четвъртък, 27 декември 2012 г.

разтоварващо

Време е за разтоварващи дни...
Разтоварване на тялото, на мислите...
Истина е, че по тези празници тялото ми няма нужда от особено разтоварване. Наистина се чувствам леко и свободно. Дори се гордея със себе си.
На снимката са най-хубавите райски ябълки, които са ми закуска сутрин, а понякога и след обед, в последния месец. Подарък са ни.
Та, за разтоварването...
Утре е пълнолуние. Последните две пълнолуния използвах за детокси. Сега го пропускам. Причините са две: спестявам си въпроси, погледи и отговори, и неудобство да си цедя сокове в необичайна обстановка.
Има още една празнична серия, след която... аз си знам как :) Очаквам момента да дойде.
Една вечер казах, че вече ставам вегетарианка. Дори го обявих в световния клюкарник ФБ. Така де, вече в къщи ще сме три на две. Признавам, че не знаех как ще се случат събитията. Оказа се много лесно. Изобщо, ама наистина изобщо, не ми е проблем какво има в съседната чиния, или какво готвя за другите. Това ме радва по един особен начин. Май само за едно още не съм готова. Да се откажа от рибката ;). За сега...
Току-що получих въпрос /от наблюдател на творческото ми вдъхновение ;)/ какво общо има едното ми писание с другото. Ами... май нищо, просто си пиша...
Или може би това е мисловното ми разтоварване... И донякъде емоционално...
Истина е, че сега ми е някак си спокойно и релаксирано. Той и часовника показва хубаво време ;) Време е... за сън и сънища спокойни...
Лека нощ!

.

вторник, 25 декември 2012 г.

Коледа е

Коледа е.
Показах си и си доказах, че може след празник да ми е леко и танцуващо ;)
Така е, като не си легна до 22 часа идва време за танци. За последните десетина дни ми се случва за втори път, а вече получих коментар и оценка. Разбира се, не бяха насочени към мен ;) -"не се притеснявай, тя, мама по това време или спи или полудява..."  ;) :) :)
Така де, тя лудостта на всеки е различна, а моята е... танцуваща ;)
Какво по-хубаво от това. Докато другите полегнали и мързелуващи след вечерята, аз се пораздвижих, па макар и само между масата и миялната. И после спах добре. Със сънища красиви, а не кошмари...
Тук няма да засипвам с манджи, но не мога да се въздържа да не спомена елдата. Информация вече има много в нета за качествата й. Една много полезна, лека, засищаща и бързо приготвяща се храна.
Кучешките студове се разминаха... за сега. Дори обещават пролет... А аз си обещавам движение въпреки празничните маси и демонстрация на овладян хранителен апетит.
Обещах си и други неща преди празниците и ще отчета успеха им следпразнично, в Новата година.
До тогава...
Весели празници!
Щастлива Коледа!

.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

успешен ден

Днес си направих плодово-оризов ден. Успешен.
Два месеца правя детокси по пълнолуние, а все не успявах да се мотивирам и да направя такъв ден. Е, днес е трябвало да се случи.
Оказа се, че е много по-лесно отколкото предполагах. Дори ми хареса оризовата супичка.
Има два варианта за направата й. Единият е с подправки, подходящи за солени ястия, а другият е с мед и канела. Сол не се допуска. Имам някакви, не особено приятни, спомени от безсолен ориз, та днес реших да използвам сладкия вариант.
Петдесет грама ориз се сваряват в литър вода. Когато се поохлади добавих лъжичка мед и лъжичка канела. Оризът с водичката и килограм плодове по избор /ябълки, цитруси - сезон им е сега/ е дажбата за деня. И поне два литра чай и вода, за предпочитане е да са по-топлички. Препоръката е за "димящи" течности. Нещо, което аз не успях да постигна на сто процента.
До обед наблегнах на чайчета. Нямах желание за нищо друго. Преди обед един портокал ми дойде добре. За обед хапнах, по-точно е - изпих, 1/3 от супичката. След обед и за вечеря доядох ориза. По-късно добавих и два портокала.
Беше ми много лесно, леко и никакъв дискомфорт. От сега знам, че ще имам подобни дни пак и доста по-често.
Мисля, че начинанията ми с детокса и дни като днешния, са успешни по няколко причини. Едното е, че сигурно им е дошло времето ;).  Истината е, че мотивацията ми наистина е стабилна. Май до сега не е било така. Това може само да ме радва и ме радва.
А може би и защото се уча да поставям малки цели по пътя към голямата цел. Малките цели по-лесно се постигат и са невероятно силен и стабилен мотив за следващите цели. Е, ако някой ми го беше казал, щях да се усмихна навярно. Убедих се в истинността на горното от опит. А по-ценно от личния опит май няма, каквото и да си говорим.
Да, опитът е най-силния мотив, че мога да бъда успешна в начинанията си. Начинанията... и превръщането им в навици.
Тази вечер поокъснях. Случва се и това понякога, въпреки, че смятам, че навика ми за ранно лягане е стабилен. Та, нали изключенията само доказват правилото ;)
Ще си легна с мисли и чувства на удовлетворение от постигнатия успех днес. Успех, който не ми костваше никакви усилия, но ми донесе много. И тепърва ще има отражение в дните и навиците ми.
Време е...
Лека нощ!

.

понеделник, 10 декември 2012 г.

стъпка профилактика

Силата на масажните техники си има доказателство и днес. Както и всеки друг път.
Отдавна съм убедена, че действа. Действието не е едностранно, а комплексно, както и техниките са комбинация от няколко метода.
Най-добър и отчетлив е резултата когато методът се прилага непосредствено след травма, преди да са нанесени травми и на околностите на първоначалната травма.
Да, хапче ще притъпи острата болка, но проблема не е решен. Масажните процедури не са панацея, те могат да са една стъпка от профилактиката.
Днес направих такава стъпка.
Спомням си преди мнооого години /така де, в днешно време 7-8 години са си мнооого години/, когато отидох със сериозен проблем. Резултатът беше повече от впечатляващ. Още по-впечатляващо бе проявлението преди шест дена. С едно от най-ужасните главоболия едва успях да се обадя и да извикам подходящия човек. Процедурата, извършена в домашните ми условия за кратко време, ме омаломощи и единственото, което можах да направя бе да стигна до дивана... Събудих се след около час... Нов човек бях!
Затова днес си отидох в нормално време, при нормални условия, за процедура с профилактичен елемент. Добре ми е...
Още ми е време за релакс...
До утре, когато ще върша дела сериозни...

