сряда, 28 декември 2011 г.

да отслабнем, докато спим...?

Да отслабнем, докато спим...?!
Възможно ли е?
Има много дни - празнични, между празнични, следпразнични... Време, без особени задължения, ми се намира. Преди да тръгна за празниците, в чантата си сложих една книга, която не помня кога съм си купувала. Вероятно е била с други, а време за книги ми е липсвало. Както и да е. Сега й дойде времето...
От два дена я чета и съм... изумена... Това е книга, която докато чета усещам, че всичко е вярно, че го приемам безрезервно. Рядко ми се случва така. Когато ми се е случвало, не съм сгрешила, ако съм използвала по някакъв начин прочетеното. Затова ми се иска и сега да е така. Иска ми се да послушам оня глас в мен, който ми казва, че знанието в тази книга трябва да приложа.
За пръв път срещам ново понятие - инсулиново разделно хранене.  Четейки, усещам, че има смисъл в идеята.
Накратко за идеята:
Закуска от въглехидрати. Обяд - може смесено. Вечеря - белтъчини.
Храненията трябва да са само три за деня, като между тях трябва да има 5-6 часа разлика, без междинно хранене. Разрешава се само вода или чай без захар във времето между храненията. Добре е да се храним докато се заситим, за да не се чувства глад.
Много подробно е обяснено действието на хормоните, които отговарят за храносмилането, за напълняването,  за отслабването...
Книгата предлага специфична програма според индивидуалните потребности, прилагането на която не е трудно и не е свързано с гладуване. Не е свързано и с лишения от групи храни.
Идеята на книгата ме завладя и защото не обсъжда само храненето. Предлагат се тренировки за издръжливост и за сила, съчетани с активно движение през деня. Това е идеално допълнение към принципа на отслабване по време на сън и води до изгаряне на мазнини и изграждане на мускули.
Тази вечер реших да променя вечерята си. От известно време усещам необходимост от промяна. Опитах да я направя с няколкото дни с кисело мляко и пектин. Добре ми се отрази. Разбира се, давах си сметка, че това е възможно само за броени дни, всичко друго би било безумие.
В процес на промяна съм... Не мисля, че е случайно, че книга купена неизвестно кога, точно сега ми попада пред погледа и грабва вниманието ми...
Отивам да дочета... и да действам...

.

вторник, 27 декември 2011 г.

пет тибетски ритуала за младост и дълголетие

Вече няколко пъти казвам, че правя тибетски упражнения, тибетски ритуали. Днес искам да разкажа повече.
В интернет има доста информация, опитах се да събера това, което мисля, че е най-точно.
С книгата на Питър Келдър се срещнах преди доооста години. В различни периоди след това съм ги правила с различна мотивираност и съответно с различна продължителност. Имаше периоди, в които успявах да мотивирам всички у дома. Но за съжаление за твърде кратко.
Сега, вече повече от година, ги правя със завидна мотивация. Има и дни, в които не намирам сили дори за десетте минути, които ме делят от повече енергия и усмивки, но... случва се... за радост все по-рядко.
Препоръката в книгата е да се правят веднъж на ден. Допуска се и повторение, но не бива да е вечер, защото може да повлияе на съня. Определено тези ритуали - упражнения действат ободряващо.  Сега съм в период, в който се опитвам да си наложа повторението в моите дни. Казах наложа, но не става въпрос за силово налагане, а за по-скоро осъзнато желание.
И още нещо, което искам да споделя. Препоръчва се повторенията да са двадесет и едно. Това число има доста голям смисъл в източните учения и практики. Затова някак нормално го приех за правилно.  Двадесет и едно повторения, естествено, не е възможно още при първото изпълнение да се постигнат. Някъде съм срещала съвети да се започне с три - пет повторения, а всяка седмица да се увеличават с едно или две. Смятам, че не е необходимо да се спазва такава точност. Хареса ми повече препоръката да се започне с толкова, колкото може, а увеличаването да става, когато човек се почувства готов. Възможно е в началото някои от ритуалите да се изпълняват по-малко от други, поради по-голямата им трудност. Ако тези ритуали се правят в компания не бива да се търси състезателен елемент. Всеки си има свое темпо, своята готовност. Разбира се, добре е да се изпълняват с прецизност и точност. Но такава в началото не винаги е възможно. Това не бива да демотивира. По-важното е, че се правят и се правят редовно. Прецизността идва естествено с опита и подобряване на възможностите.

Ето малко информация от нета:
„Петимата тибетци" са йогийска система от елементарни, изпълващи с енергия упражнения, произлезли от Хималаите. Известни и с името „петте ритуала на младостта и жизнеността", те са пренесени на Запад в началото на 20-и век от британски запасен офицер, който ги усвоил в будистки манастир в Тибет. От 1978 г. насам Кристофър Килам е научил хиляди хора, решили да водят по-здравословен живот, да практикуват упражненията. За „Петимата тибетци" са нужни малко време и усилия, но въпреки това те неимоверно увеличават физическата сила, придават гъвкавост и проясняват ума. Дори новаците в йога ще изпитат благоприятния ефект от освобождаването на вътрешната енергия, протичаща през тялото и мозъка. Редовното изпълнение на упражненията освобождава мускулите от напрежение, премахва нервния стрес, подобрява дишането и храносмилането, укрепва сърдечно-сьдовата система, води до пълна релаксация и осигурява добро здраве и разположение на духа. „Петимата тибетци" са не само мощно средство за изостряне на сетивните възприятия; те активизират жизнената енергия, помагат ни да я контролираме и насочваме, за да се променим.

Тибетец №1
Застанете прави с ръце, изпънати хоризонтално встрани. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени и обърнати надолу. Дръжте ръцете си в това положение и се завъртете около оста си по посока на часовниковата стрелка. (Ако обърнете главата си надясно, то това е посоката, в която трябва да се въртите.)
Повторете завъртането двайсет и един пъти без прекъсване.
Когато свършите с въртенето, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Поемете пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишайте през устата, като устните ви оформят буквата „О". Поемете повторно въздух и го изпуснете по същия начин. След двете дълбоки пълни дишания преминете към Тибетец № 2.

Тибетец №2
Легнете по гръб на кече или на килима. Краката са опънати, глезените се допират, стъпалата са изправени вертикално. Ръцете са поставени успоредно на тялото, с длани, опрени на пода. Поемете въздух през носа си, вдигнете краката си под ъгъл, малко по-голям от 90 градуса, и повдигнете главата си, като придърпате брадичката към гръдния кош. Всичко това се изпълнява едновременно, с едно непрекъснато плавно движение. Пръстите на краката сочат нагоре; долната част на гърба остава прилепена до земята. Издишайте през носа или устата и върнете краката и главата в изходно положение - отпуснати на земята.
Повторете упражнението двайсет и един пъти, като вдишвате при повдигане на краката и главата и издишвате при връщането им обратно.
Когато приключите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".


Тибетец №3
Застанете на колене. Стъпалата са подпрени на пръстите на краката, коленете са раздалечени на около десет сантиметра. Поставете ръцете си отзад, точно под двете половини на седалището. Гръбнакът е изправен, брадичката е придърпана към гръдния кош. Поемете въздух през носа и се извийте назад от кръста. Отпуснете главата максимално назад, без да се чувствате неудобно. При извивката назад ръцете ви служат за опора. След това се върнете в изходно положение, като издишвате през носа или устата.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".
Тибетец №4
Седнете с изправен гръбнак и с изпънати напред крака. Дланите са опрени на земята до бедрата. Положението на ръцете е много важно: дланите трябва да са поставени успоредно на бедрата. Наведете глава, така че брадичката да опре в гръдния кош. Поемете въздух през носа, като същевременно повдигате бедрата и сгъвате краката в коленете, така че да стъпите със стъпалата на земята, и отпускане главата назад. При това положение торсът е успореден на земята, а ръцете и краката са разположени перпендикулярно. Издишвате през носа или устата, при което се връщате в изходна позиция.
Повторете упражнението двайсет и един пъти с постоянен, непрекъснат ритъм. Внимавайте да не се плъзнат краката ви. Стъпалата остават на мястото си по време на цялото упражнение. Ръцете не трябва да се огъват; движението се изпълнява чрез завъртане на ставите при раменете.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".


