неделя, 26 декември 2010 г.

малка стъпка

.
Едва ли е кой знае какво постижение, но пък за мен се оказва важно. Доказах си, че мога да владея аз апетита си, че мога да отказвам това, от което нямам нужда.
Признавам си, че по празници това ми се удаваше трудно. Явно е било трудно, защото сега без особени усилия на волята всичко е "под контрол". Разбира се има разнообразие и изобилие от ядене. Има доста десерти и сладкиши. Но този път не съм техен унищожител :) Разбира се, че си опитах от баклавата, от тиквеника. Вчера си хапнах и локумки. И се поздравих, че парченце-две са ми достатъчни.
Не е кой знае какво постижение, но... аз си заслужавам самопохвалата ;)
Е, те празниците, не са свършили, но вече знам - не са страшни и аз мога да се владея.
Мандарините и ябълките са чудесни плодове за занимавка край камината ;)
Хе, сетих се и още нещо - вече два дена край мен има оплакващи се, че им е тежко, че са преяли, и пак сядат на масата или с паничка ядки се наместват пред телевизора... А аз се усмихвам и с лекота подминавам такива моменти. Чаша чай се оказа чудесна компания за мен, докато другите се измъчваха с някакви фъстъци ;) :)
Дори съм ранобудна... май прекалено... какво пък, ще имам по-дълъг и динамичен ден ;)
Я, да си застеля одеало на пода и да видим как ще се пораздвижа...
Добро утро!

.

събота, 25 декември 2010 г.

в очакване

.
В очакване на чудесата по Коледа, приседнала до горящия Бъдник в камината, мислих и премислях коледните си желания. Не всички изрекох на глас. Някои си пожелах в мислите и чак сега, останала сама, осмелих се да облека в думи, прошепнати в тишината.
Покрай празниците и заради демотивацията в последно време, не отделях достатъчно време за себе си, за движение, за хубавите ми навици... Сега си давам сметка, че колкото и лесно да изглежда да си създаде човек позитивни навици, то още по-лесно се оказва, да ги загуби.
Надявам се да не съм ги загубила безвъзвратно и да ми е необходимо по-малко време, за да си ги "припомня" отново. След като тази вечер си взех един лист и молив и си написах какво искам, смятам, че скоро се връщам още по-мотивирана и устремена към успеха си, по пътя към целта ми.
И макар празниците да не са свършили, не искам да чакам нито ден, нито час, нито миг. Не искам да чакам нито нова година, нито първо число на месеца, нито понеделник, нито утре!
И затова сега, преди 10 минути, аз направих един лек комплекс от четири-пет упражнения, нищо, че часът е след полунощ. Почувствах се отново силна и можеща.
Нека има чудеса по Коледа! Искам ги! Но пък има и "чудеса", които ги мога... да ги направя...

.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

кортикостероиди - една голяма гадост

В днешния век на информираност, доста информация може да се намери. Ето какво намерих днес в нета:

Вторично затлъстяване. Среща се при:
- хиперглюкокортицизъм;

- хипотиреоидизъм;

- псевдохипопаратиреоидизъм;
- хиперинсулинизъм;

- диабет;

- поликистоза на яйчниците;

- хипогонадизъм;

- хипофизни аденоми – хромофобни, базофилни;

- медикаменти – кортикостероиди, антидепресанти;

- депресия;

- менопауза;

- бременност.

