вторник, 24 март 2015 г.

изводи

Изводите са...
Не ми харесват.
Въпреки разходките през цялата зима, редовните йога практики всяка седмица и домашните опити. Кантарът е... безмилостен. И метърът да не остане по-назад...
Добре, де. Не съм в началната точка, ама то това оставаше... И все пак е много отстъплението. :(
Добре, де. Признавам за не една и две шоколадови вакханалии, ама чак пък толкова... Значи е чак толкова. И точка. И сега?
Сега пак на старта... То има ли друго?
То хубаво. И друго няма. Ама нещо мотивацията ми този път не е на висота. Да кажа, че се е сринала в пропаст дълбока, няма да е лъжа.
Ама ще трябва да се изнамери и на високо да се покатери. Щото... трябва ми.
Едното важно нещо е храненето. Вече повече от три години менюто ми е вегетарианско, но от рибата не мога и за сега не искам да се отказвам. Важен е момента на балансиране на храните. Понякога успявам, но някога е без успех. Тогава и аз си губя баланса...
Другото важно нещо е движението. Определено имам доста добри навици, които съм си създала. И постоянство има даже. Но явно с количеството нещо куца. Има възможност за увеличение, значи трябва да го направя. Ще го направя, това е избора ми...
Важно е и мисленето. Съвсем не е трето по важност. Ей, тук може би ми е най-разбалансирано. Повече увереност ми трябва. Много са ми емоциите, които ме прехвърлят от едната крайност в другата. Баланс им трябва и на тях...
Това е изводът - баланс ми трябва. 
Ами... да го търся...
Сънят е за начало. Лека нощ!

.

сряда, 18 март 2015 г.

йога и необходимост

Тази вечер толкова ясно усетих йога и необходимостта й за мен, че нямам никакви, абсолютно никакви съмнения, че йога е нещото за мен.
Срещите ми със Соня и йога започнаха през октомври. Продължихме през ноември. Декември беше месец на отсъствия, празници и пътувания. Продължението бе стартирано от началото на януари. Миналата седмица по причини месечни пропуснах деня за йога. Днес всичко бе по график. Усетих колко много, наистина много, ми е липсвала срещата за йога.
Признавам, че в дните, когато съм сама се опитвам да правя някои неща. Все повече и все по-успешно - така си го усещам. Но е несравнимо с практиките, които Соня води по перфектния за мен начин.
Затова йога в сряда със Соня е необходимост за мен.
За да се чувствам добре до следващата сряда...
Сега, след практиката, която ми показа, че за мен йога е необходимост и то много голяма, се чувствам невероятно добре. Силно съм мотивирана да продължавам и да се приближавам със всеки ден с по една малка крачка към съвършенството наречено йога.
Звучи силно, непремерено, самонадеяно? Може и така да е...
Йога е безгранично съвършенство. Достижимо за някои. Може би не за мен... Но това не пречи да се стремя към него. Стъпка по стъпка, стъпчица по стъпчица... Всяка крачка, дори и най-малката, е крачка по Пътя ми. Нямам съмнения.
А съвършенството?... Може и да е многолико :)
Нощта след йога е едно малко вълшебство за мен. Така ще е и тази нощ...
Лека нощ!

.

утринни изненади

Ранно пиле, рано пее...
Във всеки смисъл днес е вярно.
Сутрешната ни разходка ранна с изненади ни се случи.
Днес денят е на хвъркати. Пеят, кипрят се пред нас, за фотосесия готови. Три близки срещи с видове различни. На снимката е песнопоец най-безстрашен. Песните му... цял оркестър ще завиди.
Как да не се не хваля с постоянството ни. Изненади, все усмихващи, утрото поднася на ранобудните.
Ранобудни... Колко да сме ранобудни? Нормално време за разходка, която енергия ни дава за целия ни ден. Няма да ми омръзне да го повтарям.
А колко е важното времето и мястото за едно или друго? Тази сутрин изводите от сравнението са категорични. Алтернативното дишане, което почти редовно си правим на завоя на реката, днес направих и на друго място. Разликата... огромна. Там, на завоя на реката, толкова дълбоко дишане и усещане за... свобода... Всички думи са излишни. Може само да се чувства.
Денят ми продължава...