неделя, 9 декември 2012 г.

в неделя

Странна ми е тази неделя...
Не й се започваше, мързелива е, уморена е.
Имах желание и възможности за толкова много неща, които да свърша днес. Но... нищо...
Сутринта се събудих по нормално за мен време - около седем. Не ми се ставаше, не ми се мърдаше. От няма накъде... станах към осем и половина.
Пораздвижих се, но не е това, което можеше и трябваше в неделен ден. Направих чай около три литра, различни видове. Половината си го изпих до обед, за другата част имах помощник.
В късния следобед и спах около час. И пак ми се спи.
А исках да направя нещо повече в този ден. Но всичко остана само в мислите.
Сега... не знам... Сигурно пак ще спя. С надеждата, че утре ще ми се става и правят повече полезни неща...
До утре... и до движението, което ми липсва, но нямам грам сили днес. Нямам обяснение...

.

вторник, 4 декември 2012 г.

разни мисли след главоболието

В сезона на хризантемите и... вирусите...
Вируси, настинки, ангини, хреми... все красоти подобни, които и не искам да споменавам.
Имат си една причина - начин на живот.
Начин на живот - това е храната, движението, мислите. Това е всичко, което правим и не правим за здравето си.
Тия дни, след срещата с пореден гаден вирус, си давам сметка колко важна е профилактиката. Изобщо не помагат приказки - мен не ме лови, защото зная всичко /е, почти/. Пропуск малък и дни загубени в некомфорт и болки. Главоболието е нетърпимо. Но поне документ си имам, че ми няма нищо в главата ;)
А днес решението твърде лесно се оказа. Не е хапче... като дявол от тамян - и аз тъй бягам от хапчета химични. Днешното решение за следващия път не ще важи. Тогава пак опити ще има. Но ще намеря своя арсенал от природни средства.
Всъщност, арсенала от знания, и даже опит, имам и сега. Проблем ми е, че с болката забравям сякаш всичко. Но с опити... ще успея и на себе си да помагам по-добре.
Имам нужда да се позамисля пак - кое и как да бъде, за да не губя дни. Защото от загуба на дни или даже часове - най-боли...
Да, сега за сън е време...

.

събота, 1 декември 2012 г.

в мир със себе си

Когато съм в мир със себе си е най-добре.
Дали пък детокса не ми подейства мироосъзнаващо ;)
Всъщност мирът със мене си е факт ;)
От това следва, че всичко ми е по-лесно, по-удовлетворяващо, по-успешно... И още всякакво си по-... в тази посока.
А също и по-... лека ;)
Леко ми е не само от килограми, но и от мисли притеснителни за какво ли не, от чувства за вини и тем подобни...
Това ще да е страничните влияния на детокса по пълнолуние.
И ми харесват тия страничните.
Пък съм и в мир със себе си ;)

.

петък, 30 ноември 2012 г.

успех

Успех постигнах и този месец по пълнолуние.
Беше ми по-лесно дори. Сигурно защото имам опит вече ;)
Следващото пълнолуние ще се случи между Коледа и Нова година. И детокса в този му вид няма как да ми се получи. Затова ще измисля други варианти. Но има време до тогава.
За сега няма да пиша числа тук, но определено съм много доволна от постиганите резултати. И няма причина да не продължават да стават и по-добри. Още повече, че не са едно и две нещата, които правя за запазване на здравето си и постигането на целта си.
Чувството на удовлетворение от постигнатите резултати е много силен мотив за следващите ми дела. Така е и във всяка друга област на живота ни човешки...
А днес... днес ми е водно-чаено-райско_ябълково...
До тук, а после... каквото...

.

неделя, 25 ноември 2012 г.

готова съм

Готова съм.
Готова съм за ноемврийския детокс.
Вече знам приблизително колко плодове ми трябват.  Осигурих си ги.
Мотивирана съм да успея и този път. Мотивът ми е много силен поради успешния ми първи опит. Сигурна съм в намеренията си и желанията си. Значи няма причина да не успея. Доста четох и последните дни за този метод за детоксикация. Сигурна съм в ползите и природосъобразността му.
Очаквам утрешния ден с доза нетърпение и нескрит ентусиазъм. Очаква ме хубава седмица, успешна и здравно ориентирана. Енергията, която ще имам /а тя несъмнено ще бъде с мен още от първите часове на деня/ ще доведе до успех всичките ми начинания, които са в графата за вършене, а и такива, които по една или друга причина изчакваха времето си.
Време е за нощна почивка...
За лека и спокойна нощ!
С усмивки...  :) :) :)

.

сряда, 31 октомври 2012 г.

отчетът ми

Отчитам успешен първи детокс по метода на д-р Атанас Михайлов.
Резултатът е много добър. Преодоляна е една граница, която доста ме притесняваше. Сега е наред следващата граница да се предаде ;)
Днес ми предстои захранване, в което няма да сгреша. Приготвила съм си доста идеи за разни билкови чайчета, които да пия през деня, защото течностите са много важни, за да може организмът да се справя със задачите си.
От днес започвам сериозно да включвам в меню, моето и на семейството, кафяв ориз, а не само от дъжд на вятър.
Успешна и доволна се чувствам. По-леко ми е, по-усмихнато, по-свежо. И по-хубава съм ;)
Денят започна, да не изоставам и аз...

.

вторник, 30 октомври 2012 г.