Та, ей това подчертаното с червено... - кортикостероиди - то е нещото, което по особено ясен начин усетих. Усетих на себе си.
Някой ще каже - не е възможно от някакъв си спрей за нос, да се получи. Не знам... но е факт. Лекарят, на който в момента имам доверие, ми каза, че по принцип е възможно, но не би трябвало да е основната причината за процеса. И все пак всеки е различен. Затова моите съмнения остават. Още повече, че нямам никакви други обяснения за случилото се.
Лекарството, което лекар ми изписа заради някаква си алергия, започнах да прилагам преди два месеца. За месец... Само седмица след началото се зачудих какво става с кантара ми. Бях готова да го хвърля. Точно тогава всичко, което си бях създала като хубави навици от лятото, си изпълнявах и то доста стриктно. А кантарът... дори не стои на едно място, а хукна нагоре... Вече се успокои и си седи там, където бях в началото на лятото.
Не знам какво да правя, какво да мисля. По едно време зарязах всичко, което правех. След няколко дена се върнах и сега, въпреки, че не отчитам никакъв резултат, продължавам да се придържам към начина си на живот, в който има място за хубавите ми навици.
В последно време осъзнах какво ми се случи. Преди се чувствах в една емоционална дупка без да разбирам какво и откъде ми дойде. Не, че сега знам кой знае какво, но поне спрях да се обвинявам за нещо, за което знаех, че не съм аз сгрешила.
А сега не знам накъде. Лутам се в търсенията си, но не искам да се отказвам от това, в което съм убедена, че е добро за мен. Спрях да мисля кога ще подменя гардероба си с по-малки размери. Разбира се, че искам да е скоро, много скоро.
Миналия ден бях на профилактичен преглед на ехограф. Чух и видях само най-хубави неща. Това ми дава и някакъв мотив да вървя напред по същия път. И вече ще си подбирам по-добре лекарите.
Вероятно тези съставки в лекарствата са жизненоважни за някой, далече съм от мисълта да отричам всичко. Само споделих един мой опит, за съжаление доста емоционално изтощаващ ме.

Оставам си оптимист. И продължавам да си търся пътя...

.

сряда, 17 ноември 2010 г.

всеки ден е добър

Една будистка поговорка казва: "всеки ден е добър".
Това е пример за позитивна житейска нагласа и на мен ми харесва.
Ако мислим и действаме негативно, ако сме в лошо настроение, унили, изпълнени със съмнения, потокът на нашата енергия ще бъде в същия тон и ще влияе на състоянието ни. Ако сме радостни, ведри, уверени, спокойни, силата протичаща през нас е позитивна.
Може би когато осъзнаем потоците от енергия, тогава сме намерили ключът към пълноценен живот. С помощта на мислите можем да променим отрицателните емоции в положителни. Оказва се, че само от нас зависи дали ще сме унили и отчаяни или ведри и спокойни ще вървим в дните си.
От всеки ден да извлечем най-доброто!

.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

психология и отслабване

Отклоненията в теглото често са резултат от психологически фактори.
Понякога по навик или от изобилието на храната, в нея се търси удовлетворение на потребности различни от глад. Мнозина се лишават от нея, за да се чувстват господари на съдбата си.
Така се губи връзката с естествения ритъм на живот и действителните потребности.
Много от нас са наясно кое е добро за здравето, но не използват знанията си за да живеят здравословно. Дали ще изберем пътя на здравето се определя предимно от начина, по който се справяме с емоциите и стреса.
Повтарящи се мисли и емоции водят до стойка и дишане, които се затвърждават във времето. Нездравословната стойка вреди на тялото и ума.
Йога дава възможности за постигане на поза, която е удобна, устойчива и вдъхва увереност. Възможността да се въздейства на физическата кондиция е доста вдъхновяващо. Вдъхва увереност в собствените способности за преодоляване с лекота на превратностите на живота. Концентрацията на ума и тялото при позите и медитациите в йога води до постигане на дълбок и траен вътрешен мир. Спокойното и пълноценно дишане върви за ръка с уравновесеното умствено и емоционално състояние.
Когато сме вдъхновени или влюбени, това се отразява на физиката и на психиката. Това състояние на вдъхновение или любов води до добро здраве и мотивира, като събужда грижовно отношение към себе си и околните.
Всеки може да даде нещо на себе си, така, че животът да се изпълни със смисъл. Да се съсредоточи върху нещата, които сам си е избрал, да насочи преоткритите си жизненост и енергичност.
В йога любовта и вдъхновението се разглеждат като порти към здравето и духовното осъзнаване и израстване. Техниките в йога отварят тялото, пречистват ума и предоставят начин за всекидневно осъществяване на хармония с духа ни. Може да се разглежда йога като прозорец към пълноценно съществуване, изпълнено със сияйна бодрост.
Постигайки резултати се добива повече увереност, а това засилва обичта към живота.
Идеалната фигура и тегло не са крайна цел. Те са ключът към онази жизненост, която помага да се води по-удовлетворяващ, пълен и енергичен живот по пътя към мечтите, които ни вдъхновяват.
.