.

понеделник, 16 март 2015 г.

утрото на понеделник

Утрото на понеделник със свежест зареди ни. Разходка пълноценна има до сега. Добрите намерения са в изобилие. От утрото се изпълняват. И тъй ще е денят. И седмицата даже...
Слънцето го няма за сега, но по-добре е, че го има в мен. Затова денят специален ще си го направя. Започнах си го с чаша чай. И друга ме очаква. Течности се пият след разходката, по причини ясни.
До ранния следобед с къщни занимания и малко счетоводство ще се занимая. Вече няма на къде :(  Деловите срещи ще са след това.
Времето, което в къщи имам, ще си го използвам най-пълноценно в мои интереси.
Имам много намерения и все са ми добри. Знам, че мога да си ги изпълня всичките дори. Днес не искам времето да губя. Допивам чая, пчелният прашец ме чака.
Добър ще е денят...

.

събота, 14 март 2015 г.

отново

Отново Пътя си загубих и отново на пътеката застанах днес. Край Пътя има много бодливи клони, които ме забавят, отвличат вниманието ми от същността и... Налага се отново да се връщам на пътеката си...
Различни периоди имам на продължителност без залитания. Различни са и периодите на залитане.
Само от мене си зависи първите да имат по-дълга продължителност, а вторите да са толкова кратки, че да не се налага да ги мисля. Всичко само от мене си зависи. Знам го. И го забравям. Тогава търся причини и решения извън мен.
Да, ама извън мен няма нищо. Всичко си е в мен. До това прозрение достигнах след двудневно ужасно главоболие. Два дни, в които ми се искаше... Няма значение, това вече е минало. Тази сутрин се събудих като нов човек. Сега си давам сметка, че днес направих много малки крачки по вярната пътека без усилие.
Това е истината - без усилие. Всичко, което се извършва с някакво усилие, на каквото и да е ниво, не води до вярната пътечка. Може би в определени моменти дори да я пресича, да се върти около нея, но не е тя.
Сега с увереност, че съм научила още нещо, което ще ме води по Пътя ми, отивам на среща със Сънчо...
Лека нощ!

.

четвъртък, 12 март 2015 г.

след утрото


Хубаво утро...
Даже не усещам колко бързо изминаваме разстоянието, предвидено за сутрешната разходка.
Бързо, приятно... Енергия и усмивки си имам за деня, събрани сутринта.
Освен, че сутрешните ни разговори са приятни, те се оказват и доста полезни. Днес бяха с идея  кулинарна. И много, много здравословна. ;)
Все по-зелено е. Тревички нови се разлистват и с цветчета те се кипрят. Почти всички храсти са напъпили.
Утре, извън графика, пак разходка се полага.
Пролет иде, всичко се променя. Промяна и за мене искам. Трябва да си я направя. С крачки малки или пък големи. Важно е къде ме водят.
Денят с усмивки продължава...

.

вторник, 10 март 2015 г.

ранна разходка

Който ходи на ранни разходки му се случват неочаквани, изненадващи, но много приятни и вълнуващи срещи.
Утрото е снежно-дъждовно или дъждовно-снежно. А кълвачът е пъстър...  Снимката не е това, което исках да се получи, но когато манекенът е срамежлив и притеснителен... А и осветителя не беше на линия в мъгливото утро...
В неделя имахме много кратка среща с нашия герой. Но днес беше особено вълнуваща.
Ето защо си заслужават сутрешните ни разходки! След необяснимо безсънна нощ, сред топлата прегръдка на завивките - голяма е силата, която ни извежда в утрото снежно-дъждовно /или дъждовно-снежно/ на разходка... След такава вълнуваща утрин и още по-голяма ще е...
И енергията за деня ни е голяма :)
До разходката в утрото на четвъртък...

