сряда, 25 ноември 2015 г.

продължавам

Продължавам с детокса. Днес ми е трети ден. Но според намеренията ми имам още един ден. Ще си ги изпълня, защото ми е лесно, леко, спокойно, светло. Да, точно така, светло се чувствам. Няма смисъл да се опитвам да го обяснявам, не мога. Това е усещане, а това е достатъчно.
Сутрешната разходка дори дъждът не може да отмени. Разходка с чадъри цветни...
Пак ми е студено, за разлика от вчера, но е поносимо с мерките, които знам си.
Днес енергията ми в повече е. От ден на ден се увеличава. Вчера мислех за сиеста, днес също подобни мисли ме навестиха. Но нужда нямах от това. Поне отхвърлих доста работа, която в последно време появи се.
И утрешният ден ще бъде безпроблемен. Знам си. :)
А дотогава имам още да си поработя...
Чаша чай отивам да си правя... от лофант... :) :) :)


.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

време за детокс

Утрото започна с разходка край реката. Времето беше с нас и чак когато си тръгвахме реши да ни покаже мъгливата си същност. Ноември е все пак. Но денят си има и друг акцент.
На практика много, много отдавна не съм си правила детокс по пълнолуние. За този месец е решено - ще бъде четири дни. След пневмонията, с антибиотици и не знам каква си химия, мисля, че най-доброто, което мога да направя за себе си е един хубав детокс.
Затова днес бе големият старт. Успешен е :)
Подробностите са ясни - цитруси, вода, чай. Неочакваното е студът, който твърде рано ме обхвана, ама вече имам изпитани методи за сгряване. Топъл чай, по-дебела завивка, а по-късно и гореща баня. Мисля, че по-рано ще потърся Сънчо тази вечер.
Топла вечер!...

.

вторник, 17 ноември 2015 г.

утро с усмивка

Вторник е...
Денят е за разходка.
Утрото е приятно хладно или пък приятно топло. Малко са листата останали по клоните. Затова и всяка цветност спира ме и ме усмихва...
Обещанието е за ден успешен и добър.
Вчерашният ден бе труден. Не знам дали заради липсата на разходка... Е, по-важното е, че мина. Имало е трудни дни и пак ще има. Трябва да се науча как да си ги подобрявам. Уж доста знам и мога, и даже правя, ама... не ми се получава всеки път.
Днес денят ще е различен. Защото по-различно почна :)
Освен това, спори' ми и доста от дневните задачи си изпълних.
Продължавам го...
С усмивка...

.

събота, 14 ноември 2015 г.

разходки

След дните на принудително лежане вече се връщам към нормалностите си.
До пълното връщане време ще да мине.
Позволени са ми разходки.
Бързам с нетърпение да си наваксам движението.
Първата разходка бе в четвъртък, в слънчевия следобед. Започнах я плахо, без план за продължителност. Просто разходка, докъдето се случи. А тя се случи прекрасна разходка в топъл слънчев следобед... Разбрах, че съм пропуснала най-златната есен. За пръв път осъзнах болката от загубени дни. Почувствах ги загубени, въпреки онова, което научих в тези дни...
Втората разходка бе на следващата сутрин. Утрото бе топло и слънчевия изгрев енергия ми даде...
Днес бе време за третата разходка. Отново сутрешна, но в по-хладно утро. Добрата екипировка е важна. А разходката бе отново чудесно начало на деня...
Сега знам, че ще се възползвам максимално от позволеното ми.
В съботния следобед си позволих сиеста едночасова.
А сега... ще почета... в компанията на чаша чай...
И не искам да губя повече... нищо...

.

петък, 6 ноември 2015 г.

мислите ми

Пътят... Уж е ясен, но след завоя изненада може и да има. И има...
Вирусчето се е наместило на гадно място и там ми е сътворило пневмонийката. Ама колкото и да се крие, пак ще си отиде. Е, на цената на болничен престой... Ама съм ВИП ;) ... хихи...
Днес определено ми е по-оптимистично. И по-енергично. Е, то няма кой знае какво за правене, освен да си лежа, но усещането си е усещане.
Даже си поисках работа да ми донесат. Режимът е доста свободен. В смисъл, че има възможности за доста посещения. Така де,  да не им липсвам и да държа контрола, все пак ;)
Имам си и време, и вече настроение, за мои мисли да си подредя. Сега е времето да изпитам и пак да си докажа силата на мислите. Ще се опитам да гледам на тези дни като на дни за пореден урок. То май доста уроци ми се събраха. Сега е момента да ги подредя, изводи да си направя, планове да си чертая и напред да вървя...
По Пътя си...

.

събота, 31 октомври 2015 г.

изпращането на октомври

Уморено ми е.
Безсилно ми е.
Гневно ми е.
Безверно ми е.
Умората е дар от вирусна пневмония.
Безсилието е от невъзможността за избор.
Гневът... защо на мен?...
Безверието... как да продължа?
От някакъв си никакъв вирус, който дори една температура като вирусите не можа да ми скалъпи, против който, въпреки всичко, взех всички мерки, които не веднъж съм прилагала върху себе си и най-вече върху другите... Всички, че и повече дори.
И ето... Резултатът е налице - вирусна пневмония, която на докторска слушалка се не чува, а трябваше й снимка, за да се познае... И два антибиотика - един за пиене и друг за биене.../то и чувството ми за хумор ме е изоставило/.
Не съм го очаквала, не съм го предполагала. След всичко, което правя за себе си...И което направих в този /уж/ елементарен случай. Може би гневът е най-малкото, което чувствам.
Все пак искам да се отърся от него и да продължа. Повтарям си, че някои неща са неизбежни. Че някои неща са ми уроци. Все още извода не виждам, ама някой ден сигурно ще го намеря...
Навън е цветна есен, а аз вече пети ден не съм излизала. /посещението при лекаря не се брои/ Липсва ми движението, но ми е невъзможно. Умората е неописуема. Днес все пак успявам да постоя по-дълго седнала.
Не, че искам да се оплаквам, но май го правя. Ама не това е идеята. Искам да изпратя гадостите по-скоро да си отиват...
Сега отивам за следващата чаша чай. Чай не само за топлина и усмивки, а и за цяр...
Чай с мед и канела... и листенце индрише...

.

събота, 17 октомври 2015 г.

октомври е

Октомври е.
Пресполовен е.
И слънце има, и мъгли, и дъжд...
Есенно е.
И сутрешни разходки има.
И добри намерения... Е, не само, но повечето...
Искам да съм позитивна. Поне в повечето време...
Искам да съм подредена. Поне за повечето си неща...
Искам...
Тогава... да си го направя... Само аз си мога...

.

сряда, 16 септември 2015 г.

разходка

Сутрешната разходка понякога е изненадваща с неочаквани срещи. Като този мъник на снимката...
Сутрешната разходка е изненадваща с непреодолими желания за енергийни практики.  Днес намерихме "мястото"...
Там, край реката, на завоя е много, много хубаво място...
Хубавото е, че разходките са край реката. И водата е енергия.
Тия дни не ми се прави нищо друго освен разходки и йога. Имам си и причина, която другата седмица ще си е отишла и знам, че пак ще се повиши желанието ми за повече движение :)
До тогава... така ще е - разходки...
Разходки с изненади и не толкова изненади ;)

.

понеделник, 14 септември 2015 г.