третия ден

Вече е третия ден...
Чувствам се добре. Дори доста добре. До тук нямах никакви проблеми. Десетте грама английска сол, с която се започват дните, не ми създава проблеми. Разбира се по-удобно е предиобедните часове на деня да съм си в къщи. Но това не е проблем за мен. Всъщност необходими са само около 3 часа, след които е абсолютно безпроблемно да се излиза.
Усещането е за лекота и чистота. И едно неприятно усещане за студ, което е преодолимо с топъл чай, по-топла дреха, допълнителна завивка... И абсолютно никакво желание за храна. Е, някои мисли за вкусни вегетариански ястия ми се появиха, но успях да ги поотложа за след ден - два. А, да... не поглеждам и кулинарните блогове, но ще си наваксам после ;)
Утре ще е важен ден. Захранването. Не е сложно. Сутринта се хапва плод - приготвила съм си грейпфрут. Може и на сок. Около десет часа се хапват 2-3 супени лъжици овесени ядки накиснати в топла вода. Добавката е от стафиди и е по желание. Мисля да я пропусна /добавката/. За обед трябва да е нещо картофено или задушен ориз. Аз си мисля за едни картофи, сварени на пара с много пресен магданоз, който си подготвих в сандъче за зимата. Вече е пораснал и трябва да се ореже за първи път. За салата - прясно зеле с моркови... обичам тази салата :) Вечерята  трябва да е по-белтъчна - с добавка на сирене или извара.
Това за утре :)
За днес - започнах си соковете. Вчера, като излизах, си носех сок в шишенца като вода. Оказа се много удобно. Така през целия ден редовно си отпивах и ми беше добре. Приготвих си и за днес. Първото ми излизане ще е към единадесет. Това, което правя по никакъв начин не пречи  на ежедневните ми занимания и задачи. Дори имам повече енергия ;)
Хайде... по задачите...
Успешен ден!

.

неделя, 28 октомври 2012 г.

детоксикация

Днес е ден за детоксикация по метода на доктор Атанас Михайлов. Наскоро открих колко много е изписано в нета, а аз го прочетох за първи път в книгата му "Моята практика - въведение в природолечението".
Та... за днес си избрах детоксикация с цитрусови плодове. Изцедих си 3 лимона, 5 грейпфрута и портокали така, че сока се получи два литра. Разредих го с два литра вода и... сега си пия сокче и се мотая в нета за още информация, за преглеждане на интересни места, където обичам да наминавам.
Детоксикацията е тридневна и се препоръчва да се прави два дена преди пълнолуние, като всеки ден започва с 10-15 грама английска сол, а половин час по-късно се започват соковете.
Беше ми удобно да я започна днес и да я завърша във вторник. Мисля, че няма да имам проблеми. Четох, че някои са усещали глад. Не виждам как може да се получи. С толкова много сок, не остава време да се мисли за нищо друго :) По време на детоксикацията се позволяват чай - билков, зелен, черен, мате.
По-пълен отчет ще има в сряда. Сега почти всичко е във фаза намерения и ентусиазирано начало.
Детоксикацията не е диета и не бива така да се приема  Тя е метод, при който организмът се пречиства от токсини, натрупани в следствие замърсената околна среда, консерванти и добавки в храната, стрес и още толкова много, за което може да се сети човек.
Прилагана редовно, детоксикацията подобрява метаболизма, което води до по-правилно усвояване на хранителните вещества.
Този метод се оказва удачен при много неразположения - главоболие, мигрена... Няма да изброявам, ако някой иска, нека потърси форума, в който д-р Михайлов е давал съвети. Има доста полезна информация.
Нощта уж трябваше да е по-дълга, но не успях да се наспя. Вятърът ме събуди... Мисля да си подремна следобедно ;) Пък е и неделя.
Хайде... на сиестата...

.

петък, 19 октомври 2012 г.

почти месец

Дааа...
Как лети времето.
Изминало е почти месец от последното ми идване тук.
Но сега по-важното е, че онова ходене /на снимката/ беше по-редовно.
Последната седмица, сред среща с октомврийски вирус, се възстановявам все още.
Два дена в леглото с лимони, сокове и чай, много вода, пчелен прашец, сироп от черен бъз, малко хомеопатия и... почти съм нов човек. Срам за мен, че не усетих началото на настъпващия нашественик, ама и той... да дойде с главоболие... а аз да търся причина в други посоки. По-важното е, че се справих сравнително бързо и качествено. /Ех, като се захвалих... ама като няма кой :):):)/
Скоро не съм го споменавала, но кантарът пак ме радва. Е, малко е мързеливичък, но е по-важно, че посоката му е една и тя ми харесва ;)
В последните дни сънят ми има свое виждане за време. Прекалено рано ме събужда... Има полза и от това. Най-малкото, че сега съм тук и навъртайки се наоколо, имам желание да подновя по-скоро движението, което започна да ми липсва. И с разум трябва... все пак ;)
Така и така съм ранобудна, денят ми ще е дълъг, по-добре е да действам и по другите задачи.
За сега... толкова.
Добро утро! :):)

.

събота, 22 септември 2012 г.

в събота

Събота е...
Какво ще донесе ще видим. Имам планове за днес, но не всички са зависещи от мен.
Ще се случи съботата...
Това, което само от мен си зависи, са мислите ми. Днес си ги подреждам от позитивни, та по-позитивни.
Тук всички още са спящи. Опитвам се да не се дразня, че си пропиляват деня. Разбира се, че всеки си има своя избор. Аз си избрах да съм от ранобудните. Вече с доста дейности сколасах. Нямам стигане вече ;)
Харесвам си сутрините. Те ми дават моето си време. Време за раздвижване, за добрите ми навици, които възстановявам или сега възпитавам в себе си.
Днес е една хладна сутрин. Трябва да свиквам с това. Ето, сега разбрах какво ми липсва... Чаша топъл чай.
Отивам да си избера ароматен букет от билките, които през лятото си събрах. Букет за топлина, която да усетя с всяка своя клетка.
Харесвам съботните сутрини...
И позитивните си мисли, с които заредих се за днес.

.

четвъртък, 20 септември 2012 г.

