понеделник, 30 юни 2014 г.

десет седмици

"Прекрасна и устойчива тенденция!" - думите на диетолога ми след седмичния ми отчет...
Това е...
И наистина се чувствам прекрасно!
Сутрешната едночасова разходка ми даде много енергия за целия ми ден.
А отчета на метъра и кантара е малко скромен в сравнение с предишните двуседмични периоди. Но наистина е по-важна тенденцията. Още повече, че не веднъж и на едно място съм чела, че е нормално. Освен това съм попадала на информация, че е нормално и здравословно, и даже препоръчително, да се свалят около 5% от теглото за един месец. Вчера си поиграх и си посмятах малко. Съвсем в норма съм си ;) Какво повече да искам.
И наистина е най-важното усещането. А то е толкова прекрасно - леко, свободно, на моменти еуфорично...
А бе, хубаво ми е :) :) :)
Днес си купих летни дънки. Облякох си блуза от миналото лято - широка... Ами... не, няма... Няма да си нося широките блузи, с които криех това или онова. Решено... ;)
То е ясно, че с тази енергия дето я имам пак няма да си легна преди 23 часа. Да посвърша още нещо из къщи и тогава ще отивам на среща със Сънчо.
Лека вечер!

.

неделя, 29 юни 2014 г.

в очакване

В очакване съм на отчета в края на десетата седмица от Началото.
Очаквам го със спокойствие, че всичко е наред, защото е точно такова - наред. Следвам плана стриктно, без това да ми носи негативно емоции. Усещането ми е за лекота и енергия.
Освен хранителния план и двигателния си изпълнявам. Днес имах пак градински фитнес, а после и домакински ;) Сега съм малко уморена, но доволна от деня.То е и време за почивка...
Утре сутрин, че имам среща с метър и кантар.
До утре...

.

петък, 27 юни 2014 г.

почти среднощно

Тази седмица наближава своя край. Десетата седмица от Началото, което ще ме заведе до целта.
Сутрешните разходки в приятна компания с продължителност около час и половина се случиха и в сряда и днес. Това беше последната разходка в тази компания. За сега. Следващата ще е септемврийска. Сигурна съм, че тогава ще продължим заедно утринните си разходки. До тогава естествено, че няма да се помотваме. Физическата активност може да се проявява по различни начини. Нахвърляхме си доста идеи и планове, които ще следваме през летните месеци самостоятелно. Сигурна съм, че ще имаме успешни дела през лятото.
Най-лесно е да кажа, че съм изненадана от общите мисли, споделяния, желания. Не, не съм изненадана. Просто е. Сега му е дошло времето, сега сме готови за подобно общуване.
Радвам се, че едно приятелство започнало в първи клас има възможност за развитие.
За сега толкова за физическата ми активност. Мисля, че е по-скоро умерена. А тя не трябва да е и друга, поне на този етап. Определено следващите месеци ще бъде и по-разнообразна. Летните ми месеци са месеци за вдъхновени експерименти. Не виждам причина да не бъдат пак такива.
А що се отнася до хранителния ми план - той си е по правилата. Следвам си всички необходими стъпки без трудност и съмнения. В този случай  /а вероятно и не само в този/ увереността е голям плюс за постоянството ми. Хайде, нека си призная... Не мога да си се нарадвам колко съм отговорна, постоянна и последователна в делата си ;) А това е невероятно силен мотив да продължавам. Истината е, че не съм сигурна дали това е мотив, или... ми е дошло времето ;)
Каквото и да е, по-важното е, че това е в моя полза.
Само с едно не мога да се оправя. Искам да си лягам в едно и също време, ама с тия къси нощи... Може би по-точно е да кажа - с тия дълги летни дни... Е, поне опитвам :)
Тази вечер, с почти час просрочила пожелателното време, се отправям на срещата със Сънчо...
Лека нощ...

.

понеделник, 23 юни 2014 г.

в края на деня

В края на дена умора ме владее. Умора и доволство от изминалия ден.
Преди залез велосипедите разходихме по алеята крайречна. Шест километра за завършване на деня се оказаха идея прекрасна. Излишно е да споменавам ятото комари дето дебне край реката.
Вечерно изпълнение на тибетските упражнения и в душите лекота ни носи.
В края на деня доволна съм от изминалия ден и умората е някак си приятна и доволна.
И как няма да съм си доволна, щом всичко в денят ми беше си по план. За храненето вече се не притеснявам, защото знам си, че ще бъде всичко в ред. След девет седмици на стрикност и без прегрешение дори и в мислите, друго не може и да се очаква. И тук чувството за гордост ми намига, че ето, виждаш ли, момиче, можеш, можеш и ще го постигнеш всичко ще го искаш, само вярвай си...
Да, аз мога и вече вярвам си...
Единственото, което искам още да направя днес е след вечерния си душ с книжка да си легна.
Лека нощ...

