вторник, 24 декември 2013 г.

празничен мързел

Даааа...
Предпразници, празници, следпразници...
Домакинска работа колкото си щеш, че и повече от обичайно, но то си е в нормата за такива дни.
Мързелът се отнася за действията, отнасящи се лично за мен. Време, въпреки другите дейности, бих могла да намеря, ама... нали си е  мързел...
Едно от малкото неща, които все пак успявам е да пия вода. Видът на водата е чист или билкова отвара. Дори сега дадох инструкции на децата да си направят свои комбинации, а аз от всичките ще пия ;) /нали споменах за мързел ;)/
Другото добро нещо за мен е, че сутрин започвам с плодове, въпреки всякаквите изкушения във вид на щрудели, баклави, сладки... Оказа се, че няма любители на райските ябълки, затова сама им се наслаждавам.
Не знам колко е добре, но си мисля, че няма да е голям проблем ако за десетина дни не си изпълнявам напълно програмата, препоръчана ми от д-р Михайлов.
Но чувствам, че вече ми е проблем обездвижването и в най-скоро време това трябва да го променя въпреки всичките си мързели, мързелчета и мързелища. От толкова време все се каня да започна нещо по-сериозно и постоянно, че е време да се засрамя.
Утре ме очаква малко път, а после ще сме в по-ограничен състав до Новогодишното време. Ще трябва, наложително е, да помисля и да започна нещо, с което да залича всички проявления на мързела у себе си.
Дааа... Следобедни, предпразнично-разбъркани настроения и размисли се мотаят край мен и в мен... Отивам да прецедя чайовете, че се оказва сложна задача за наследниците ми ;)
Време е за следобедния чай ;)

.

сряда, 18 декември 2013 г.

денят след детокс

Важен е денят след детокс.
След три дена на цитрусови сокове е правилно да се помисли какво ще е захранването. Препоръките на доктор Атанас Михайлов са за по-въглехидратен обяд и подобна вечеря, като за нея е допустима извара.
Избор има  и то не малък. Днес избрах картофки на пара, объркани в тигана със сусам, слънчоглед и малко зеления. Все още ми се намират чушки, малко позавехнали, но със сигурност много истински. Свежест на обяда ми придадоха. 
Денят започна с чай, с пчелен прашец - накиснах си го снощи. По някое време райска ябълка за начало. Към 11 часа - овесени ядки с добавки от трици,  ленено семе и лъжичка мед. Това е закуската,  която препоръчва д-р Михайлов не само за дните след детокс. Пшеничните трици се добавят, за да може калция, който се намира в овесените ядки, да се усвои по-пълноценно.
Това е една много лесна, засищаща и лека закуска, която вече много редовно присъства в деня ми.
До тук това за днес е.
Другото.. е предстоящо.

.

вторник, 17 декември 2013 г.

вече е трети ден

Да, вече е трети ден на детокса ми по пълнолуние.
Вторият ден мина повече от успешно ;) С толкова много енергия се намерих привечер, че... като ме хвана една муза из кухнята. И... замириса на Коледа ;) Прииска ми се даже сняг.
Днес вече съм си пресполовила соковете. Свикнах със студеното. Или поне не ми е много неприятно. След малко ще се поразходя.
След снощната муза в кухнята беше бомба паднала. Истина е, че снощи, или по-скоро в много ранни часове, не ми се прибираше нищо. Все пак един след полунощ си е за леглото, не да мия в кухнята. Ама тази сутрин, по-вярно е да се каже - преди обед, енергия и муза пак се събраха, та сега си имам кухня изрядна, че и за обед сготвих. За другите. Ще бъдат изненадани от манджата, ама то и полезности по-често трябва да приемат. /малеее, как го казах.../
Бягам от тук, че искам още много работи да свърша.
Да... страничните ефекти на детокса са това ;)

.

неделя, 15 декември 2013 г.

отново първи ден

Отново е първия ден на месечния детокс по пълнолуние. И аз съм тук. Стартирах успешно в не много ранно утро. Но по-важното е, че е успешно.
За пореден път си доказвам и съм особено доволна от следния факт: В дните на детокс нямам никакъв проблем да готвя за другите. Дори някаква особена муза ме привлича в кухнята. Сега в кухнята обядват. Нарязах им салата от прясно зеле и цвекло. За месоядните приготвих гювеч със зеленчуци и месо. За вегетарианката сварих картофи на пара и в тиган ги пообърках за много кратко със семенца разни. Даже ги хареса, нищо, че "варени картофи не обичам". Добре де, обещавам да не прекалявам, но си мисля, че стават идеални за захранване след дните на детокс ;)
Днес няма да сложа снимка на сокове или лимони. Защото искам да се усеща... Коледния дух, каквото и да значи. Пък дано и покрай мен се позавърти ;)
Докато пишех по-горе, за онзи факт, се замислих защо не е така лесно и в другите ми дни. Осъзнах, че няма причина да не е  така и в тях. Значи само от мен зависи да си го направя така. Обичам, когато нещата зависят само от мен.
До тук почти два литра сок съм изпила, имам още толкова. Но имам в изпълненото и около литър и половина чай. Изпих си го топъл. Първо си направих сама, а после се включих в сметката за чай на наследника, който си избра разни бурканчета и се получи много ароматен чай. Е, добре де, и аз мъничко помогнах със съвет :) Ама то така се започва... ;)
Сега, след сутрешно-обедното шетане се замислям как да го продължа деня. Дали... да не полегна? Не, не е добра идея, изобщо /за сега/ не ми се спи. Май пак ще пошетам, тя... женската... край няма ;)
По-добре е да използвам енергията, която дните на детокс ми дават...
:) :) :)

.

събота, 14 декември 2013 г.

в очакване

В очакване на пълнолунието съм и този месец. Радвам се, че тази година пълната луна е в дни по-удобни от миналия декември, когато се случи между празниците.
Това лятно цвете ме усмихва и ми носи днес много настроение. Едно такова е... нестандартно и чаровно... като мен ;) /хи хи хи/
В това, все още ранно утро, съм на вълната на намеренията. Намерения да пообиколя няколкото магазина за по-свестни плодове и по-нормални цени. За да бъда готова в ранното утро на неделята и да започна подготвена първия ден на детокса по пълнолуние.
Що се отнася до подготовката на мислите ми - готова съм :)  От седмица вече си го мисля. Не е кой знае какви сложни мисли. Просто съм готова. Очаквам неделния ден с нетърпение даже.
Мисля, че от този детокс очаквам твърде много. Не се съмнявам, че всичките ми очаквания ще бъдат оправдани.
След този детокс предстоят много празници. Много искам и знам, че е възможно да не допусна издънки.
В първия ден на новата година ще е новолунието. Не знам защо, когато миналия ден го научих  /видях лунния календар/ почувствах нещо особено за този ден. Особена надежда и увереност за успешен старт. По принцип съм скептично настроена към дата - първи, към понеделник, към деня след рождения ден... Сега е нещо по-различно. Не мога да го обясня. По-добре е и да не опитвам. Мислите ми толкова са много, че пак ще се запетлеят дето не трябва :)
Важното за днес е, че ми предстоят три дни детокс и ги очаквам... с нетърпение.
А днес... как ми се започва от днес... но няма смисъл.
Хайде, смисълът ще го намеря в нещо друго.
Време е денят си да осмисля :)

.

вторник, 10 декември 2013 г.

миниотчет и намерения

Мъничък отчет - само за ден първи на тази седмица.
Успешен беше този ден отминал.
Нямам обяснение, но бях намалила неусетно приема на течности. Под течности разбирам бистра водичка и чай, но билков. Други видове чай - може, но по-добре да не се броят за необходимото количество на течностите. Е, не стоя с мерителна чаша и да меря всичко до милилитър, но... то се забелязва кога съм забравила течностите.
Доброто в отминалия ден е, че неусетно си набавих доста от така важните за всеки течности. Под формата на билков чай...
И сега, за начало на деня, литър и половина отвара е готова. Сложих си цвят свирчовина, липа, лофант. Туй ще да е доза първа за деня, а после нещо друго ще си запаря.
Разнообразието дори и у дома е толкова голямо, че мога да пия всеки ден съвсем различен чай или комбинация от разни билки. Мисля, че това ми харесва. Вероятно съм имала периоди само с един вид чай, но със сигурност не са били за дълго. Дори сега се сещам... в зората на моята самостоятелност, винаги си имах под ръка поне по две - три опаковки различен чай. Със сигурност не съм ги пила по литър тогава  ;)
Като си спомних за онова време,  сетих се, че тогава пих за първи път кафе. За петте години на студентството съм изпила точно две кафета. Първото беше по време на заверка, когато с колеги се разбрахме да работим до късно. Някой обеща да направи кафе, от което на никой няма да му се спи. Хубаво, ама... пихме го кафето и... заспах още преди полунощ... Тук е момента да отбележа, че по друго време без проблеми си работех до два-три часа след полунощ. Второто кафе изпих по време на сесия... след обещание, че ще бъде най-силното кафе и ще учим... учим... Ефектът за съня ми беше същия... Ясно ми стана, че кафето не е за мен. Още повече, че дори на вкус не ми харесваше :) Минаха доооста години, в които не съм опитвала тази напитка. Преди шест-седем години имаше период в който ми се случваше по две-три кафета в месеца да изпия. А в последно време... май не се сещам кога пих за последно ;)
Сега си предпочитам чайчетата. Сещам се за една препоръка, за този който пие кафе. Намирам логика в нея, затова ще я кажа: Кафето има диуретично действие и за всяко изпито кафе се полага по чаша вода, за да не се допусне обезводняване на организма.
Имам си едно разбиране, че обезводняването ни е проблем. На всички. Защото когато вече усещаме жажда, това означава, че организма е обезводнен. А когато не пием вода и не сме жадни - то вече сме много обезводнени. Има теория, че обезводняването води до един куп болести... Приемам тази теория, звучи ми логично.
Ехеее, колко се увлякох ;)
Отивам си за чая.
И денят да е успешен...