Тибетец №5
Започнете упражнението, като се подпрете на дланите на ръцете и пръстите на краката. Ръцете, както и краката, са раздалечени на около 60 сантиметра. Главата е извита назад. Дръжте ръцете и краката си изправени, поемете въздух през носа и същевременно повдигнете таза, като притегляте брадичката към гръдния кош, така че тялото ви да образува триъгълник. Издишайте през носа или устата и едновременно с това се върнете в изходна позиция. Дланите и пръстите на краката ви служат за опора, останалата част на тялото остава във въздуха по време на цялото упражнение; дръжте ръцете и краката си изправени.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: Вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

В книгата има описан още един ритуал, но за него не ми е дошло времето ;) И за него има информация в нета.
Това е може би основната информация за тези ритуали, за могат да се изпълняват, но препоръчвам да се прочете и книгата. В нея има доста неща, които е хубаво човек да прочете и да се замисли. Според мен е една книга подпомогаща самоосъзнаването.
Бих се радвала ако някой има опит и го сподели с мен. А също, ако сподели и своето начало. :)
.

понеделник, 26 декември 2011 г.

на Беклемето

Днес денят бе... на Беклемето.
Документирано е даже :)
Разходка си направихме.
Най-малките със шейна се пързаляха, а по-големите в снега си погазиха.
Някои снимки правиха.
Топъл чай край камина пихме.
Студът определено ме поосвежи и ми няма вчерашния мързел ;)
Добре е, че се поразмърдахме ;)

.

неделя, 25 декември 2011 г.

мързеливо

Днес ми е мързеливо.
Освен, че си направих тибетските ритуали два пъти, друго от мен... нищо.
Телевизия гледах, поне Бандерас си заслужаваше гледката ;) Спах, четох, карти играх... една картоиграчка съм... повече падах ;)
Една е думата - мързел...
Един ден стига!
Утре трябва да се взема в ръце.
А сега... пак при Сънчо отивам :)

.

петък, 23 декември 2011 г.

предпразнично

Денят беше дълъг. Изпълнен с очаквани и неочаквани задачи. Повечето дребни и незначещи, но без тях не можеше.
Ден, в който вече съм далече от приятелчето - тренажор на терасата.
Не мога нито да се похваля, нито да се оплача.
Днес се постарах да балансирам храненето, но не успях съвсем. Хубавото е, че не прекалих с нищо.
Утре в залисията около подготовката на вечерта ще намеря моят си половин час за движения. Обещавам си да го намеря два пъти ;) И тогава ще се похваля :)
Да, знам, че снимката сякаш не е на място... Но, не. Съвсем на място си е, щом като я видях и разбрах, че е това, което ми трябва. Трябва ми за настроение, за спомен, за надежда, за сила... Защо ли? Дълго е и малко необяснимо... Нека е просто цветен акцент в дните.

.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

вечерно

Така изглеждаше пред терасата в светлите часове.
Тренировката бе по вечерно време.
Така се случи, че през деня трябваше да се свършат някои други задачи.
Макар и с вечерна тренировка - един успешен ден си отчитам :)
Хайде, да поработя още малко, че утре-то ще дойде скоро.
А ми се спи...

.

сряда, 21 декември 2011 г.

по-добра съм

Днес съм по-добра.
Дааа... Осемте километра на седма степен на кростренажора ги минах за тридесет и две минути! Това си е с две минути по-малко от вчера. Затова съм по-добра ;)
Днес се случи в ранния следобед, но важното е, че се случи. Имах някои задачи, които мен чакаха. Минаваха ми и мисли за по-кратка тренировка днес. Или за половин тренировка сега, а после пак... Горда съм, че успях да овладея всички подобни саботиращи ме мисли и да си изпълня заплануваното. След края на тренировката бях горда от себе си.
Доказах си, че каквато и работа да имам през деня имам възможност да си правя тренировките. Ако не мога сутрин преди деловите задачи, то може да е по обед, а защо не и в следобедните часове. А след това време за задачи колкото си искам. Разбира се, не изключвам възможност и за вечерни тренировки, но не ми се ще да са често, защото от опит знам, че е по-лесно да се отложи вечерното раздвижване, отколкото в друго време.
Днес направих и още нещо. Към  менюто от миналите дни има добавка. Днес си хапнах две ябълки. И една лъжица мед... нямаше начин да не опитам новия мед, така изкусително течен, тъмен и... мммм... ;)
Тук, в блога, днес Albena Weibel ми бе на гости. Поздравява ме за волята. Нейното мнение поведе мислите ми в една посока. Ще ми се да ги споделя. :)
Не знам до колко тренировката, която си правя е голяма или малка. Но това е нещото, което в момента правя с удоволствие, определено с натоварване, но не и прекалено. Знам, че с времето натоварването трябва да се увеличава, за да има резултат. Защото аз не целя само поддържане, а постигане на по-добра физическа форма и кондиция.
Истина е, че в последно време, с есенното сутрешно застудяване ми стана неприятно да излизам с велосипеда. А това доведе до доста намалена физическа активност. Сега с тренажора на терасата мисля, че компенсирам.
Другото, за което се замислих е, че в последните дни не се храня правилно. В смисъл, че моите разбирания са за балансирано и разнообразно хранене. Не съм привърженик на краткотрайните диети. Смятам, че начина на хранене не би трябвало да е за седмица или месец, а после пак... по старому.
В същото време мисля, че някаква промяна в начина на хранене, може да подтикне организма да излезе от застоя, който неизбежно се появява в някакъв момент. Реших, че това може да се получи с няколко дена, в които да наблегна на киселото мляко. Смятам, че киселото мляко е един чудесен продукт., който помага на организма да се поосвободи от някои излишни неща, а в същото време е достатъчно засищащ и организма не гладува. А това, което разбрах и от опит е, че никога не бива да гладува организма. Тогава се забавят всички процеси и се провокира стремежа за складиране и... ето го йо-йо ефекта...
Млякото, на което се спрях не е в чист вид. От многото ми четене реших да опитам да направя комбинацията с пектин. Добавих му и канела, която в подобни случаи е доста подходяща добавка, а и аз обичам канелата, като подправка. Млякото, което използвам и в другите си дни на балансирано хранене е от нискомасленото, към което добавям по два ореха на кофичка мляко. И сега не са излишни. Реших, че мога да си позволя и лъжичка мед за разкош. И без това калорийният прием е доста намален, а медът, освен чудесен подсладител е източник на енергия и много необходими витамини, минерали, ензими, аминокиселини и каквото се сети човек. Пчелният прашец, който пия сутрин преди закуска, допълва картината.
Малко неочаквано за мен бе необикновения засищащ ефект на тази комбинация. От закуска до вечеря.
Не знам до кога ще продължа така. Смятам, че тялото ми ще си каже. Днес посегнах към ябълки. Смятам, че това си беше искане. Така или иначе по празниците няма да е възможно да продължавам точно така. Но смятам да опитам два пъти на ден половин кофичка мляко с добавките за закуска и обяд или вечеря. Мисля, че така ще ми бъде по-лесно по време на празничните трапези да се въздържам от прекалености. Да, ще си опитам от доста неща. но знам, че няма да прекалявам с нищо.
Сигурна съм, че по този начин, ако кантарът не посочи посока надолу, то няма да посочва и нагоре ;)
Има и едно недобро нещо в очакваните дни. Ще бъда далече от тренажора си, но... ще опитам с друго.
Решила съм и да продължа да си пиша тук. Усетих, че днес мисля за отчета си тук и това ми даваше усмивки и мотивация. Не е малко, значи ще го използвам :)
Отивам заслужено да се гушна в завивките и да помечтая за... ... ...
Тайна е ;)
Но е мечта, значи е хубаво ;)

.

вторник, 20 декември 2011 г.

да се похваля :)

Денят е към края си.
Доволна съм, че успях и днес. И то без особени усилия.
Храненето ми е като във вчерашния ден. Аз обичам кисело мляко с пектин, канела, орех и лъжичка мед ;)  Добре ми се отразява и лъжичката пчелен прашец сутрин на гладно.
Тренажорът днес поработи на седма степен. Това си беше доста усилие, затова и скоростта ми бе по-малка. Осемте километра днес изминах за 34 минути. Останалото от движението си бе по график.
За малко да забравя да се похваля ;)
Сутринта кантарът ми отчете липсата на почти килограм :) :)  Пък ми е и по-леко.
Защо ли ми е сънено... ;)  А пък ми е и... цветно ;)
Не е лошо тази вечер да си легна по-рано.
Но първо ще си накисна пчелния прашец в чашка с вода за сутринта :)
Лека нощ!

.

понеделник, 19 декември 2011 г.

днес...

