неделя, 10 декември 2017 г.

неделен детокс

Според спомените на блога не съм правила детокс доста дълго време.
По мои спомени е по-малко, но пак си е доста.
В една почти безсънна нощ, отминалата, взех решението за днешния ден.
Денят вече е към края си. За днес реших детоксът да е водно-чаен ден с английска сол. Имах само половин пакетче, а исках да е цяло. Няма да го правя на проблем. И така резултатът ще е супер.
Започнах го деня доста рано, по-тъмно, с разтворената сол. Продължих след два-три часа с лимонов сок и топла вода. Направих си литър и половина билков чай. Запарих си лофант в едната кана. В другата си сложих маточина и мента. Изпих си ги топлички. Продължих с вода. Но не ми е... вкусна. Направих пак лимон и още чай. Пия си го топъл, много топъл.
В такива дни  ми е студено. И днес не прави изключение. Но това е поносимо, ако се сравнява с очаквания резултат.
Какво очаквам? Много! Много енергия. Няма да коментирам показанията на огледало, кантар и метър. То е ясно. Освен това, след такива дни имам по-светли и по-добри мисли. Имам нужда...

През безсънната нощ много мисли ме навестиха. Със сигурност най-хубавата е решението за днес. Други мисли ми напомниха, че във времето съм имала много хубави и полезни навици, които ми е било приятно да са част от дните ми. И тези седмични детокси бяха един от тях. Имаше периоди на редовни детокси по пълнолуние. И винаги съм имала повече ползи от очакваното. И ето, че тук се намесва моето непостоянство. Ами не го искам. Ама как да се отърва от него. Май начинът е само един - действие.
Днес започнах. Започнах новия етап, но то е продължение. Хубаво е да си викам спомените, те имат свойството да мотивират. А имам нужда от повече мотивация и самомотивация. Туй, последното, е най-трудно, но и най-важно. Всъщност, идването ми тук е част тази самомотивация.
И така... Денят е към края си. Ще допия втората кана топъл чай. Ще мина през банята за постигане на две цели. Първото е външното чистене, а второто - топлина, която осезаемо ми липсва. Иска ми се по-рано да се оттегля в прегръдките на Сънчо. Надявам се на хубав сън, който също е един вид детокс  - на мислите. А утрото, почистена вън и вътре, да ме чака с много енергия за делата ми в новата седмица.
Доволна съм от днешния си ден. Искам скоро пак да пиша. Липсва ми писането тук. И други неща ми липсват. Но само аз мога да направя нещо, за да не е така. Ще го правя, защото не искам липси. Не искам и излишества от всякакъв вид. Искам да ми е балансирано. Било е. Значи може. Значи мога!
Толкова за днес. 

Имам още чай... И мисли по-изчистени ще си намеря...

.

сряда, 22 ноември 2017 г.

след разходка

Най-сетне...
След повече от месец, днес отново на разходка.
Утрото е сиво, мрачно. Ноември е. Но е топло. В сравнение с предишни утрини. Не, не съм излизала, само през прозореца ги гледах. И не, не беше по мое желание.
След две години, отново някакъв-никакъв вирус ме принуди да правя неща, които не искам. Остави ме безсилна и... Няма повече да мисля за него.
След месец отново си намирам силите, мотивацията и настроенията.
И така... Първа сутрешна разходка след повече от месец. Приятно ноемврийско утро. Малко сиво, но когато имаш сили и настроението е различно.
Дърветата са съблекли пищните и пъстри премени, с които септември ги дари. Реката мързеливо се протяга на завоя и бавно се спуска между камъните. Вятърът, загубил интерес към самотните и голи клони, се е скрил сред скалите. Облаците са превзели небесния простор и следа от свободата синя няма.
Е, ноември е...
Аз пък се усмихвам. Защото вече сили имам.
Отивам чай да си направя.
С аромат на лято, с топлина на билки летни...


.

петък, 6 октомври 2017 г.

октомври е тук

Октомври е тук и внася нови нюанси в есенните дни. 
Времето е подходящо за сутрешни разходки, въпреки, че то винаги може да е подходящо с подходящата мотивация :)
След лятна ваканция ;) продължаваме със Соня йога практиките.