утро

Утрото на понеделник... в приказка ни води...
Приятни и зареждащи са сутрешните разходки с компания. Важна е компанията :)
Понякога сме приказливи,  от страни може и бъбриви да изглеждаме. Всъщност, това "от страни" отдавна е без значение за мен. По-важното е, че на нас ни е хубаво. Важното е, че винаги си имаме теми за разговори. Точно така - теми. Без проблем минаваме от тема, на тема, като това не прави разговора ни повърхностен. Много често с думи малко се разбираме. Споделяме, разказваме, окайваме се, усмихваме се, надежда си даваме... Неусетно изминаваме шестте километра и денят ни по-усмихнат се очертава.
Ползата от тези разходки е освен на физическо ниво и на емоционално. Неделими са двете нива, те са едно цяло. Това води и моята цялост.
А днес имам нужда от тази цялост...
За съжаление чудесното начало на деня не винаги означава, че целия ден ще е такъв. Но определено го прави по-добър.

.

петък, 11 септември 2015 г.

тази седмица

Тази седмица е към края си. След като миналата започнах редовни срещи с кростренажора, то тази седмица те са по-чести, по-дълги, по-натоварващи и по-удовлетворяващи.
Определено, удовлетворението тази седмица е нещото, което ме изпълва.
Всеки ден имам по една или две срещи с уреда. Ако е една, то със сигурност има и още нещо като физическа активност. Поднових и вечерните разходки. Все още есенната топлина е приятна. Но аз си знам, че във всеки сезон мога да намеря мотив за разходка. Какво пък, още един хубав навик се възражда. Ще си го правя :)
Във вторник йога със Соня си беше по график. А за усещанията няма график, няма правила. Уникални, неповторими, силни, вълнуващи, изпълващи...
Вчера се питах няколко пъти дали да не се обадя на Соня и да ме включи във вечерната практика, но не го направих. И снощи изведнъж "отговорът" сам си дойде. С непреодолимо желание ми се прииска да направя йога и то точно тази - йога за нормализиране на телесното тегло. Клипът е на една изключителна практика!
Вълнувам се от усещанията, които ми се случват. Една и съща практика, а съвсем различни усещания. Практиките "на живо" всеки път са различни, но клипът е един. Всъщност, харесва ми непредсказуемостта. Харесва ми различието. А усещанията са едни такива... сякаш ме водят... по Път... И това ми харесва :)
Сега... излизам на бърза вечерна разходка и се връщам за... срещата със Сънчо - друг хубав навик.
Това е...

.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

усмихнато утро

Вчерашното утро очаквано с усмивки почна. Разходка бързичка в компания е добро начало на деня.
Започнах утрото си с енергия и мотивация за много хубави неща, които да ми се случат. И те ми се случват, защото искам ги и работя си за тях
След усмихнато утро и денят усмихва се.
Днес отново утрото с усмивка си започнах. И срещата ни с кростренажора бе по план :). Съвсем естествено е, че днес бе малко по-дълга. Врекох му се и от тук насетне все по-дълги и активни ще ни бъдат срещите. Щом искам нещо, то само с искане не става, трябва и да си намеря постоянството. Защото мотивация си имам и не се налага да я търся. Поне сега... 
Сутрин се събуждам преди алармата и успявам да вместя в утрото си доста от хубавите ми навици. Повече вода, чай, закуска, време за тренажора или за разходка с компания.
Подреденото ми утро води до подреден и успешен ден.
Денят ми... продължава със задачи най-различни...
И отново е време за чай- зелен е на ред ;)

.

вторник, 1 септември 2015 г.

септември е тук

Септември е тук.
И йога е тук ;)
И сега е ред на признанията:
Признавам си, че за лятото имах много и хубави намерения. Ама... едно са намеренията, а съвсем други реалностите. През юли може да се каже, че си правих самостоятелни мини йога-практики. Редовността не беше според намеренията, но все пак беше нещо. За август? Няма какво да кажа.. Не е сериозно да се броят няколкото няколкоминутни пораздвижвания.
Снощи видях графика за септември и знаех, че... продължавам.
Днес... продължих. Точно така - това беше продължение "все едно не съм прекъсвала". Признавам си /пак признания/, че очаквах да съм по-скована, да ми е по-трудно, но... :) Чувствах се във форма и бях във форма! Тялото ми помни. Дори имаше една поза, която сме правили преди време, но точно днес ми се получи най-добре :) /докато пиша се понадигнах от гордост ;)/  След практиката се почувствах... в полет. Толкова лекота и енергия имах. И все още имам.
Може и друг път да съм говорила за това, но сега пак ми се иска. Казват, че: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи." Това се отнася за всичко. Сигурна съм.
Явно съм била готова за срещата си със Соня. За мен тя е Учителят!  
Благодаря ти, Соня!
Септември е тук. Имах хубав ден. Започнах го необичайно, но сега в края на деня разбирам, че така е трябвало. Събудих се необичайно рано и... станах петнадесет минути преди пет часа. Посвърших доста домакински задължения и в седем и половина отидох на среща с... кростренажора. Така е - старата любов ръжда не хваща. Нищо, че информацията на дисплеят е почти невъзможна за разчитане. Стара любов е...
Отдавна не бях си правила билков чай в по-големи количества и днес си направих. Харесва ми самият ритуал по комбиниране на билките, повечето от които сама съм си събрала. Това е един особен момент на настройване за прием на полезности. Хубав навик си е :)
И още хубави навици днес си възродих. Сигурно защото... септември е тук ;)
Наближава време за друг хубав навик - по-ранното лягане, който получи своето възраждане наскоро. След успешния ми ден, това ще е и удоволствие.
Всъщност, какво значи успешен ден? Отстрани погледнато може и да не е така. Много зависи от погледа и настройката на страничния наблюдател. Но по-важно е моето усещане за удовлетвореност. А то днес е пълно. :)
Септември продължава и утре с ново продължение. Редовните сутрешни разходки имат нов старт. По-точно е - рестарт ;)
Днес до тук съм.
Лека нощ!

Избирах си снимка и... избрах си синьо цвете. Не е случайно ;) Със сигурност не е случайна и бъбривостта ми. Вероятно и не разбирам съвсем неслучайността на бъбривостта си, но знам пък, че скоро ще я разбера ;)
Хайде... млъквам ;)
Лека да е...

.

петък, 28 август 2015 г.

предпълнолунно

Разни мисли ме нападат. От фазата лунна ще да е. И от умората следдневна.
Да, умора е състоянието ми...
Замислям се, че сигурно на пръстите на едната ми ръка може да се преброят летните ми вечери без умора. Може би това е лятото ми с най-много ангажираност. Истината е, че всяка дейност аз съм си я поискала. Със сигурност е имало работи, които е можело да избегна, но не го правех.
Да, доволна съм от това, което съм свършила, от това, което върша и от това, което съм си планирала да свърша.
Но има и още неща, които искам да направя. За съжаление не намирах време и за някои любими ми занимания. Все забравям фотоапарата. Сещам се за него в разгара на някоя неотложна задача и... си спомням приятните моменти, когато гонех неповторими мигове...
Умората ме приспива. Неописуемото главоболие, което ме владя миналите дни вече напълно си отиде. Или поне се надявам да си е отишло безвъзвратно. Имам нужда от наистина хубав сън.
А луната наднича през прозореца в цялата си пълна прелест...
Лека нощ...

.

неделя, 23 август 2015 г.