Мъгливо беше днес.
И дъждовно.
Тъжно някакво и главоболно.
Въпреки това отчитам си деня - добър.
Денят започнах с пчелен прашецЗакуска, а после за вечеря повторих с половин доза. Предстои ми и половин кофичка кисело мляко с един орех.
Това е за днес. Не усещам глад и не мисля за храна. Не ми е проблем да готвя за другите.
Сутрешно се раздвижих с тибетските упражнения с повторения до двадесет и едно.
Три-четири пъти виброгимнастиката ме поосвежи.
Предиобедно бях на терасата в компанията на кростренажора за 30 минути, осем километра и степента на натовареност отново бе шеста. За сега това се оказва добро натоварване. Но не е и тавана на възможности, а още по-малко на желания. Мога още. И ще!
Не забравям по-голямата доза витамин С и топъл душ след срещата на терасата. Затова нямам мускулна треска, която е... неприятна история.
Днешният отчет е време да приключва, че скоро утре ще е. А утре... пак ще го разкажа ;)

.

неделя, 18 декември 2011 г.

закуската

Това е.
Млякото, лъжичка канела, лъжичка и половина пектин, два ореха и лъжичка мед за закуска.
След пчелния прашец.
Вчера закусих с това.
Направих си същото и към 16 часа.
На лягане си хапнах само чаша кисело мляко с орех.
И това беше за целия ден.
Засищащо и съвсем достатъчно.
Едва ли е подходящо за всеки ден.
Необходимо е разнообразие.
Но за закуска... защо не?
Днес започнах деня по същия начин.
Чувствам се добре.
Не ми липсва енергия.
Време е за движения...

.

събота, 17 декември 2011 г.

пчелен прашец

Пчелен прашец за закуска...
Накиснат е от вечерта.
Незаменим и задължителен за всеки ден.
Особено зимен...
Информация в нета има много, няма да разказвам тук.
Не ми е разказно.
 

Нямам време за приказки, а само за действия.
Днес, до тук:
Тридесет минути, осем километра, шеста степен на кростренажора.
И не е само това. И ще има още за днешния ден.
До сега - чувствам се особено устремена и мотивирана.
Как искам да запазя този мотив за дълго...
Защо пък не...
Накиснах си прашец и за довечера, преди вечеря.
И пия много чай днес. Всякакви видове и бурени.
Така по-лесно се приема количеството необходима ми вода.
Топлина... имам нужда...

.

петък, 16 декември 2011 г.

объркано ми е

Не мога да повярвам на кантара...
Само за десет дена - плюс два килограма :( :( :(
Не мога да си събера мислите.
Много ми се ще да вярвам, че основната причина е ПМС-то. Ще се разбере след няколко дена.
Не искам да чакам до тогава.
Мерките ще са радикални.
Повтарям си, че обичам кисело мляко за вечеря... и ще си повярвам, въпреки, че...
Вярвам си... обичам кисело мляко :)
Петнадесет минути и четири километра на пета степен на кростренажора не е достатъчно. Затова утре ще е поне два пъти повече. Ще бъде. Защото не само, че си вярвам, но го и искам!
Искам! Искам! Искам!

.

неделя, 4 декември 2011 г.

неделният ден

В неделния ден съм доволна.
Кантарът ми е приятел днес - само 100 грама в повече от минимума...
Може и да е смешно с тия грамове, но се оказва, че в такъв момент са ми много важни.
Това ми даде страхотен стимул за да се справя с неделните изкушения.
И сега се поздравявам... сама...
Е, и това е нещо.
Приключвам тази седмица със смесени усещания. Осъзнавам, че не съм постигнала, на практика, нищо. В същото време разумът казва, че успешно съм се справила, защото не съм допуснала по-голямо отклонение. А вече съм и в позицията, от която продължавам напред към целта си.
Сега имам нужда от всеки мотив, за който мога да се хвана... от всяка сламка...
Имам нужда от всяка дреболия, дори и от няколкото грама...
Пожелавам си новата седмица да ми донесе по-оптимистични резултати... Е, тя няма да го направи сама. Седмицата, де... Аз ще и помагам!
Защото го искам!

.

събота, 3 декември 2011 г.

да се похваля

Днес си заслужавам похвалата ;)
Пекох тиква, но си оставих две парченца за мен - специални, без захар. Тиквата е много хубаво нещо ;) Обичам я, но до сега винаги съм я хапвала подсладена. Това е било грешка... ;) Ароматът и вкусът са прекрасни и без добавки.
През целия ден се храних балансирано и съобразено с правилата, които съм си определила.
В късния следобед муза ми дойде и с децата правихме меденки и други сладки. Беше забавно. Ето, тук е момента да си призная, че до сега в такива случаи се получаваха издънки, де по-големи, де по-малки.
Днес си имам повод да се похваля. Не само не си опитах ни едно парченце, но и изобщо не ми се прииска. Мисля, че това е най-голямото ми постижение. След днешния ден, вече знам, че мога, и няма никакъв проблем, да устоявам на всякакви изкушения. 
Леко ми е и днес... Хайде, още една чаша вода и... при Сънчо да отивам.

.

петък, 2 декември 2011 г.

декемврийски мисли и планове

"Едно от най-великите тайни на живота е, че единственото, което си заслужава да бъде правено, е това, което правим за другите"
Интересен цитат...
Може да се запитам, дали когато правя нещо за себе си е лошо. Ще си отговоря. Не е.
Не е лошо да се погрижа за себе си. Може да се погледне и от тази посока - грижейки се за себе си, аз по-дълго ще съм здрава и бих могла да направя повече за другите.
Не споря и не оспорвам горния цитат. Харесва ми.
Разглеждах отдавнашни снимки и... тази ме привлече. Не е случайно :) Исках да се похваля днес.
Днес имам хубава новина. От известно време нещата при мен са в застой. Дори допуснах и леко покачване на показанията на кантара. А после не смеех да се кача пак. Започнах да се чувствам, меко казано, ужасно. Знам, че такива неща са нормални, когато са в малки граници, а при мен беше така, доста малко, но се задържа доста  време.
Най-важното е, че отново има промяна в онази посока, която аз си искам. От седмица сякаш усещах, че скоро ще има промяна. Не, няма причина физическа, която да ме е водила към тази мисъл. Сякаш го знаех...
А днес... кантара ме привлече сам и ми показа чудесни резултати. Намаление... Още съвсеееем мъничко ми трябва до резултата от лятото. И ще го имам до ден-два.
Вчера си записах час за вегатеста. Минаха пет месеца от направения в началото на юли, а до теста ще са пет и половина. Препоръката бе след шест месеца да се направи. Нямам търпение да го направя. Знам, че нещата не се променят бързо, но съм сигурна, че за тези пет месеца вече има промени и искам по-скоро да ги разбера. Искам по-скоро отново да намеря баланса в полезните за мен храни.
Сигурна съм в обективността на теста. Резултатите, които получих си ги харесвам. В последните два месеца се случи да направя някои нарушения. Това определено има принос в застоя. Освен този показател има и други усещания след приема на неподходящите за мен храни. Забелязах умора в погледа сутрин след ставане. Умора и тежест се появяваше и след хранене. Истината е, че не очаквах кой знае какъв дискомфорт след приема на тези храни, но фактите са това - наистина организмът ми не ги харесва.
След десетина дена ще знам... промени ще има. А след тях още промени...
Бях си намислила да си направя втория тест преди новогодишните празници. Искам да имам мотив и стимул, които да ми позволят да не се изкушавам от вредности :) Съобразявайки се с резултатите от теста, забелязах, че все по-често се храня и по-правилно и здравословно. Това ми харесва. А е и полезно ;)
Такива мисли ме наобикалят в началото на декември...
Обикновено декември е месец за отчети и равносметки. Може би по-накрая и моята муза за отчитане ще дойде. А може и да не дойде ;). С отчет или без отчет предчувствам един хубав месец.

.

вторник, 22 ноември 2011 г.