Вълшебството на йога отново е с мен в пълна степен. Несравними са практиките със Соня и самостоятелните ми занимания. Да, лятото ми донесе няколко вълшебни, изненадващи моменти, но... сега е! 
Много силни усещания още от първата практика след лятото. И не, не се забравя, не се губи вече постигнатото. Усещането за лекота и гъвкавост е  с мен. Усещането за енергия е все по-вълнуващо, по-осезаемо... Вълшебно е!
Много мога да пиша... Но едва ли ще напиша и една трета от това, което се чувства по време, а и след, една йога практика със Соня.
Ето, вече след две вечерни занимания, знам, че не просто продължавам напред, но и изкачвам стъпало нагоре.
Вълнуващо е!

Благодаря, Соня! 
❤ ❤ ❤

.

понеделник, 4 септември 2017 г.

новости в септември

Да, септември започва с новости. Казват, че всяко ново е добре забравено старо. При мен е само позабравено. Но вече е в дните ми. Разходките с велосипед са едно от приятните ми сутрешни занимания. Казвам разходка, но това си е и прилично натоварване. А аз имам нужда и от такова натоварване. Не съм забравила нищо.
Не съм забравила сутрешния хлад, който освежава и събужда всички сетива, ако все още има позадрямали. Птици в шубраците, катерички в клоните, листа застлали есенен килим... И бързината, с която се сменят ситуациите, е толкова омайваща, пристрастяваща.
Тибетските упражнения са отново част от дните ми от известно време. Но днес е началото им при завоя на реката. Там, където енергията е особена и усещанията са вълшебни.

Тази сутрин, след бурята снощна, въздухът е по-чист, сутрешния хлад е по-свеж, птиците са по-живи. Природата е пречистена и... преродена, дори и в септември.
Днес е по-хладно, но и много приятно. Септември е красив и по-красив ще бъде...

Доволна от такова начало на деня, продължавам напред...

.

понеделник, 7 август 2017 г.

в правия път

Да, много време мина.
И не съм го "ударила през просото".
Имах нужда от време да се подредя.

И почти съм успяла.
Завърнах се на правия ми път. Път, по който имах резултати, каквито търся и целя.
Много пъти се запитах, защо се отклоних от този път, след като бях видяла успехите по него. Къде и кога се губи мотивацията, постоянството и... Питах се и отговори не намерих. Не искам да търся вина. Имам я, но няма да я ровя надълбоко. Нямам нужда от вина, от самообвинения. Ще приема, че това е част от пътя и ще продължа напред.
И понеже в живота сме зависими и от други хора, не винаги намеренията могат да се изпълнят на сто процента. Е, аз няма да съм максималист. Ще съм доволна и на осемдесет ;)
Може би е добре да си отчета една грешка. Когато започвам нещо или се завръщам към нещо, вече било част от ежедневието ми, искам да въведа на максимум промените към днешното ми ежедневие. Може би понякога, за някого, това да е работещ вариант. Казва се: "от днес" и всичко е на 180 градуса преобърнато. За мен това се оказва твърде бързо изчерпващ се мотив.
Този път започнах, да, вече започнах, с постепенно въвеждане на промените в дните си. Истината е, че на психическо ниво не чувствам никакъв протест. Физическото ми състояние е доволно при всяко положение.
Вече споменах, че започнах завръщане към Пътя, който в определени моменти ме е водил към целта. Все още има шубраци и неравности по него, но до месец вярвам, че ще съм стъпила на равен и прав Път.
Основната промяна, която сега правя е в начина на хранене. Може би ще пиша по-нататък повече, днес това не е темата.
Летните ми месеци като по традиция предполагат начин на живот по-често близо до корените, с много ангажименти към градината, домакинството. В дните ми има доста движение и доста умора. Но умората и резултатът от свършеното ми носят удовлетворение, което е несравнимо с нищо.
Може би това е... удовлетворението е нещото, което е същността.
Какво ми донесоха промените? Това е въпрос, на който мога и искам да отговоря.
Донесоха ми спокойствие. Донесоха ми увереност. Донесоха ми енергия за безбройните ежедневни задачи.
Казват, че няма случайно неща. Аз вярвам в това. Няма и случайни срещи. Неописуемо е настроението, когато имаш съмишленици в делата си, спътници по пътя си. Когато имаш подкрепата на хора, които се движат по съседния път... Когато можеш да подадеш ръка и ти... 