комплексността

Отдавна е известно /дори и на мен/, че единичните действия са добро нещо, но не носят очакван и заслужаван резултат. От това знание следва, че удачно комбинирани методи водят до положителни и впоследствие мотивиращи резултати.
Затова и съм привърженик не на едностранчиви и стихийни дейности, а на разнообразни и последователни действия. Тук, с постоянството /за сега/ си имаме малки недоразумения, но... все по-често успявам в себе си постоянство да възпитам.
От септемврийския ми цикъл на живота  ;) действията ми са по-подредени и с постоянство заредени. Дето има една приказка: "на няколко стана тъче", за мен може да се каже. Тъкането ми е в комбиниране на различни дейности за постигане на повече енергия в дните ми, на повече здраве не само днес, а и в бъдеще. В този смисъл е много вярна поговорката: "Каквото посееш, това ще пожънеш". Здравето е единствения смислен избор за вложение...
Здравето трябва да е преди всичко профилактика. Така го разбирам. За съжаление малко хора мислят така. А и лекарите ни не поощряват подобни мисли. Но това е друга тема, не ми се дълбае сега. Не за друго, а ще стане доста дълго, а и лесно се паля на тази тема. 
Та за профилактиката...
Комплексният метод дава резултат. В съзнателните ми години съм се стремяла към това. Знанията ми се обогатяваха в годините. Информацията се увеличаваше. Опитът ми не е малко.
Усещам, че това лято бе особено за мен. Особено за осъзнатостта ми. Особено за усещането ми за цялост и удовлетвореност от пътя, по който вървя не от вчера.
За някои от положителните си навици пиша тук и пак ще пиша. Защото ми носи удовлетворение. Защото споделени, мислите ми тук се подреждат и допълват усещането ми за хармония.
Днес се отдадох на друг позитивен навик, който след замисляне, се оказа с поне осем годишна давност. Думата ми е за масажите. Когато някой каже масаж, той разбира съвсем друго от това, което аз употребих като смисъл. Защото аз получавам не просто масаж, а много повече. Защото човекът, който ми прави процедурите, използва наученото от много източници, през всичките години на своето развитие. Защото продължава да добавя нови и нови техники, похвати, знания. Ходила съм и на други места за масаж. И пак се връщам при "моя" си масажист. Защото нямам нужда някой да ме гали /че и да си плащам за това/, а имам нужда от една наистина комплексна процедура, подпомагаща организма ми да върви по пътя на самооздравяването си. Ето това е и профилактика.
Днес отидох с лечебна цел. Променливото време лесно ме е вкарало в капана на настинката. В сутрешен час планирах масажните техники. Денят ми е предимно релаксиращ. За да усещам и осъзнавам реакциите на тялото си. За да се познавам...
Утре ще съм с цялата си енергия за делата, които искам да свърша в деня си. А не съм ги планирала малко ;)
А сега... още ми е... особено спокойно, лежерно...
Мога и да прочета нещо... Информация никога не е излишна.
Спокойна вечер!

.

вторник, 18 септември 2012 г.

водата, билките, чаят

За кой ли път се убеждавам, колко е полезно да се пие вода.
Във всякакви форми. Чиста и студена или топла. В горещите дни в чаша вода да плува бучка лед... В хладните дни - топъл и ароматен чай от билки събрани през лятото...
Хубаво е, и някак си уютно, да си направя чай от тревички, които сама съм събирала. В това има много положителна емоция. А такива емоции трябват в дните ми.
Понякога се случва да си взема билков чай от магазина. Ами той прилича на другия, със съвсем различно съдържание :(
А билките от моите бурканчета :) ухаят си различно. И докато споделям чаша чай с близките, пак си спомняме онази поляна или онзи баир... Спомени летни се прокрадват, усмихват, понякога и натъжават с безвъзвратността си...
Денят ми днес започва рано, доста рано. Явно се наспах. И ми се доработи, защо да не го направя. Вече изпих две чаши вода. Обичам водата ми да е със стайна температура. А сега отивам да си прецедя чая. Какъв ли е? :) Букет е днес.
А навън е тъмно...
Сама съм в ранното утро...
Чаят ми е слънчев...

.

понеделник, 17 септември 2012 г.

в понеделник

Днес мога да се похваля.
Сутринта ми беше... ужасно, но... надвих разни съботиращи мисли и настроения и... днес бе ден за фитнес.
Днешната ми ода е за необходимостта от дружка при такива занимания. Колкото и да се самонавиваме, че сме силни, че можем и сами, че... определено си е друго, когато имаш уговорка с някой. Оказа се, че днес тази уговорка е била от полза и за двете ни /с дружката/.
Има дни и дни. А днешният е мрачен, хладен, вероятно и с други влияния - де магнитни, де слънчеви и кой знае още какви. Но каквито и да са, се оказаха преодолими с мисълта, че имам уговорка. Иначе... всъщност, няма значение какво е иначе :).
И така... денят ми е приличен, започнал по най-добрия начин. Навън сивото небе... но по-важното е, че в мен есените цветове греят.
Учениците вече са на училище...
А за мен...
Сега е момента и да поработя.
Спорен ден!

.

четвъртък, 13 септември 2012 г.

размишляващо

Лятото...
Не беше мързеливо. Дори се гордея с това.
А сега съм удовлетворена, че започнах всичко, което си бях решила. Разбира се, има и още някои неща, които искам да добавя, но е по-разумно да е след време. Опитът ми показва, че когато е наведнъж не е трайно. Всяка промяна, колкото и да е положителна и полезна, има нужда от време за приемане от организма, от разума.
За сега три пъти седмично на фитнес и толкова с велосипеда по алеята е добро начало. Тук се включват и тибетските ритуали, които някак си в последните две седмици на август се позагубиха. Днес отново усетих енергията от тях край реката.
Още нещо, което не изисква много време и усилие - алтернативното дишане. Убедена съм в ползата и благотворното влияние върху организма, но все още не успявам да го правя за дълго време. Освен това, е прекрасна спешна помощ при стресови ситуации. За съжаление, не винаги успявам да се сетя за тази помощ. Тази седмица /нищо, че за сега са само четири дни/ го правя всяка сутрин. Прочетох съвет да се прави преди хранене. Добра идея е. Да видим кога ще намери и своето осъществяване. Е, ако сега отговоря, ще е: веднага, още при следващото хранене... Ще опитам :)
Време е за лягане... Утре съм на фитнес.

.

сряда, 12 септември 2012 г.