виброгимнастика

Преди много години ми попадна книгата “Активно дълголетие” на академик Микулин. Въпреки, че тогава бях твърде далече от подобни мисли, тази книга ме изуми.
Академик Микулин, инженер по професия, след боледуване решава да се "вземе  в ръце". Започва да изучава човешкото тяло и вижда приложение на законите на техниката в ежедневния живот. Алекандър Александрович Микулин, създава лесна за изпълнение гимнастика, която подпомага кръвообръщението на краката. 
Изпълнението е лесно. Краката се повдигат на пръсти, така че петите  да се отлепят от земята само на един сантиметър. Следва рязко отпускане на пода, така че да се усети леко разтърсване, така кръвта във вените получава допълнителен тласък за придвижване нагоре.
Тези разтърсвания на тялото трябва да се изпълняват  веднъж в секунда. След тридесет разтърсвания се прави почивка от 10-15 секунди. Повтарят се още 30 разтърсвания. Добре е през деня  да се прави 4-5 пъти. Отнема само по една минута. Не е нужно петите да се повдигат на повече от един сантиметър над пода, за да не се стигне до излишна умора и напрягане на ходилата. А твърде бързите разтърсвания не носят полза, тъй като в между клапите на вените не успява да се събере достатъчно количество кръв, която да бъде изтласкана по-нагоре.
Движенията наподобяват естествените леки разтърсвания, които се получават при бягане. Ако се изпълнява по този начин, виброгимнастиката не крие никаква опасност за гръбначния стълб.
Разтърсването на организма стимулира по-енергичното придвижване на кръвта във вените и отстранява натрупаните шлаки. Тази гимнастика се препоръчва, ако се стои продължително време изправени или пък седнали пред компютъра. Упражненията  помагат  и за раздвижване при умствена работа. Чудесен помощник са за предотвратяване и лечение на редица болести на вътрешните органи, както и за профилактика. 
Едва ли някой би отрекъл, че най-разумното е да се търси профилактиката. Радвам, че още нещо полезно съм научила. 
Сега... от десетина дена го прилагам. Определено по-леко и свежо се чувствам след тези едноминутки. 
Продължавам :)

.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

мехлем от невен за здрава кожа и вени

От няколко дена си мисля за проблема разширени вени.
На мен не ми е проблем, все още. И много вярвам, че няма и да бъде.
През годините научих доста, предимно за профилактиката. Научих и нещо за лечението, когато е в началото на проблема. Наученото е от наблюдение на близки.
Преди мнооого години, нека ги кажа, към двадесет... Срещнах се с книжка на Мария Требен. Книга за билки, с картинки ;) До тогава из къщи имаше две-три билково книги и признавам, бяха ми доста интересни. В двора растеше невен, като плевел. В книгата видях рецепта за мехлем от невен. Приложението ме привлече - за всякакви обриви, подсичания. Имах малко дете, а подсичането беше ежедневие. Уверявам ви, че не беше от нехигиеничност. Другото приложение, което ме впечатли бе приложението при разширени вени. Нямах такъв проблем и това не бе мой интерес тогава.
Направих си мехлема, използвах го за бебешкото дупе и резултата бе... невероятен. Надмина всичките ми очаквания. В годините, след това, този мехлем бе използван при още пет бебета, а наскоро и при още едно. Резултат е същия - чисто и здраво бебешко дупе ;). Сигурна съм, че всяка майка ще ме разбере :)
Второто приложение бе изпробвано от сестра ми, която по време още на първата бременност имаше проблем с вените. Споделих какво съм чела и тя пробва. Когато отишла на контролен преглед, акушерката не повярвала, че това са краката, на които предрекла ужасии до края на бременността...  След това го използва още два пъти с другите си бременности. Същия добър резултат. Сега, след време, използва мехлема в летните месеци.
За мен това е идеално потвърждение за приложението на мехлема от невен, който си правя всяко лято.
Няма ожулено детско коляно, което да не е зараснало с този мехлем.
И още доста подобни примери...
От няколко дена ми се искаше да го споделя.
Защо ли?...
Мисля, утре да разкажа и за едно упражнение, много подходящо за профилактика на вените и не само.

.

неделя, 20 ноември 2011 г.

водата

Водата е живот.
Площта на водата е 70% от повърхността на Земята.
Нашите тела са 70% вода.
Без храна можем, но без вода не можем.
Има много препоръки колко вода да се пие. Струва ми се, че някои писания са безумни, други смислени.
Днес прочетох, че щяло да има глоба в ЕС, ако твърдиш, че водата хидратира организма. Такова безумие не съм предполагала, че може да има. Но... болни мозъци по света - колкото щеш... Със сигурност не пият достатъчно вода!
За себе си приех, че около два до три литра вода на ден е приемливо количество. Не мога да приема, че количеството на чая трябва да се изключва от общия прием на течности. Разбира се, че количеството на приетата вода не може, а и не бива да е константа. Все пак, трябва да се съобразяваме и със собствените си усещания. Не е разумно да се каже - от днес ще пия два литра и половина вода, при положение, че до сега се е приемало под литър течности. Тук изключвам течностите като мляко, плодови и зеленчукови сокове. Разбира се, че газираните и други подобни напитки, изобщо не включвам и не искам да коментирам, За тях си имам друго разбиране, но не му е сега момента.
Разумно е ако до сега сме приемали по-малко вода, увеличението да бъде постепенно. Има и някои хитринки /според мен/, които помагат. На първо място смятам, че вместо вода може да се пие билков чай. Има толкова ароматни билки. Втората хитринка е резенче лимон в чашата с вода. Освен полезно е и доста освежаващо. Свежо предложение е и листенце мента. Можем да експериментираме и няма да сгрешим.
Скоро не бях си мерила водата, която пия. Днес го направих. Оказа се, че половин литър мурсалски чай /за подмладяване и други хубавини/ и два и половина литра вода, не ме затрудниха, разпределени за целия ми ден. Доволна съм от експеримента. Не ми се е налагало скоро да търся хитринките за прием на вода. Харесва ми водата без добавки.
Някога, преди дооооста години, когато осъзнах необходимостта от прием на вода, водата ми се струваше блудкава, безвкусна... Сега бих казала, че водата има чудесен вкус. С времето и опита /ако може да се каже така/ вкусовите рецептори си припомнят естествените усещания.
Радвам се, че един хубав навик, който съм си създала през годините и макар, че не съм се вторачвала в него непрекъснато, той е с мен.
Дните са все по-студени, а в такива дни топлите билкови чайове са примамлива алтернатива.
Какво по-хубаво от това, да съчетаем приема на вода с безценните качества на билките...

.

неделя, 30 октомври 2011 г.

есенно - неделно

Есента е мързелив сезон. Така го чувствам.
Не само в действията, но и в мислите. Желанието за топлина по-често ни задържа между четири стени.
А си обещах...
Е, поне няма промяна в постигнатото. Освен да приема това за добро, май друго няма.
Днес усещам порив нов в желанията и намеренията. Трябва да го използвам, искам да го използвам.
Имам нужда и да почета книжка. Странно е, как снощи отворих, една четена книга, в която за пореден път открих нещо ново. Странно е, как два-три реда могат да предизвикат силен импулс за действия.
И то действия във всички посоки от деня ми.
Не е за вярване, че днес е неделя, обичайно свързвана с повече спокойствие и бездействие.
Хайде, време ми е за следващото... действие ;)
И ще си направя чаша чай... ще го реша в движение какъв да е, поне избор имам

.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

равновесието...

Равновесието много крехко е.
Баланс да се поддържа - много важно е.
С големи резултати не мога да се похваля.
Всъщност резултатът е един - застой...
Резултат ли е?
Ще ми се да мисля, че е осъзнат резултат.
Резултат с поука.
В този месец стриктността ми в храненето, определено не бе на ниво. Позволявах си нещичко и без баланс. Опитах и нещо непрепоръчано от вега теста ми. След консумиране на неподходящата храна почувствах дискомфорт в храносмилателната ми система. Е, това доказва правилността и смисъла на вега теста.
Направих и нещо друго. Намерих си оправдание в студеното време и велосипедът ми самотен е в мазето... Е, вярно, че увеличих упражненията, дето се търкалям из къщи. Но не е същото...
За съжаление, отново имах тревожен повод да се замисля за всичко, което правя и, което не правя за здравето си.
Сега отново съм на правилната писта. На тази писта, която аз си избрах. Изборът ми е здраве!
Затова продължавам напред.
С усмивка и увереност. Увереност, която пак намерих си у мен.

