вторник, 18 октомври 2016 г.

йога практика

Не мога да не споделя пак за йога практиката!
Чувствам се толкова вдъхновена, както отдавна не съм се чувствала.
Признавам, че не вярвах в бързото ми "връщане". Но то е факт. Енергията ме залива отвсякъде!
Днес по време на практиката усетих толкова силна енергия в ръцете си, усещане за огън, че трябваше да ги поразтрия, за да продължа.
Знам, че не всички ще ме разберат. Но дори един да ме разбере - това е нещо.
Да, усещанията не могат да се разказват, макар да се опитвам. А се опитвам, защото нещо отвътре ме води.
Леко, уютно, спокойно, топло, доволно, радостно...
Цялата съм РАДОСТ!!!

СОНЯ, БЛАГОДАРЯ!!!

.

петък, 14 октомври 2016 г.

есенни разходки

Есенните разходки са факт.
От септември се опитваме да ги подредим и ето в октомври вече всичко е подредено. Септември се оказа месец на преход не само на лятото в есен, а и на нашите занимания, които си влизат в есенния календар.
Приятно и освежаващо е да посрещам есенното утро в усмихната компания.
Преходът от лято в есен е цветен. Очакван, но и изненадващ с неочаквани сутрешни срещи. Често сме в компанията на катерички. Да, катерички, не е една. Птичият свят е по-малоброен, но това не намалява поводите за усмивки.
Скоро споделих едни много ранни спомени от училище. Впечатлила съм се от: "реката през есента става мързелива и по-бавно тече" ;) Ами... тя си беше точно такава - бавна, че чак заспала. Днес беше възвърнала своето речно самочувствие. Явно предните дни е поваляло по балкана.
Някои сутрини ни "вървеше по вода", като след разходка най-желаното бе един горещ душ. В други сутрини сме въоръжени... с чадъри, но освен да си размятваме за друго не ни служат. Така е като вярваме на синоптици разни ;)
Днес си мисля, че е добре да намеря време и за още една, може би, вечерна разходка на бърз ход. Трябва да си намеря време и за още няколко нещица. Може би не толкова време, а по-скоро мотивация. Най-вярното май е - самомотивация. Понякога ме бива в това, да видим сега...
Все още усещам влиянието на снощната йога практика. Хубаво ми е...
Но ежедневните задачи ме чакат. Част от тях отметнах. Време е за другите.
Време и за нова чаша чай... Защото ми харесва, а пък е и полезно ;)

.

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

енергия

Усещането за енергия е прекрасно усещане.
Онази енергия, фината, която е в мен, която е край мен.
Почувствах се прекрасно с усещането й!
За този месец тази вечер беше втората ми практика йога със Соня. Признавам, че много отдавна не съм се включвала. След пневмонията, в края на миналата година, не успях да се върна в графика. Причини сигурно има много. Няма да им правя разбор. Има зависещи и не съвсем зависещи от мен. А може би и така е трябвало...
Така или иначе, аз се върнах и се чувствам чудесно.
Усещането за енергия се засилва освен по време на практиките, но и в ежедневието ми.
Усещанията по време на практика са отново силни, вълнуващи, изненадващи, цветни, леки... Не се описва, то се усеща!
През пролетта се опитах да правя йога сама или гледайки хубавия клип на Соня, но... не ми се получи. Усещанията ги нямаше.
Сега, когато практиките са онлайн, енергията струи навсякъде край мен, в мен...
Признавам, че отдавна не съм правила нещо, което си е само за мен. Време ми е. С йога практиките стъпвам на  първото стъпало. И ще продължа нагоре...
БЛАГОДАРЯ ТИ, СОНЯ!!!


.