неделя, 14 ноември 2010 г.

регулиране на метаболизма чрез йога


Метаболизмът се регулира от жлезите с вътрешна секреция и най-вече от щитовидната жлеза, разположена на шията.
Обмяната на веществата определят с каква скорост се извършват химическите реакции в клетките. Реакции, при които храната и кислородът се превръщат в енергия. Метаболизмът има определяща роля дали храната ще се складира като мазнини или ще се преобразува в енергия.
Добрият метаболизъм е в резултат на редовни физически натоварвания и балансиран режим на хранене. И нещо много важно - той се влияе от емоциите. Обмяната на веществата се забавя или ускорява в зависимост от нашето самочувствие.
С йога може да се ускори бавната или забави бързата обмяна на веществата в организма.
Всички пози в йога, при които участва шията, стимулират щитовидната жлеза.
Без значение от начина на постигане на добрата физическа форма, тя допринася за правилната обмяна на веществата.
И един не по-малко важен елемент от йога- медитациите и редовното практикуване на йогиските пози подобряват контрола над съзнанието и емоциите, които въздействат на скоростта на метаболизма.

.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

йога - отлична форма за цял живот

Добрата физическа форма за йога не е за представяне на сцена. Това е за цял живот.
Редовното практикуване на йога води до подобряване на издържливостта, жизнеността и физическото усещане за комфорт в собственото тяло.
Издържливостта се постига чрез задържане на позите. Дихателните упражнения подобряват притока на кислорад в тялото и мозъка.
Йога допринася и за осъзнаване и възпитаване на умствена и емоционална устойчивост, яснота, спокойствие.
Стегнатото тяло помага да се извае фигурата в изящен силует. Мускулният тонус подобрява кръвообръщението в областите с мастни натрупвания. Тялото с по-добър тонус е по-естетично, но и тонусът е предпоставка за по-добро здраве. Осигурявайки правилна стойка, се постига оптимално функциониране на вътрешните органи. Съществува връзка между стойката и самоувереността, която е с важна роля за постигане и задържане на идеална фигура и тегло.
За да помогне една програма за постигането и поддържането на идеалната фигура и тегло, тя трябва да съдържа два компонента. Аеробният компонент поддържа в добро състояние сърдечния мускул и метаболизма. Вторият - това са упражненията за цялостен тонус на тялото. Те трябва да са балансирани за придобиване на сила и гъвкавост, да участват всички части на тялотто.
Много видиве спорт натоварват някои части на тялото повече от другите. Това довежда до липса на хармоничност или ограничена подвижност в някои от ставите. Отразява се на стойката, на усещането за жизненост и в крайна сметка вреди на здравето.
Йога е сред малкото системи, които предлагат цялостно трениране на организма. Може да се използва както самостоятелно, така и в съчетание с други дейности - по-добри постижения в любимия спорт, за общо подобрение на здравето, за постигане на балансирана и устойчива стойка.
И като обобщение: йога е избор на отлична форма за цял живот.

картинката е тук

.

вторник, 2 ноември 2010 г.