.

първият понеделник на лятото

Първият понеделник на лятото започна със сто минути бърза разходка в приятна компания.
Свежо утро, лятно настроение и комари... Голяма напаст са :( Тибетските упражнения, при завоя на реката, бяха съпроводени с кръводаряване. Но е сигурно, че раздвижването ни донесе повече позитиви от дребните кръвопийци.
Денят е пресполовен, а енергията се не свършва. Значи утрото добро било е.
Храненето е по план, по план ще продължи. А усещането за лекота е в повече.
Двата дена с градински фитнес бяха изпълнени с различни занимания и дейности. Изпълнявам, че и преизпълнявам, препоръката да бъда действена през целия ден. Може би и затова вечер не мога да прочета повече от страница-две. Ще трябва за четене да си планувам време през деня.
Не знам, защо, но сигурно е нормално, днес няколко пъти се улавям с мисли за летните седмици.Дните ми ще са различи и се опитвам да си представям спазването на хранителния план, на физическата активност. Ще успея, знам си ;)
Планът с консултации е почти до края на август. Освен да постигна целта,  искам да се науча как да задържа постигнатото. Мисля, всъщност, убедена съм, че ще ми трябва време. За сега се понаучих как мога да вървя към целта и мисля, че се справям. Значи мога да се справя и с втората част на целите.
Ама всичко с времето си.
Денят продължава...

.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

сто минути

Сто минути сутрешна разходка...
Започната с чадъри, завършена без тях.
За кой ли път се убеждавам, че няма по-хубаво начало от сутрешното раздвижване. Няма значение от движението. Дали е ходене, дали е с велосипед - винаги е освежаващо и мотивиращо. Енергията, която сутрин си събирам, ми стига за целия ден.
Определено ми харесва да започвам деня си по този начин. С приятна компания дори и в дъжд и мъгла е усмихнато. И защо да не бъде и занапред?
За сега е планирана следващата седмица. За после... както се случи, но съм сигурна, че от септември пак ще си имаме график. Все пак летните месеци са по-особени. Не подлежат на пълно планиране. Това пък си има и своя чар на непредвидимост. :)
Ето, вече е обяд, а аз съм свършила някои неотложни задачи. Обядвах си по план. Ще си приготвя следобедна закуска, за да мога като изляза, да си имам готово следващото хранене.
Усещането, че изненадвам себе си, че мога да правя нещата по график е много приятно. Може и да се повтарям, ама да... наистина имам нужда от тази подреденост. Не знам до кога, но съм сигурна, че ще е точно до тогава, докогато имам нужда.
Да се похваля ли? ;)
Вчера при закопчаване на панталона имах много приятно усещане :) :) :) Определено мерките се движат в правилната посока. Контрол върху тях ще има след седмица и половина.
Мисля, че това е много правилно. Освен, че го мисля, така го и усещам. Преди време съм била в капана на всекидневното мерене. Наистина си е капан. Опитвала съм през седмица, по-добре е от ежедневно мерене, но сега препоръката за две седмици намирам за перфектния вариант. Поне за мен.
Вече е време за следващите задачи. Не може да не се похваля с лекотата, която имам след обедното хранене. От Началото не ми се е случвало да ми се доспива след хранене. Това означава само едно - истински баланс на храната ми. Какво повече да искам?...
Наистина е време денят ми да продължи.
:) :) :)

.

вторник, 17 юни 2014 г.

в утрото

В утрото на вторник на разходка бях с приятелка от първи клас...
Времето не може да е пречка. Нищо, че денят с мъгла започва, изгрев се не види, да вали се кани...
За децата си говорихме, за нас посмяхме се. Километрите са шест, а времето е час. Пожелахме си и за четвъртък пак. Защото мускулите си телесни пораздвижихме, но и лицевите също. То бъброрихме, то се смяхме...
Хубаво е със смях денят ни да започне. :) :) :)
С тази разходка на разсъмване движението да днес изпълних, но това по план е. А тепърва предстоят и другите неща. За всичко днес ще имам време. Времето за мен...
Въпреки облаците сиви, нека слънчево е на душата!
И денят ще е добър.