.

понеделник, 9 декември 2013 г.

чай за понеделник

След рибния ден в петък... След неделен рожден ден... Време е...
Време е за оризов ден. Усещам как тялото ми го иска. А духът още повече.
С утрото започвам го. По-точно е, че започнах го от снощи с мисъл. Приготвих чай от билките домашни. Домашни са ми. Аз си ги отглеждам. В лехата ми за билки. Скоро предстои й разширение. Но за туй друг път ще се хваля ;)
Да се върна на денят си днешен. Оризът се вари. От кафявия, естествено е. Литър и половина, като за начало, чай запарих си. Ябълките ще си чистя през деня. Нямат нищо общо със купешките - еднакви, гладки и лъскави. Нашите са си различни, вече леко поспарушени, някои са наранени, други леко криви. Но вкусът е истински...
Хайде, стига за сега. Знам си се, като започна, може и до пладне тук да драскам. По-добре ще е да посвърша нещо за общото благо домашно ;)
Още по-добре ще е да походя малко и навън... Нека се постопли още малко :) Обещаващо е...
Ден успешен да е...

.

четвъртък, 5 декември 2013 г.

плодово-оризов ден е

Ред е на оризов ден...
С плодове...
Заредиха се празниците.
Започна се с парти с колегите.
Аз съм си доволна. Бях си поръчала вегетарианското меню със зеленчуци разни на сач. Учудващо, но шопската салата си имаше вкус на добри зеленчуци. 
Колегите поливат с ракия и вино. Аз направих своя избор с бистрата водичка.
Много късно лягане, което се изроди в ужасно късно ставане. И още съм до... никъде.
Но оризът ми вече е готов. Изпих два чая и райска ябълка си хапнах. Време ми е за пчелния прашец.
Обаче... нещо ми се не мърда. Ама ще се стегна и... пак ще се получи движението ми и в днешния ден.
Утре е Никулден. Ще бъде рибен ден. Въпреки, че избрах вегетарианството за начин на хранене, не мога да се откажа от рибата. Обичам си я, а е и полезна. Разбира се правя избор и печели прясната риба - шаран, таранки, пъстърва. При разговора с д-р Михайлов той препоръча рибен ден и когато споделих притесненията си, че предпочитам пържени таранки, той одобри избора ми. Притесненията идват от пърженето. Но си мисля, че ако само рибата веднъж седмично е пърженото нещо в менюто ми, то едва ли ще има кой знае колко негативни последици. Още повече, че пърженето като начин на готвене, от години е сведен до минимум в моята кухня. След срещата ми с доктора по-смело включвам и таранките и шараните. А те имат един много голям плюс - тукашни са си.  И за утре си имам шаранче, което миналия ден си купих, изчистих и метнах във фризера. Добре де, бяха две, за да има и следващата седмица ;)
Увлякох се, това си е за утре, а днес... оризът си ме чака.
И движението... хайде да се пораздвижа...
Знам си... и днес ще ми е успешен денят ;)

.

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

бяло и студено

Снегът е бял. Може да се каже, че е и красиво. Но пък е студено, студено...
Вчера беше ден, в който се случиха и обичайни и необичайни събития. От гледна точка на храненето - започна добре, но завърши не добре. Но така е, като ходих на лекция, след която имаше... и... менюто е определено, а и прекалено късно за моят начин на живот. Добре-то е, че се случват такива неща рядко. Добре е и, че днес продължавам според моите си правила, които съм приела с доза разтоварващ ден.
И ми се ще по-скоро да свършва този ден. Да свърши по-скоро и незапочналата зима... 
И ще си легна рано, много рано... 

.

вторник, 26 ноември 2013 г.

в днешния ден

В днешния ден мисля, че се справих добре с храненето си.
Закуска ми беше пчелния прашец, райска ябълка,  а по-късно сварената елда.
За обяд приготвих тиквички и други зеленчуци с просо. Салата е туй червеното цвекло. Толкова е вкусноооо... За вечеря си препекох филийка от домашния ни пълнозърнест хляб без мая, обезсолено домашно сиренце с истинска домашна лютеница.
През деня пих доста чай - отвари най-различни.
Като цяло денят не е от най-спорните ми дни. Но пък не се поддадох на мързеливите си мисли и... изкачих 450 стъпала и... ги слязох...
Хайде... в банята...
Лека нощ!

.

понеделник, 25 ноември 2013 г.

в понеделник

Понеделника го започнах.
С плодове и елда.
От около месец и половина закусвам с овесени ядки с добавка на пшенични трици и ленено семе. Добавях и лъжичка мед. Препоръките на д-р Михайлов са овесените ядки да се накисват с трици, за да се усвои по-добре калция от ядките.
Днес реших да променя. За елдата съм чела доста хубави неща. Опити да я предлагам в къщи съм правила. Може да се каже, че са успешни... на около 50%. ;)
Днес сварих си елда, сложих й необходимите ми две лъжици натрошено ленено семе. С лъжичка мед и канела я обърках. Харесва ми така. Мисля да опитам тази седмица с тази закуска.
То силно казано е закуска в единадесет... Но по-рано е времето за плод - сега ги има в изобилие и разнообразие.
Денят е малко объркан и не ми спори в другите си части. Ама ще се спогодяваме...
Снощи се стоплих по един страхотен начин. Триста стъпала изкачени и толкова на слизане... Отне ми само някакви си десетина минути. Мисля си... ще го правя пак редовно. Ще му намеря времето и днес.
А сега... да ги подхващам останалите ежедневности...

.

неделя, 24 ноември 2013 г.

неделен ПОД

Да, неделен плодово - оризов ден. И много чай.
Такава е неделята. Избрах си я за разтоварващ ден.
Започнах с три чаши, ама от големите, със чай.
Плодове по избор, че разнообразието е голямо. За начало - райска ябълка. После круши златни. Десетина ноемврийски ягодки ме чакаха следобед. Ябълки на свечеряване завършват плодовата част.
Оризът разпределих го за обяд и за вечеря. Водата му изпих през деня.
Намислила съм си поне още две - три чаши чай до лягането да си направя. Чай, за да се стопля. Уууу, как ми е студено...
Хайде на топлия чай :)

.

събота, 23 ноември 2013 г.

съботно утро

Дааа... Разходките са хубаво нещо ;)
Усетих широтата на дрехите си. Мъничко е, но ми донесе усмивки.
Време беше да получа награда за постоянството си.  Усещам, че ми е по-леко сега на мислите.
И намеренията ми по-смели стават.
Хубаво е това усещане за освободеност на мислите... Дали ще го запазя? Ще опитам.
Съботата се очертава с повечко движение.
Да я започвам...

.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

труден ден

Труден ден ми е днес.
Станах си нормално, във време обичайно. Започнах си деня, както вече месец и половина го правя - с витамина С, със запарки, пчелен прашец и всичко бе нормално. И изведнъж... върнах се в леглото. И спах два часа... А бях си спала цяла нощ. От тогава всичко ми е трудно.
Трудно ми е да мисля, даже.
Навън е слънчево и подозирам, че е топло. Дори на терасата не ми се излиза, за да проверя.
Сякаш мързел и тъпота са ме превзели. 
По-добре е да се поразходя.
Без да мисля...

,

сряда, 20 ноември 2013 г.