йога - какво печеля

Йогисткото схващане за телесното тегло е физическия израз на здравето. Състоянията на свръхтегло или тегло под нормата се разглеждат като дисбаланс в човешкия организъм. Наднорменото тегло се обяснява с начина на живот, който се влияе от физически и психически фактори. Постигането на идеалното тегло е процес на връщане на здравето.
Отслабването би могло да се разглежда от две страни: какво се губи и какво се печели.
На мен ми допадна гледната точка за печелбата.
Какво печеля:
  • стройна фигура, която ми подхожда;
  • здраве и жизненост;
  • повече енергия;
  • тяло по-гъвкаво и по-малко податливо на травми;
  • усещане, при което енергичността, умствената яснота, емоционалната издържливост осмислят усещането за живота;
  • красота и чувственост;
  • тонизирана и сияйна кожа;
  • отлагане проявата на признаците на остаряване;
  • самодисциплина;
  • самоувереност;
  • себеуважение;
Йога практиките могат да изградят здравословно отношение към апетита и начина на хранене. Изгражда се съзидателна нагласа на загриженост към тялото, а оттам и към усещането за живот. Идеалното тегло и фигура произтичат от доброто здраве. В процеса на доближаване до идеалното тегло най-важно е здравето, това как се чувства човек, а в следствие и как изглежда. Решението е в дългосрочен план: колкото по-осезаемо е усещането за здраве и добра физическа форма, толкова по-високо е самочувствието.
Когато има здраве, привлекателността и красотата се открояват по-видимо. След укрепване на здравето, с радост се установява, че е достигнато и тегло в здравословния диапазон.
Усещането за здраве е несравнимо. То е нещо, което се изпитва отвътре навън. Всички органи и системи функционират оптимално. Здравето и усещанията във и относно тялото се променят непрекъснато, един динамичен процес, който включва умението да се възвръща развновесието отново и отново.
Животът в състояние на балансирано здраве през преобладаващата част от времето изисква издържливост. След приемане на този факт, пътят към здравето води до трайни резултати.
Вековната традиция доказва ефикасността на йога за постигане на добра физическа форма, устойчивост, уверена стойка, яснота на ума изострено самосъзнание.

.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

утрото ми

Утрото ми започна с чай и лимон. Ще продължи с плодове. А после... всичко по реда си.
Вече се раздвижих с нов комплекс от упражнение. Трябва да имам нови елементи. Против еднообразието...
Често си обещавам - от утре, от понеделник, от първи... Както чета, не съм единствена. Може би е някакъв своеобразен синдром. Синдромът от утре.
Та днес... е утре-то, понеделникът, първи...
И пак у мен се надига един ентусиазъм, едни желания... Хайде да ги настигна преди да се е изпарило нещо ;)

.

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

в търсене на себе си

В търсене на себе си...
Оказвам се на среща с духовното.

"Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.
Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят.
Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си.
Когато се научим последователно да избираме положителните мисли, старите - негативните - изчезват."

Много лесно звучи. Вероятно е и така. Но... трябва и поне малко усилие - да повярвам в положителните си мисли.
Не веднъж Луиз Хей ми е въздействала отрезвяващо и мотивиращо. Вероятно не е случайно, че и в тази нощ на търсене попаднах на нея. Събудих се... по никое време и след безуспешни опити да продължа съня, сега съм тук. И погледа ми /неслучайно/ се спира на:

"14. ОТКАЗВАМ СЕ ОТ ВСЯКАКВИ ОЧАКВАНИЯ
Ако нямаме определени очаквания, няма как да се разочароваме. Но ако обичаме себе си и знаем, че ни чака само добро, няма значение какво ще се случи, защото то ще бъде добро.
УТВЪРЖДЕНИЕ: Аз се отпускам свободно и с любов в течението на Живота. Обичам себе си. Знам, че на всеки завой ме чака добро.

Има още много какво да се прочете и да се замисля.
Но защо понякога това, което ми изглежда лесно се оказва толкова трудно? И макар, убедена в себе си какво трябва да направя, не успявам. Може би е по-лесно да си се оправдавам пред себе си? Съзнавайки безсмислеността на тези самооправдания, защо ги продължавам? Нима съм най-безволевия човек? Какво ми пречи, взела веднъж решение, да следвам пътя докато си го измина?
Не ми харесва ролята на лъжливото овчарче. Усещам как губя доверието на най-милия ми. Но може би по-ужасното е, че губя своето доверие, доверието в себе си. Лутането ми дали ще има край? Или съвсем ще се загубя?

В търсене на себе си...



... на крилете на кондора...
,

неделя, 24 октомври 2010 г.

мотивиращо...

