суета. Те виждат само неизчерпаемата ми енергия.
Важното е, че се чувствам прекрасно в новото си тяло. Ами... ново си е. Вчера правих сметка от кога не съм била такава. Било е толкова... толкова отдавна. И СЕГА Е! И по-добре ще бъде. Съвсем, съвсем скоро ще Е!
Хайде, че денят ме чака за още дела.  Какво като почивен е наречен.
Денят е за успех...

.

понеделник, 7 юли 2014 г.

за постоянството

За постоянството и увереността си мисля.
Увереност, че зная необходимото ми и постоянството да следвам целта си начертана.
Това се отнася за всички цели, които си поставяме в дните си.
Ето, тия дни си мисля за една цел, която се появи неотдавна. Проблемът, може да се каже, в зародиш беше. Забелязах не съвсем нормални вени на единия си крак. Тогава знанията си събрах. Всичко дето съм го чела по един или друг повод, без да се е отнасяло за мен. Целта лесно се постави - да се вземат мерки за забелязаното, преди да се превърне в проблем. Веднага започнах  виброгимнастиката, която има изключително благоприятно действие върху венозния застой. 
Мина малко време докато взема решение с какво да си мажа краката. Знам, че  мехлемът от невен е незаменим помощник в това начинание. Но той е подходящ за нощна употреба. Не ми се искаше да пропускам деня. Затова си намерих мехлем с конски кестен, който също има чудесно действие при подобни проблеми.
До тук добре, но ми се струва, че има още начини за въздействие. Не искам да приемам лекарства, в каквато и да е форма, но една билкова комбинация е добра идея. Когато и тя влиза в действие се сещам, че има още едно растение, за което се твърдят добри резултати. Поръчах си настойка от хамамелис. Вече няколко дни и тя е в арсенала от помощни средства.
И така... изпълнявам си всичко с убедеността, че знам и мога.
Знам, че тези неща, които прилагам, не решават проблема за ден или два, дори не и за седмица. Затова съм се подготвила с търпение и постоянство. Но не мога да не се радвам, че един поглед към десния ми крак показва първите резултати от моите действия.
И нека спомена, че всичките си знания по темата споделих с личния си лекар и получих неговото одобрение. А това ми носи увереност, че избраният път към тази цел е правилен.
Сега пак виждам, че закъснявам за срещата със Сънчо... Затова...
Лека нощ!

.