мисли разни

Когато си жена и вероятността да те нагази мигрена е по-голяма.
Няма да се оплаквам от ориста си женска. Тя си има и хубави страни ;)
Диагнози не искам да си поставям, защото в тях не вярвам. Не искам и да ми ги поставят - пак не вярвам. Причината си знам. Тя не е една дори. Толкова са много, че всеки път дори е интересно проявлението наричано главоболие. Днес определено основната причина, върху която и други са се полепили, нарича се ПМС. С една дума - хормоните ми пак са полудели в танца си непредвидим.
Замислям се и си признавам - скоро болките не са ми били гости. Е, то не може всичко да е все прекрасно. Добрата новина за мен е, че всичко изтърпях го. Вчера си търпях - днес утрото ми бе различно. Толкоз й е трайността на тази гадост.
С намерения за разтоварващ ден съм днес и до тук успешна съм си. И до края на деня ще бъда.
Сега... времето е за  разходка.

.

вторник, 19 ноември 2013 г.

настроения



Едни такива отчетно - намерийни настроения са ме обзели на ранина :)
Захранването бе успешно на около 90%. Не пих достатъчно течности и порциите ми бяха малко по-големи от желаното. Това последното, защото си мисля, че можеха и по-малки да са. Но пък след три дена на сокове ми се сториха безкрайно вкусни и ориза със зеленчуци и картофките с розмарин.
След минали детокси включвах още първия ден сурова салата, най-вече от зеле и добавки. Този път съзнателно не включих сурови зеленчуци, с изключение на една червена чушка с картофите за вечеря. Но пък си хапвах плодове. Сутринта имах ягоди, привечер круша. След ден - два ще си правя изводи дали е по-добре без зелето. За днес мисля, че няма причина да го отбягвам и съм си замислила една зелева салата с моркови, цвекло и разни зелении. Сезон му е :)
И други мисли ме... преследват. Вече стига съм се офлянквала и е време да се... поразмърдам. Снощи... не се смейте... слушах си любима музика, динамична и увличаща. Е, добре де... станах и си потанцувах :):):) Много ми хареса. Нищо, че беше почти среднощ :). А около девет часа така ми се приспа, ама музиката... вълшебства прави ;)  А те пък ми харесват. Че даже и поработих. Но то е друга тема. Не е добре, че с лягането пак го окъснях, ама.. заслужаваше си емоцията ;)
Дали и сутрешно ще ми повлияе по същия начин? Няма как да разбера ако... не опитам :)
Ами да опитам...
Добро утро!
Денят е за усмивки, музика и... танци ;)

.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

след детокса

Ден за захранване след тридневния детокс по пълнолуние е. Започва се с плод.
Моят избор е на снимката ;) Съвсем истински, ноемрийски, вчера набрани ;)
След два часа препоръката е за две-три супени лъжици овесени ядки, накиснати във вода. Добавям си лъжичка мед вместо стафиди.
Обедът ще е ориз със зеленчуци.
Вечерята... все още е идея за нещо картофено с добавка на лъжица-две извара. Изварата домашна е ;)
Вече кана чай ме чака. И понеделник със задачите си вече ме е хванал.
Време за мотаене си нямам, но да се похваля тук не ще да се стърпя. Кантарът тази сутрин си го обичам. Зарадва ме с липсата на три кила. Този месец ще си ги запазя, и даже умножа. Знам го ;)
Топъл и успешен ден за всички и за мен ;)

.

неделя, 17 ноември 2013 г.

трети ден с детокс

Третият ден на детокса по пълнолуние е в края си. Успешен е за мен :)
Имах си и компания - щерката, едната ;)
И все пак, друго си е с дружка. Освен това пък и на знаеща се правя :))
Денят ми бе успешен и с другите задачи. Това, че бяха на открито под нетоплещи лъчи на ноемврийското слънце и щедрия в устрема си вятър, тази вечер ми се е събрал в повечко студът. Мислейки за всички ползи, които ще си имам от тези дни и студът е лесно поносим. Няма все да мрънкам, я ;)
Планирахме /така е като си имам компания/ утрешното си меню за захранване. Ама за него утре ще кажа повече, че кое време е сега :)
Ама не мога да се стърпя да не си се похваля още ;)
Ако кажа изненадващо, няма да е вярно, защото си беше очаквано - трите дена бяха изключително лесни, леки и... усмихнати за мен. Даже си се радвам.
Искам да си кажа нещо по-оптимистично, което да ми е мотив за следващите дни. Не искам да се повтарям с празнословие, ама...
Вярвам, че този успешен детокс е едно начало за по-добри следващи дни, в които ще се случват по моя воля само хубави неща за тялото и духа ми. Искам да си призная, че сега се чувствам изпълнена с воля и увереност, че мога да бъда успешна. Тогава защо да не съм? Ще бъда :):):)
Лека и топла нощ!

.

събота, 16 ноември 2013 г.

ден втори на детокс

Ден втори на детокс почти е пресполовен. Лесно и леко е.
Трябват ми вече само по десетина минути, за да си приготвя дневната доза сокове. В тези минути влиза подготовката, изцеждането и почистването след това. Все по-добра ставам и в организацията ;)
Подготвих си и литър и половина топъл чай. Добре ми беше да започна с топлото.
Вчера освен студа друго негативно нямаше, а и не ми е необходимо. Изненадата беше, че през нощта не усещах студ, дори по някое време махах завивки. От сутринта до сега не съм усетила студеното, но сега вече започва. Е, та аз дори елека не съм си сложила до сега. Всичко ще е поносимо, не очаквам кой знае какви неприятни усещания. Сякаш вече свиквам и със студа.
Едно от важните неща е, че в тия дни на детокс мога без проблем да готвя за другите. Не знам странно ли е, но е факт, че изобщо не ми се мисли за храна, която аз да ям. В обикновените дни почти винаги си опитвам от това или онова. Дали пък в това не е проблема ми... Ха, трябва да се замисля повече над това... прозрение...
Без проблем приготвих закуската, ще приготвя и обяда по-късно. Обсъждах менюто без никакви притеснителни мисли.
Забелязала съм, че в дните на детокс имам много повече енергия. Вярно е, че сутринта се поизлежавах малко, но след това, за малкото време, мога да се похваля с не малко отметнати домакински работи. Е, то какво ли друго в събота ;) Дори смело си нахвърлях на ум още задачи дето... чакат си реда от много време. Ама утре ще се хваля с тях, че да не ми мине котка път, ако сега го кажа :) :) :)
От толкова енергия дори и тук не ми се застоява.
Ден за действие...

.

петък, 15 ноември 2013 г.

детокс в действие

Днес детоксът е стартиран.
С успех отчитам се до тук.
Сигурно има логика детоксът да започва два дни преди деня на пълнолунието и да се изпълнява за три дни, каквито са препоръките на доктор Атанас Михайлов. Не съм напълно наясно с действието на луната, но не отричам, че такова е възможно. Да, прочела съм доста неща, но да кажа, че съм убедена на сто процента... не мога. Тогава е съвсем естествен въпросът защо го правя. А отговорът е още по-естествен. Защото ми действа добре. Не, не е добре. А просто е чудесно :)
Мисля си... Когато човек върви по своя път с посока, а понякога и без, но воден от вътрешния глас /за него процентите са пълни сто/, разумът може да бъде убеждаван и чрез опити. Направих този опит преди време и вече знам, че опитът ми е напълно успешен. Затова и днес /очаквах този ден дори с вълнение/ отново правя го. Правя го с убеденост, че ми носи полза, както не веднъж. Ползата за здравето е неизмерима и несравнима с друго. Не отричам други опитности, но когато нещо ми действа на мен, то аз ще си го правя с радост и мислите ми с увереност и спокойствие ще ме даряват.
Днес, уверена и убедена, че си вървя по моя път към здравето, съм заредена с позитивизъм и много, много усмивки ;) Пътят не е равен и не съм имала никога илюзията, че е такъв.
Истината е, че детоксът проведен точно в тези дни е много лесен. Разбира се и резултатен.
А днес... ми е леко и леко. ;) И усмихнато. Въпреки намръщения ден, който се е разположил навън и наднича през прозореца ми. Само топлинка ми липсва, ама начини вече си знам от опит. Топъл чай, по-дебелите чорапи, по-гореща баня са възможностите ми за днес.
Стига за сега, че да посвърша и нещо доходоносно ;)

неделя, 10 ноември 2013 г.

ПОД в неделя

И тази седмица стигнах до оризовия ден. За да съм точна, трябва да го кажа, че е плодово-оризов ден.
Оризът ясен е. Само първият ми опит за такъв ден /миналата година/ беше с бял ориз. След това използвам винаги кафявия. И по-кафяв го правя с добавка на канела. Допустимо е лъжичка мед - използвам сладкото разрешение и се наслаждавам на чудничък ориз.
А плодовете... Есента богата е на плод и на разнообразие се радвам. Ябълки и грозде, райска ябълка и дюля.
На другите сварих компот от дюля, подсладих със стевия за тях. Гледам пресполовено е ;)
А аз направих опит - семената отделени си сварих и получи се отвара ароматна. Вместо чай добра е, а със сигурност минерали и витамини ми донесе в повече от чашата вода.
По обед с масаж поглезих се. Е, и полза има, не е гола глезотия ;) Та следобед лесно си поспах.
Денят почти е свършил. Безпроблемен ще си го броя. Успешен е с плодово - оризовия ден.
Едно не е добре. Студено ми е... Но в банята да се поправи усещането неприятно.
Сега... май ми се работи, но пък муза ме доведе първо тук. И в неделя мога да си поработя.
Да започвам... или да си продължа...

