сряда, 24 юни 2015 г.

Еньовско утро

Ранно, слънчево, усмихнато е утрото на Еньовден.
С изминати дванадесет километра  в компанията на старата любов - велосипеда.
Е, росата беше се изпарила, но за мен остана невероятен изгрев на слънцето. Едно къпещо се слънце. В един момент от изгрева си имах две слънца. Едното на небето, другото в реката.
Кратка медитация  и утрото ми стана още по-вълшебно. Беше по-кратка от желаното, но някак си усетих приближаването на други хора, още преди да са пристигнали на мястото специално и нещо ме подтикна да спра този път. Но утрото пак си е вълшебно. Свежият повей на вятъра, все-по красивите песни на птиците...
И усмивката в душата ми...
Аз си я прегръщам и започвам деня си...
Направих си чай от тревички разни и сега уханието ме пренася...

.

вторник, 23 юни 2015 г.

вторник си отива

Отива си вторник. Пълен, смислен, доволен, спорен, енергиен...
Един ден с доста работа и то успешна. Един ден за едночасовата йога. И едно осъзнаване, че след йога практиките вече не съм уморена, не ми се спи, а имам енергия, енергия... Хубаво е това усещане. И една бърза сметка, че вече по-малко от седем часа нощен сън са ми достатъчни. Не е далече времето, когато ако нямах осем часа на другия ден не бях във форма.
Може би главната дума за днес беше енергия.
Тази енергия и вечерна разходка има си в актива. Три километра из почти заспалия град са си добро движение. Беше приятен вечерния хлад. За разлика от миналата вечер, когато си беше възстудено даже.
По разни причини сутринта не излизах. Основната, от които е, че ми няма дружката за сутрешни разходки. Ама утре ще се "взема в ръце" :). Не искам да пропусна магическото утро на Еньовден. Отдавна, не помня от кога, този ден ми е особен. Някак самодивско ми е... ;) /хихих/
А сега...
Време е...
Лека нощ!
Магична нощ!


.

понеделник, 22 юни 2015 г.

в понеделник

След два дни без сутрешна разходка, днес денят ми тръгна си по график :)
Всичко е зелено, измито от дъждовете изобилни. Цветните моменти вече по-малко са. Но песните на птичките са тъй омайни. Изненадващо от храстите се чуват с пъстрите си трели.
Слънцето бърза да се покаже, за да заличи студено-дъждовния спомен от вчера. Реката забързана, за да отнесе мътните, дъждовни води по-далече.
Хубаво и свежо утро...
Разходка хубава си беше. Денят с енергия и усмивки ще е.
И спорен да е...

.

сряда, 17 юни 2015 г.

чудо си е

Винаги има място за чудеса.
Кофти е, когато от нищото се обездвижиш. И не е по желание. И болката с нищо досега е несравнима. Опитваш туй - онуй с надежда. Ама бързо тя се изпарява.
Много препоръки чела съм, че почивка и лежане трябва когато болката е по гръбнака. Но пък и не едно и две, според мен разумни, мнения за движение съм чела.
Е, аз заложих и на двете. И почивка и движение ги съчетах. Вчера беше графикът за йогата за час. Два часа преди това си мислех, че едва ли някога ще мога от леглото си да стана. Но станах. Йога пожелах да поиграя. Очаквах, че ще е подобие бледо, но си беше практиката пълноценна. Не казвам, че всичко беше ми възможно, но сама се изненадах. Благодарността за Соня е, защото ми показа по-щадящи пози и за мене по-полезни в този случай. Радвам се, че вчера беше ми възможно. Освен физическата част, ролята е по-голяма на енергийната част. Усещането беше за мен неземно.
Сутринта част от лекотата се беше изпарила. Но леко, леко... Дори разходката от шест километра се получи цяла. Доволна съм. Очаквах, че след това ще трябва да си полежа, но не ми се случи. Нужда нямах. Все още има болка там, на мястото първоначално. Странно ми е, че не се премести. Но определено все повече са движенията ми възможни. Разбира се не съм бездействала и днес. Правих си някои добри неща - движения, дихателни и енергийни практики... Добре ми е.
А утре, знам го, нов човек ще бъда аз. :) :) Със сутрешна разходка ще се започне.
И като споменах пак сутрешните разходки, сещам се, че там, на едно място от маршрута, енергията е специална. И мястото само си иска нещо по-специално. Ами... случва се... И е вълшебно. С думи то се не описва. Не може, а и няма смисъл. Защото се усеща...
Да, това, което ми се случва - чудо е. За мене... То е нещо, което случва се и ще се случва... И няма значение, че да го обясня не мога. Че не съм и сигурна какво е. Хубаво е...
Едно такова... чудо си е...

.

вторник, 9 юни 2015 г.

вълшебство

Йогата от вторник е... страхотно изживяване!
Едночасова практика, интензивна и дълбоко релаксираща за мене се получи. Повече от два часа ме владее усещането за лекота и релакс. Вълшебно усещане е...
Имах и друго усещане - за енергията и нейното движение. Вълнуващо! Магично е дори.
Чувствам се... страхотно сега.
Дойдох тук с нагласата да пиша и разказвам, а сега... То не може да се разкаже. То се усеща, чувства.
Аз си оставам с моите усещания и... очакването за практиката в сряда, която ще "надгради" по особен начин случилото се днес. Знам го...
А сега ме очакват вълнуващи сънища...
Лека нощ!

.

понеделник, 8 юни 2015 г.

мисли в понеделник

Понеделник... един от всичките. Съвсем обикновен, но и не съвсем. Но е понеделник :)
Стълбата почти си я сглобих и по нея вече крача...
Вече пети ден храната ми е под контрол... и то какъв контрол :)
В никакъв случай не става дума за тотално  ограничаване. Но за това повече по-нататък. Опитвам да увелича приема на течности. В последните седмици нещо не ми се пие чай, но чаят е добра идея за набавяне на достатъчно количество вода. Днес си купих цвят от жасмин. Мисля, че ще е добра и ароматна добавка за разнообразяване на вкусовете.
Определено и движението ми се увеличи. Съботно-неделните /за сега/ градински занимания са със сигурност повече от обикновен фитнес. И са разнообразни.
Чувствам се по-лека, по-енергична. Време е да добавя още нещо за движение. Имам си идея и скоро ще е факт.
Само с времето нещо го нагъстяваме, ама ще трябва да се справя. Щото съм се справяла, де... То и сега "ми диша във врата", та... да действам и по другите задачи...
На работа... /нищо, че за повечето нормални е време за почивка ;) /

.