.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

увлечение

Преди десетина месеца открих Шуслеровите соли. Предписа ми личния лекар. При грип - невероятен резултат. Зимата мина доста спокойно със сол N 3 под ръка ;) т.е. под езика  :):)
От година са регистрирани в България.
Не е лекарство, не е химия... По-скоро са в графата на хранителните добавки, според мен.
В аптеките има много хранителни добавки. Реклами навсякъде ни заливат. Определено има качествени неща, но има и много, как да кажа... фалшиви неща. Идеята за някои е чудесна, но понякога не достига ни качеството, ни количеството в таблетките или прахчетата. За съжаление не винаги са естествени, а доста често са и химизирани. Нещо, от което искам да избягам обръщайки се към тях..
Преди 4 месеца попаднах на сайта на Шуслерови соли. Спечелих награда... комбинация за прочистване на организма...
Смятам, всъщност, сигурна съм, че и това подейства. Интереса ми към Шуслеровите соли се задълбочи. Търсех информация из нета. Намерих някои неща, но не ми бе достатъчно. Имах нужда от още информация. А за какво ми е... без подобни въпроси... Просто искам още и още да науча...
Както напоследък /неслучайно/ търсеното само ме намира... Преди два месеца лекарят ми ме покани на семинар за Шуслеровите соли за края на септември.
Не съм лекар... А там... всички бяха...
Миналата седмица ходих на този семинар... Невероятна лекция! Научих много! Беше ми безкрайно интересно!
Там си купих две книги и с материалите, които раздадоха, и записките, които си водих, сега имам достатъчно занимания. Пред мен е нещо ново, вълнуващо и интересно.
Ако трябва да кажа за какво ми е всичко това...Отговорът е само един - не знам. Знам само, че ми е много интересно и искам още да науча... Дали ще използвам тези си знания за нещо практично... Сигурно... най-малкото ще експериментирам нещо...
Имах разговор с лекаря ми. Говорихме си за много неща, включително и за солите. Не очаквах, но той ме поощри, дори подтикна да опитвам.
Понякога си мисля, че нещо съм сбъркала при избора си на професионален път... в този живот... Кой знае... може би в миналия... или в следващия... тези знания няма да са напразни...
Ей такива, разни мисли... посред нощ... А добрите ми намерения за ранното лягане... пак се загубиха някъде из нощните дебри...
Хайде... утре е нов ден...

.

вторник, 27 септември 2011 г.

усмивките ми

Денят ми е усмихнат!
Кантарът ми най-после премина една психологическа граница, дето от немалко време не минаваше.
За седмица показанията са с петстотин грама по-малко.  
Само половин килограм, но много важен за мен. 
Сутринта, погледът в огледалото отново ми каза: Този панталон не го искам!
По средата на деня един импулс ме обзе. И ме поведе...
На първата снимка е номерът на стария ми панталон :( :(
На втората снимка е номерът на новия ми панталон :):):)
И как да не се усмихвам... и как да не се радвам... :):):)

Дааам... такива нещата са днес...

.

събота, 24 септември 2011 г.

Беклемето - енергията

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

събота, 17 септември 2011 г.

продължавам по пътя

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.

неделя, 4 септември 2011 г.

време за отчети

И така, мина още един месец.
Време е за отчет :)
Този месец само два килограма и половина.
Но много ценни са за мен.
Важна е посоката.
А си и знаех, че движение ми липсва.
Но от вчера... - шестнадесет километра с велосипеда, привечер си правихме компания.
Тази сутрин километрите са двадесет.
Чувствам се чудесно!
И още малко отчет - мерки в сантиметри.
Мерките на талията и ханша са намалели с по осем и десет сантиметра :) за двата месеца.
А крайният отчет за двата месеца - седем килограма и половина - определено приличен резултат :)
А аз продължавам... напред...

.

сряда, 24 август 2011 г.

главоболие и рефлексотерапия

Да, да, да...
Рефлексотерапията за втори път ме спаси от главоболие.
Много съм въодушевена от този факт.
Сигурна съм, че рефлескотерапията е един от силните методи за противодействие на стреса и напрежението от дните ни.
Лесна е за приложение и с изключително бързо действие.
Това е метод, който помага на организма да активизира вътрешните си сили и възможности.
Вече го използвам успешно, няколко пъти, върху себе си. 
Рефлескотерапията е идеална за лекуване и предотвратяване на проблемите, възникващи от стреса. Тя влияе не само на физическото състояние, но и води до цялостен релакс. Това е един холистичен метод, който разглежда тялото като единна цялост, а не влияе само на локалния симптом.
Тази безопасна терапия въздейства, чрез упражняване на натиск върху определени рефлексни точки и зони по стъпалата и дланите. Рефлексотерапията може да бъде прилагана и с други терапии - ароматерапия, масаж, рейки, шиацу, акупунктура, йога, хомеопатия, фитотерапия...
Освен това е удобен метод. Може да се прилага на друг, но може да се прилага и на самия себе си. Необходимо е съвсем малко време, понякога само две-три минутки. Точно, както днес си помогнах :)
Разбира се, когато се прави от специалист, ползите ще са по-изявени, но и всеки би могъл да го направи за себе си. Попаднах наскоро на чудесната книга "Рефлексотерапия" на Ан Гиландърс. Има прекрасни обяснения с подробности и... много картинки.   /обичам   книжки   с   картинки ;)/
Какво пък? Като можем, защо да не си помогнем сами?

.

вторник, 16 август 2011 г.

усмивка в утрото

За петнадесет дена, кантарът отчита минус 1200 грама...
Чудесна сутрешна изненада!
Изненада си беше, защото ми се струваше, че съм в застой.
Не е като миналия месец, но... по-важна е посоката :):):)
А и усещането, че ми е леко...
Ха, да си призная ;) сутринта си преместих копчето на панталона на три сантиметра по-навътре, че иначе ще го загубя някъде :):):)
Позволих си да си помечтая, как скоро ще се отърва от този панталон... и ще си подновя зимния гардероб ;)... и ми стана хубавоооо...
Мдаааммм... ей, такива са ми мислите в днешния доста топличък августовски ден. Август е, нормално е :)


събота, 13 август 2011 г.

поздравления

Поздравления  Aquawoman!
Много си права, само диета не става. Без движение... няма така желаните резултати.
Споменах, че нямам възможност да се радвам на компанията на велосипеда си. Струва ми се, че това вече ми се отразява. Въпреки правилното ми хранене, съобразено с вега теста и с принципите на Зоната, този месец може би няма да се похваля както предишния. Усещам, че ми липсва движението. Сутрешните упражнения, тибетските ритуали, вечерните упражнения... много са хубави, тонизиращи, но не са ми достатъчни. Но скоро ще се върна към обичайния режим и... няма да пропускам сутрин без разходката с велосипед.
Aquawoman, споделяш, че предстои по-сложната задача - да се задържи резултата. И аз мисля, че  това е по-трудното. Но както казваш, усилията си заслужават... Сигурна съм, че ще успееш!
Вярвам, че и аз ще успея :) Важното е да не се отказвам...
А аз няма да се откажа, защото наистина си заслужават усилията, за да се чувствам лека и в хармония.
И да, истината е в храненето и в движението... И в позитивните настроения.
Да си ги търсим...

.

понеделник, 8 август 2011 г.

след седмица

След седмица... съм малко разочарована.
Кантарът ми е точен, нямам съмнения в него.
Но днес... днес показа застой при сутрешната контрола... За седмица... без минуси...
Стана ми даже криво.
И нещо странно се случва, вече втори понеделник. Сутрешното мерене е повече с 500 грама, от следобедното... Необяснимо ми е. Следобед показанията ми харесаха, но... защо е така...
Според принципите на Зоната, днес трябва да приема определени порции /блокове/. Определено не го правя. Причините са няколко. Вероятно не са основателни, но това са. Яденето ми се състои предимно от пресни зеленчуци или такива с голямо водно съдържание и дори сготвени, представляват доста голямо количество. Което веднага намаля от необходимите ми три порции на обед, на две или дори една и половина. Втората причина е топлото време, което предполага повече течности, в случая вода, а от там и липса на апетит. От средата на юли започнах да си записвам какво и колко хапвам през деня. Сега направих една справка. От необходимите ми девет порции за деня най-често съм приемала по шест, рядко по седем и още по рядко по седем и половина. Спомням си, че когато ми обясняваха принципите на Зоната, ми беше казано, че това количество трябва да се приема. Няма да е проблем ако някога е повече или по-малко, но това да не е много често. А ето, че при мен от месец е по-малко... Решение има. Само трябва да добавя още две порции. Това е само една кофичка кисело мляко.
Трябва да го направя, защото не искам да влизам в онази крайност, когато организмът ми ще започне да си складира... а той ще прави това, когато усети, че храната е намаляла. Значи няма да му давам повод :)
И още нещо. Този месец си хапвах диня и пъпеш без баланс. Може би пък е по-добре да ги балансирам и тях... тогава всичко ще е наред.
Знам, че само постоянството и упоритостта ми ще ме доведат до успеха.
Сигурна съм, че за всеки пътят е различен, дори целта да е една. Това се потвърди и последните дни, когато видях човек, който е отслабнал с разделно хранене над 30 килограма. Преди години видях друг, който също беше успял и после да ги задържи с разделното хранене. Историята познава и моя опит, напълно безрезултатен, въпреки, че имах мотив, желание и правех всичко както трябва.
Вече съм сигурна, че моят път минава през принципите на Зоната. Затова, се радвам, че имах възможност да направя и вега теста, който да ме улесни в избора ми на храни. Уверена съм, че трябва да продължавам по този път.
Знам, разбирам добре, че е невъзможно с първоначалното темпо да постигам резултатите. Съвсем в реда на нещата са дори и временни застои. Нормални са, защото организмът ми свиква с новото положение. Но волята ми и мотивацията ми ще преодолеят всички трудности по избрания от мен път.
След седмица... продължавам още по-мотивирана напред...
До следващата седмица...