Ето, и затова съм спокойна и уверена.
Не, нямам съмнения кой е моят Път. Имам не малко знания, имам и опит, макар и за кратко. Моят препъни камък се е оказвал винаги Постоянството. Да, винаги, но до сега!
Сега е различно! И ще бъде различно. Освен, че ще вървя по Пътя си, то и ще стигна до Целта. А Целта е здраве! А новата фигура е бонус.
А целта на написаното днес? Важна е! Това е благодарност към Съдбата за неслучайните срещи. Благодарност, че знам, че мога, че се справям чудесно. Това е и една отлична самомотивация. И едно напомняне към себе си, че съм специална... ;)

Денят ми е балансиран във всяко едно отношение, на всяко едно ниво...
Другото... Другото е намиране на прохлада в днешния летен ден... И ароматен чай лофант ;)

Прекрасни летни дни!

.

сряда, 19 април 2017 г.

следпразнично

Април е месец на хубави пролетни празници. Те вече са в миналото...
И делници редят се. Но не са сиви делниците.
Всъщност от всеки зависи колко сиви, цветни или многоцветни ще са дните му.
Аз избирам за себе си много цвят.
Днес е сряда. От където и да се погледне - делник до мозъка на костите е.  Да, ама не е...
Моята сряда е Енергия, Цвят, Вълшебство, Магия...
Един от най-прекрасните начини да ми се случва това е йога практика по скайп със Соня.
Това е...
Сряда като сряда. Делник като делник. Но само с една малка разлика - час и половина йога практика...
Повтарям се, но пак ще го напиша - най-прекрасното начало за един вълшебен ден! И не само за един! 
Усещането за енергия, за цялост, за съвършенство е най-лесно постижимо /за мен/ с тази практика.  Колко малко усилие е необходимо, за да намери човек време за това, което му носи хармония. Чувствам се щастливка, че успявам.
А сега за един лесен начин да поддържам друг хубав навик - пиенето на вода. Сигурна съм, че нямам проблем с приема на вода, отдавна се научих да го правя. Но съм възхитена от една възможност, която ми позволи да се проверя.
Днес всички са на "ти" с умните си джаджи, дето носим по джобовете. И някой, някъде измислил едно приложение дето да напомня за пиенето на вода. И на моята умница преди четири дена й се качи такова нещо. Първото нещо, което ще кажа  - забавно е. Отчита ми вода, сок, чай, кафе, бира и т.н. За мен не всичко е интересно - достатъчно са ми вода и чай -  билкови запарки.
Та, какво се оказа? Да, нямам проблем с приема на вода и чай - необходимите ми течности. За трите дена имам четири - пет напомняния да пия вода. Настройката ми е през час, но може да се индивидуализира. Джаджата определя необходимото количество според килограми, време, физическа активност. Оказа се, че дневният прием съм го достигнала в следобедните часове. До края на деня си изпълнявам "нормата" на 150% ;)
За мен този експеримент се оказа важен. Мога да вярвам на субективните си преценки.
А казах ли, че е забавно? ;)


.

вторник, 4 април 2017 г.

април е

Април е...
Аз си продължавам. Хубавите навици затова са хубави, за да си ги спазвам. И аз си ги спазвам. Е, ако кажа сто процента, ще е прекалено. И аз съм човек, а няма безгрешни човеци. И аз си греша, но се старая да не са ми много грешките. За сега се справям :)
Пролетта предполага повече активности сред природата. Възползвам се от възможностите, въпреки работата, която имам. Не се оплаквам. Забелязала съм, че когато имам повече задачи съм по-организирана. Е, все има още нещо, което бих искала да съм направила, но... Ще подобря организацията ;)

В дните с повече ангажименти и стрес мога да оценя какво получавам от навиците си, от времето отделено за мен. Ако някой каже, че може да се избегне стреса в днешния век - не му вярвам. Но пък може да се противодейства и разрушителното му действие да се сведе до нула или поне намали значително. При мен най-силно противодействие оказват практиките с йога по скайп и всяка възможност за допир до природата.
Безспорно в помощ са ми и всички други хубави навици - виброгимнастика, пчелен прашец, плодове, билкови чайчета, бистра водица... Разбира се тук се включва и начина на хранене, който все още търси баланса си ;) Определено имам /за сега/ малки успехи. Вярвам, че скоро ще отчитам големи ;)

Април... Пролетен, цветен, променлив, зелен, земен, топъл, забързан...
Продължавам... 
По пътя... 