Потърсих си картинка от чичко Гугъл с думата мотивиращо.
И намерих.
И се замислих...
За колко много неща казвам - трябва ми мотив...?
И кое е това, което ме мотивира, което ме води напред?
Всеки път е различно. Вчера е било едно, днес е друго, утре ще е трето. Защо е това разхищение? Защо едното не е достатъчно, за да стигна до край? Защо се налага нов мотив и още по-нов?
Дали не се дължи всичко на моето непостоянство? А какво ли означава постоянство? Постоянството в един момент не е ли рутина, навик, скука, тъпчене на едно място? А непостоянството не говори ли за лекомислие, несериозност?
Колко въпроси...? Изведнъж поглеждайки в написаното се почувствах затрупана от въпросите... Въпроси без еднозначен отговор. Поне за мен са такива... а за друг? Е, друго ще е.
Сега си представям една пътека... пътека в гората...
Гората е светла, с големи дървета, вижда се напред... и настрани... Нека е есен... слънчев ден... Цветовете са неопределими в своята пъстрота... и топлина...
Да се върна на пътеката...
Тук покрай пътеката е хубаво, но аз знам... пътеката ще ме заведе на едно място с повече топлина, с повече цвят, с повече... от всичко ще е повече... място изпълващо мечтите ми.
И ето, имам си мотив - по-топло, по-цветно, по-от всичко...
Но... /нали винаги се появява по едно, само по едно но, в момент като този, когато всичко е ясно/ ей там, край пътеката, онзи храст... самата цветност, нека го погледам..., а по-нататък има друг... различен е...
И какво се случва... разсейвам се. Погледът ми е привлечен насам и натам, само не и напред... по пътеката... там, за където имах мотив да вървя напред...
По някое време /изминало е повече, отколкото съм предполагала/ се сещам за пътеката... и за мотива... но защо не се забързвам? Виждам слънцето, което наближава залез... и... се появява нов мотив - време е да вървя напред, защото ще стане тъмно, а аз се страхувам от тъмното... И аз продължавам...
Обаче... това мотив ли е? Страхът може ли да е мотив? И до кога? А после?

Пътека... път... живот... мотив и мотивация...
Май много се отплеснах. И несвързано се май получи. Разпиляно и хаотично...
Като мен...
Време ми е да се събера...
Да започна с мислите...
Ще изхвърля всички негативни /за кой ли път заричам се/...
Ще си подредя добрите, светлите и топлите, мислите за полет и за сила, мислите за двама, мисли за радост и успех... мисли все в този дух...
И когато го направя ще съм Аз. И ще съм цяла...
Ще, ще... Време ми е...
Време е да спра да се лутам... не бих издържала повече в неизвестността и неподредеността...
Нещата са възможни...
Да! Аз мога!
Мога всичко, което искам!
Всичко, което искаме е ВЪЗМОЖНО!

.

събота, 23 октомври 2010 г.

срам ме е да си призная...

Срам ме е да си призная...
Че съм във застой.
Че нарушенията са повече от правилата.
Че мотивът имам го, но нещо в мен напук се противопоставя.
Че искам, а волята не стига... Всъщност имам ли воля? Може би ината на моменти смятан е за воля? Но това е друго, инат е...
Но ако инатът може да ми помогне, защо пък да го не използвам? Какво, че има ореол на отрицателно качество от характера? То, 'щото с положителните... винаги се получава...
Сега знам само, че искам, искам, искам...
Но какво правя, за да получа... опити... А същността къде е?
Може би от опитите си се уча... Е, хайде, до кога с това учене... искам да съм научила вече.
Тия дни усещам отново подем в желанията, в намеренията, в действията... Дали ще съумея да го използвам достатъчно ефективно?
Да опитам... друго не ми остава... опит...
А днес съм слънчева...

снимката е оттук


.

понеделник, 11 октомври 2010 г.

мотивация с есенни мотиви

Есента е цвят, плодове и забравената топлина от лятото.
Есента е и мъгли, слизащи от баира, и няколкодневни дъждове, облаци в забравата останали, да изцедят и последната си капка влага.
Есента е и малко мързел без оправдание.
Такова ми е... есенно и мързеливко. Често се улавам да си казвам след малко. А след малко нещо друго ме владее и си казвам после. И все по-често после-то не идва.
Ще ми се да го отдам на временност, която /успокоявам се/ на всеки се случва. Дали?
Май е време пак в ръце да се взема. Постигнато да запазя и да продължа пак напред с устрем и мотив. А мотив... имам си и то какъв ;)
Имам нужда и затова сега го правя, да се самоподканя да продължа напред...
Хайде, мила, действай и с мисъл и със сърцето, което не те лъже. Просто продължи да правиш това, което трябва и всичко ще е наред. Когато го желаеш и го искаш - твое може да е и ще бъде.. просто искай и повярвай.
Можеш! И го заслужаваш! Не забравяй и го вярвай!