.

понеделник, 16 юни 2014 г.

след осем седмици

Добро утро!
Признавам, че чаках с нетърпение да видя хубави резултати този понеделник и те са точно такива - много хубави.
Дааа... за две седмици - минус осем килограма, а за осем  - минус десет...
Но по-важното е, че разбрах, че мога да бъда стриктна, че щом целта ми е ясна, нищо не може да ме отклони от пътя към нея.
По-важното е, че си създадох някакъв ритъм, режим, начин на организация, за да си изпълнявам плана.
А най-важното, може би е, че се чувствам все по- "себе си". Чувствам се в хармония, чувствам, че аз съм хармонията...
Радвам се, че енергия изпълва дните ми, а през нощта не се мотая като сомнамбул, и сънят ми в повечето нощи е напълно релаксиращ и водещ до следващото усмихнато утро.
През тази седмица съм решила да използвам по-пълноценно и кростренажора, приятелчето дето от известно време си стои самотно на терасата. В ден като днешния, намръщен и посивял от облаци, от които едва не е капнало е наистина подходящо за срещата ни.
До миналата седмица виброгимнастиката правех по един - два пъти на ден, но започнах да я правя по четири - пет. Това се налага, заради вените на десния крак, които нямат здравия вид, който са имали, и който предпочитам да имат. Определено има резултат, но за сега е твърде малък, затова ще проявя постоянство и в това. Започнах да комбинирам тази гимнастика със спиртен извлек от конски кестен, който си бях правила. Сигурна съм, че ще успея при решението на този неочакван /за мен/ проблем, защото имам много познати с много сериозни проблеми в това отношение. Първо - защото проблемът е едва загатнат и второ - защото знам, че мога да бъда постоянна. Доказах си го.
Тибетските упражнения са на път отново да са с постоянно присъствие в дните ми.
Много, много ми харесва да си имам движението в деня. Хранителният ми план, обаче е съобразен с по-малка, но постоянна физическа активност. Това означава, че мога да избера или разходка на бърз ход, или разходката с велосипед, или половин час с кростренажора. Тибетските упражнения и още няколко упражнения, които си подбрах ще са част от всеки мой ден. Подборът си направих с оглед да се преодолеят по-лесно някои обичайни явления при загубата на тегло.
Стига толкова за добро утро ;)
Хубав ден с много енергия, въпреки посивялото утро!

.

неделя, 15 юни 2014 г.

фитнес по градински

Да... Два дена в градината. Много ми е хубаво. Сега съм уморена, но особено доволство ме изпълва.
Заниманията бяха толкова различни, че сигурно не е останало ни едно мускулче без тренировка ;)
Мислите ми са много положителни и лекия спад от миналия ден  вече са минало. Минало, което ме мотивира и след достатъчно размисли и преглеждания на подходящата литература, доведе до взети решения и планове. Някои от избраните допълнения вече си имат място в ежедневието ми, други до няколко дни ще бъдат въведени и с постоянство, каквото за пръв път откривам в себе си, ще водят до положителните резултати, които заслужавам.
Началото, което поставих преди осем седмици се оказва едно интересно пътешествие, в което се запознавам със себе си. Казах интересно, а то е и вълнуващо...
След малко ще си изпратя седмичния отчет. А после... Времето е мое.
Лека вечер!

.

петък, 13 юни 2014 г.

на кратко

Сутрешните разходки с велосипед са добра идея. Освен комарите.
И двата дена се случи да побързам, че дневните задачи напираха, но шест километра са си шест километра. Заедно с последващата дневна активност ми е добре за тонус и настроение.
Днес полегнах следобед и това беше грешка. Ще я поправя.
Предстоят два дни с различна физическа активност. Градинският фитнес ще разнообразява дните ми. Хубаво нещо е разнообразието. Поне е сигурно, че няма да ми омръзне.
Пишеше ми се повече, ама музата забегна...
Лека нощ!

.

сряда, 11 юни 2014 г.