.

събота, 7 март 2015 г.

в дъждовно утро

Вчера се разходихме в дъжда. И други опити сме имали, но вчерашния беше най-дъждовен. Но и с най-силно усещане за пролет. Въпреки, че дъждът и със сняг примеси се.
Вървяхме си почти сами по алеята. Говорехме си за какво ли не. При всяка пейка мокра смеехме се. Е, не ни е писано редовен да е стартът ни на упражненията сутрешни. То пък няма все да ни вали, я?
Може и да се прибрахме понамокрени, но пък свежестта, която в утрото събрахме, имахме си за деня в изобилие. Мокро и измито беше. Чисто и все повече зелено. С дни промяната се случва.
Пореден ден, в който си доказахме, дори и да нямаме съмнения отдавна ;), че нищо не е в състояние да ни провали сутрешните разходки.
Днес няма да има разходка по причини транспортни. Но в неделя... пак на линия сме...
Каквото и да си говорим, каквото и да прави Марта... пролетта е тук.
В душата ми е пролет...

.

сряда, 4 март 2015 г.

слънчево утро

В утро студено слънцето е нетърпеливо. Изгрев слънчев ни радва там на завоя. Предизвиква ни за нови дела. Те, новите, са позабравени стари. Редовните ни есенни занимания с тибетските упражнения, в днешния мартенско ден са подновени. Усещането за лекота ни изпълва и ни дава енергия за целия ден. Пак ще го кажа - там, сред природата енергията е по-силна и по-приятно е да се правят тези упражнения. Със сигурност и ефекта е по-силен.
Снощи решението си изпълних. Легнах си в желания час и Сънчо дойде по поръчка.  Събудих се по-рано, което също беше желано. Денят си започнах с няколко нови неща, които пак редовни навици ще си направя. Те са малки крачки по Пътя ми. По-лесно е да направя няколко малки вместо трудна голяма. По-сигурно е, че така по-забавно и лесно ще стигна там, където желая.
Сега, с настроение и енергия в деня си напред продължавам.
Усмихнат да бъде денят...

.

вторник, 3 март 2015 г.

пролетна разходка

И времето, и обстоятелствата днес дадоха възможност за разходка в утрото ранно. За утре също има план.
Тази сутрин решихме, че вече сме закрили най-успешния си зимен сезон и откриваме пролетния. Въпреки, че до календарната пролет има около три седмици, природата не иска да знае за календара. Всичко е пролет. И реката, и храстите, и птиците огласящи с омайни и призивни песни наоколо. Тревите и пролетните цветя с нетърпение бързат да се радват на слънчевите лъчи. Изобилие от кокичета, синчец, теменужки и още много други разстилат килим край алеята. Дрянът е цъфнал и се кипри с жълта премяна. Другите храсти и дървета са напъпили и съвсем скоро зеленото ще е основния цвят. Успокояващо ;) Тази сутрин една сойка се кипри пред нас и си изпроси цяла фотосесия. Катеричка закусваше с орехче от зимните си запаси. На нея също и хареса нашето внимание.
С такива емоции започнахме днешния си ден. С усещане за пролет и живот.
Вече сме настроени и за упражненията, които си правехме есента на пейките. Но днес компания ни беше лек пролетен дъждец, който създаваше усещане за чистота и свежест. Затова упражненията са предстоящи.
Днес се "срещнах" с метъра и кантара. Зимното олабване е време да спре. Днес направих доста неща, които да отбележат края му и новата пътека за мен.
И така. Отново съм на пътя си. Знам как и какво. И знам, че мога. Значи... правя го. Започнах го.
Утрото ми пак ще е на алеята с разходка. И с другите ми полезни навици, които е време да се посъбудят от зимния си сън. И вече без изключения ще си лягам преди 22:30.
Сега имам още време да посвърша малко работа и някои полезности да си изпълня.
Лека вечер!

.