достатъчно сън

Днес доста си мислих за съня...
Безспорно е качеството и продължителността на съня за здравето.
Безспорна и индивидуалността, но все пак има някакви общи положения. Освен това и всеки познава себе си и необходимостта му от определен брой часове.
Моите часове са от седем и половина до около осем и половина. В периодите, когато съм наблюдавала съня си и съм си правила изводите, това е извода, който се наложи. Разбира се, че вариации са възможни, но като цяло това ми е най-добре.
Най-добре-то се отразява на настроението ми, на бодростта ми, на работоспособността, концентрацията, имунната система... на целия ми ден... на цялото ми тяло...
Безспорно е, че няколко нощи с по-малко сън, едва ли ще имат кой знае какво пагубно влияние върху здравето ми.
Имам си и добрите часове за сън. Всеки си има своите. Моите си ги открих пак в онези периоди, когато опознавах съня си. Имала съм различни любими часове за сън. Вероятно те са зависими и от възрастта, от ежедневието, от работата.
Сега моят най-добър час за лягане е около 22:30 - 23:00. Ставането е около 6:00 - 6:30. Опитвам се да си ги спазвам, но... Признавам си, че в последните седмици не успявам. Днес си мислих, че отново е време да започна по-стриктно да си ги спазвам. Важното е да си легна в това време и ставането ми е гарантирано.
Още малко ще се оправдавам с летния режим на дейности, но от тази вечер започвам с осъзнатото лягане. Летните нощи вече не са така къси и ще е по-възможно.
Тъй като виждам колко е часа, останалите си мисли ще споделям в следващи дни. Не, че не мога и сега, но това ще означава, че само си обещавам, а не правя нищо.
Много е важно да си изпълнявам обещанията. Лесно е да се изпълняват тези дадени пред друг, но се оказва по-трудно да се изпълнят тези, които си даваме сами. Е, аз реших да го променя за себе си. Затова: обещах си - изпълнявам си го...
Лека нощ!

.

петък, 31 юли 2015 г.

време за мен

Време за мен...
Толкова често си го обещавам... Толкова често си го намирам... И пак не ми достига. Пак нещо липсва.
Искам толкова много свои неща да си правя. Не са големи, не са важни, но са ми специални. Защото са си мои.
И въпреки, че все по-често успявам да си намирам време, все пак искам да имам малко повече от това време.
Цял ден не съм подвила крак. Сега съм толкова уморена, че нямам сили за нищо. Дори и време за себе си не бих  могла да отделя. Всъщност нощта е пред мен, но едва ли бих успяла да я използвам за нещо повече от среща със Сънчо. А ми се искаше... Каквото и да ми се е искало - ще ме почака. До утре...
Лека нощ!...

.

сряда, 29 юли 2015 г.

ден за мерки

И така... Време е за кантар и мерки.
И днес ми харесват показанията :) Е, няма голям скок, но в случая е по-важна посоката и нейното постоянство. Това означава, че вече наистина знам нещо и успявам да го приложа за себе си.
Ей, това... с успяването ми е било проблем, но вече не е :) Щом сега съм успяла, значи го мога. И ще го правя не само сега.
Едва ли е тайна, че във всяко начинание, независимо какво, е много важна увереността в успеха. А колко лесно уязвима е тази увереност, също се знае.
На позитивната нагласа за успех е възможно да се повлияе неволно или целенасочено с всяка една емоция, било тя положителна или отрицателна. Всъщност, оценката на емоциите е съвсем субективен момент. И пак се опира до онази вътрешна нагласа, по-скоро самонагласа, която всеки си има и е в състояние да ръководи. Или поне си мисли, че ръководи, а може би по-скоро тя го ръководи...
Така е, защото нещата /каквито и да са/ не са единични елементи /тухлички/, а са обединени в една цялост, в единство /стена/. Ха, написах стена и изведниж се сетих, че нощес сънувах стени... Стени, които оглеждах, проучвах, намирах входове, отвори, повторяемост на елементите търсех... Случайност?... ;) Не е...
Сега съм готова за деня си.
Отивам да си го редя...

.

събота, 25 юли 2015 г.

22 765

Очаквах по-различен да е вчерашния ден...
Но има пък едни факти, които не позволяват различни тълкувания, за разлика от другите събития.
Фактите са:
- шест часа и десет минути;
- 16.580 километра;
- 22 765 крачки.
В опит да достигнем билото на Стара планина...
Разбрах, че не съм спринтьор. Разбрах, че умереността и постоянството са моите неща.
Не бях в началото на колоната, но и нямах нужда от почивки. По-често бях или сама напред или пък сама назад. И в двата случая имах възможност за по-различен поглед край мен. Имах възможност за свои мисли. Не бях единак. Включвах се в груповите разговори, но все пак ми харесваше да бъда и с мислите си. Нямах нужда от храна, а само от вода. И можех поне още толкова да измина, ако... Няма повече да пиша, 'щото... Не искам да мисля негативните неща.
С особено чувство за гордост съм от себе си. Защото наученото от хомеопатията и този път проработи за мен. За разлика от другите аз нямам мускулна треска, нямам изгаряния. Днес съм си работоспособна на сто процента.
Хомеопатията помогна и на ужилен от земна оса.
Радвам се, че знанията ми са полезни. Това е и стимул да продължавам да уча. Признавам, че имаше моменти, когато се питах: защо ми е това? Но ето, такива случаи ми показват, че съм на прав път и трябва да продължа. А случаи вече имам много. Тези са само от вчера :)
Навън е топличко и смятам на хладно да си почета по горната тема :)

.

сряда, 15 юли 2015 г.

има резултати

Има резултати и то дооооста обнадеждаващи. В деня за мерки отчитам най-добрите си резултати. Значи плодово - зеленчуковото ми меню работи.
Безспорен е приноса и на целодневното ми движение с домакински и градински занимания. Днес си подготвям и терасата на тавана - мястото ми за летни занимания с йога. И не само за това ;) То място и в стаята си имам, но не е същото.
Бягството от горещината на града е доброто решение. Под сенките на дърветата лятото е доста приятен сезон. Освен това градината е на крачка от масата и всичко, което си слагам в чинията е в най-свеж вид. Това ми поражда едни мисли за качеството на храната, от там и на самото хранене.
Безспорно истинската храна е един от най-важните моменти за постигане и поддържане на здравето. Особено ако има и пряко участие :)
Денят ми продължава с доза мотивация :)

.

неделя, 12 юли 2015 г.

ода за зеленчуците

Оказа се много лесно да си хрупам плодове и зеленчуци. Всъщност винаги съм ги предпочитала и много ми хресват, но не съм предполагала, че могат да ми бъдат достатъчни. Вече знам, че могат. Поне за определен етап.
Основният зеленчук за момента са краставиците. Днес разнообразих с добавка от кейл и листа от цвекло за вечерята. Откритие е за мен добавката на тахан или фъстъчено масло към салатата.
А най-хубавото е, че енергията ми е неизчерпаема. Как ми харесва това :)
За сега ми харесват зърнено-плодовите закуски и няма причина да ги променям. За обяд и вечеря е времето за зеленчукови експерименти, а някъде следобедно - някой плод. Сега се намират джанки, които собственоръчно мога да си набера, а на пазара - всичко лятно е там.
Цвеклото вече има си глави, морковите са невероятно крехки, алабашът и той ме привлича... Разнообразие ще има.
Лятно, зеленчуково и сурово ;)

.

сряда, 8 юли 2015 г.

