Харесва ми да посрещам утрото на терасата в компанията на кростренажора.
Всяка сутрин гледката е различна. Пролетта влиза в свои си владения с свеж устрем и зелено-цветни настроения.
Сутрин се събуждам преди най-ранната аларма. Имам нужда от по-малко часове сън.
Дните ми са по-усмихнати. по-организирани, по-успешни. Това ми носи допълнителна мотивация за нови дела и настроения.
Харесвам си сутрините, защото ми носят динамичност, която е присъща на нрава ми.
Преди години, не са за уточнение ;), след негативни настроения имах нужда да направя бърза разходка, която да изгони гнева и напрежението, натрупани в мен. След активното движение се усещах преродена, нова, спокойна и чиста. Сега, с активните ми сутрини, дните ми не трупат негативни настроения. На чисто нищо се не полепва.
Прекрасните си утрини дължа на Пролетта. Пролетта си е мой сезон, туй се знае от много, много време. И всяка Пролет го доказва все по-силно.
Природните ритми и процеси са заложени у всеки човек. За това нямам съмнение. Винаги когато съм в синхрон с природата се чувствам хармонична. Тогава Аз съм Хармония.
Е, днес съм такава Хармония!
Усмивки за хармоничен ден!
.
Пролетните сутрини са... вълшебни...
Вече по-лесно е събуждането сутрин. Има повече мотиви за динамично начало на деня.
Песните на птици всяка сутрин са различни и подканящи за смислени дела.
Първото и най-смислено нещо за деня ми е да направя нещо хубаво и полезно за мен самата. Хубаво е, защото ми харесва, а е полезно, защото само ползи си намирам след него. Няма нищо по-хубаво от нещо, за което е положено някакво усилие. Усилие, което носи умора и удовлетворение, което пък ми подарява усмивка за целия ми ден.
С усмивка е толкова лесно да преминеш през всеки ден, независимо какво ще ти поднесат хората, които неизбежно срещаш в деня.
Усмихнат ден!
Честита Пролет!
.
За пръв път успявам с малки крачки да вървя към целите си.
До сега все съм искала всичко и веднага. Да, започвала съм с малки крачки, но толкова много, че... твърде бързо ми се е изчерпвала мотивацията.
Този път, не без помощ ;) , успявам да си подредя крачките и наистина са малки и по малко. Малки - не означава незначителни. Те са малки, но са постоянни. А това е нещото, което ми е липсвало - постоянство.
Защото ентусиазъм си имам понякога и предостатъчно. И точно той, ентусиазмът, ми е изигравал лош номер.
Да, дойдох тук, за да си се хваля. ;) 'Щото мястото е мое ;)
Да, пролетта е мой сезон. Събуждам се... разцъфтявам... Като природата навън...
Разходките с велосипед са нещо незаменимо, неповтарящо се. Винаги различни, винаги зареждащи. Пролетта с часове променя алеята. Всеки ден цветовете са различни, по-изобилни. С всеки ден зеленото, първо плахо, а вече неудържимо превзема погледа. Уханията се променят с часове. Сутрин свежест, вечер натежала зрялост.
Наситен аромат на цъфнали джанки, премесен с аромат на бързащи треви - това е тазвечерния букет. И скоро сняг ще завали... от джанковите венчелистчета...
Сутрешното кардио на терасата е истинско събуждане на всички сетива и зареждане за целия ми ден. Пред погледа ми гората се разлиства и разцъфтява с часове. Не, не преувеличавам. Птичият хор е най-хармоничното начало за слуха ми. Всяка глътка поет въздух ме зарежда с енергия и настроения за велики дела ;). Е, поне необходимите за ежедневието ми. И за още нещо, което прави дните ми различни и смислени!
Сега съм пролет...
И си се харесвам... Защото това съм си аз. Най-истинска, най-цяла, най-... А бе, най- съм ;)
.
Сезонът на велосипедите е открит...
Време си му беше.
Миналия ден исках да го откривам, но вятърът беше неприятен. Вече нямам оправдания. И няма да си търся.
Имам нужда от движение. Чувствам се чудесно след всяка физическата активност. Но тази, сред природата, ми е най-зареждаща. Имам нужда и от разнообразие. Постоянството, за съжаление, не ми е силна черта. Разнообразието компенсира :) Такава съм си...
След месец принудително бездействие, сега ми се прави всичко и по много. Разумът, обаче казва да не бързам. Времето пред мен е. По-добре е с крачки малки да вървя.
.