.

вторник, 5 октомври 2010 г.

малко размишления

Мисля за непостоянството, за мотивацията. Увереността при започването на нещо ново е много силна, а после с времето информацията, която се натрупва ме разколебава. Защо? Продължавайки да чета по същата тема - всичко е наред, няма проблем. Но вече се е появила нова информация по друга тема. И сега интереса ми е насочен натам. Новото не отрича предишното. Може би може да го допълни, да го обогати. Как да бъда сигурна в преценката си? Пак ли ще е по метода на пробите и грешките. Грешките, които би било добре да са уроци, но дали винаги успяват в тази си мисия.
Така или иначе, повече от ясно ми е, че проблемите, каквито и да са, където и да са те, не могат да се решават "на парче". Трябва "цялостен" подход. Не откривам топлата вода. Хората са го открили преди хилядолетия и са го прилагали и още го прилагат. Методите за холистично лечение - прилагани и преоткривани в днешния ден.
Ако само четене помагаше... ееех, мечти... Трябва и нещо повече. Доста бях чела за хомеопатия. Доказвана, оспорвана... нито отричам, нито защитавам. Но мисля, че има истина и в нея. Доказала се е.
За мен бе, бих го нарекла, интересно преживяване посещението ми при лекар-хомеопат. Правейки паралел с посещенията ми при личните лекари и "пътеките за здраве" - печели хомеопата моето доверие и симпатии, ако щеш... Чувствах, че на прегледа съм аз - и физическо тяло и чувства и емоции - не трябваше да се виждам на пачета - една глава, сърце, очи, бъбрек, крак, нос... усещания, които ми се създават ходейки по клиничните пътеки.
Такива размишления в днешния мрачен ден. Като светлинка ми е, все още е далечна, но постижима.

.

четвъртък, 16 септември 2010 г.

йога - нещо изумително!



Това е линк към първата част. Всяка следваща можете да намерите в колоната вдясно, обозначена по номера.

Аз съм без коментар... има какво да науча и да се замисля...

.

вторник, 14 септември 2010 г.

отчетът...

За три месеца и половина - не е особено оптимистично.
Имах и междинни резултати, доста по-обнадеждаващи. Преди две седмици. Не ги написах, надявах се, че сега ще се похваля с повече. А сега ще отчета и провал. :(
И така, за трите месеца и половина:
-килограмите са намаляли с 4.5 /а колко хубаво бе преди две седмици... бяха с два по-малко/
-талията е с 9 см по-малко - това е добре, но в сравнение преди 15 дена, когато нямах още 3...
-ханш - отчита се намаление от 5 см, а бяха 7 :(
-бедрата са с обиколка от 5.5см по-малко, тук се е запазило в последните две седмици.
Опитвам се да анализирам причините. Причини не за застой, а за покачване. Ще ми се да вярвам, че е временно. Може да се дължи на хормоните, които нещо са се разбунтували в последно време. И стресът в тези две седмици не ме подмина. От там идват и няколкото нарушения в храненето, но ако бе застой, да го обясня с това, но покачването... не мога. Упражненията също си загубиха графика - трябва пак да оправя дневния си режим, за да вмествам всички, или поне повечето, от позитивните си навици от лятото.
Не искам да седя и да се оплаквам. Знам, че така не става.
Днес ще сложа в ред емоциите си. Хаха... кога ли са били?
Но поне ще опитам да оправя мислите си, да са с повече оптимизъм.
И ще се премеря и претегля след седмица! И ще отчета положителния резултат за мен.
Така ще е! Защото го искам, защото съм решена да променя себе си и външно. Промените вътре в мен безусловно се отразяват навън. Значи знам пътя... да го следвам...


.

петък, 3 септември 2010 г.