среднощно

Вече месец крача по една пътека. Но усещам, че не ми понася. Не ми понася начина на хранене. Опитах се да мисля, че това е просто един етап, но вече не успявам. Преди няколко дена се почувствах в още по-голяма пропаст, в сравнение с тази преди месец.
Една сутрин се събудих с болка и разбрах, че не мога да продължавам така. Не бива да вървя срещу себе си. Защото точно това се беше случило.
Разбрах, че съм готова за следващата си крачка. Нещо, за което смятах, че не мога да направя за повече от два-три дни, максимум за седмица при определени условия.
Е, сега усещам, че мога. Колко? Не искам да си определям срок. Колкото... толкова...
Определено сили ми дава и личният пример на приятелка, която повече от месец върви по такава пътечка. Когато тя започна, аз започнах по моята си пътечка. Беше се настроила за две седмици, а вече е месец и тя продължава с доволство от себе си.
Време е и за мен. Истината е, че не малко съм прочела, имам своето си мнение. Нямах вярата, че мога, че ще се справя.
Сега е момента да си докажа, че мога. Едно е сигурно - няма да вървя срещу себе си. Затова и не си поставям срокове и ограничения. Крайностите във всяка форма не са моят път. Затова и толкова скоро след едно начало, аз пак съм в началото.
Преди две години личния ми лекар ми предложи да опитам през лятото суровоядство. Той нямаше опит, но негова колежка... Да, но аз не вярвах, че мога и допусках такъв вариант за себе си  от няколко дена. А може би просто не е било моето време тогава.
Понякога е по-добре човек да чете и знае по-малко. Само един пример: Убедена съм, че ползата от консумацията на плодове и зеленчуци е несравнима. Естествено в суров вид е най-добре. След това научавам колко неправилно е да се консумират плодове в диетичен режим, освен в някои изключителни случаи и в много малки дози. Да, точно - количествата са сравними с дози. Знаех, че като изям една ябълка след малко пак искам да ям нещо. Затова сигурно повярвах на нещо, което вътрешно не приемах, но се опитвах да му вярвам.
Сега не искам да давам оценки кое е вярно, кое не е. Не искам да търся единствената истина. Вече знам, че истината е там където съм в баланс и хармония. Все още я търся...
Скромният ми личен опит е двудневен. Обнадеждаващ е. Защото ми е леко, лесно, свежо, енергично, интересно... Не, не е самовнушение. Знам си /вече/, че съм добра с въображението, но /все още/ имам граница за реалност и измислица.
Знам, че няма да бъдат само два дните със сурова храна. Знам, че има какво да науча още. Знам, че искам да експериментирам с комбинации, вкусове. Едва ли има по-подходящ сезон за това от лятото. 
Както се казва - ще видим...
Пак окъснях. Пак причини си намирам. Денят е дълъг. Късноследобедна сиеста ми се случи. Кратичка, но така е по-зареждаща. Работа ми се намира, което е добре. Пък и музата дойде. :)
Време е...
Лека нощ!...

.

сряда, 24 юни 2015 г.

Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.

вторник, 23 юни 2015 г.

вторник си отива

Отива си вторник. Пълен, смислен, доволен, спорен, енергиен...
Един ден с доста работа и то успешна. Един ден за едночасовата йога. И едно осъзнаване, че след йога практиките вече не съм уморена, не ми се спи, а имам енергия, енергия... Хубаво е това усещане. И една бърза сметка, че вече по-малко от седем часа нощен сън са ми достатъчни. Не е далече времето, когато ако нямах осем часа на другия ден не бях във форма.
Може би главната дума за днес беше енергия.
Тази енергия и вечерна разходка има си в актива. Три километра из почти заспалия град са си добро движение. Беше приятен вечерния хлад. За разлика от миналата вечер, когато си беше възстудено даже.
По разни причини сутринта не излизах. Основната, от които е, че ми няма дружката за сутрешни разходки. Ама утре ще се "взема в ръце" :). Не искам да пропусна магическото утро на Еньовден. Отдавна, не помня от кога, този ден ми е особен. Някак самодивско ми е... ;) /хихих/
А сега...
Време е...
Лека нощ!
Магична нощ!


.

понеделник, 22 юни 2015 г.

в понеделник

След два дни без сутрешна разходка, днес денят ми тръгна си по график :)
Всичко е зелено, измито от дъждовете изобилни. Цветните моменти вече по-малко са. Но песните на птичките са тъй омайни. Изненадващо от храстите се чуват с пъстрите си трели.
Слънцето бърза да се покаже, за да заличи студено-дъждовния спомен от вчера. Реката забързана, за да отнесе мътните, дъждовни води по-далече.
Хубаво и свежо утро...
Разходка хубава си беше. Денят с енергия и усмивки ще е.
И спорен да е...

.

сряда, 17 юни 2015 г.

чудо си е

Винаги има място за чудеса.
Кофти е, когато от нищото се обездвижиш. И не е по желание. И болката с нищо досега е несравнима. Опитваш туй - онуй с надежда. Ама бързо тя се изпарява.
Много препоръки чела съм, че почивка и лежане трябва когато болката е по гръбнака. Но пък и не едно и две, според мен разумни, мнения за движение съм чела.
Е, аз заложих и на двете. И почивка и движение ги съчетах. Вчера беше графикът за йогата за час. Два часа преди това си мислех, че едва ли някога ще мога от леглото си да стана. Но станах. Йога пожелах да поиграя. Очаквах, че ще е подобие бледо, но си беше практиката пълноценна. Не казвам, че всичко беше ми възможно, но сама се изненадах. Благодарността за Соня е, защото ми показа по-щадящи пози и за мене по-полезни в този случай. Радвам се, че вчера беше ми възможно. Освен физическата част, ролята е по-голяма на енергийната част. Усещането беше за мен неземно.
Сутринта част от лекотата се беше изпарила. Но леко, леко... Дори разходката от шест километра се получи цяла. Доволна съм. Очаквах, че след това ще трябва да си полежа, но не ми се случи. Нужда нямах. Все още има болка там, на мястото първоначално. Странно ми е, че не се премести. Но определено все повече са движенията ми възможни. Разбира се не съм бездействала и днес. Правих си някои добри неща - движения, дихателни и енергийни практики... Добре ми е.
А утре, знам го, нов човек ще бъда аз. :) :) Със сутрешна разходка ще се започне.
И като споменах пак сутрешните разходки, сещам се, че там, на едно място от маршрута, енергията е специална. И мястото само си иска нещо по-специално. Ами... случва се... И е вълшебно. С думи то се не описва. Не може, а и няма смисъл. Защото се усеща...
Да, това, което ми се случва - чудо е. За мене... То е нещо, което случва се и ще се случва... И няма значение, че да го обясня не мога. Че не съм и сигурна какво е. Хубаво е...
Едно такова... чудо си е...

.

вторник, 9 юни 2015 г.

вълшебство

Йогата от вторник е... страхотно изживяване!
Едночасова практика, интензивна и дълбоко релаксираща за мене се получи. Повече от два часа ме владее усещането за лекота и релакс. Вълшебно усещане е...
Имах и друго усещане - за енергията и нейното движение. Вълнуващо! Магично е дори.
Чувствам се... страхотно сега.
Дойдох тук с нагласата да пиша и разказвам, а сега... То не може да се разкаже. То се усеща, чувства.
Аз си оставам с моите усещания и... очакването за практиката в сряда, която ще "надгради" по особен начин случилото се днес. Знам го...
А сега ме очакват вълнуващи сънища...
Лека нощ!

.

понеделник, 8 юни 2015 г.

мисли в понеделник

Понеделник... един от всичките. Съвсем обикновен, но и не съвсем. Но е понеделник :)
Стълбата почти си я сглобих и по нея вече крача...
Вече пети ден храната ми е под контрол... и то какъв контрол :)
В никакъв случай не става дума за тотално  ограничаване. Но за това повече по-нататък. Опитвам да увелича приема на течности. В последните седмици нещо не ми се пие чай, но чаят е добра идея за набавяне на достатъчно количество вода. Днес си купих цвят от жасмин. Мисля, че ще е добра и ароматна добавка за разнообразяване на вкусовете.
Определено и движението ми се увеличи. Съботно-неделните /за сега/ градински занимания са със сигурност повече от обикновен фитнес. И са разнообразни.
Чувствам се по-лека, по-енергична. Време е да добавя още нещо за движение. Имам си идея и скоро ще е факт.
Само с времето нещо го нагъстяваме, ама ще трябва да се справя. Щото съм се справяла, де... То и сега "ми диша във врата", та... да действам и по другите задачи...
На работа... /нищо, че за повечето нормални е време за почивка ;) /

.

вторник, 26 май 2015 г.

стълба

От три-четири дена си повтарям един стих:
"Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез..."