предесенно

Дааа...
И лятото се изтърколи. Студените утрини навяват есенни мисли. Но есента при мен идва и ме заварва спокойна, мотивирана и дейна.
Доста поизчетох през лятото. Доста мисли и размисли ме спохождаха. Доста решения взех. Доста намерения изпълних. Доста започнах...
Два месеца с по-малко достъп до виртуалния свят и по-близо до земята, до природата...
Сега съм си тук /е, то навсякъде си ми е тук ;)/
И така се случи, че от понеделник стартирах някои свои нови намерения и желания. С една дама, в края на юни, се заговорихме случайно за някои неща и стигнахме до... предложение да ходим заедно на фитнес. Имах само два дена преди отпътуването ми, но ги използвахме най-пълноценно. Фактът е, че от понеделник започнахме. Уговорката е за три ранни сутрини през седмицата. За сега, а вярвам, че и за напред, тези утринни занимания са неочаквано силен енергиен заряд. Дори и биологичния ми часовник се настрои от раз на новия режим. В началото на лятото ставах около шест, шест и малко. После с намаляването на деня се измести до седем, седем без нещо. От понеделник се събуждам преди алармата в шест.
Така... трите ми утрини са решени в двигателен аспект. И другите три също си имат план ;) Нима ще си изоставя доскорошното другарче ;) Без велосипеда за къде съм? Освен движение, той ми носи и най-пълното зареждане от природата. Имам нужда от това.
Нека добавя, че залата за фитнес е с огромни прозорци, пред които има големи липи. Вече са започнали есенното си преобличане. Така, че предстои динамичност във възприятията и от там. И още... никакви коли наоколо :)
Така... Лятото завършва с положителен отчет. Е, не колкото ми се искаше, но все пак е важна посоката. Есента продължава летните добри навици и си създава нови.
Един много положителен навик, който искам да споделя, е ранното лягане и съответно ранно ставане, за което загатнах по напред.Отдавна се стремя към това, не защото е някаква фиксидея, а защото съм дълбоко убедена, че за мен това е полезно. Във времето назад не веднъж съм изпитвала позитивен ефект. Друг е въпросът с продължителността на намеренията и навика ;) Но този път... разбира се, че е различно. За двата месеца имам 2-3 нарушения. Разбира се, че не е проблем това. В живота е съвсем нормално да има и такива ситуации. Но по-важното за мен е, че след такива инциденти се връщам към полезното за мен.
Май през лятото съм станала много бъбрива ;)
Наближава време да прилагам току-що разказания добър навик. Скоро пак ще продължа излиянията си от лятото. Не друго, ама... то... споделя ми се ;) :)
Защото съм сигурна, че научих много и отсях още по-много информация. И защото си имам вече свой опит, с който ми е... комфортно.
До тук съм тази вечер.
Лека нощ! :)

А равнецът на снимката е от Пирин. И е чудесна билка. Друг път за това ;)

.

сряда, 5 септември 2012 г.

* * *

Ако очакваме да станем съвършени, преди да обикнем себе си, ще пропилеем целия си живот. Трябва да се гордеем със себе си и да приеме факта, че ние вече сме съвършени - тук и сега.
Любовта към нас самите е ключовият елемент на доброто здраве. Любовта към себе си и към живота ни свързва с преуспяването на Вселената. Любовта към себе си създава себеизразяването и позволява на всички ни да се изявяваме творчески по дълбоко удовлетворяващи ни начини.
Докато обичаме и одобряваме себе си и другите, животът ни става все по-добър!
Луиз Хей

вторник, 4 септември 2012 г.

обичам своето тяло

Моето тяло е славно място за живеене. То е най-добрият ми приятел. В него се чувствам като у дома си. Наслаждавам се на това, че съм избрала тъкмо това тяло, понеже то е най-подходящото за мен в този ми живот. То е с най-добрия ръст, форма и цвят на кожата. То ми служи така добре, възхищавам се на чудото, което представлява моето тяло. Избирам целебни мисли, създаващи и поддържащи тялото ми здраво и придаващи ми добро самочувствие.
Като всичко останало в живота, тялотот е огледало на съкровените ми мисли и убеждения. Клетките в него откликват на всяка мисъл, която минава през главата ми, и на всяка изречена от мен дума. Заслушвам се в съобщенията на моето тяло То ме обича, независимо от това, как се отнасям към него. Свързва се с мен и сега аз слушам неговите послания. Приемам ги охотно. Обръщам им внимание и извършвам съответните поправки. Давам на тялото си онова, от което се нуждае на всяко ниво, за да го върна към оптималното здраве. Призовавам една вътрешна сила, която ми е на разположение, винаги щом се нуждая от нея.
Тялото ми иска да бъде жизнено и здраво. Забавно ми е всеки ден да правя упражнения. Свързвам се с енергията на Вселената и й позволявам да протича през мен. Имам прекрасна енергия. Аз съм сияеща, жизнена и бодра - блестящото олицетворение на здравето.
Виждам се като прекрасно, изпълнено с любов същество, и не се страхувам да се вглеждам в себе си. Приемам всичко, каквото досега съм направила за себе си. Обичам се и се приемам точно такава, каквато съм. Подкрепям себе си, вярвам си и се одобрявам, където и да съм. Мога да бъда обгърната от любовта на собственото си сърце. Поставям ръка върху сърцето си и усещам любовта. Знам, че точно тук и сега в него има много място за мен. Харесвам тялото си, теглото си, ръста си, своята външност и сексапил, миналия си опит. Приемам всичко, което съм направила за себе си в миналото и в настоящето. Готова съм да дам зелена светлина на бъдещето си. Аз съм божественият, величествен израз на Живота и заслужавам да получа най-доброто. Вярвам в чудеса и в изцелението. Приемам да бъда цялостна. И повече от всичко - приемам себе си. Аз съм скъпоценна и уважавам личността, която съм. Убедена съм в това.
Обичам и ценя прекрасното си тяло!
Луиз Хей

понеделник, 3 септември 2012 г.