.

четвъртък, 4 август 2011 г.

размисли за здравето

Когато преди години се срещнах с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", ме заинтригува нейното обяснение за произхода на болестите. Твърденията й са, че почти всички болести са резултат от непреодолени чувства, преживявания, силни емоции...
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо  в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!

.

вторник, 2 август 2011 г.

месечен отчет

И така... месечният отчет е готов от вчера :)
Малко "отлежава" поради наситените емоции на вчерашния ден.
Днес нещата са спокойни и по-подходящи за дълги и предълги равносметки.
И така... един месец - пет килограма по-малко!
А сега някои дреболии: колана на дънките ми вече е на последната дупка, която никога не е била използвана. Освен това, съвсем скоро ще имам нужда от друга :) Я, по-добре да е нов колан.
Дрехи, които поизпълвах ;) вече откровено ми висят :)
Съвсем скоро ще се наложи смяна на гардероба... Как го чакам този момент :) Ще се получи идеално - няма да търся есенните си дрехи от миналата година. Направо ще си избера нови :):)  хахах,  заприличвам на шопинг-маниачка...
Така ми е весело... А пък колко ми е леко...
В едно нещо съм сигурна. Няма да спра по средата на пътя. Защо не съм го направила до сега ли? Ако започна да обяснявам ще навляза в едни други времена, ще излязат самообвинения и напразни оправдания... всичко това е излишно. То е минало, там назад е.
По-важното е, че днес съм доволна и усмихната, и да не забравя да си го повтарям - толкова лека. Ще бъда и по-...
Радвам се, че имам мотива, че имам възможността да го правя. Преодолях доста дълъг застой, вероятно няма да е единствен, но вече не ме плаши това и няма да мисля от сега за него. Ако някога се случи, ок, ще се справя пак :) А сега предпочитам да мисля за резултата, за усещанията си... Усещанията за лекота... /повтарям ли се ;)/
Нека кажа и още нещо. Оказа се лесно. Независимо, че готвя по две-три манджи за цялата челяд, а тя летните месеци е големичка ;), според желания и предпочитания, за мен не е проблем след това да си приготвя нещо балансирано според принципите на Зоната с продуктите, които са ми разрешени според вега теста. Обичам да експериментирам и сега имам такава възможност. Това ми носи и други емоции, на особено удовлетворение от творчеството край печката.
Ама не си мислете, че само в кухнята стоя. То не е за мен това еднообразие. Пък и резултати не се постигат само с храненето.
Да, вярно е, че в момента физически не се натоварвам достатъчно. Липсва ми велосипеда, но още месец няма да имаме възможност да се радваме на компанията си с него. Затова пък, този месец пропуснах само една сутрин без тибетските ритуали.  Това са чудесни упражнения, които /сигурно е, че се повтарям, но не мога да не го кажа пак/ ми носят много, невероятно много енергия. Упражненията, които правя за пораздвижване на  около всеки час през деня. Ето тук също разнообразявам и съчетавам.
Тези упражнения, не са достатъчни, знам, но със сигурност ми помагат. А това е по-важното. Вероятно резултатът от месечния отчет се дължи предимно на храненето, но и упражненията имат своя благоприятен ефект. Ще кажа тихичко нещо, което забелязах в огледалото. Кожата на тялото ми е по-стегната. :) това си е чудесно, нали? Не казах нищо за метъра. Той също не е за подценяване. Няма да цитирам точни стойности, а само една мярка ще  кажа - талията е минус шест сантиметра!!!  То, друг въпрос е до колко е уместно да се нарича талия, но все пак... там й е мястото, дето меря :):):) Ама... и вече си личи, че е... ;)
Стига толкова съм дърдорила. Стана време за малко коремни преси. Но, я, да се попохваля още. Много по-лесно ги правя и по много повече. Но числа ще има друг път ;)
Отивам за коремните упражнения, после за чаша вода... поне два до три литра на ден не забравям :)

.

събота, 30 юли 2011 г.

ПМС и оцеляване всеки месец

Не, нямам основание да се оплаквам.
Други са много по-зле от мен.
При мен не е на физическо ниво проблемът.
Но емоционално... не знам как да го нарека дори.
И това е всеки месец... последните две - три години.
Не се задълбочават неразположенията.
Но това безкрайно повторение... изморява.
Изморява и предизвестността /няма такава дума, но май само тя казва точно/.
Много начини за справяне има предложени в книгите, от лекари, от приятелки...
Последните не са интересни, а са и най-малко смислени.
В книгите има и някои ценни неща... но е необходимо отсяване и трезва преценка.
Лекарите... хубаво е, че намират подходящи и безвредни добавки и начини да ми помогнат. До някъде... Моите лекари знаят, че химия без необходимост, при мен не върви и винаги във всеки случай се търси алтернатива. Благодарна съм им, че се справят :) И оценявам, че не всеки лекар прави това...
Има много неща, които могат да се правят в ежедневието, за да си облекча няколкото дни всеки месец. И доста правя... Но все пак остава нещо, което ми причинява дискомфорта... нещо, което ме кара да се чувствам полудяла... нещо, с което тровя дните на най-близките си... дори и да се правят, че не забелязват...
Всяка жена преминава през кошмара на ПМС-то. Някои по-рано, други по-късно, по-леко или по-тежко. Мисля, че съм от щастливките... по-леко... Няма да се оплаквам.
Продължавам да си търся пътя към здравето, към спокойствието и хармонията.
Не, че съм болна или се чувствам такава. Но винаги има още нещо, което може да се направи като плюс към здравето ни.
Търсене... преценка... и... действие...

.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

днес си мисля

Днес се замислих и реших да си направя една малка сметка, колко калории приемам за деня.
За балансираното хранене според Зоната не е необходимо никакво броене на калории. Оказа се, че приемът ми на калории е около 1200 за деня.
Този месец не съм приемала от така наречените "плътни" въглехидрати - боб, картофи, ориз, хляб. Причината е, че реших да ги намаля до минимум и да наблегна на по-добрия избор. Другата причина е, че се оказа след вега теста, че това не са моите храни.
Когато осмислях резултатите от теста, се притесних малко, че няма да успея. Определено преди бях намалила тези храни, но понякога си позволявах филийка пълнозърнест хляб, или ядене с ориз. Сега пак може филийката, но реших за сега да я оставя за по-сетне. Оказа се, че изобщо не е трудно. Има много голям избор на зеленчуци, които дават дори по-голяма ситост. Може би защото те трябва да консумират в доста по-големи количества и се оказват съвсем достатъчни за да се чувствам комфортно и сито.
Доматите от градината с извара и лъжичка олио са чудесен обяд или вечеря. Според принципите на Зоната, аз излизам от нея когато си хапвам диня или пъпеш за следобедна закуска. Но наистина сега, при изобилието на дини и пъпеши, не бих могла да си претегля само 100 или 200 грама от тях и да ги балансирам с 40 или 80 грама кашкавал... :( Затова този етап го оставям за по-късно.
Започнах да пиша днес заради калориите, които изчислих, че приемам с менюто си. Не се бях замисляла, колко ми носи храненето в Зоната. Дори на моменти се плашех от пълните чинии с храна, които трябва да приема. Но пълната, дори препълнена чиния с домати не ми носи повече от 100-120 калории. Направих проста сметка дори с непрепоръчваните въглехидрати - не се получава голяма разлика. Защото те пък са със съвсем различни количества :)
Затова въпросът за калориите повече никога няма да се появява пред мен. Пиша калории, но за да бъда коректна, трябва да поясня, че се отнася за килокалории, мерната единица, в която се намират всякакви таблички. /Но нали тук не издребняваме за тези подробности ;) /
А аз ще продължа да си хапвам от градинските домати. Дори и да са препълнена чиния ;)
И не съм забравила за упражненията...

.

петък, 22 юли 2011 г.