.

сряда, 6 ноември 2013 г.

тази седмица

Тази седмица започна... и пресполови се...
Малко ми е трудно да организирам времето си напоследък. По-важното е, че програмата на д-р Михайлов си изпълнявам без проблеми. Със сигурност /първата дума, която исках да напиша бе вероятно, но веднага  ме поправи другата.../ е важна настройката, онази вътрешната, когато се прави нещо.
Напоследък, много често край мен се споменава думата плацебо. Обикновено е негативен нюанс. Не разбирам защо са толкова отрицателно настроени някои хора към тази дума. Та това е нещо доста полезно. Друг е въпросът, че не винаги споменатото плацебо е плацебо. Не ми се навлиза в конкретика. Идеята ми е, че всяко нещо, което е полезно и действа положително е добре дошло. Пък дори и да е плацебо...
Аз вероятно съм лесно внушаема. Лесно е да бъда убедена в нещо ново. Със сигурност това не е наивност, както някои си мислят. По-скоро е незакостеняло мислене, което допуска и различното. Какво пък... щом ми носи ползи...
Вчера се срещнах с две, ама наистина много... абсурдни мнения. Толкова закостенялост... не, не го очаквах... След първоначалната изненада изненадах  себе си с хладнокръвието, с което приех поднесеното ми. И тук знам, че аз съм права, но в този случай беше абсолютно безсмислено, не само да доказвам правотата си, но дори и да споделям мнение. Със спокойствие си дадох сметка, че има хора, толкова заблудени... и нищо не е в състояние да ги събуди.
Е, всеки е отговорен за себе си и за делата си. Дори и когато с тези дела откровено си вреди.
Не се опитвам да съдя, да налагам мнение. Просто си дадох сметка, колко... съм си добре... ;)
Независимо от това, какво си мисли или би помислил някой за мен...
Важното е, че съм в хармония със себе си и с най-близкия ми свят.

.

вторник, 29 октомври 2013 г.

вторник отминава

Вторник отминава...
Отчитам сега успешен понеделник.
И вторник си го бива ;) Срядата ми предстои. Хубава ще си я направя.
Планове й наредих. Ще си ги свърша всичките дела.
Не правя планове големи. По-добре е с малки крачки, но уверена да вървя напред.
Винаги има едно или друго камъче, което да се опитва да ме препъне. Което да ми наруши равновесието крехко.
Защо е толкова нестабилно това равновесие в мен? Защо от най-малкото се спъвам?...
Сега си лягам, а утре пак ще се изправя и... ще си вървя по пътя...
От утре искам да започна нещо. То добавка ще е, към програмата ми цялостна.
Дали ще успея?
Много искам...
Значи... ще успея :)

.

понеделник, 28 октомври 2013 г.

в понеделник

В понеделник все още ми е уморено. Умората от съботно-неделни дейности е нещо, което усещам напоследък. В последно време не ми остава време ни за съботна почивка, нито за релакс неделен. Ще трябва да се свиква и да се пренастроя...
Така или иначе понеделник е вече факт :)
А понеделниците идват с едно особено усещане за начало. Не е изключение и този понеделник. Като изключим малко трудното му започване, може би ще се окаже успешен ден. Отчетът ще е по вечерно или утрешно време. А сега за планове и намерения е времето. Разбира се и за изпълнения.
Началото на понеделника е успешно за този час. Предстои плодово - оризов ден. С аромат на канела и мед. И плодове. Ягоди, ябълки и грозде - сезонни и домашни плодове. Напоследък наблягам особено много на домашни... Хубаво, че има такава възможност. И съботно-неделната умора отива веднага в забрава ;)
Наминавайки насам ми стана някак... леко...
С настройка за успешен ден продължавам си напред...

.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

сутрешно отчетно

Тук съм...
Подредена и уверена :)
Да, пълнолунието отмина и както му е ред, бе отбелязано с детокс. С малка разлика от класиката, че беше без английска сол, но... курсът по ПБ /не е нещо интересно, ама необходимо/ се случи в тия дни и... компромис. По-добре така, отколкото без хич. Резултатът ме изненада. Въпреки компромиса се оказа доооста добър. Вече няколко дена след това си го запазвам, което е по-важното.
Нямам никакъв проблем да си изпълнявам всичко от предписаната програма. Лесно и удобно ми е даже. В петък ще си направя оризовия ден за тази седмица. Има нещо, с което още не мога да свикна. Трябва да пия поне два литра гореща вода или чай. Хубаво е, имам чай в програмата, пия го по-топъл, но още... не успявам. Но ще се справя и с това.
Усещам се много уверена. Спокойно ми е и особено леко.
Имам желание да направя още допълнения към програмата. Когато станат факт ще ги оглася и тук :)
Обещах си да не си обещавам неща, които не съм готова да изпълня. Затова нека си стоят в областта на желанията. Докато узрея за тях ;)
Защото всяко обещание за нещо необходимо и пожелано е демотив ако не му е дошло времето. А аз се изморих от демотивиращи обещания и действия.
Вече не искам бързи и големи резултати. Не съм ги и очаквала на съзнателно ниво, но едва ли има някой, който да не си е мислил, че ще е добре по-бързо да се решат проблемите и достигнат целите. Да, ама не става така. По-важно е резултатите да са постоянни и в една посока. Посоката на избраната цел... 
Денят е тук и... време е за действия.
Добро утро!

.

събота, 12 октомври 2013 г.

имам си ред

Вече си имам ред. Тази седмица бях на преглед при доктор Атанас Михайлов. Лекар хомеопат и фитотерапевт с много голям опит, спечелил и моето доверие. След прегледа си имам доста пълна програма, която първо се притесних дали е възможно да изпълнявам, дали няма да пропусна нещо. До днес вече си подредих всичко и вече смятам, че по-лесно няма и не може да има.
Освен, че ми е лесно, имам увереност, че всичко ще подейства. Да, доктора спомена за контролен преглед през януари. това са си три месеца, в които съм убедена, че резултатите ще са и видими, и трайни. Днес направих плодово-оризов ден. И такъв ще правя всяка седмица. Другата е пълнолунието и ще се прави детоксикация със цитрусови сокове. Нещо познато ми и безпроблемно го очаквам.
Сега си имам много силен мотив и достатъчно силна увереност, че мога и ще успея.
Тази вечер се получи по изключение оставането ми до това време. Има и такива моменти независещи само от мен. Но утре пак ще е така, както си го искам.
А аз искам... Много искам...
И мога!

Лека нощ!

.

понеделник, 30 септември 2013 г.

искам ред

Пчеличката си знае...
Би трябвало и аз да си знам, ама...
От знанията си се обърквам май повече.
Тази вечер бях започнала да си работя и музика да слушам. Но няма да завърши така вечерта ми. 
Приготвих си тефтер и по най-старомоден начин с химикал ще си записвам.
Ще си запиша в точки от  "1"  до "N"...
Защото искам ред да сложа най-напред в ежедневните и материалните неща...
Дали ще успея?...
Ами... избор нямам друг...
Затова... започвам...
И лека нощ! 
Чай си имам за компания, че да наваксам с течностите за деня...
До утрото, което с усмивка ще посрещна... :) :) :)

.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

уморена съм

Уморена съм... Денят ми беше дълъг. 
Вече се изморявам... Сигурно остарявам... ;)
Ето:
На 46 съм...
Четиридесет  от тях съм с убеждението, че съм дебела... Първо другите ми го натякваха, а после им повярвах...
Гледам снимки... нормално момиче съм си била... Но когато всички те сравняват и ти го повтарят ти започваш да вярваш и... просто ставаш такъв...
Вече наистина съм дебела... А това ми омръзна... Искам да съм... по-добре изглеждаща... и в собствените си очи. Страхувам се, че никога няма да успея.
Искам да го направя заради себе си. Вече не знам как. Опитах какво ли не.
А вече и мотив нямам. Записах се за преглед при д-р Атанас Михайлов...
Знам, че всичко е в моята глава. В моите емоции.
Но не мога сама да се справя. Емоциите ме връхлитат и... храната най-лесно потушава бурята в мен... Все още съм здрава.... До кога ли?
И се страхувам...


 .

четвъртък, 19 септември 2013 г.