обичам възрастта си


Имам целия си живот пред себе си. Аз съм млада и красива… на всяка възраст. Моето богатство от знания расте и аз съм в контакт със своята мъдрост. Усещам как ангелите направляват всяка моя стъпка. Знам как да живея. Знам как да се поддържам млада и в добро здраве. Моето тяло се обновява във всеки момент. Аз съм жизнена, пълна със сили, здрава, съвършено жива и активна до последния си ден. Аз съм в мир с годините си. Моите късни години са моите ценни години и аз ставам идеалният възрастен човек. Сега давам своя принос към живота по всякакъв възможен за мене начин, знаейки, че сега и завинаги аз съм любов, радост, спокойствие и безкрайна мъдрост. Аз съм в най-добрата възраст. Всяка година е специална и е скъпоценна за мен, защото ще я преживея само веднъж. Всяка година – от детството до дълбоката старост, е изпълнена с чудеса, специфични за всяка една от тях. Както детството е специален период, така и напредналата възраст е уникално време. Искам да преживея всичко това. Избирам мислите, които ми спестяват притесненията от нарастването на годините ми. Очаквам с нетърпение всяка нова година. Какво ли ще открие тя пред очите ми?!
Винаги и всякога съм на идеалната възраст, защото тя олицетворява моя собствен живот и доброто ми самочувствие.
Обичам и ценя своята прекрасна възраст!
Луиз Хей

неделя, 2 септември 2012 г.

обичам външността си


Обичам своята външност. Тя ми служи по най-добрия начин за този ми живот. Избрала съм си този външен вид, преди да се родя, и съм доволна от своя избор. Аз съм неповторима и специална. Никой не изглежда точно като мен. Аз съм красива и с всеки изминал ден ставам все по-привлекателна. Избирам мислите, които и занапред ще допринасят за красивата ми външност. Харесва ми начинът, по който изглеждам. Откривам колко съм чудесна. Виждам у себе си великолепно същество. Аз съм мъдра и красива. Обичам това, което виждам у себе си. Избирам да обичам себе си и да се харесвам.
Аз обичам и ценя своята прекрасна външност!
Луиз Хей

събота, 1 септември 2012 г.

обичам теглото си


В момента имам идеалното за мен тегло. Това е точно теглото, което съм приела като най-добро. Способна съм да го променя, ако пожелая. Избирам мислите, които поддържат задоволството ми от моето тегло и от ръста ми и ме карат да се чувствам добре такава, каквато съм. Тялото ми е скъпоценен храм. Искам да живея дълго и да се чувствам удовлетворена, затова се грижа за себе си. Искам да изглеждам добре и най-вече – да се чувствам добре, да имам много енергия. Храненето и движението са важни. Искам да поддържам тялото си гъвкаво и да се придвижвам с лекота до последния си ден на тази планета. Аз съм здрава, щастлива и цялостна.
Обичам и ценя прекрасното си тегло!
Луиз Хей

петък, 31 август 2012 г.

обичам своя ръст


Това е съвършената височина за мен. Не съм нито много висока, нито много ниска. Мога да гледам нагоре, както и надолу. Мога да се протягам към звездите и да докосвам земята. Избирам мислите, които винаги ме карат да се чувствам сигурна, защитена и обичана.
Обичам и ценя своя прекрасен ръст!
Луиз Хей

четвъртък, 30 август 2012 г.

обичам кожата си


Моята индивидуалност е защитена. Миналото е получило прошката ми и е забравено. В този миг съм свободна и закриляна. Избирам мислите, сътворяващи радост и мир за мен. Навсякъде по тялото ми кожата ми е млада и гладка. Обичам да дарявам ласки на кожата си. Клетките ми са вечно млади. Кожата ми е покривало, осигуряващо защита на храма, в който живея.
Обичам и ценя прекрасната си кожа!
Луиз Хей

сряда, 29 август 2012 г.

обичам мускулите си


Моите мускули ми дават възможност да се придвижвам в моя свят. Те са силни и винаги ще са силни и се разтягат с лекота. Избирам мислите, които ми позволяват да приемам радушно новите си преживявания. Животът ми е весел танц.
Обичам и ценя прекрасните си мускули!
Луиз Хей

вторник, 28 август 2012 г.

обичам костите си


Аз съм силна и здрава. Имам пропорционално развито тяло и съм уравновесена. Костите ми ме поддържат и ме обичат. Всяка кост е важна за мен. Избирам мислите, които укрепват съществуването ми. Сътворена съм от материали на Вселената. Аз съм едно със структурата на живота. Възприемам тялото си като великолепно творение и смятам, че е истинска привилегия да живея в него.
Обичам и ценя  прекрасните си кости!
Луиз Хей

понеделник, 27 август 2012 г.

обичам пръстчетата на краката си


Пръстите на краката ми разузнават бъдещето, движейки се пред мен, за да разчистват пътя ми. Те са прави, гъвкави и силни. Те се протягат напред, усещайки и намирайки най-добрия път в живота. Избирам мислите, осигуряващи ми защита по житейския ми път. Докато се движа напред, всичко се подрежда от само себе си.
Обичам и ценя прекрасните пръстчета на краката си!
Луиз Хей

неделя, 26 август 2012 г.

обичам ходилата си


Имам прекрасното умение да разбирам. Стоя здраво вкоренена в Истината. Разбирането ми за самата мен, за другите и за живота постоянно расте. Майката Земя ме храни, Космическия Разум ме учи на всичко, което трябва да знам. Ходя по тази планета защитена и уверена, придвижвайки се напред към моето висше благо. С лекота преминавам през времето и пространството. Избирам мислите, сътворяващи прекрасно бъдеще, и се пренасям в него. Искам да мога да тичам, да скачам и да танцувам до последния си ден. Всичко, което правя за себе си, е акт на любов към мен. Физическите упражнения са проява на обич, а любовта към самата мен е ключът към успеха във всяка област от живота ми.
Обичам и ценя прекрасните си ходила!
Луиз Хей

събота, 25 август 2012 г.

обичам глезените си


Моите глезени ми даряват подвижност и ми позволяват да бъда целенасочена. Оставям зад гърба си всички страхове и чувството за вина. Лесно възприемам удоволствието. Движа се към своето най-висше благо. Избирам мислите, внасящи удоволствие и веселие в живота ми. Аз съм гъвкава и подвижна.
Обичам и ценя прекрасните си глезени!
Луиз Хей

петък, 24 август 2012 г.