.

сряда, 1 февруари 2017 г.

новият месец

Нов месец е, втори за годината... 
Колко бързо отмина първият!?
За мен е успешен. Не мога, а и не искам да бъда максималист. Вярно е, че дадох нов старт на доста от хубавите ми навици, които съм имала в годините назад. Продължавам напред с нещо по-ново - йога по скайп със Соня. Вече съм готова и чудесно ми се отразяват четири практики седмично. Не веднъж съм споменавала, че йога ми дава много повече от очакваното, от това, което изобщо можех да си представя.
Времето навън все още не позволява разходки, които да са приятни и достатъчно ефективни. Опитва се да се показва слънце, температурите се повишават, но ледът и кишата не са най-приятното и мотивиращо нещо. Явно не е време за разходки все още.
Опитвам се и друг неща да променя в ежедневието си. Но все още нямам успех, с който бих могла да сепохваля. Ще продължавам да правя крачките, колкото и малки да са, защото те ме водят по Пътя ми.
Много пъти се заричам, че ще започна да си лягам по-рано. Добре би било до 22:30 да съм приключила с всички занимания и да съм в хоризонтално положение. Ето, това е нещо, върху, което трябва още да поработя. Защо не още от сега...
Лека нощ! 


.

петък, 27 януари 2017 г.

седмица на йога

Така е. Получи се седмицата на йога със Соня. Три сутрешни практики и една вечерна в най-енергийната компания!
Малък поглед назад, когато очакванията ми от йога-практиките бяха релакс, раздвижване, повече енергия, спокойствие... Днес получавам всичко това и още много!. Не може да се опише с думите, които ми се намират, затова и няма да опитвам. Оставям се на чувствата, те не лъжат. Чувствата са силни, вълшебни, магични!...
Сонче, благодаря!
В тази седмица продължавам и с хубавите ми възродени навици - тибетските ритуали, виброгимнастика, пчелен прашец за закуска, чаения ден в понеделник и много чай в другите дни.
Харесва ми когато правя хубави неща за себе си. Продължавам си.
Отивам поредна доза чай да си запаря. Избор имам си, вариантите безброй са. Избирам според интуиция. Дааа, хубаво нещо е да си слушам интуицията. Не само за избора на бурени ;)
Интуицията...  Това е тема голяма, някой път ще дойде муза и за нея. 

Добър да  е денят напред!

.

понеделник, 23 януари 2017 г.

нова седмица

Понеделник е. Началото на нова седмица.
Неделята ще се запомни с хубава обедна разходка в снеговете. С постоянството ми с хубавите навици, които си възвръщам. С пчелен прашец за закуска.
Но това е миналата седмица.
Тази започна с летящ старт с най-магичната йога практика със Соня. Сонче, благодаря!  < 3
Започна и с успешен чаен ден. Чаен ден на лилавите билки беше днес. Салвия, лофант, лавандула...  За лилави настроения и не само. 

За утре плановете са за сутрешна йога. За закуска си накиснах пак от пчелния прашец. Ще му добавя утре пчелен клей. Не смея да планирам разходки, такива каквито искам. Но ще се наложи да изляза, за да свърша някои неща. Нововъзстановените ми хубави навици разбира се, че си имат място в утрешния ми ден. И не само в него :) Де що са дни напред...
А сега е най-добре да гушвам Сънчо и...
Аз ще спя спокойно.
Лека нощ!

.

събота, 21 януари 2017 г.

съботни размисли

В събота ми е размишляващо ;)
Връщам се назад до понеделника и си мисля, че добра седмица ми се получи. 

Добрите ми навици се затвърждават. Виброгимнастика и тибетски упражнения са вече ежедневие за мен. Понеделник бе и един изключително успешен чаен ден. Чаят е и един хубав и топъл навик за студените ми дни. Ежедневие, което си го търся заради хубавите усещания, което ми носи.
В понеделник самостоятелна йога практика. Във вторник и сряда сутрешните йога практики със Соня. В четвъртък вечерната двучасова йога практика. Прекрасни и вълшебни усещания!
Времето позволи и няколко дневни и една вечерна, с различна продължителност, разходки. 