лятно

Лятно, зелено, синьо, пересто-облачно...
Лято, чист и свеж въздух.
И пак ще си призная - малко мързеливо.
Липсва ми велосипедът, но... обстоятелствата налагат още месец раздяла. Ще я преживея, сигурно ;)
Заслужавам си похвала, че всяка сутрин намирам своите десет минутки за тибетските ритуали и още 15 минутки за някои йогийски упражнения. От ония леките, дето ме зареждат с тонус. Освен това ме лишават от сутрешната скованост, която е нормална след съня. Чак скованост е силна дума. Но сутрин има един момент на необходимост от пораздвижване и когато го направя по моя си начин, после ми е по-добре. Опитвам да не пропускам и привечерните си избрани упражнения, с които също се чувствам добре.
Но днес... привечер ми е някакво... не е само мързел. Времето навън е тежко, въпреки, че днес не беше горещо. Облачно и странно притихнало е. Май мечтата ми е за леглото вече ;)
Заслужавам си и друга похвала. И понеже съм нескромна, пък и няма кой да ме похвали, на мен се пада таз задача ;)
От началото на месеца, когато си направих вега тест, не съм допуснала нито едно нарушение. Дори се оказа лесно и донякъде забавно да следя с какво се храня. Чувствам се доста по-отговорна към себе си и към всичко, което правя. Резултатите от вега теста съчетавам с принципите на Зоната.
Открих невероятно вкусни и засищащи комбинации. Пример - 160 грама сурова зелена чушка и 240 грама градински домат, балансирани със 100 грама извара с добавка на чаена лъжичка олио. Добавям си слънчогледово олио, защото се оказа, че зехтинът не е за мен на този етап.
Освен това, за това време, нито веднъж не ми се прияде нещо от непрепоръчителния списък. Независимо, че готвя за осем-десет човека, понякога по две-три различни манджи. Независимо и от това, че край мен се приготвят, а и аз понякога правя, домашни десерти...
Такова е... лятно, зелено и свежо... с привкус на леееко мързеливо ;)

.

вторник, 19 юли 2011 г.

среднощни оправдания

Малко мързеливи са ми дните, откъм движение. Движение, когато се разбира спорт.
Но пък друго движение... в къщи, в градината... в изобилие. И все гледам да е в по-хладните части на денонощието. А после жегата така ме изтощава.
Това са дните от лятото, които не харесвам. И изобщо не ми е до никакъв по-сериозен спорт.
 Разбира се има някои неща, които не пропускам. Това са тибетските упражнения сутрин. Освен тях, два-три пъти десет-петнадесет минутки упражнения с йогийските елементи. Това ме пораздвижва и ми дава доста тонус и енергия в иначе, изтощителния ден.
В мързеливия следобед, прекаран предимно в хоризонтално положение в леглото, в хладната спалня, се опитвам да чета. И това не ми се отдава лесно, но вярвам, че или скоро ще свършат тези горещини, или аз ще свикна с тях ;)
Навън се разхлажда и съм тук в опит да си посъбера мислите :)
Време е за почивка и за планове за новия ден, който съвсем скоро ще е тук ;)

.

понеделник, 18 юли 2011 г.

миниотчет

:):):)
За седмица кантара ми показа - минус 1,7 килограма!!!
От началото на месеца минусите са 4,0 !!!
Радвам се, че най-после нещата тръгнаха в посоката, в която желая!

Какво да пиша повече...
Числата казват всичко...
С още по-голям мотив продължавам напред.

.

петък, 15 юли 2011 г.

излишните...

 Чела съм, че когато човек задържа в себе си емоции, а край себе си вещи, започва да задържа и килограми. Понякога съм се замисляла за логика в прочетено. Може би звучи логично съвета, да се отървем от излишни вещи. Много често се дава съвет да се освободим и от дрехи, които не носим. И които няма да облечем по различни причини.
Миналата година прибрах някои неща, които ми бяха станали широчки. Защо ги прибрах ли? Не знам. Вероятно съм си такава, прибрана...
Днес реших да ги сложа в торба и да ги занеса на една жена, която бе пожелала да й дам преди време някои стари дрехи, които не нося. Тогава го направих и реших, и сега да направя това. 
Направих и нещо непредвидено, нещо, с което не очаквах да се занимавам и то точно днес. Отворих един гардероб, в който имаше дрехи от преди повече от двадесет години...Защо ли? Знам ли... Запазени са, някои са малко носени и по различни причини са прибрани там...
Събрах ги и  тях... А после си подредих на широко и свободно дрехите, които си нося сега...
Доволна съм, че го направих. Осъзнах, че щом толкова време не ми е липсвало нищо от този рафт, вероятността някога да ми потрябва нещо е толкова близка до нулата, че не си заслужава  да  пазя нищо от там. Сега ми е някакво леко и свободно. И у мен зрее една мисъл...колко ли още "прибрани" неща има, които никога няма да се използват... Може би им е дошло времето да се разделим. Както се разделям с излишните си килограми...
Важно е човек да си даде сметка, че излишното прибиране и пазене не винаги има положителен заряд. Усещам, че нещо се е променило в мислите ми. Вярвам, че е за добре. Сега си спомням, че няколко пъти съм посягала към този рафт и винаги нещо ме е спирало. Днес, сякаш ме извика дори...
Осъзнавайки лекотата на духа си в този момент, мога само да се поздравя и да продължавам напред, с изхвърляне на всичко ненужно от тялото си и живота си...
А иначе, днес е хубав ден. С движение... с правилно хранене... със спокоен ум... почти подредени мисли...

.

слънчево

Слънчев ден.
Ваканционно ми е.
Обръщам си повече внимание. Намирам си повече време за упражнения, за релакс. След душ, сутрин и вечер, не пропускам да се поглезя с някое мазило.
Чета си книжки.
Проучвам старите готварски книги и търся поглед от днешен ден за идеи свежи и здравословни. Кулинарствам и експериментирам с разнообразните зеленчукови дарове на градината.
Такива са ми дните...
Нощта е пълнолунна и още ми е бодро, та да видим до къде ще я докарам.
Поне за четене си имам още доста книжки.
Пък и са на теми най-различни ;)

сряда, 13 юли 2011 г.

ден на колела


Ден на колела.
Не ми се случва често да съм 400 километра зад волана. Прибрах се много, много изморена...
Днес ми се наложи да обядвам в заведение. Оказа се, че не е трудно да балансирам храните, които вега тестът ми позволява по принципите на Зоната. Поръчах си зеленчуци на скара от препоръчаните, отказах лук и гъби. Поръчах си и едно свинско шишче в подходящ грамаж. Оказа се толкова лесно.
И много вода изпих... много горещ ден... водата бе топличка като за чай, но не обичам в жегите да пия студено.
Две кафета, без добавки, ме поддържаха свежа. Изпих си кафетата за цяла седмица :) Обикновено ми се случват две до три кафета в седмица, като е възможно и да не се случат. Но когато съм на дълъг път, усещам нужда да получа доза кофеин.
За лека нощ съм си приготвила чаша нискомаслено кисело мляко и един орех.
Някакво сериозно физическо натоварване в днешния ми ден нямаше. Но психически се чувствам изтощена. Утрешния ден обещава повече спокойствие и възможности за упражненията ми.
Лека нощ!

.

след деня...

Летен ден.
Свърши вече.
Музата си търся...
Доволна съм от себе си.
Това, което исках, го направих.
Време е за почивка и заряд за утре, всъщност утре-то е тук.
Необичаен ден ще бъде.
А аз ще следвам пак добрите си навици.
Вода ще пия... много трябва.
И баланса ще си правя. С кисело мляко е лесно дори и на път. Няколко изчистени ореха в кутийка,  в чантата си нося. ;) Умно е, нали? :):):)
Среднощ мина, а трябва да се става рано...
С усмивка и мисли хубави към Сънчо се отправям.

.

вторник, 12 юли 2011 г.