успех за мен

Отчитам си успех.
И си се хваля сама.
Направих си четири дни с детокс по пълнолуние. Повече от лесно и успешно ми беше.
Утре ми предстои захранването. Знам си, че ще се справя, вече съм го правила успешно. Ще е успешно и сега.
Тази вечер окъснях, изключение е.
В мен напират разни мисли, но ги спирам. Носят в себе си негативен заряд. Извиквам си усмихнатите мисли, мислите ми за успех.
Много успешни стъпки правя. И ще продължавам въпреки, че до сега с непостоянството се славят. Ще успея. Обещавам си на мен. Обещанията на други... добре е, но този път залагам на обещанията към себе си.
Защото...

.

сряда, 18 септември 2013 г.

избрах

Избрах да се обичам...
И наминавайки насам отбих се и прочетох "Изборът да обичаме себе си"...
Няма какво да напиша повече...
Освен, че... имах труден ден в емоционално отношение. И разбрах, най-сетне осъзнах, че аз съм важна. И от себе си трябва да започна да обичам...
За да мога да съм полезна и на другите, трябва да съм първо на себе си полезна. Няма как да стане, ако все отлагам и поставям себе си след всичко останало.
Вече си обещавам, че няма да отлагам нищо, което се отнася за мен.
И започвам сега...
Не утре или в понеделник. Сега...
Сега...
"Всеки от нас носи пълна отговорност за всички свои преживявания.
Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще.
Силният момент винаги е настоящият момент."
... ... ...

.

сряда, 28 август 2013 г.

в края на август

И август си отива...
А в мен е неудовлетворено...
Свършената работа е много, дори повече отколкото нормално човек може да си представи. Дните ми започваха рано и завършваха късно с натежало тяло от умора. И на следващия ден - пак. Физическа умора...
Разбира се, че свършеното е необходимо и полезно, невъзможно да се върши в друг сезон, по друго време. В този смисъл съм доволна от дните си.
Обаче... не успях в желанията си да направя нещо повече за себе си. Колкото и изтъркано да е - нямах време. Но нямах и желание. Уморена, вечер си мислех единствено как да се опъна на леглото и да заспя. Поне сънят беше с мен почти винаги. Тази мисъл идва да ми напомни нещо забравено, на което не се отдава внимание - физическата умора довежда съня. Не говоря за преумората. Тя е с обратно действие. Явно въпреки, че се чувствах много уморена, тялото ми не е преминала в границите на преумора, намерило е баланса. В такива дни да си помисля за гимнастика... не можех.
Не си търся сега оправдания, не се опитвам да се самообвинявам. Станало е така, както е трябвало, навярно. Обаче... ми е някак неудовлетворено, че отмина лятото, а аз...
Какво пък. Едно различно лято. Имам си и успехи. Храната ми беше преобладаващо плодово-зеленчукова. Изобилие имаше и още има. До седмица, вероятно, ще се върна към онова ежедневие, което сякаш мога да контролирам повече и да намирам повече време за себе си. И тук съм успявала, но... това лято беше различно. И не се оплаквам, само си споделям.
Днес е следдъждовен ден. Може и за днес да е приготвило небето някой облак за тук. Но сутринта ясно си показа, че есента иска да навлиза във владение. Мъглите се поразсеяха, но оставиха усещането, че лятото си отива.
Днес дори не ми се мисли какво мога да направя за себе си. Имам неотложни работи, които трябва да завърша днес и да предам утре. Но пък желанието да си попиша тук надделя. Имам време, ще успея и с работата. Освен това искам и да почета повече. Чете ми се. Напоследък, само взимах книга и заспивах с нея.
Сега ще поработя, а после... за каквото остане време.

.

сряда, 14 август 2013 г.

средата на август

Средата на август е вече... Колко бързо минават дните... Повече от десет дена не съм идвала тук.
Едно е сигурното - бяха много пълни дни. С какво ли не.
Най-важното е, че всичките започваха с раздвижване и тибетски ритуали. Оттам нататък вече беше лесно. Всичко ми беше по-лесно. Със сигурност това влияе и на настроенията ми. Харесва ми такова начало за дните ми.
Е, можеше и още нещо да добавя, ама... Ето го класическото оправдание - не стига време. Обаче е истина. Колкото и да са дълги летните дни оказа се, че не са ми достатъчни за всичко.
Но пък има и друго хубаво. Краставиците все още са свежи и са чудесно лятно ядене. С по-малко калории е по-добре ;) Има и изобилие /вече/ от плодове. А аз обичам плодове. Особено тези от градината ;)
И още едно важно нещо за тия дни. Само веднъж останах до късно. Нямаше как... гости ;) Но пък другите вечери... с кокошките си лягам. А тази вечер съм толкова изморена, че сигурно ще ги изпреваря.
Обаче имам много планове. Нека се поизбистрят малко и започвам да действам по тях.
А розата ми е красавица ;) Фотогенична е и на свечеряване ;)
Лека нощ!

.

събота, 3 август 2013 г.

нещо като... ода за краката ;)

След снощни размисли тази сутрин така и направих. Първо се пораздвижих за десетина минути и след това тибетските упражнения бяха песен ;)
Събудих се и двадесетина минути по-рано от обичайното. Което си е добре за начало. След раздвижването и тибетските упражнения реших да си поглезя повечко краката - пръсти, глезени. Отново ги пораздвижих във всички посоки. То кръгчета, усукване, изпукване... Изведнуж усетих много силно затопляне и особено мравучкане - признак за добре свършена работа. Краката никога не се сърдят на малко крем, затова тази сутрин ги поглезих . Докато го разнасях си направих самомасаж по рефлексните области. Добре ми беше. И като излязох от стаята та до сега...
Седем часа на крака. Събота било... ама работата не чака. Кофа и половина моркови вече са изчистени и нарязани във фризера. Добре, че имах и помощ. Не броя прането, тя пералнята се справя. Аз само го простирам ;) Готвенето... че то всеки ден, какво да го броя и днес. Навън-навътре, напред-назад... После се позалъгах с малко гладене, ама много ми дойде. То пак ще чака.
Сега искам малко сиеста... Мъъничко...
А после... намислила съм си нещо :):):)

.

петък, 2 август 2013 г.

в ранна утрин

В ранна утрин трябваше да стана. И нали начало съм поставила, не исках да пропускам тибетските си ритуали.
За пръв ми се случи едва прогледала да ги започна. Сега като се замисля, не беше кой знае колко зле. Е да, беше ми малко по-трудно, по-сковано, но това не ми попречи повторенията на упражненията да си ги направя по двадесет и един пъти.
Отдавна не бях си засичала за колко време ги правя. Днес ги направих точно за осем минути. Това е много силен мотив за мен. За по-малко от десет минути аз правя нещо много голямо за себе си. Получавам повече енергия, лекота и повече усмивка за деня си.
Може би по-добра идея ще е да се пораздвижа за десетина минути  и после да правя тибетските ритуали. Все пак и двадесет минути за едно прекрасно начало на деня не са никак, ама никак много. Сега по-рано ще се гушна при Сънчо. Утре може и без причина да съм ранобудна ;) Защо пък не? Имам много добри спомени от ранни сутрини...
Хайде, ето още един добър навик, който ще си припомня и пак ще си го върша ;)
Лека нощ от мен! ;)

.

четвъртък, 1 август 2013 г.

за днес

Днес направих таратор.
Разбира се, не е нещо необичайно за лятото, когато изобилие от краставици има и е търсен разхлаждащия ефект на киселото мляко. Различното е, че днес добавих орехи ;). Естествено и друг път съм го правила, но отдавна, отдавна не бях. Защо добавих? Ей така...
Преди да стигна до тараторено-обедните настроения си изпих чая от синя жлъчка, чай от бял равнец и за сега с горчивките до тук за днес. Закусих с пъпеш. Следобедно е ред на малко Шуслерови соли, на малко работа и мъъъничко сиеста.
Хубаво, ама сиестата се поудължи, може би защото нощес не спах добре. Така или иначе - ще поработя сега повече. Вече хапнах малко диня. Обичам плодове и се радвам, че това лято ги има в изобилие и в разнообразие.
Предстои вечеря. Мисля да наблегна на краставици и... краставици. Добре де, ще добавя и малко зелен боб. Нищо, че е вчерашен, толкова ми е вкусен. И нищо, че обядвах с него ;). За другите ще оставя картофите.
След малко, като поусвоя динята, ще направя тибетските упражнения за втори път днес. Не е много. Освен това, аз пък искам много ;)
Това е... за сега...

.