Не може да се отрече, че зимата е красив сезон. Във всички случаи е по-добре да се вижда хубавото, вместо да се набляга само на студа и негативните усещания. Да, вярно е - студено е. На моменти неприятно е, но... решения има. 
От утре ще подновя и друг хубав навик. Пчелният прашец е чудесна закуска. Може да се комбинира с пчелен клей, мед. Съвсем подходящо за сезона е. Препоръчва се и кисело мляко, но... аз си го накисвам с водичка ;)
Очертава се и утре приятен ден за разходки по обедно време. Сигурно ще се възползвам :) Така де, слагам си го в плана. 

Изключително съм доволна от себе си. Радвам се на постоянството си. След ден отново е понеделник и за мен пак ще има етикет - чаен ден. Защото ми харесва да правя хубави неща за себе си...

.

понеделник, 16 януари 2017 г.

в понеделник

Новата седмица започвам със засилка ;) Предните дни започнах да възстановявам хубавите си навици и да им придавам постоянство. Това не е за ден и два, а за дълъг период.
Малка равносметка: виброгимнастика и тибетски упражнения са от първите хубави навици, които дневно отнемат не повече от петнадесет минути. 

Вечерните бързи разходки са също добър навик, но за съжаление все още могат да се повлияват от климатичното време. По същата причина и сутрешните разходки все още са във ваканция ;) Неделната вечер бе най-студената от трите поредни вечери. Вятърът беше много студен и неприятно бръснещ. Но все пак разходката е факт, което ме радва. 
Разбира се, че продължавам с йога практиките със Соня. Това е нещо, което искам още и още... Прекрасно е седмицата ми да започва с йога в понеделник сутрин. Получавам зареждане с енергия за дни напред. Получавам и много, много повече... Но... днес не се случи според плановете. Нямахме обща практика по технически причини, но пък... направих сама практика. Усетих вълшебството и това вълшебство още  е с мен  :) 
Понеделник е добро начало за друг хубав навик, който съм имала във времето назад. Чаен ден... Ето,  днес е понеделникът, в който този навик се завръща в моето ежедневие.
Имаше няколко седмици от декември и началото на януари, в които ми бе изключително трудно да ставам сутрин. вероятно това е нормално. Най-късите дни с най-дългите нощи... От няколко дена сама се събуждам по-рано от алармата. Което определено ме радва. Възнамерявам да се възползвам максимално от това положение. Затова ранното ми ставане ще бъде по-ранно и по-смислено използвано. 

Обобщението: Ранобудният ми понеделник започна с виброгимнастика, с тибетски упражнения, с кана чай. Продължи със самостоятелна йога практика, която завърши с вълшебна йога-нидра...
Идва ред на нова кана чай, на сериозните планове за деня и тяхното изпълнение.
Сега усещам силата с мен и продължавам...


.

неделя, 15 януари 2017 г.

неделното движение

Не е само неделно. Ще отчитам и вечерно-съботно. 
Отново късна разходка. Този път даже е документирана с числа - три хиляди и четиристотин крачки. Не е кой знае какъв рекорд, но все пак след застоя в сибирските дни си е добре.
Имаше по-малко сняг и повече лед. И контузени няма. ;)
Толкова за съботата. Неделята е на ред.
Ранобудно утро имам. Започнах го с много чай горещ. И през деня ще има още. На такова ранобудно утро му прилича и нещо по-така.  И всяко утро занапред ще бъде все така. Защото искам го и мога.
Тибетските упражнения ще бъдат в арсенала на всяко следващо мое утро в следващите месеци. Защото все още си спомням дните на редовност колко енергия ми носеха. А аз си искам енергията. Искам си всичките хубави ползи, които получавах в резултат на своето постоянство. Нима ще се оправдавам, че нямам десет минутки на ден, за да получа повече енергия? Няма!
Искам си енергията, искам си настроението, искам си здравословните ползи! И ще си ги получа!

Знам! Искам! Мога!
И не забравям виброгимнастиката, която вчера получи своето възраждане на хубав навик. 

До тук неделята е до средата си. Продължавам я с активност и напред. Повече ще кажа после ;)
Отивам чай с лофант да си направя...

.

събота, 14 януари 2017 г.

