четвъртък, 30 октомври 2014 г.

вечерни мисли

Четвъртък си отива.
А аз искам да разказвам за срядата. За началото на срядата.
Сега ми се струва толкова отдавна... Може би, така ми се струва, защото каквито и занимания да имах между началото на срядата и края на четвъртъка, в мен имаше /и още го има, затова съм тук/  много силно желание да разказвам... Да разказвам за началото на срядата :) Само да кажа, че всичките ми занимания в този интервал от време, от началото на срядата до края на четвъртък, ми бяха изключително динамични и приятни. Малко уморителни, но и удовлетворяващи.
И така... да мина по същество.
Срядата започна есенно-мъгливо-мокро. Това не попречи на сутрешната ми разходка. От онези хубави разходки, които са изключително редовни от средата на септември. Освен редовни са много полезни с хубавото сутрешно раздвижване. И с настроението на усмивки, които дълго ми държат през деня. Вече не мисля, че нещо може да ги провали. Защото не веднъж преодолях онова мързеливо дяволче дето ми нашепва сутрин: "Къде ще ставаш, я си полежи, тук е топло..."
Утре пак ще има разходка :)
Но да се върна на срядата ;) След разходката продължих с йога. Два чудесни часа в компанията на Соня. Усещанията ми все по-силни и все по-пречистващи... Енергията в мен с невероятни, абсолютно невероятни, усещания и проявления. Не, не мога да намеря думите. От вчера търся ги, но думи няма. Има само усещане и чувства... Нови, пълни, изпълващи, осмислящи... осъзнаващи... Благодаря ти, Соня!
И аз избрах... Избрах да продължа седмичните ни срещи. И знам, че това е правилния Път. Да, това е. Моят Път! Път на избори, на цели, на желания. И на реализацията им...
Сега отивам на среща със Сънчо. Защото сутринта ме чака разходка... С надежда, че ще се е наваляло...
Лека нощ!

.

понеделник, 27 октомври 2014 г.

зимни разходки

С първия сняг време е за зимните разходки. Вчера разходката от два часа беше. Днес бе час и половина.
Поехме към алеята покрай реката, но... сменихме си маршрута. Снегът начупил клони и опасно е. Затова разходката ни градска беше. То препятствията пак не бяха малко.
Днес по друг маршрут поехме. По стръмното нагоре... По равното /почти/.  А после и надолу... Клони паднали и днес видяхме. Пъртина правихме си, а и вчера на места...
Нямаше много ентусиасти като нас. Но това не е наш проблем ;).
Ние се разходихме добре. Движението усмивки ни донесе. Със сигурност и ползи за физиката ни ;)
Сняг много бе натрупал. Температури около нулата го топят и вече малко е. Ако петнадесетина сантиметра са малко ;).  Дърветата са се освободили от големия си, първоснежен товар и по клоните се кипри само вчерашен снежец. Красиво е. Красиво е и с цветните есенни листа, които под снега се показват. Макар и те да са причина за изпочупените клони. Небето сиво е, но с опити за просветляване оптимистично изглежда денят.
Хубави разходки...
С енергия седмицата се започва...
Сега делата си да подредя и да ги започвам...
Спорен ден напред!...

.

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

някаква умора

Не знам защо умора ме владее.
Не е прекалена, но е факт. Нямам обяснение. Да беше пролет ще се оправдая, че е пролетна, ама есен е. За есенна не се говори :)
Сутрешните ни разходки са редовни - през ден. В компания е най-добре. Тибетските упражнения само днес не се получиха, защото ни заваля. Друг е въпроса, че се случват само на алеята през ден. Така е, защото там, на пейките при завоя на реката, енергията е съвсем различна. Не можем да намерим силен мотив, /за сега/ да ги правим в домашна обстановка. Но е добре да го потърсим. Все по-невъзможно ще е да се правят навън.
В сряда имах най-вълнуващите два часа - йога в компанията на Соня. Страхотно преживяване, невероятна енергия и емоция. Неописуем релакс и удовлетворение...
След сутрешната кратка разходка под дъжда, която въпреки краткостта си, ми донесе хубави емоции, денят ми под знака на умората премина.
Неочаквано следобедната ми сиеста продължи доста, доста дълго. В резултат - пак умора...
Като съм се размрънкала, поне да си продължа и да се намрънкам :)
Освен това усещам, че загубих някъде мотивацията си за стриктност по отношение на храната ми. Допускам, че това се дължи на застоя в мерките ми. Искам, опитвам, но вероятно не е достатъчно,  да не мисля за мерки. Искам да вярвам, че мога да правя правилните неща за мен по правилен начин. Не, не ми е трудно, не ми е противоречиво в мен, но е факт, че нещо се отпуснах. Дали това е някаква умора?
Сега среднощ е. Не ми се спи /все още/, но и нищо смислено не ми се и прави. Освен да си мрънкам ;) Но сигурно и от това имам нужда... понякога. Добре де, няма да прекалявам :)
Искам да повярвам в онзи глас, който шепне в мен, че от утре ще е по-различно. Че пак ще се намеря подредена...
Да му повярвам, а?