Сигурно защото истината е в собственоръчно направената стълба....А аз се чувствам... на дъното...
Това ще да е. Тогава да запрятам ръкави и стълбата си да направя...
Трябват ми материали. Много воля. Ако недостига и инат да си потърся в доза по-голяма.
Едното ми стъпало е сутрешни разходки. Имам си го и ми е добро. Второто е йога. Добре ще е и третото да е такова. Може би едно стъпало бягане на място няма да ми е излишно. Другото ще си го нарека - симпатиите на кростренажора. Може би не ще да е едно стъпалото на храненето ми разумно. Ще трябва ми за там баланс, разнообразие, умереност. Едно стъпало с мисли позитивни да си сътворя. Неувереност и подценяване да не ги използвам като материали за направата на мойта стълба спасителна. Вяра да намеря за укрепване. И надежда като противоотчайващо средство.
Работа ме чака. Не е за ден и два. Не е за седмица или пък две. За месеци ще е. И за години.
Стълбата е необходимост за всяко домакинство, за всяко тяло и за всеки дух...
Тази вечер ми е уморено. Или пък ми е дълбоко релаксирано.
Доволна съм, че знам какво ми трябва за утре. Да знам - понякога това е сила и то голяма.
Значи силата е с мен. И знания не ми липсват. И доза опитност си имам. Тогава...
Ами да си скова пък тая стълба...
Лека нощ!
Утрото е по-мъдро от вечерта - някой мъдър го е казал...
И утрото със стъпало първо се започва...

.

сряда, 13 май 2015 г.

усмихвам се

Правя йога... и се усмихвам :) :) :)
Разбира се, че ще се усмихвам... :) :) :)
Месец май е с йога на щастието
Както споменах този месец имам срещи със Соня два пъти седмично. Много е интересно. Първата среща е във вторник с едночасова интензивна йога, а втората в сряда с двучасова йога практика. Първите вечери ми се получава много дълбок релакс и усещания предимно на физическо ниво. Втората вечер е вълшебна. Почти цялата практика преминава под друг знаменател. Аз правя йога но усещанията са толкова дълбоки и... отнесени... Като сън, но не съвсем. Има едно понятие - алфа ниво... това ще да е :) Вълшебно е...
Снимката на зимзелена е в синьо и зелено. Визуализацията ми по време на йога - нидра беше също в синьо и зелено. Знам, че не е случайно. Сега знам и защо са тези цветове. Осъзнах го и се почувствах особено.. и хубаво.
Още малко за случайностите ;)
От няколко дена си мислех какво да направя, как да се мотивирам, за да съм по-редовна в самостоятелните ми йога опити. Признавам, че исках, но не ми се получаваше това, което искам. Все бях с усещането, че не правя както трябва нещата.... И ето, че днес... Това е!
Вече няма да си търся оправдания. Не ми трябват :) Соня е направила чудесна видео - йога практика.
Сега, целта ми е поне два или три дни от седмицата да използвам клипа за домашните ми практика, а вторник и сряда са дните за вълшебства с практиките по скайп.
Тази вечер след йога практиката, съм и релаксирана, но и с особена енергия. Чувствам се... чувствам се добра :) Правят ми се хубави неща. Усмихвам се. Споделя ми се хубавото... Споделям си го :)
И ми е време... за Сънчо...
Лека нощ!

.

петък, 8 май 2015 г.

нощна разходка

Идеята е за вечерни разходки. Тази вечер не сколасах за вечер, направо среднощна стана разходката. И то каква разходка... Пет километра за четиридесет минути :) Това е отчета на джаджата ;)
Дори и среднощ да наближава, навън все още е доста топло. Какво ли ще е през юли? :)
Няма препоръки за физическа активност преди сън. Ама на мен ми влияе добре. Приспиващо дори.
Затова...  Настроена за съботна, сутрешна разходка съм.
Лека нощ!

А как ухаят акациите...

.

четвъртък, 7 май 2015 г.

вечерите

Седмично по две майски вечери ще ми бъдат заети с много приятни занимания.
Седмичната йога със Соня в сряда и едночасовата интензивна йога, която е новост и за която поразказах първи впечатления.
Първата седмица с тези вечерни занимания вече е факт. Разказвам чак на следващата вечер, защото и по време на двете практики постигнах невероятно пълен релакс, след който... можех и исках само да спя :) И... спах. Сънищата ми пак бяха цветни, спокойни и особено живи.
Имах и други нови и вълнуващи усещания, но за тях друг път ще разкажа. Трябва ми време, за да ги доосъзная и да мога да намеря думите, които са най-точни. Сега мога само да повтарям, че беше ново, невероятно, силно, приятно, вълнуващо...
Сутрин се събуждам бодра, минути преди алармата. Това е доста добро постижение за мен. Може би и вътрешния ми часовник по някакъв начин се регурира ;)  Усмихвам се, но не се съмнявам, че това е възможно. Освен това за мен е и факт.
Майските нощи се случват неприлично топли. Приличат повече на юлски. Когато не спя след йога използвам началото на нощта за разходка. Тази вечер беше една по-кратка разходка. Вече знам какво разстояние съм изминала, знам с каква скорост и с колко крачки :) Така де... И аз съм в час с новите технологии. Вече си имам крачкомер на телефона и тази вечер го използвах. Резултатът е следния: 3 километра за 25 минути. Добре е, а?
Дано по-често се сещам да използвам джаджата. Това може да са доста интересни данни, които да бъдат осмисляни и умувани. Разбира се единствено и само за моето добро ;)
Несъмнено е, че доброто за мен включва движение. Движение под всякаква форма. За предпочитане разнообразно да бъде.
А сега най-доброто за мен е да потърся Сънчо. Поокъснях, ама понякога е добре и някаква работа да посвърша. Е, днес посвърших и съм доволна. Нека спомена, че и удовлетворението от свършеното през деня, също води до хубав сън.
Лека нощ!

.

вторник, 5 май 2015 г.

сутрини

Хубави са сутрините край реката.
През всичките сезони си имат хубост. Но пролетната хубост е несравнима.
Всяка сутрин е различна. С неповторимите песни на птички, с упойващия аромат на цъфнали дървета и храсти. Със свежия мирис на зелени треви и бърза река.
Сутрешна магия...
Енергия...
Сутрешните разходки са един от най-хубавите навици, които може да имам и имам. Наскоро пак се замислих за навиците. Колкото повече хубави и полезни навици си създаваме, толкова по-малко място ще има за другите, за тези, които не ни носят ползи. Ползите са различни. Може да е радост, може да е здраве, тонус, усмивки.
Навиците имат едно много хубаво свойство. Лесно се създават. Да, точно така - лесно. Необходимо е само триседмично постоянство. Ама истинско постоянство. Така точно за двадесет и един дена можем да си създадем всеки навик. Всеки, който ние си поискаме.
Няма да мисля за лошите навици. Определението лоши си е съвсем субективно. Ще се съсредоточа върху позитивните навици, които мен ме радват. Мисля, всъщност, убедена съм, че това е начина ми.
Сутрешните разходки са един от най-хубавите ми навици...

.

неделя, 19 април 2015 г.