мисля си

В зимна събота си стоя из къщи и ме изкарва на мисли.  Имах планове за днес, но заради сбъднати-несбъднати прогнози отложихме пътуване.
Хубаво ми е вкъщи, но май много се заседях. Може би е време за повече активност. Да, нормални са за сезона по-редките разходки. Но пък има други хубави навици за възраждане, които не зависят от сезона.
В резултат на днешното мислене ;) взех решение и даже започнах. Отдавна не съм включвала в ежедневието си виброгимнастика. Нека припомня - необходимо е само минутка. Няколко едноминутки наистина могат да подобрят кръвообръщението и състоянието на вените. Споделям и личен опит ;). Това е идеален вариант за профилактика! 

Днес един хубав навик, за мен, постави начало на своето възраждане. За утре съм си намислила /нали споменах, че ми е ден за мислене ;)/ още едно начало. Ама утре ще си кажа ;) А, имам и за понеделник ;) ;)
Топла да е съботната вечер!
Може и с чаша чай от маточина...


.

петък, 13 януари 2017 г.

нощна разходка

Така е, като не стига деня...
След седмицата на сибирски студ, в която не съм мърдала от топлата си стая, за разходка ми е време. Истина е, че не ме и свърта вече.
А и след два дни главоболни, най-доброто е повече движение. Разходка привечер се случи, хареса ми. А после нощна има. Каква нужда от движение имам... Светло е сред снеговете. Все още чисто е. Температурите са по-човешки. Приятна зимна нощ. А най-хубавото нарича се движение :)
В последната седмица движението ми липсваше. Разбира се, две дози йога са чудесно нещо, но усещам, че трябва ми и още. Тази вечер ми се случи. Утре пак си имам план. Да видим времето какво ще каже, че ако поледица се заледи... пак в къщи ще си дремя ;)

Време е сега да гушна Сънчо...
Лека да е...

.

петък, 6 януари 2017 г.

сняг вали

Обичам когато сняг вали. Обичам да се разхождам в чистия пухкав сняг. 
Обаче... Днес е по-добре да гледам зимата през прозореца. Наложи се да излизам по работа. Мислех да съчетая неотложното с приятното. Но... не се получи.
Вали, снегът прекрасен е, но под него има киша. Неприятно е. Затова по най-бързия и кратък начин се прибрах.
Зимата ми харесва през прозореца :)
И много чай си пия. За пореден път си самодоказвам колко е добре да се пият повече течности - чай, вода. Апетитът ми за ненужности го няма. Така мога да приемам много по-лесно качествените храни. От известно време се опитвам да си го наложа. За сега успявам. И по-лесно ще ми става.
Снощи подновихме практиките с йога следпразнично. Релакс, доволност, енергия и подвижност, какво друго да искам. Но пък получавам много повече. Отново среща с вълшебствата на йога.
Та... продължавам... по Пътя мой...


.

понеделник, 2 януари 2017 г.

време за разходка

След празнични дни и след дни студени е време за разходка. За сутрешна разходка не смея и да мисля. Но обедна - това звучи по-приемливо.
Направихме дълга разходка, повече от час. В безснежно време маршрутът е за час, но в зимните условия времето не е това, което е. 

Определено ми липсваше това движение. Слънчево, почти тихо, температури близки до нула... На слънце е приятно, капки капят. На сянка е усойно, шалът ме прегръща. Студът ми подейства освежаващо, зареждащо. 
Сега се топля с чаша чай. От бурени разни, дето лятото събирам. За разкош добавих си малини, дето аз си ги суших.
Следпразнично на деня му прилича да е по-лек. Затова за мен е чаен. Скоро ще ми станат два литра и половина топъл, аромат чай за днес. 
И така... продължавам си...

.

неделя, 1 януари 2017 г.

продължавам


Да, точно така, продължавам.
Не веднъж съм започвала от Нова година, като повечето хора. Признавам, изкушаващо е да се започва от Нова година, от първи, от понеделник :)
Днес продължавам. И утре, и вдругиден...
Продължавам това, което в последните месеци и седмици създавам и утвърждавам като хубави навици в ежедневието си. Със сигурност създаването на навици е хубаво нещо, даже вълнуващо, но не е достатъчно. Трябва и утвърждаване. А то се получава с постоянство.
Доказах си, че мога да бъда и постоянна. Значи всичко е наред.
И така, продължавам...
Продължавам с увереност, с решителност, с постоянство да вървя по Пътя си. Няма нищо по-вълнуващо от моя си Път! Точно защото си е мой ;)

Честита Нова година!

.