днес

Днес мирът е по-често в мислите ми и в настроенията ми. Вчерашният спад днес е преодолян. Когато чувствата и емоциите се уравновесяват с разум и знания е  по-лесно.
По причини разни, съвсем неуважителни, от известно време не правех тибетските упражнения - ритуали. Вчера усетих, че трябва да ги правя. И днес започнах :) Времето беше привечер на алеята между спринтовете с велосипеда.
Денят беше повече от горещ, но привечер покрай реката беше свежо. А комарената напаст не признава жеги, все е на пост. Само да се поспре някой ;)
И така... Днес пак маршрутът е десеткилометров. Добре се отразява. Исках да се пораздвижа в по-ранните зори, но разни причини позволиха това да се случи привечер. Всъщност, по-важното е, че се случи.
Хубаво, че дните ми са изпълнени с енергия. Чувствам, че искам и мога да я използвам само за хубави неща. И го правя, защото е по-лесно ;)
Време е...
Лека нощ!

.

вторник, 10 юни 2014 г.

за мисленето

В седмичния си отчет имам една графа - мислене. За пръв път, за седемте седмици, днес там отбелязах нещо различно от 10. С 10 се отбелязва изключително позитивна мисловна нагласа, а с 1 - отрицателната нагласа. Днес отбелязах - 7-8... Повод беше по-дълго поглеждане в огледалото.
Иска ми се да съм преодоляла спада на мисловната си нагласа. Имах целия ден, за да осмисля и преоценя мислите си.
На свечеряване се случи велосипедната разходка от десет километра. Мислех, че няма да успея толкова, но е факт. Нашествието от комари няма да коментирам. Явно ще трябва да свиквам с тях през това влажно лято.
С малко по-подредени мисли отивам на среща със Сънчо.
Лека нощ!

.

понеделник, 9 юни 2014 г.

по план

Правя, струвам и все не стигам до тук.
Е, стигам ама по-рядко отколкото ми се иска. За да се хваля ;)
Вече изминаха седем седмици от Началото. Чувствам се леко и съм изпълнена с енергия. Вече забелязвам как в сравнение с другите съм неуморима в изпълнение на ежедневни и извънредни задачи. Няма как да не ми харесва това.
Храненето в дните ми е по план. Много ми е лесно. Вече не знам за кой път, но пак ще си го кажа - изобщо не съм усещала глад или желание за нещо различно от това, което си приготвям според плана.
Отново си подреждам дните и за движение си намирам време. Последният пример е от тази вечер - 70 минутна разхода по сложния терен. С изкачването на стъпала, с хълмчета нагоре и надолу, а после слизане по стъпала. Хубава разходка беше. Добре ми се отрази след мускулната треска от градинския ми фитнес в събота и неделя ;) Е, ако ги нямаше комарите можеше и по-добре да е, ама... каквото - такова.
В последно време в движението ми има разнообразие. Днес разходка по един маршрут, миналия ден - по друг. Веднъж сутрин с велосипеда по алеята край реката, друг път по-късно през деня. Има известна непредсказуемост, но за сега така ми харесва. В градинския фитнес с пълна сила се развихрям. Какво пък? Важното е само ползи да си имам.
С тия дълги дни вечерния си час не мога да оправя. Но по-важното е, че енергия си имам. А тя до тука беше... Време е Сънчо да намеря.
Лека нощ!

.

сряда, 4 юни 2014 г.

за шест седмици

Най сетне да успея да дойда тук.
Всичко е толкова динамично край мен. Като промените в мен ;)
В понеделник сутрин срещата с кантара ме зарадва. Метърът също носи ми усмивки. Сравнявам резултатите със стартовите данни - повече от чудесни. Това са осем килограма по-малко и много сантиметри... Няма как да не се отрази и на това, което виждам в огледалото. А то все повече ми харесва :) Е, не стоя като Нарцис да си се любувам, но все пак си заслужавам поощрителни думи.
Анализът на изминалите ми седмични отчети сочи, че плана е спазван стриктно, почти без изключения. Едно прегрешение от шепа черници и две-три по-късни вечери. За шест седмици смятам, че е повече от добре. Това, разбира се, не е повод да охлабвам дисциплината си.
Написах дисциплина и не знам защо се появи асоциация за нещо не толкова добро. В дисциплината няма нищо лошо. Това е по-скоро самодисциплина, която осъзната и мотивирана върши хубави неща. И още по-хубави ще постигне ;) Започва все повече да ми харесва подредеността ми по отношение на храненето.
Мисля, че за първи път имам такава увереност не само за следването на плана, а и изобщо в дните си. Мотивацията и мислите ми са максимално позитивни от Началото

.