пролетни дела

Времето минава все по-бързо и когато дойде времето за сън виждам колко неизпълнени желания за деня имам. Пролетта настъпва с по-големи крачки и възможностите и желанията ми за движение са все по-големи. Опитвам се да ги използвам все по-пълноценно.
Тази седмица си я слагам в графата "седмица на йога със Соня". Соня има ново предложение за едночасова интензивна йога. Определено много ми хареса и се почувствах изключително свежа след изминалия час във вторник привечер. В сряда си беше седмичната двучасова йога-практика. А в четвъртък си "отработих" миналата сряда, когато по нежелани, но едни такива месечни причини пропуснах.
Опитите, които правя самостоятелно са нещо, след което ми е добре, но все още са далече от практиките, когато ги води Соня. След тези три последователни йога-практики усещанията ми за енергия са невероятни. Все повече ми се иска да се доверявам на интуицията си. И го правя, макар и все още не съвсем уверена. Но пък съм уверена, че това е Пътя.
Тибетските ритуали в сутрешните часове отново ми носят усещания за лекота и енергия. Определено ежедневните занимания са за предпочитане. За пореден път усещанията ми го доказват. Решила съм и съм сигурна, че ще го изпълня - вече няма да допусна пропуск по никаква причина.
Тази седмица беше и по-благосклонна със сутрешните температури и позволи в дните, когато нямаше разходка по алеята, да изведа велосипеда и да си правим компания в ранното утро. Определено ми харесва. И на тялото и на душата.
Разходките сутрин са едно от най-освежаващите и мотивиращи деня ми неща. Разходка с компания носи особена споделеност, носи много усмивки от различните теми за разговор. Познаваме се от първи клас. И след четиридесет и... години имаме какво да си кажем...
Разходките в компанията на безмълвния велосипед са едно различно зареждане, едно особено сливане с природата. В мълчание... и песента на природата...
Сега е време за новия ден...
Движение и пролет да бъде!

.

вторник, 24 март 2015 г.

изводи

Изводите са...
Не ми харесват.
Въпреки разходките през цялата зима, редовните йога практики всяка седмица и домашните опити. Кантарът е... безмилостен. И метърът да не остане по-назад...
Добре, де. Не съм в началната точка, ама то това оставаше... И все пак е много отстъплението. :(
Добре, де. Признавам за не една и две шоколадови вакханалии, ама чак пък толкова... Значи е чак толкова. И точка. И сега?
Сега пак на старта... То има ли друго?
То хубаво. И друго няма. Ама нещо мотивацията ми този път не е на висота. Да кажа, че се е сринала в пропаст дълбока, няма да е лъжа.
Ама ще трябва да се изнамери и на високо да се покатери. Щото... трябва ми.
Едното важно нещо е храненето. Вече повече от три години менюто ми е вегетарианско, но от рибата не мога и за сега не искам да се отказвам. Важен е момента на балансиране на храните. Понякога успявам, но някога е без успех. Тогава и аз си губя баланса...
Другото важно нещо е движението. Определено имам доста добри навици, които съм си създала. И постоянство има даже. Но явно с количеството нещо куца. Има възможност за увеличение, значи трябва да го направя. Ще го направя, това е избора ми...
Важно е и мисленето. Съвсем не е трето по важност. Ей, тук може би ми е най-разбалансирано. Повече увереност ми трябва. Много са ми емоциите, които ме прехвърлят от едната крайност в другата. Баланс им трябва и на тях...
Това е изводът - баланс ми трябва. 
Ами... да го търся...
Сънят е за начало. Лека нощ!

.

сряда, 18 март 2015 г.

йога и необходимост

Тази вечер толкова ясно усетих йога и необходимостта й за мен, че нямам никакви, абсолютно никакви съмнения, че йога е нещото за мен.
Срещите ми със Соня и йога започнаха през октомври. Продължихме през ноември. Декември беше месец на отсъствия, празници и пътувания. Продължението бе стартирано от началото на януари. Миналата седмица по причини месечни пропуснах деня за йога. Днес всичко бе по график. Усетих колко много, наистина много, ми е липсвала срещата за йога.
Признавам, че в дните, когато съм сама се опитвам да правя някои неща. Все повече и все по-успешно - така си го усещам. Но е несравнимо с практиките, които Соня води по перфектния за мен начин.
Затова йога в сряда със Соня е необходимост за мен.
За да се чувствам добре до следващата сряда...
Сега, след практиката, която ми показа, че за мен йога е необходимост и то много голяма, се чувствам невероятно добре. Силно съм мотивирана да продължавам и да се приближавам със всеки ден с по една малка крачка към съвършенството наречено йога.
Звучи силно, непремерено, самонадеяно? Може и така да е...
Йога е безгранично съвършенство. Достижимо за някои. Може би не за мен... Но това не пречи да се стремя към него. Стъпка по стъпка, стъпчица по стъпчица... Всяка крачка, дори и най-малката, е крачка по Пътя ми. Нямам съмнения.
А съвършенството?... Може и да е многолико :)
Нощта след йога е едно малко вълшебство за мен. Така ще е и тази нощ...
Лека нощ!

.

утринни изненади

Ранно пиле, рано пее...
Във всеки смисъл днес е вярно.
Сутрешната ни разходка ранна с изненади ни се случи.
Днес денят е на хвъркати. Пеят, кипрят се пред нас, за фотосесия готови. Три близки срещи с видове различни. На снимката е песнопоец най-безстрашен. Песните му... цял оркестър ще завиди.
Как да не се не хваля с постоянството ни. Изненади, все усмихващи, утрото поднася на ранобудните.
Ранобудни... Колко да сме ранобудни? Нормално време за разходка, която енергия ни дава за целия ни ден. Няма да ми омръзне да го повтарям.
А колко е важното времето и мястото за едно или друго? Тази сутрин изводите от сравнението са категорични. Алтернативното дишане, което почти редовно си правим на завоя на реката, днес направих и на друго място. Разликата... огромна. Там, на завоя на реката, толкова дълбоко дишане и усещане за... свобода... Всички думи са излишни. Може само да се чувства.
Денят ми продължава...

.

понеделник, 16 март 2015 г.

утрото на понеделник

Утрото на понеделник със свежест зареди ни. Разходка пълноценна има до сега. Добрите намерения са в изобилие. От утрото се изпълняват. И тъй ще е денят. И седмицата даже...
Слънцето го няма за сега, но по-добре е, че го има в мен. Затова денят специален ще си го направя. Започнах си го с чаша чай. И друга ме очаква. Течности се пият след разходката, по причини ясни.
До ранния следобед с къщни занимания и малко счетоводство ще се занимая. Вече няма на къде :(  Деловите срещи ще са след това.
Времето, което в къщи имам, ще си го използвам най-пълноценно в мои интереси.
Имам много намерения и все са ми добри. Знам, че мога да си ги изпълня всичките дори. Днес не искам времето да губя. Допивам чая, пчелният прашец ме чака.
Добър ще е денят...

.

събота, 14 март 2015 г.

отново

Отново Пътя си загубих и отново на пътеката застанах днес. Край Пътя има много бодливи клони, които ме забавят, отвличат вниманието ми от същността и... Налага се отново да се връщам на пътеката си...
Различни периоди имам на продължителност без залитания. Различни са и периодите на залитане.
Само от мене си зависи първите да имат по-дълга продължителност, а вторите да са толкова кратки, че да не се налага да ги мисля. Всичко само от мене си зависи. Знам го. И го забравям. Тогава търся причини и решения извън мен.
Да, ама извън мен няма нищо. Всичко си е в мен. До това прозрение достигнах след двудневно ужасно главоболие. Два дни, в които ми се искаше... Няма значение, това вече е минало. Тази сутрин се събудих като нов човек. Сега си давам сметка, че днес направих много малки крачки по вярната пътека без усилие.
Това е истината - без усилие. Всичко, което се извършва с някакво усилие, на каквото и да е ниво, не води до вярната пътечка. Може би в определени моменти дори да я пресича, да се върти около нея, но не е тя.
Сега с увереност, че съм научила още нещо, което ще ме води по Пътя ми, отивам на среща със Сънчо...
Лека нощ!

.

четвъртък, 12 март 2015 г.