в деня... с усмивка

Има дни различни.
Вчера... не ми беше ден за движения.
Беше толкова горещо, че и в кухнята не ми се влизаше. Храненето ми се състоеше от: закуска - кайсии, за обед малко грах и риба, а вечеря кисело мляко с орех. Но вода пих много.
За днес закусих с 4-5 кайсии. Приготвих си вода до мен. Но нека мине малко време, че не искам компот в корема ;)
Дано намеря сили и да се пораздвижа.
Забравих! Кантарът пак е благосклонен към мен. Отчита още 200 грама в минус :)
Даааа, никога причината не е една. Затова се радвам на себе си, когато включвам в дните си всичко, което знам, че помага за здравето ми. Правилно хранене, достатъчно движение, водата, спокоен сън, позитивни мисли, правилните утвърждения, пълноценно дишане... и още, и още...
Мисъл ми се завъртя - капка по капка, вир става... Така си е, голямото е изградено от малките. Дори наглед дребни  детайли са в състояние да променят до неузнаваемост цялото. Хубаво е когато детайлите изграждат цялото в позитивна посока.
Има един дребен детайл, който си давам сметка, че не е добро, но все още е с мен. Знам много, прочела съм и съм разбрала много. Знам много добре кое е добро за мен, за здравето ми, за живота ми... но някъде се губи връзката между знанията ми и действията ми. В моменти, когато ми е нещо трудно, на теория поне три начина знам за справяне, но... в критична ситуация забравям всичко... Сещам се след време, че го знам, дори го мога, но... неприложено остава...
Денят все още е пред мен. Със сигурност и днес нещо ще забравя, ще пропусна. Може би по-важното е какво ще свърша, какво ще запомня, какво ново ще направя.
Напред в деня... с усмивка...

.

неделя, 10 юли 2011 г.

в неделя

Неделя е...
Нощ с объркан сън. Успах се...
След чаша вода и закуската, с чаша кисело мляко с орех, съм готова.
Макар и по-късно от обичайното, излязох на алеята с велосипеда си. Харесва ми да си правим компания в утрините.
Там, на края на алеята, има чудесни пейки. След малко дихателни упражнения направих тибетските ритуали. Там, на това място усещането когато ги правя е невероятно. Усещане за енергия, за чистота, за пречистване...
Направих няколко обиколки и когато се прибрах километража ми показваше 21, да точно толкова -двадесет и един, километра :)
Получи се страхотна тренировка. И вместо умора получих много енергия. Отхвърлих доста домашни задачи.
В жегата днес наблегнах на плодове с кашкавал и кисело мляко.
Накрая на деня жегата ме съсипа... едва успях да изляза на вечерна разходка. Добре, че излязох. Малко ми е по-добре сега.
Пия вода...

.

събота, 9 юли 2011 г.

още резултати

Отчитам още резултати :)
Седемстотин / 700 / грама съм по-малко!
И така от началото на месеца вече  са точно два килограма по-малко!
Чувствам се страхотно!
Леко ми е! Мотивацията ми, бих казала, дори расте със всеки изминал ден.
Продължавам да правя всичко, което ми харесва и ми носи полза. Вече имам достатъчно занимания, които могат да разнообразяват движенията ми.
Храненето ми е балансирано по принципите на Зоната. В същото време го съобразявам с вега теста, който показа поносимостта ми към храните. Лесно е и дори вълнуващо. Още повече, че резултатите са видими и осезаеми ;)
Навън вече е горещо. Старая се да пия повече вода. Днес ще наблегна повече на разходки сред гората. Бях ранобудна и вече направих избраните ми упражнения, които съм сигурна, че ми помагат. Особено силно ми въздействат върху тонуса. Разбира се, ако няма други причини да го намаляват. Такива причини забелязах са климатичните промени.
И много ще чета днес ;)

.

вторник, 5 юли 2011 г.

днес е така

Една объркана нощ...
Сън и без сън... денят дойде.
Не ми се ставаше. В мен нещо крещеше - полежи си. Почти го чух... но лъч промъкна се в мислите ми сънени. И станах... даже малко на инат... на себе си...
С велосипеда на алеята отидох. Упражнения направих.
Посъбрах си бодрост. Не е кой знае колко, но е по-добре от нищо.
Денят е някак... тежък, но знам, че по-добър ще стане.
Сега съм тук, пред компютъра. И да поработя, и да се помотам. Как умея да ги съчетавам ;)
До мен е бутилката с водата. Литър и половина до обяд ще съм изпила. И още толкова ще опитам до края на деня. Препоръката е поне по два литра за деня да е чистата вода. В летните дни е по-добре това количество да се увеличи. Спрях се днес на три литра. Струва ми се добре. Отдавна се опитвам повечко вода да пия. Мисля, по преценка моя, че успявам, с малки изключения. Днес реших да я премеря и така ще установя дали преди съм се заблуждавала. Почти нямам съмнения, но все пак... защо да се не проверя ;)
А сега е време да се пораздвижа. Няколко упражнения, които са добър навик преди обяд. А той ще е балансиран след около четиридесет минути.
Денят продължава... по-голямата му част предстои :)

.

понеделник, 4 юли 2011 г.

понеделник...

Понеделник е...
Делник е...
За мен е мотивиран ден. Въпреки главоболието, което променливото време ми е подарило.
Вървя уверено по пътя, който вече излезе от непроходимата джунглата на застоя. Пътят ми днес е светъл и прав.
Харесва ми спокойствието на увереността, че това е пътя. Всичко, абсолютно всичко, което правя има особен привкус на победа.
Харесва ми...
.

неделя, 3 юли 2011 г.

невероятно...1300

Невероятно!
Но е факт!!!
Хиляда и триста грама съм по-малко!!! Повече от килограм! Само за два дена с правилните храни!!!
Тази сутрин се чувствам... страхотно!
Усмихната съм, лека съм, еуфория ме владее...
Не съм предполагала такова нещо!
Ами, да... крайно време беше да получа някакъв резултат... след ужасно дългия застой.
Неописуемо е настроението ми. Мотивацията ми се вдигна с пъти.
Нямам никакво друго обяснение за случилото се, освен това, че правилните храни за мен, се използват пълноценно от организма ми и той с радост се лишава от всичко излишно и трупано в невъзможността си да се справи с него.
Разбира се, няма всеки ден да е така. Нормално е в началото процесът да е по-ускорен. Но не се и съмнявам нито за миг, че това действа.
Продължавам напред с усмихната душа...

.

събота, 2 юли 2011 г.

вега тест

И така...
Направих си го.
Резултатите са интересни. Вече си имам обяснения на доста от въпросите, които ме преследваха в последно време.
Резултатите, които получих са: Имам храни, оцветени в зелено, които мога да консумирам. Има други, в жълто, които ще почакат три месеца. Има и други, в червено, които за сега ще изключа от менюто си.
Препоръката е след шест месеца да се направи нов вега тест. И той ще е различен.
Тестът е уникален за всеки, както всички ние сме уникални. Ние се променяме, променят се и изискванията на организма ни. Затова смятам, че има смисъл.
Имаше и препоръки, които се отнасят за всички. Като това - сутрин на гладно чаша гореща вода. Чиста гореща вода... половин час преди закуска. За тази чаша вода съм чела различни варианти - с лимон, с мед, чай... Но тук ми предлагат да е само вода. Вече изпих първата си чаша гореща вода :)
В теста имаше изненади. Разбира се, че ги очаквах. Оказа се, че предпочитайки сирене с краставици пред кашкавал с домати, съм избрала лошия вариант :) Има и други интересни констатации, но не е нужно да описвам всичко. Така или иначе, това е само информация, която е за мен и то за определен период от време.
От днес имам още "едно на ум". Добавям го към всичките си хубави навици.
А денят ще бъде слънчев... и усмихнат...

.

четвъртък, 30 юни 2011 г.

все още съм упорита

Все още съм упорита, въпреки бойкота на всички мерителни уреди и приспособления.
Пия мноооого вода и зелен чай. Зелен чай с кубчета лед е чудесно нещо за летните дни. А вода с прясно листенце мента или резенче лимон... не бих отказала.
Радвам се, че продължавам с избрания си начин на хранене - балансирания. И още повече се радвам, че доста отдавна не съм правила нарушения. Разбира се, еднократно нарушения  и излизане от Зоната не е проблем, ако следващото хранене е балансирано, то пак ме води в Зоната. Но още по-голям повод за радост е, че мислите ми са далече от всякакви шоколадови истории.
Днес за закуска си нарязах пъпеш... Беше хубаво. По-хубаво от шоколад ;) След закуската се усмихнах, защото си помислих какво бих направила, ако пред мен има парче шоколад и парче пъпеш. Днес, а се надявам и утре, бих с радост се насладила на пъпеша. Харесва ми промяната във вкусовите ми желания ;)
Допускам, че когато организмът си получава всичко необходимо, в един момент той се връща към онзи изначален момент на близост до природните закони. Тогава се оказва лесно да се вярва на интуицията, която пожелава само необходимото и полезното. А онова, безполезното, пожелавано от разума /по-скоро неразума/ и навика, и дори подражанието, е вече в историята. Искам да е история! И така ще бъде!
Знам какво искам! Вече... И го обещах със сърцето си... А сърцето ми никога не лъже...
Искам... И ще бъде!

.