най-сетне

Най-сетне...
От толкова отдавна все се канех да започна пак да си правя тибетските ритуали. Тази сутрин сложих поредно начало. И няма да се налага скоро начало, защото знам, че сега ще съм редовна. И ще го пиша тук. Ей така... да се самомотивирам.
Ето, няма и десетина минути, а вече ми е по-леко и по-важното - по-ясно ми е.
А най-хубавото е, че въпреки мързела ми /щото то друго име няма/ все още съм във форма и почти безпроблемно си направих двадесет и едното повторения.
Напоследък четох една книга на Пол Брег и дъщеря му Патриша за нервната сила. Нервна сила, жизнена сила... имена всякакви. За мен това е онова нещо, което сутрин като се събудя да ме усмихне и да ми обещае прекрасен ден. И той да е такъв - динамичен, изпълнен с дейности и много усмивки.
Та там прочетох нещо, което не е нито ново, нито кой знае каква сензация. Обаче е съвсем вярно. Тялото е такова каквито са ни мислите, а мислите ни са такива каквото ни е тялото. Е, логично е... Вече усетих как едно движение /и то не е кой знае какво/ ми прояснява мислите.
Значи имам храна за размисли през деня си. И време за движения ще намеря.
А това цветче на снимката е от синя жлъчка. Промъкнало се сред клонче на смрадлика.
Някога... преди повече от петнадесет години прочетох, че чай от стръкове на синя жлъчка действат отслабващо. Тогава го пих. Миналия ден си набрах и нарязах за сушене. От днес започвам да си правя чай. Обаче е горчив. Тогава ми трябваше време да свикна с горчивината му. Ама, млада бях. А днес... толкова горчиви работи съм понесла, че някакъв си чай от синя жлъчка не ще ме уплаши...Ще разкрия тайната - ако се пие топъл е поносим... както и всяка горчивина се понася по-лесно с топла прегръдка, когато я има...
След почивката от десетина минути тук отивам да действам. Всъщност, работата, оная дето не иска много мисли, е най-добрия заглушител на вътрешния глас дето все да се оплаква иска...
Отивам да си изпия детоксикиращата комбинация от Шуслерови соли. Днес е вторият етап, от който дозите се намаляват. Е, аз по инерция сложих повече,  но пък ще го изпия за повече време.
На работа...

.

вторник, 30 юли 2013 г.

oтчет за чаен ден

Отчетът е... отличен ;)
Успех за мама и за щерка. Три литра чай - букет от градината. По една чаша чай от бял равнец. Вода, вода и пак вода...
За мен имаше и около литър и половина вода със Шуслерови соли. Избрала съм си една комбинация, с която се цели детоксикация на организма. На една от първите лекции, на които бях, един лекар я препоръчваше горещо като начало при всякакво лечение. На последните лекции друг лекар я напомня за втори път. Та реших, че това е добро действие за мен през лятото. Вече десетина дена ги пия. Предстои намаляване на дозата, а после ще си избера друга комбинация. С нея ще гоня един проблем. Ама, като му дойде времето ще го казвам тук :)
А днес ми беше изключително лесно. Вършех си всичките домашни задължения, които днес включваха и въртене около котлоните до обед. Все пак домочадието искаше да яде и днес, независимо от моите намерения. Като стана време за обяд /започнаха да ме наобикалят и да питат - няма ли да се обядва ;)/ им сервирах и се оттеглих за следобедна сиеста.
Е, не съм толкова поспалива, но в жегата навън не е за хора. В компанията на книга по едно време си потърсих по-сериозна завивка. Усетих студ в краката. Завих се по-добре и съм позаспала. Събудих се от студ. Истински студ усещах, независимо, че на вън беше около тридесет градуса. Не си спомням такъв студ дори при детоксите през зимата. Решението бе да се пораздвижа. Жегата бе поотминала, дори се позаоблачи, но ни заобиколи. Намерих си работа по двора. До комарено време. Бях се облякла и беше толкова приятно с щурците, които настройваха своите песни... Ако не бяха само тия комари...
Сега... след банята и отчета съм готова за... Сънчо...
Само да си взема родопското одеяло, че иначе няма да се спи ;)
А утре?... Сега няма време да си разправям намеренията, но утре ще намина пак насам.
Лека нощ!

.

понеделник, 29 юли 2013 г.

намерения

Имам намерения за утре. И подкрепа даже си очаквам.
С дъщерята се решихме с чаен ден да борим юлските жеги.
Изобилие от бурени-билки има колкото си щете. Така и ден образователен ще си спретнем за билковото разнообразие и възможностите за използване при ситуации различни.
Следващия ден за плодове ще отредим.  Изобилие започва... пъпеш /от пазара е/, крушата е в двора, прасковите се жълтеят по дърветата край нас, сливата бяла - може да се избере шепа поузряла, ябълката лятна - слънце е събрала, перлата и тя се кипри на асмата, ягодите пак се червенеят в прави редове, за джанките е излишно да ги споменавам - те са живият ни плет отрупан с най-различен избор...
Целта е - здраве ;)
Днес съм изтощена от жегата навън. Тук вече се захлажда, одеялото приготвям за нощес. И по-рано ще си легна даже ;)
Лека нощ!

.

събота, 27 юли 2013 г.

някакво... никакво

По течението сякаш се нося...
Искам... Толкова много неща искам да правя, а на практика си оставам с искането. А осъзнаването ми носи терзания. Странното е, че дори тези терзания не успяват да мотивират повече действеност в мен.
Всичко, което все пак правя, е някак хаотично и естествено е да не се виждат положителните резултати. Сякаш не успявам да се организирам и в края на деня освен умора не намирам удовлетворение от деня си.
Не съм пример за педантичност, за строго програмиране на времето. Въпреки това съм била сравнително добре организирана. Не съм се оплаквала от липса на време за важните за мен неща. Съвсем обяснимо и допустимо е да съм имала и периоди на недостиг на време и на разхвърляност. Дори и да се нарича това с недотам приличната дума - мързел. Всеки има нужда от отдих по някакъв начин от напрегнатостта и ангажиментите, та дори и те да са приятни. Ама за малко... Разпиляността ми напоследък започва да тревожи.
Събирам се и се подреждам, но това се случва по същия хаотичен начин. В резултат на импулс, породен от незнайно какво, съм в състояние да свърша толкова много работи, които незнайно защо са оставали.
Това добре, но започвам да усещам, че ми липсва реда в делниците ми. Искам да ги подредя поне от малко, но... оставам само с искането... За сега, де.
Сигурна съм, че ще се справя и с това състояние на безмотивираност. Защото го искам. И защото си мисля, че знам как...
Ето, ползата от тибетските ритуали ми е повече от позната. Усещането за енергия е дори и неописуемо. Обаче... Последните месеци ги правя от дъжд на вятър, което не носи никакви ползи, разбира се. Поне пет пъти започвам да правя различни комплекси от упражнения, в чиято полза съм убедена, а и от опит са проверени... Предстои поредното започване, след като в последния си опит явно пак се провалих.
Мислех да си напиша тук това, което смятам за най-необходимо и неотложно да започна и да не спирам. Няма да е сега. А дали изобщо ще го направя. Това, че не е написано тук, надявам се да не е с по-малка тежест пред настроенията ми. А те от днес са много... мотивационно настроени ;)
Ще открехна малко завесата ;) Първото от необходимостите е ранното ми лягане. И без изключения. Сега е точно 22:30. Идеалното време за лягане. От 22 до 23 часа за мен се оказва най-доброто време за лягане през лятото.
Второто е ранното ставане. Почти се справях и до сега. До 7:00 почти всеки ден съм станала. По-добра идея е малко по-рано, но нека не насилвам от веднъж добрите си намерения.
Третото е...
Хайде, стига толкова, че ще се проваля още от началото с първата си необходимост ;)
Лека нощ!

.

неделя, 21 юли 2013 г.

мислите ми

Даааа... Тия дни мислите ми... За подредба питат. Ама все още няма...
Винаги съм отчитала само плюсове на факта, че сама съм си началник. Е, завися от колеги, но аз обещавам и аз си свършвам задачите когато аз си реша. Имала съм безсънни нощи и сигурно пак ще имам. Имала съм дни само за себе си и пак ще имам.
Не знам защо днес отчетох един минус. Ами... другите хора, дето си имат началници... си имат отпуски ;) А пък мене... няма кой да ме пусне отпуска. То, не, че аз не почивам... ама, на'... помислих си го.
Хайде, стига съм теглила локуми без смисъл. Дето има една приказка - приказвам си колкото да не заспя. Не ми се спи. Днес спах... почти два часа ;) нали е неделя... Е, неделя или не, аз пак чертах :) Ама стига толкова, та сега съм тук.
Лесно е да подредя нещата, които са извън мен. Но трябва и себе си да подредя...
А днес съм много разпиляна...
Не знам от къде да я захвана... а трябва!

.

петък, 12 юли 2013 г.