след утрото


Хубаво утро...
Даже не усещам колко бързо изминаваме разстоянието, предвидено за сутрешната разходка.
Бързо, приятно... Енергия и усмивки си имам за деня, събрани сутринта.
Освен, че сутрешните ни разговори са приятни, те се оказват и доста полезни. Днес бяха с идея  кулинарна. И много, много здравословна. ;)
Все по-зелено е. Тревички нови се разлистват и с цветчета те се кипрят. Почти всички храсти са напъпили.
Утре, извън графика, пак разходка се полага.
Пролет иде, всичко се променя. Промяна и за мене искам. Трябва да си я направя. С крачки малки или пък големи. Важно е къде ме водят.
Денят с усмивки продължава...

.

вторник, 10 март 2015 г.

ранна разходка

Който ходи на ранни разходки му се случват неочаквани, изненадващи, но много приятни и вълнуващи срещи.
Утрото е снежно-дъждовно или дъждовно-снежно. А кълвачът е пъстър...  Снимката не е това, което исках да се получи, но когато манекенът е срамежлив и притеснителен... А и осветителя не беше на линия в мъгливото утро...
В неделя имахме много кратка среща с нашия герой. Но днес беше особено вълнуваща.
Ето защо си заслужават сутрешните ни разходки! След необяснимо безсънна нощ, сред топлата прегръдка на завивките - голяма е силата, която ни извежда в утрото снежно-дъждовно /или дъждовно-снежно/ на разходка... След такава вълнуваща утрин и още по-голяма ще е...
И енергията за деня ни е голяма :)
До разходката в утрото на четвъртък...

.

събота, 7 март 2015 г.

в дъждовно утро

Вчера се разходихме в дъжда. И други опити сме имали, но вчерашния беше най-дъждовен. Но и с най-силно усещане за пролет. Въпреки, че дъждът и със сняг примеси се.
Вървяхме си почти сами по алеята. Говорехме си за какво ли не. При всяка пейка мокра смеехме се. Е, не ни е писано редовен да е стартът ни на упражненията сутрешни. То пък няма все да ни вали, я?
Може и да се прибрахме понамокрени, но пък свежестта, която в утрото събрахме, имахме си за деня в изобилие. Мокро и измито беше. Чисто и все повече зелено. С дни промяната се случва.
Пореден ден, в който си доказахме, дори и да нямаме съмнения отдавна ;), че нищо не е в състояние да ни провали сутрешните разходки.
Днес няма да има разходка по причини транспортни. Но в неделя... пак на линия сме...
Каквото и да си говорим, каквото и да прави Марта... пролетта е тук.
В душата ми е пролет...

.

сряда, 4 март 2015 г.

слънчево утро

В утро студено слънцето е нетърпеливо. Изгрев слънчев ни радва там на завоя. Предизвиква ни за нови дела. Те, новите, са позабравени стари. Редовните ни есенни занимания с тибетските упражнения, в днешния мартенско ден са подновени. Усещането за лекота ни изпълва и ни дава енергия за целия ден. Пак ще го кажа - там, сред природата енергията е по-силна и по-приятно е да се правят тези упражнения. Със сигурност и ефекта е по-силен.
Снощи решението си изпълних. Легнах си в желания час и Сънчо дойде по поръчка.  Събудих се по-рано, което също беше желано. Денят си започнах с няколко нови неща, които пак редовни навици ще си направя. Те са малки крачки по Пътя ми. По-лесно е да направя няколко малки вместо трудна голяма. По-сигурно е, че така по-забавно и лесно ще стигна там, където желая.
Сега, с настроение и енергия в деня си напред продължавам.
Усмихнат да бъде денят...

.

вторник, 3 март 2015 г.

пролетна разходка

И времето, и обстоятелствата днес дадоха възможност за разходка в утрото ранно. За утре също има план.
Тази сутрин решихме, че вече сме закрили най-успешния си зимен сезон и откриваме пролетния. Въпреки, че до календарната пролет има около три седмици, природата не иска да знае за календара. Всичко е пролет. И реката, и храстите, и птиците огласящи с омайни и призивни песни наоколо. Тревите и пролетните цветя с нетърпение бързат да се радват на слънчевите лъчи. Изобилие от кокичета, синчец, теменужки и още много други разстилат килим край алеята. Дрянът е цъфнал и се кипри с жълта премяна. Другите храсти и дървета са напъпили и съвсем скоро зеленото ще е основния цвят. Успокояващо ;) Тази сутрин една сойка се кипри пред нас и си изпроси цяла фотосесия. Катеричка закусваше с орехче от зимните си запаси. На нея също и хареса нашето внимание.
С такива емоции започнахме днешния си ден. С усещане за пролет и живот.
Вече сме настроени и за упражненията, които си правехме есента на пейките. Но днес компания ни беше лек пролетен дъждец, който създаваше усещане за чистота и свежест. Затова упражненията са предстоящи.
Днес се "срещнах" с метъра и кантара. Зимното олабване е време да спре. Днес направих доста неща, които да отбележат края му и новата пътека за мен.
И така. Отново съм на пътя си. Знам как и какво. И знам, че мога. Значи... правя го. Започнах го.
Утрото ми пак ще е на алеята с разходка. И с другите ми полезни навици, които е време да се посъбудят от зимния си сън. И вече без изключения ще си лягам преди 22:30.
Сега имам още време да посвърша малко работа и някои полезности да си изпълня.
Лека вечер!

.

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

големи крачки

Късничко е, ама... пак не си направих "малката крачка" с ранното лягане.
Затова пък ще пиша за големите ми крачки, които ще ме заведат до целта, смисъла...
Както и да ги мисля, те всичките големи са съставени от много малки. И колкото повече малки, толкова са по-големи големите.
Една голяма крачка е показанието на кантара ми да бъде 63...
Друга голяма крачка е да се занимавам с природолечение, Шуслерова терапия, хомеопатия и подобни...
Голяма крачка е да си направя градина за билки не само за лична употреба, а и с цел доходи. Тя е свързана с друга крачка - същото за по-странни зеленчуци и плодове.
Друга голяма крачка е да се събуждам и да се чувствам щастлива, цяла и завършена...
Крачки, крачки...
Само аз мога и трябва да си ги правя... Ама...
То, крачките са хубаво нещо. Но те си имат и посока. И ако в кръг се не завъртят може и да достигнат целта...
Повече мисли за утре си оставям...
Лека нощ!

.

вторник, 17 февруари 2015 г.

малките крачки

И така...
Не съм си забравила мислите от последните дни, в които търсех малки крачки, които да ме водят към по-добро себеусещане...
Крачки и крачки. Големи, малки, по-малки и най-малки. Сигурно е нещо сбъркано в мен, а и в човеците, защото винаги /ама наистина винаги/ искаме веднага да сме слаби, веднага да сме красиви, веднага да сме умни. Да, де, ама Създателят не ни е планирал нещата, каквито и да са те, да се случват веднага. Постепенност. Това е паролата. Ама тя върви и с друга - постоянство. Лика прилика са си.
Когато човек /в тая частност и аз ;)/ се опита "веднага" да направи нещо, се пада от високо. Щото не можеш да летиш преди да си се научил да ходиш. Или пък изобщо не се пада, защото няма никакво движение.
След гореописания процес следва поумняване /поне за някои, а други ще имат втори и N-ти опити/. Поумняването може би се състои в целенасочени размисли към планиране. Планиране на малки крачки, които ще доведат въпросния човек до целта.
Може би всеки ден се правят такива крачки, но май не винаги знаем за тях. И не се стига до етапа на "постоянство". Но пък има едни други крачки, които са съвсем съзнателни, планирани и дори си имат време в дните.
В опит да си измисля най-най-малката ми възможна крачка, се улових, че мисля в много посоки, ако изобщо може да се каже по този начин разпиляването на мисълта ми. Опитвам се да я накарам да си мисли за едно, ама тя мисли, мисли, па хукне на друга посока. И пак мисли, че посоката е по-вярна. Докато се поразходи и пак се върне на първото мислене...
Малка крачка е сутрешната разходка, независимо от времето.
Малка крачка е литъра запарен чай от ароматните ми летни билки.
Малка крачка е пчелния прашец, който ми е чудесно предястие за закуската :)
Малка крачка е опита да се усмихвам на все по-малки неща.
Малка крачка е алтернативното дишане, което се опитвам да поставя в графата - постоянство.
Сигурна съм, че малка крачка е и отказа ми на месо.
Малка крачка е опита ми да добавям към всяко ядене някакъв протеин.
Малка крачка може да е редовната ми среща с кростренажора ми.
Малка крачка е опита ми да си лягам преди 22:30
Малка крачка е времето от 10-тина минути преди лягане, когато си правя рейки и си представям една доволна, усмихната, стройна жена, Една щастлива жена...
Малка крачка... малка крачка...
Толкова са много...
Спирам до тук, защото ако продължа може и утре да стане :)
Лека нощ!