До утре!

.

неделя, 12 октомври 2014 г.

мотивация в неделя

Мотивация в неделя ми се случи.
Всеки ден добър е и е подходящ за мотивация. Но точно в тази неделя моята изведнъж засили се. Не се оплаквам. Даже си се хваля ;)
Да, такова ми е. Мотивирано и особено усещане за успешни дни пред мен. Успешни ще са дните ми във всяко отношение :)
В неделния ден на следобедна сиеста се отдадох. Други планове имах. Исках с масаж да се поглезя, ама... в графика не се намери място и за мен. Затова... поспах си. Сега се чувствам бодра и работоспособна. Но няма да прекалявам с оставането си до късно. Защото сигурна съм, че е много важно в какъв час си лягам. Вече си и знам до колко мога да остана без последствия за качеството на съня ми и за делата ми на следващия ден. Знанието си постигнах с опит. Методът на пробите и грешките е резултатен ;)
Понеделникът ще започне с утринна разходка. Поне шест километра ще е. И тибетските ритуали-упражнения ще си направя край реката. Там енергията е силна и добра.  А после... за всякакви дела ще съм готова.
Защо го пиша тук? Защото се получава като едно обещание. Обещание пред себе си.
А аз си изпълнявам обещанията :)

.

събота, 11 октомври 2014 г.

съботно и вечерно

От дългия застой ми се губи мотивацията.
А не трябва да е така.
Започвам да мисля само позитивно.
Всяка негативна мисъл в мъглите есенни ще я запращам.
А аз ще си търся слънце във всеки лъч усмивка.
И пак ще си направя мислите във ред.
Мрънкам си...
В последно време все по-често умора ме застига.
А аз си искам енергията от дните летни.
Искам.
И ще си я намеря.
А сега си мрънкам.
Лека нощ!

.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

от събота до днес...

В петък планирана разходка състоя се по нов маршрут. На слънцето порадвахме се повече.
Съботата с мъгли започна непрогледни...
Рязко сменихме посоката на нашата разходка и на слънцето се насладихме в ход бърз увлечени в разговори се посмяхме.
Едно хубаво съботно утро с час  и половина движение. Денят ми след това беше доста динамичен. И успешен.
Неделя, понеделник - дните за домакинска и градинска дейност.
Утре, пак за среща сутрешна глася се.
Да, движението ми е прилични дози. Но...
Тази седмица и "но"-то ще си изясня и ще оправя.
Чувствам се много изморена днес. И на физическо, и на психическо ниво е умората.
Исках по-рано да си легна, но... сякаш всичката умора ме държи. А и музиката, която слушам ме задържа по необясним начин.
Вече е време...
Лека нощ!

.

сряда, 1 октомври 2014 г.

ден за йога и... не само

Пак студено утро. Може би с една идея по-топличко от вчера :)
Разходка в приятната компания на едно приятелство, съхранено през годините. Ние сме се променили, но има нещо, което си е същото. Споделяне и преоткриване.
Като сутрешен ритуал са тибетските ни упражнения-ритуали. Събираме енергия и се пораздвижваме. След това с лекота продължаваме в деня си.
Днес бе и първото ми истинско занимание с йога с истински Учител. Сутринта си мислех, колко е вярно, че когато Ученикът е готов и Учителя идва. Всеки от нас във всеки момент е и Ученик и Учител. Непрекъсното променящи се и допълващи се роли. Роли от най-голямата сцена - Живота.
По време на йога сеанса ми беше леко, забавно, с нови усещания. След сеанса се почувствах особено релаксирана, подвижна и... обновена... Усещанията, които бяха нови за мен, едва ли бих могла сега да опиша. Те все още са в етап на осъзнаване, приемане, разбиране. Написах разбиране, но не съм сигурна, че в това ново за мен пътешествие е необходимо разбиране. Въпреки досегашните ми среща с йога, сега знам, че истинската ми среща беше днес. Това е моята първа крачка по нов път за мен.
Благодаря ти, Соня!
Денят вече преваля. В по-ранния следобед полегнах за минути, а се оказа за час и половина. Мисля, че е резултат от не особено сънната ми нощ, но това е малката причина. По-голямата и силна причина е усещането ми за релакс, което ме владее днес. Хубаво усещане е :)
Сега, въпреки спокойствието в мен, се чувствам готова за довършване на доста ежедневни и не съвсем ежедневни задачи.
Да, днес е ден на музиката и поезията...
И ден на вегетарианството... Честито и на мен :)
Хубав ден...


.