да се промени

Нещо трябва да се промени. Обаче... не знам от къде да започна.
Добре де, вярно е, че с малки крачки далече се стига. Но може би пък, с  много малки само се ситни и... до никъде...
Сама трябва да си направя промяната, никой друг не може да направи моята промяна.
Всъщност не знам от каква промяна имам нужда. Малка ли, голяма ли?
Сега се замислям дали от промяна имам нужда или от постоянство. Понякога съм пример за устременост и постоянство в действията си. Но се и случва хаос да ме владее и тогава сама не се познавам, но пък се чувствам и особено - "в кожата си...".
Едва ли днес ще се справя със себеанализирането. Не ми и трябва.
Всъщност, дали пък не ми трябва? Дали не трябва от тук да започна, от анализа на себе си?
Когато имам работа и тя е малко, способна съм да се мотая и да закъсня в крайна сметка. Когато от задачи съм затрупана, да ги отмятам мога бързо, независимо от сложност и обемност.
Напоследък малко са ми задачите, особено служебните. Но това води до разконцентриране във всички области от живота ми. Време е да "се стегна"...
Промените са катализатор на живота...
Време е да се прегръщаме със Сънчо и утре да запрятам ръкави в буквалния, и в преносния смисъл ;)
Нещо трябва да се промени...

.

вторник, 18 юни 2013 г.

вечерно

Да, вечерно... почти среднощно...
Вечерно колоездене. В компания на щерка.
Изненадана съм колко много колоездачи срещнахме в тъмните дебри крайречни.
Последвахме импулс, роден в тъмното и на любими пейки за сутрешни упражнения  направихме среднощен цикъл от тибетските ритуали. И пак с изненада открих, че двадесет и едно повторения, и във вечерната жега са възможни и дори приятни.
Жегата си е жега, но и хладен повей по течението на реката ни освежаваше.
Беше приятно. А сега е и дори приспивно. Противно на всякакви писания, които съм чела, че часове преди лягане не трябва да се правят упражнения или да се спортува, все по-настойчиво поглеждам към леглото и скоро в Сънчо ще се гушна...

.

петък, 24 май 2013 г.

страхът

Страхът... усетих го... студен и силен... обсебващ и вледеняващ... Страхът, че може и да няма утре...
Не очаквах. Не предполагах и дори за миг, че е възможно на мене да се случи.
Хипертонична криза. Звучи остро, гадно и ръбато.
И да кажеш, че е кой знае колко много - ами не, не е.  Само някакви си 150/100. И  то 150-те си бяха даже 148. Ама, на'... на мен ми беше лошо, болно и ужасно страшно.
Безсилието ме съсипваше... Сигурна съм, че много знам за такъв проблем. С други съм споделяла и моите знания са им помагали. Но на себе си не успях да помогна. Тогава, когато страхът ме хвана за гърлото и само сълзите ми течаха.
Болката в тила... за първи път усетих там да ме боли. Толкова силна, притискаща, сякаш в земята натикваща...След капките от глог, въздух си поемам с болка олекотена и... аха да се надигна над кошмара случващ се... нещо силно ме натиска пак отзад... и тук... страхът е вече господар.
Страхът... дали ще има утре... И плачът от безсилието, което съм в момента...
Знам, че трябва да съм спокойна в случай като този. И дишане дълбоко правих. И мисли позитивни виках... Обаче, той, страхът... всичко в мене е блокирал...
Непознато и неженено усещане. Не го искам никога повече!
След по-малко и от 24 часа вече всичко е... нормално. Дори изненадващо нормално за лекаря ми.  И то само след едно хапче, а той бе уверен, че ще ми трябва поне 3-4 дена. Радвам се, че нямам нужда от тези хапчета. Сигурна съм, че има още много начини, които са действащи и за които трябва да науча повече. И да използвам за себе си. Без да допускам пак страховете да ме обсебват.
А страхът... той остави ми една голяма удивителна - !
Да ми напомня. Че неочакваното също случва се.
Сега имам възможност и задължение към себе си да избера какво да правя занапред. Към себе си и към тези, които обичам...
Бледнеещата сянка от главоболие ми напомня, че нямам време за губене. 104/67 - това май също не е много добре. Но ще се оправи. Защото знам как и защото вярвам, че тези знания ще ми помогнат. Е, аз и миналата вечер знаех ;) Може би и вярвах, но дали достатъчно си вярвах...
Сега си вярвам и искам да си вярвам. Бързото ми възстановяване ми дава кураж и надежда за успех. Значи ще успея...
А сега е време за една дебела книга със знания различни, потвърдени от живота.
Като казах книга... Там е истината...
Честит празник на българската просвета!

.

петък, 3 май 2013 г.

мисля си

Да, отдавна не съм идвала тук...
Загубих си оптимизма, нейде из дните си.
Не направих детокс по пълнолуние. Причини мога да изброя, но дали е необходимо. Е, направих плодово - оризов ден, което все пак е нещо. Мога да се похваля с победа и над шоколадовото чудовище - изкусилище. Сега, след половината от "празничните" дни, мога да твърдя, че всичко е под контрол. Владея се. Хубавото е, че дори физическата ми активност е повишена.
Не знам как да продължа напред. Кантарът е ужасен. Стои и не мърда надолу. Цяла вечност вече...
Напоследък се замислям,че има дни и части от дни, в които съм спокойна. Да, точно така, спокойна съм. Тогава нямам ни една хапка породена от "емоционален глад". И ми е толкова добре...
Но има и дни и части от дни, в които... и за разправяне не е...
Искам спокойствие. Имам нужда от спокойствие. И не само заради "емоционалния глад"...
Трябва да си намеря спокойствието...

.

четвъртък, 11 април 2013 г.

за закуската

Едно от необходимите неща в началото на деня е закуската.
Не винаги за мен е било така.
Спомням си, до седми клас всяка сутрин в стола на училище имаше закуска. Не коментирам каква е, а това, че я имаше. Около 9-10 часа. Имах съученици, които сутрин преди 7 часа закусваха в дома си, а после и в училище. Аз не можех да закусвам толкова рано.
В гимназията първите две години имаше павилион за закуски до оградата. Случваше се да закуся нещо. Следващите две години гимназията се измести и... наоколо нямаше закуски. Не закусвах. Обядвах към 14 часа. В студентските си години по-често не закусвах.
Тогава установих, че мога да закусвам с ябълка. Друга закуска ми довеждаше сънливост на лекциите. Независимо от количеството. Това е времето, когато трябваше сама да се грижа за себе си, да взимам решения и... да правя избор за своята храна. Нямаше голям избор. В супера имаше сол и оцет, всичко друго... Това е друга тема.
На ред е началото на семеен живот, деца... Аз затвърждавам теорията си, че ми е добре без закуска. Най-много плодове. Не сокове, а цели плодове. Вече имам възможност за по-голямо разнообразие от плодове. И така, всяка закуска извън плодовата, ми носи тежест и по-малко тонус. Допреди четири години...
Тогава се бях увлякла по Зоновото хранене на Бари Сиърс. Условието беше - закуска до час след ставане... Не вярвах, че ще се получи, след толкова години на беззакусие. Имах голям избор. Като се започне от, не на едно място, препоръчваните пълнозърнести филийки със сирене или извара... Хубави закуски, но не. Не бяха за мен.
Избрах си за закуска кисело мляко с бадеми. Правилото беше да е цяла кофичка с шест бадема. Хубаво, но това ми идваше прекалено много в първия час след ставане. Затова избрах - 200 грама кисело мляко с три бадема.  За мен това се оказа най-добрата закуска - засищаща и лека. След това нарушенията на правилата станаха повече, но си запазих хубав навик - закуската.
Напоследък реших да потърся други варианти за закуска. Плодовете се оказаха добро начало, но... скоро след това ми се хапваше вече нещо друго. За продълженията не искам и да мисля. Друг опит бяха овесените ядки с лъжичка мед. Още нямам обяснение защо след дните на детокс, закуската с овесени ядки ми е най-хубавото, леко и засищащо ядене, а следващите дни... Опитите ми включваха и други видове зърнени ядки, варено жито, елда,  покълнало жито. Не се получи. Нормалните количества бяха недостатъчни да ме задържат до обяда без мисли за ядене. По-големите - изпаряваха усещането за лекота.
Изводът... не са моите закуски...
От няколко дена се върнах към спомена за закуска с кисело мляко. Това е! Това е Моята закуска. Само чаша кисело мляко и три бадема... Леко и свежо ми е.
Такива... почти среднощни мисли...
Лека нощ!

.

вторник, 2 април 2013 г.

мисли за храните

Свежестта на киселеца ме поведе към по-здравословни мисли, намерения и действия. В комбинация с малко лапад са добра компания на кафявия ориз.
Преди няколко години бе първата ми среща с кафяв ориз. Не бях очарована, защото не го сварих добре и хрупаше. След първия път винаги има втори и трети. Все по-удовлетворяващи са срещите ни. И по-разнообразни. Но не и редовни. Защото среща веднъж на месец или два, изобщо не е достатъчна, за да проявим взаимните си симпатии.
Затова днес си имам решение :) Кафявият ориз поне веднъж седмично ще е на масата ни. Няма да е трудно. И най-важното е, че само от мен зависи.
Тук няма да пиша за ползите, има предостатъчно информация в нета и който търси - намира.
Днешните ми мисли ме водят и в посока, че трябва и други инцидентно използвани зърнени храни да намерят повече място в менюто ми. Просо, елда, киноа, жито, овес - ще трябва да се сещам и за тях по-често.
А киселеца... радвам се, че преди няколко години си пренесох няколко коренчета от поляната край гората. А после, насадения разсад позволява киселеца да присъства на масата ми в количества по-големи от няколкото листенца в пролетна салата.
За сега толкова... с одата за киселеца и някои други мисли в движение ;)

.