 .

неделя, 15 февруари 2015 г.

и пак е неделя

Пак е неделя.
Харесах си я за ден на чай и сокове.
Ден за разчистване на компютъра и на мен :)
Отминалата седмица, по разни причини - предимно метеорологични, беше без сутрешните разходки. Следващата седмица е с планове различни. И още утре, по понеделнишки ще започне.
Студено ми е. И ми се спи. Въпреки, че днес поспах и доста полежах с книга.
Сигурно така трябва да е. Може би организма ми иска така. Струва ми, че все по-често го разбирам и все по-често го слушам.
Знам, даже сигурна съм, че утре ще е изпълнен денят ми с много, страшно много енергия. И ако нещо днес не съм свършила - утре ще го свърша умножено поне по три. Знам го...
Знам го... с някакво особено знание. Знание, което си нося в мен. Което сякаш винаги си е било там, но сега страницата се отваря...
Време е...
Лека нощ!

.

неделя, 8 февруари 2015 г.

неделна вечер

Пропуснах пълнолунието. Така се случи, че други задачи се появиха, несъвместими с детоксовите ми навици. Избрах си неделята за разтоварване. Планирано и изпълнено е.
Денят си е зимен, предполагащ избор на домашната топлина. Нямаше да е излишна и някоя разходка, но... По-добре да не се правя на герой. Геройството ми нека е постоянството. А няколкото сутрини, които ще си стоя в къщи, едва ли ще нарушат навиците, които вече няколко месеца се случват.
Днешният ден е с доста неделно настроение. Леко мързеливеещ. Ама само леко, защото пък свърших някои домакински работи, дето си чакаха... и чакаха реда :)  Имах си време и за следобедна сиеста. Почетох доста от книгата си. Прочетох и събрах доста идеи в нета за хранене и интересни рецепти. Едва ли ще изпълня много от тя, но те дават доста идеи за разнообразие и полезни хранителни навици.
Сега, по вечерно време, съм настроена за по-ранно лягане. Няма причина да не го направя. Един по-горещ душ, за да засили ефекта на детоксикацията и... скоро ще прегръщам Сънчо.
Имам няколко идеи за утрешно захранване. Разбира се, че утре не е подходящо за много импровизации, но все пак са възможни.
Последните дни си мисля по един въпрос: каква или какви са най-малките крачки, които мога да правя, и които ще ме водят към по-добро себеусещане?
"И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка." - Лао Дзъ
Сигурна съм, че правя доста малки крачки. Те ме водят по Пътя ми. Понякога доста успешно, а понякога не толкова. Може би защото бързам? Иска ми се да направя по-голяма крачка, за която не съм готова?
Сигурно още малко ще си помисля. А после искам да го напиша, за да си го имам подредено :)
Лека неделна вечер!
С желание за пролет...

.

сряда, 28 януари 2015 г.

в сряда

Срядата започна с разходка.
Бързият ход, свежият въздух и усмихнатият разговор допринасят за добро настроение и чудесен старт на деня. Разговорът ни увлича и неусетно стигаме до края на алеята. Там, е време и място за алтернативно дишане, което ни зарежда с особена енергия на целия ден.Връщането е още по-неусетно и... денят е започнал...
Сряда е ден за йога със Соня. Какъв по-смислен завършек на деня... И вълнуващ! И невероятен! И изключително балансиращ и освобождаващ духа ми...
Да, точно така се усещам. В равновесие и свобода...
Странно е... А може би не е, но тази вечер след практиката имам много енергия. Използвам си я ;)
Очевидно е, че окъснях. Няма да го приемам за проблем. Случило се е. Утре вечер ще е друго.
Очаква ме хубав ден... Със сутрешна разходка... И с очакване на пролет...
Лека нощ!

.

вторник, 27 януари 2015 г.

промяна в мислите

Позволявам си провали в храненето защото не мога да си позволя провал другаде...
Днес мислих доста върху горното... Както и да го оглеждам, както и да търся доказателства в обратното, така и не успявам да намеря нещо, което да обори твърдението.
Може би е добре да насоча поглед към онези неща, които не допускат провали. Дали няма да е добре да си направя оценка на приоритетите за мен? Добре ще е да преценя, кое от това, което отдавна е изчерпано е време да си иде, а онова, което е важно за мен, онова на което държа, без което наистина не мога, да си запазя и да получи необходимото ми внимание. Може би тогава няма да гледам на случващото се като провали.
Сигурно е време да изхвърля думата провал от речника си. Както и думата успех...  
Провал  =  резултат, който не ми харесва.  
Успех    =  резултат, който ми харесва.
Започвам...
Добре, не ми харесва резултата от спазване на хранителния ми план. Но пък ми харесва резултата от сутрешните разходки. Харесва ми резултата от сутрешното алтернативно дишане, което си правим на завоя на реката. На онова място с енергия и... някакво вълшебство, което природата ни дарява като награда. Да, награда... Това ми хареса  Ех, до какви прозрения достигам ;) ;) ;)  /И скромна съм си ;)/
Отивам на разходка. Вечерна. Не ми е излишно движението под каквато и да е форма.

.

понеделник, 26 януари 2015 г.

малко мисли

Мога да се похваля с редовни разходки.
Това не е малко, но усещам, че не е достатъчно.
Напоследък емоционалния ми баланс се е позагубил. Трябва да го намеря. Трябва...
Тази седмица, ще е седмица на всекидневните разходки с компания. :)
Тази седмица ще поставя началото и на нещо ново. Не бих казала, че се притеснявам. Но и не съм сигурна какво да очаквам. Като краен резултат съм уверена, че ще е успешно. Затова го и започвам. Но нека започне и тогава повече ще пиша.
Тази седмица ще продължа с редовност и със самостоятелните си занимания с йога. И разбира се, всяка сряда със Соня.
Харесва ми да съм постоянна.
Може би повече ми харесва това, че правя нещо за себе си. Вярвам в резултатите. Макар да не идват толкова бързо, колкото ми се иска. По-важното е, че идват...
Лека нощ!

.

понеделник, 19 януари 2015 г.

в понеделник

В понеделник утрото с надежда се започва.
И със сутрешна разходка свежа. С дишането алтернативно. След дишането по-светъл и оптимистичен денят се усеща. Така искам да си запазя сутрешното спокойствие напред в деня...
Днес ще направя всичко, за да го запазя. Нямам нужда от настроения сиви. Никаква нужда.
А облаците днес са неспокойни...
Настроена съм днес да си разчистя пространството край себе си. Разбира се, ще започна с бюрото си. Ще направя опит да запазя и да си създам още по-позитивни мисли. Но най-първо отивам в банята и докато не свърша топлата водя няма да изляза. Добре ще ми дойде след бързата сутрешна разходка.
И чай запарих си. От ароматния лофант...
За усмихнат ден...

.