обичам коленете си


Аз съм гъвкава и се придвижвам с лекота. Давам и прощавам. Навеждам се и вървя без усилие. Изпълнена съм с разбиране и бе затруднения прощавам на всеки грешките му от миналото, които ме засягат. Признавам правата на другите и постоянно ги утвърждавам. Избирам мислите, които ме поддържат отворена и възприемчива за любовта и радостта, свободно носещи се навсякъде около нас. Коленича в олтара на моето Висше Аз.
Обичам и ценя  прекрасните си колене!
Луиз Хей

четвъртък, 23 август 2012 г.

обичам краката си


Сега избирам да се разделя с всички стари рани и мъки от детството си. Отказвам се да живея в миналото. Аз съм човек, живеещ в настоящето. Щом простя на всички и се освободя от старото, мислите ми ще станат непоколебими и красиви. Гъвкава съм и мога да се движа във всички посоки. Вървя напред в живота, без да нося бремето на миналото. Мускулите на прасците ми са отпуснати и силни. Избирам мислите, позволяващи ми да напредвам в моя свят с радост. Представям си как се предвижвам напред и отварям различни врати към прекрасни преживявания, каквито бих искала да имам. Вярвам, че ме направлява моят вътрешен водител и той ме насочва по най-добрите за мен пътища, и че моят духовен растеж постоянно става все по-обхватен. Няма значение коя врата се отваря и коя се затваря – аз винаги съм в безопасност. Аз съм вечна. И ще продължавам пътя си от едно преживяване към друго.
Обичам и ценя прекрасните си крака!
Луиз Хей

сряда, 22 август 2012 г.

обичам своето право черво


Виждам красотата на тялото си във всяка клетка и всеки орган. Моето право черво е тъй нормално, естествено и хубаво, както и всяка друга част от тялото ми. Напълно се съгласявам с всички функции на моето тяло и се наслаждавам на тяхната ефикасност и безупречност. Сърцето ми и моето право черво, очите ми и пръстите на краката ми – всички те са еднакво важни и красиви. Аз избирам мислите, които ми дават възможност да приемам с обич всяка част от моето тяло.
Аз обичам и ценя своето прекрасно право черво!
Луиз Хей

вторник, 21 август 2012 г.

обичам своите гениталии


Наслаждавам се на сексуалността си. Тя е нормална, естествена и съвършена за мен. Моите полови органи са хубави, нормални, най-подходящите за тялото ми. Аз съм достатъчно добра и красива точно каквато съм, тъкмо тук и сега. Ценя удоволствието, което ми дава моето тяло. За мен е безопасно да се наслаждавам на тялото си. Избирам мислите, които ми позволяват да обичам и ценя своите прекрасни гениталии!
Когато медитирам, непременно изпращам любов към всяка част на тялото си, особено към цялата репродуктивна система. Благодаря на тези органи, че ми служат толкова добре. Казвам им, че ще правя всичко, което е по силите ми, за да ги поддържам здрави. Развивам изпълнена с любов връзка с тази част от моето тяло. Ако уважавам тялото си, знам, че с това ще укрепя тези органи. Питам матката или яйчниците какво искат от мен. Заедно планираме моята менопауза като обикновен преходен период – когато органите ми и емоциите ми ще са добре. Любовта лекува и обичта към тялото ми помага да създам неговото благополучие.
Избирам мислите, които ми позволяват да обичам и да ценя своите прекрасни гениталии!
Луиз Хей

понеделник, 20 август 2012 г.

обичам своя пикочен мехур


Мислите и емоциите ми са в покой. Аз съм в мир с всички около мен. Никой човек, предмет или място нямат каквото и да е власт над мен, тъй като аз мисля със собствената си глава. Избирам мислите, поддържащи ме ведра. С желание и любов освобождавам старите си разбирания и идеи. Те изтичат от мен леко и приятно.
Обичам и ценя своя прекрасен пикочен мехур!
Луиз Хей

неделя, 19 август 2012 г.

обичам своето дебело черво


Аз съм отворен канал за доброто. То може да се влива в мен и да протича през мен свободно, изобилно, радостно. С охота се освобождавам от всички мисли и неща, които създават хаос и ме спъват. В моя живот всичко е нормално, хармонично и безупречно. Живея само във вечното настояще. Избирам мислите, които ме държат отворена и възприемчива за потока на живота. Поглъщам, усвоявам и отделям всички продукти на живота по съвършен начин.
Обичам и ценя своето прекрасно дебело черво!
Луиз Хей

събота, 18 август 2012 г.

обичам бедрата си


Бедрата ми стават все по-хубави с всеки изминал ден. Те са седалището на моята енергия. Знам, че съм изпълнено със сила същество. Осъзнавам и приемам своята сила. Избирам мислите, даващи ми възможност да използвам енергията си мъдро и с обич. Чудесно е да усещаш силата си.
Обичам и ценя своите прекрасни бедра!
Луиз Хей

петък, 17 август 2012 г.

обичам ханша си


Придвижвам се през живота в съвършено равновесие. Винаги се движа към нещо ново. Всяка възраст си има своите интереси и цели. Избирам мислите, които запазват ханша ми стегнат и силен.
Обичам и ценя своя прекрасен ханш!
Луиз Хей

четвъртък, 16 август 2012 г.

обичам своята талия


Вслушвам се с любов в посланията на тялото си. То е образец за съвършено здраве.
Имам красива талия. Тя е нормална, естествена и много гъвкава. Мога да се навеждам и извръщам във всички посоки. Избирам мислите, които ми позволяват да се наслаждавама на упражнения, които ми носят удоволствие. Талията ми има съвършената за моите пропорции обиколка.
Обичам и ценя своята прекрасна талия!
Луиз Хей

сряда, 15 август 2012 г.