петък, 29 март 2013 г.

ето ме

Ето ме...
След четиридневен детокс на цитрусови сокове и правилно захранване.
Днес си обичам кантара ;) И не само него, де ;)
Няколко дена ще съм на път и ще се хапва каквото дойде, но решението ми е само малки порции. Все пак мисля да наблегна на плодове при възможност. Слагам си в чантата ябълки.
Тия дни са времето ми за решение какво и как нататък. Взимам си големия тефтер, за да не забравя умните си мисли и внезапни прозрения, че човек не знае кога и как ще му дойде свише ;)
Нещо чувството ми за хумор на ранина е странничко, ама... такова ми дошло.
Искам бялото и слънчево настроение на пролетта... а то... мъгла...
Добро утро! И да не се загубим из мъглите...

.

сряда, 27 март 2013 г.

ден четвърти

Ден четвърти на детокс отмина.
Много горда съм със себе си. Наложи ми се пет часа в кухнята да готвя. Приготвеното на път зарана ще поеме, студенти гладни да засити ;) А аз на чайчета и сокчета си бях. И нито мисъл заблудена за нещо друго. Признавам си, че вчера малко се притеснявах от предстоящото ми дълго  шетане в кухнята. А днес с изненада открих, че нямам проблем. Никакъв! Е, то и в другите дни на детокс по пълнолуние кухнята не е забранена зона. Все пак другите трябва да ги храня с нещо.
Така де, много съм доволна от себе си. Ама, наистина много... Значи МОГА.
Хубаво е когато и знам, и мога. Хубаво е, че напоследък май успявам със синхрона им.
Много взех да се хваля. И без това от приготвяне на багажи, окъснях непредвидено.
Сложих си снимка на усмихнати теменужки, защото ми е такова... усмихнато и леко. Пролетно ми е, въпреки снега навън, който си мисли, че е януари. Знам си и усещам пролетта в мен.
Утре ще е ден за захранване. Ще бъде успешен. Знам го. Няма начин след такъв успешен и лек детокс да не успея и в следващите необходимости.
Чувствам се успешна...
Лека нощ!

.

вторник, 26 март 2013 г.

трети ден

Третият ден преваля...
Завършен броя го.
Успешен го отчитам.
Отново без никакви проблеми, с доста енергия, свиквам да побеждавам студа...
Навън е... не е за разправяне, макар, че разходка добре ми дойде.
Но пък снимката е с топлина, отпреди няколко дена, та дава доста слънце в деня ми.
Леко и свежо ми е. Обичам да се чувствам така. Отново усещам ясни мислите си. Това е повече от страхотно.
Не трябва да забравям това усещане. Добре ще е да го търся в дните си. И да го намирам...
И така...
Успех за мен. Разбира се очакван и все пак съм някак си много доволна от себе си. И удовлетворена...
Утре е денят на пълнолуние и за мен ще е четвърти ден на детокс. И пак ще е успешен ;)
Време е...
Лека нощ!

.

понеделник, 25 март 2013 г.

втори ден

Втори ден съм на сокове.
Добре ми е.
Детоксът по пълнолуние си върви по график, без никакви притеснения. Единствено на моменти ми е много студено. Но май се понаучих как да се справям. По-топъл чай. И разбира се по-доброто обличане.
Има нещо, за което вече мога да направя извод за себе си. Спомням си първия ден на първия ми детокс, през октомври. Тогава едва изпих четирите литра сок /два литра цитрусов сок разреден с два вода/. Вчера и днес без проблем и с желание изпивам около два литра топли чайчета. Искам ги, организма ми ги иска.
И още нещо, което ме навежда на мисли, че не греша с тези количества. Освен разбира се, това, че и д-р Михайлов препоръчва топъл чай наред със соковете. В първите детокси, когато чая беше по-малко, имах много леки некомфортни усещания в областта на бъбреците. След пиене на повече течност веднага отминаваше. А тези два дни  /вчера и днес/ изобщо нямам никакви неприятни усещания.
Мисля си, че тези количества течности, имат заслуга за липсата на главоболие, от което се оплакват доста от детоксващите и споделящи във форума. 
Моето обяснение е, че организма наистина си има нужда от тези количества течности. Ето, например, преди половин час приключих с пиенето на сока. В момента усещам жажда и мисля, че ми е време за един чай "лека нощ".
Време е и за по-топъл душ и... в леглото с допълнителна завивка ;)
Вероятно и книжка ще ми прави компания за малко...
Лека нощ!

.

събота, 23 март 2013 г.

готова съм

Готова съм за утре. Плодове си имам и психически съм се настроила за четиридневния си детокс.
Мразя си кантара... Не обичам да използвам този глагол, обаче днес...
Добре де, спирам с негативните емоции. Ще си търся позитивни настроения. Ще се мотивирам, по-точно самомотивирам. Имам нужда сега от това.
Миналия ден прочетох споделеното от един мъж за неговия път към съзнателното хранене. Сега потърсих статията, за да дам линк към нея, но я нямаше. Много ми хареса нещо, което той казваше: че започнал оттам - да яде повече - повече плодове, повече зеленчуци, повече пълнозърнести храни. Започнал с повече движение, с повече положителни мисли. Всичко това повече води до по-малко рафинирани храни, по-малко сладкиши, по-малко месо, по-малко бездействие, по-малко негативни настроения. Човекът /съжалявам, но не запомних името му/ съвсем естествено за пет-шест месеца станал вегетарианец и се разделил с двадесет килограма излишно тегло за една година.
Докато четох статията се замислих за много неща и си зададох много въпроси.
Добре, аз отдавна започнах да прилагам тези повече. Отдавна по-малко са факт в ежедневието ми. Не съм светица, имам прегрешения, но не са чести, а по-скоро изключения.
От Никулден спрях месото, съвсем спонтанно и с лекота. Мислех, че много обичам риба и няма да мога са се откажа от нея. Но само два пъти купих и втория път... не ми хареса... Другото изключение беше два пъти по две тънки резенчета домашно приготвена телешка пастърма. Заради спомена за вкуса. И защото съм сигурна в произхода й. Вече знам, че едва ли ще опитам пак. Сигурна съм, че това, което направих е избор, напълно свободен и осъзнат. Всеки прави своя избор и не би трябвало да се влияе от околните.
Очаквах, че отказа ми от месо ще повлияе на кантара... уви... нищо...
Очаквах, че детоксите ще запазят част от резултатите до следващото пълнолуние... не се получи...
А много ми хареса как д-р Михайлов сравнява в книгите си детокса с рестарт на организма. Приемам тази логика и намирам дълбок смисъл, но... при мен не проработи в частта за кантара... Да, безспорно ползи имам. Затова детокса, като добър навик, няма да зачеркна от начина си на живот и Пътя си...
Не съм се отказала да търся. Мисля, че мога да се определя като търсещ човек. Да, вярно е, че не винаги довеждам едно нещо до край, но е истина, че в нещата, които вярвам, че могат да ми помогнат съм необикновено последователна. Не мога да бъда и "кон с капаци" и да вървя все в една посока като виждам и си давам сметка, че нещото не работи. Тогава е естествено да намеря друго.
Да, истина е, че съм може би лесно внушаема. И самовнушаема... Но съм сигурна, че тези внушения и самовнушения имат основа от здрав разум. Всъщност темата за здравия разум може и да е спорна, но... а бе, моят си е здрав ;)
Не веднъж съм започвала от утре... от понеделник... Но не веднъж съм започвала и от сега...
Но това е в по-далечното миналото. В по-близкото минало не започвам от начало. Продължавам...
Тези продължения за мен са си една стъпка нагоре по стръмното.
Едва ли знам всичко, едва ли мога и да го науча всичкото. Но откакто съм "станала човек" съм все търсеща информация и информация. Така и ще бъде занапред.
Оптимист съм. За сега непоправим...
Тази вечер чувствам умора. Не толкова физическа, колкото на емоционално ниво. Причини сигурно мога да си намеря. Не ми се търсят... Ей това не е типично за мен. Дали трябва да се притеснявам ;) Или пък да го приема като израстване...
Време ми е за Сънчо. Най-ми е добре когато си лягам до 22:30. Затова нека не правя изключение без да е наложително. Пък и каквото се разписах тая вечер...
А за утре... готова съм :)
Лека нощ!

 .