обичам своята имунна система


Моята имунна система е дейна и силна. Тя пази тялото  ми и ме поддържа в добра форма. Като знам, че имунната ми система реагира на всяка мисъл, избирам мисли за здраве. Задържам в главата си само изпълнени с любов, положителни мисли, усилващи и подкрепящи имунната система. Любовта е най-ефикасното средство за изтриване на стари програми. Тя изчиства дори и най-дълбоките отпечатъци в душата ми, тъй като достига по-надълбоко от всички други чувства. Уважавам и пазя тялото си, защото ценя здравето си
Обичам и ценя своята прекрасна имунна система!
Луиз Хей

вторник, 14 август 2012 г.

обичам далака си


Единствената идея, която постоянно ме занимава, е радостта от живота. Истинската ми същност е личност, изпълнена с покой, любов и радост. Избирам мислите, сътворяващи за мен радост във всички сфери на моето съществуване. Далакът ми е здрав, нормален и функционира хармонично. Аз живея в сигурност. Избирам да изпитвам сладостта на живота.
Обичам и ценя своя прекрасен далак!
Луиз Хей

понеделник, 13 август 2012 г.

обичам бъбреците си


За мен е безопасно да израствам и да приемам живота, който съм създала. Освобождавам се от старото и приветствам новото. Бъбреците ми успешно отстраняват старите отрови, появили се в резултат на мисленето ми. Сега избирам мисли, сътворяващи моя свят, и поради това приемам, че всичко в него е съвършено. Емоциите ми са стабилно фокусирани в любовта.
Аз обичам и ценя своите прекрасни бъбреци!
Луиз Хей

неделя, 12 август 2012 г.

обичам своя черен дроб


Освобождавам се от всичко, което вече не ми трябва. С радост загърбвам всички заблуди, критики и осъждане. Сега моето съзнание е пречистено и изцелено, всичко в моя живот се случва според Правилния Божий Ред. Всичко ставащо е за мое най-висше благо и върховна радост. Навсякъде в живота си откривам любов. Избирам мислите, които ме изцеляват, пречистват и възвисяват.
Аз обичам и ценя своя прекрасен черен дроб!
Луиз Хей

събота, 11 август 2012 г.

обичам стомаха си


Удоволствие е за мен да трупам житейски опит. Животът е съгласен с мен. С лекота приемам всеки нов момент от всекидневието си. Всичко е наред в моя свят. Избирам мислите си, които прославят моето съществуване. Вярвам, че животът ми поднася всичко, което ми е необходимо. Знам колко е ценна моята личност. Аз съм достатъчно добра точно такава, каквато съм. Аз съм Божествената, Великолепна Изява на Живота. Осъзнавам тази мисъл и я превръщам в истина за себе си.
Аз обичам и ценя своя прекрасен стомах!
Луиз Хей

петък, 10 август 2012 г.

обичам своите нерви

Имам чудесна нервна система. Моите нерви ми позволяват да общувам с всичко живо. Мога да усещам, да чувствам и да разбирам на много нива. Чувствам се защитена и сигурна. Моите нерви могат да си почиват спокойно. Избирам мислите, внасящи в мен покой. Вдишвам скъпоценния, все още изобилен дъх на живота и давам покой на моето тяло, на разума и на чувствата си.  Не е нужно да се плаша. Аз съм в хармония с целия Живот – със слънцето, луната, ветровете,  дъжда, със Земята и нейното движение. Силата, която пренастройва нашата планета, е мой приятел.
Аз обичам и ценя своите прекрасни нерви!
Луиз Хей

четвъртък, 9 август 2012 г.

обичам кръвта си


Кръвта във вените ми е чиста радост. Тази наслада от живота тече свободно по цялото ми тяло. Животът е удоволствие и аз съм щастлива. Избирам мислите, пораждащи ентусиазъм във всеки един момент. Животът ми е богат, пълен и светъл.
Аз обичам и ценя своята прекрасна кръв!
Луиз Хей

сряда, 8 август 2012 г.

обичам сърцето си


Моето сърце с обич носи удоволствие по цялото ми тяло, хранейки клетките ми. Сега в мен свободно се движат свежи идеи. Аз съм въплъщение на радостта от живота – изявяваща се и възприемаща. В момента избирам мисли, създаващи едно винаги изпълнено с радост настояще. Излъчвам любов във всички посоки и целият ми живот е радост.
Веднъж на ден сядам спокойно и полагам ръка на сърцето си. Изпращам му любов, позволявам си да почувствам любовта, която сърцето ми храни към мен. То бие за мен отпреди раждането ми и ще работи за мен толкова дълго, колкото реша да живея. Вглеждам се в сърцето си и търся дали там не се таят някакви горчивини и обиди. Полека ги отминавам с прошка и разбиране. Чувствам как сърцето ми се отпуска и се успокоява. Моето сърце е любов, а кръвта във вените ми е радост. Сега сърцето ми с любов изпомпва радост към цялото ми тяло. Всичко е добре и аз съм в безопасност. Обичам със сърцето си.
Аз обичам и ценя своето прекрасно сърце!
Луиз Хей

вторник, 7 август 2012 г.

обичам жлезите си


Жлезите ми са отправната точка на моята самоизява. А самоизявата ми е моят подход към живота, присъщ единствено на мен. Аз съм с неповторима индивидуалност. Уважавам своята уникална личност. В дълбините на съществуването си като човек полагам началото на всичко добро, което виждам да се разгръща в живота ми. Моята самобитност извира от мислите, които избирам. Духовната ми неприкосновеност и сила са стабилни и уравновесени. Аз съм амбициозен и предприемчив човек, който дава, без да чака отплата. Имам енергията и импулса, за да осъществя намеренията си.
Аз обичам и ценя своите прекрасни жлези!
Луиз Хей

понеделник, 6 август 2012 г.

обичам дъха си


Дъхът ми е скъпоценен за мен. Той е съкровище, наред със субстанцията, която ми дава живот. Знам, че за мен е безопасно да живея. Обичам живота. Вдишвам го дълбоко и пълноценно. Вдишвам и издишвам напълно хармонично. Избирам мислите, сътворяващи сладостно и изпълнено с любов дишане. Щастлива съм, че съм тук. Вливам се в диханието на живота. Вдишвам го и позволявам на тялото, ума и чувствата си да се отдадат на покой.
Аз обичам и ценя своя прекрасен дъх!
Луиз Хей