стевия - медена билка

Наскоро попаднах на четива за стевия - наричана медена трева от индианците гуарани, които и сега живеят в Южна Америка. Билката се среща в диво състояние в Уругвай, Парагвай, Бразилия. Известна е и се използва повече от 1500 години.
Гуараните дълго пазели секрета на сладката трева, но не се спасили от интереса на чужденците. За света е преоткрита от парагвайския учен Антонио Бертони. Първите публикации са от 1887 година. И е разбираемо, че е кръщава на себе си :) Stevia rebaudiana Bertoni.
През 1931 година френските химици разкриват тайната - бялото кристално вещество наричат стевиозид. Експерименти и научни изследвания доказват безвредност и уникални лечебни и оздравяващи свойства.
Стевията е многогодишно и топлолюбиво растение.
Екстрактът от стевия е около 250 пъти по-сладък от захарозата. В листата се съдържат глюкозиди, витамини, пектини, аминокиселини, антиоксиданти, микроелементи, ефирни масла...
През 1990 година на симпозиум в Китай по проблемите за захарния диабет, стевията получава златен медал като едно от най-ценните растения, които повишават биоенергийните възможности на човек и му позволяват да води активен живот до дълбоки старини.
Стевията оказва общо тонизиращо действие, възстановява силите след нервно и физическо изтощение и намалява процесите на стареене. Многобройни изследвания доказват, че при редовно използване на стевия се намалява съдържанието на захар, радионуклеиди и холестерол в организма, подобрява се регенерацията на клетките и коагулацията на кръвта, прекъсва се нарастването на новообразуванията, укрепват се кръвоносните съдове и се нормализира кръвното налягане.
Стевиозидите влияят положително върху дейността на черния дроб и задстомашната жлеза, предотвратяват образуването на язви в стомашно чревния тракт и го предпазват при прием на противовъзпалителни лекарства. Те са изключително сладки и не съдържат калории, устойчиви са на висока температура и не ферментират. За разлика от синтетичните подсладители и захарта те не само не вредят на зъбите и венците, но ги предпазват от кариеси, парадонтоза и разрушаване на зъбния емайл, както и не предизвикват глад за въглехидрати.
Стевията притежава и антимикробно и противогъбично действие, способства за извеждане на шлаките и солите на тежките метали от организма, подпомага нормализирането на обмяната на веществата (поради което е подходяща за включване в диети за намаляване на наднорменото тегло).
Оказа се, че в интернет има доста информация за стевия. Беше ми интересно да чета и да споделя.
Сигурна съм, че природата се е погрижила да ни даде всичко необходимо ни, за живот изпълнен със здраве. Остава ни само да успеем да намерим информацията и да я приложим в живота си...
Но съм сигурна и в друго. Това, което ни е необходимо не е едно. Няма магическа трева или начин, които да ни решат всички проблеми. Необходимо е комплекс от методи и начини, които за всеки от нас е различен, така както и ние сме уникални деца на природата.
Да намерим себе си... и своя комплекс...

.

сряда, 18 август 2010 г.

мързеливо ми е

Тия дни, от жега ли, от друго ли... нещо ми е мързеливо. Цял следобед се търкалях в завивките, спах, четох... с една дума мързел. Излязох на поляната при тренажора да се пораздвижа привечер. Обаче люлката, наблизо, ме привлече в прегръдката си люлееща... и аз й се отдадох.
Утре ще съм в движение. По принуда. Ще намирам усмивка във всичко и мотив за повече движения.
Наближавайки края на август, това ми напомня, че скоро ще свърши двумесечната ваканция. То не бе планирано да е така, но се случи. Надявам се да съм успяла да взема всичко най-добро от времето. Със сигурност прочетох доста неща, получих нова и интересна информация. Не всичко приложих в дните си, но затова пък има дни пред мен.
Пак ми се доспа... ще се отдам на Сънчо...
Казват, че сънят до полунощ е най-ценен. Сега имам възможност да го изпитам това твърдение...
До утре...
.

петък, 13 август 2010 г.

здраве от прозореца

Да си отгледаме здраве на прозореца... Защо не?
Хареса ми идеята, а е и толкова лесно.
Аз започвам да събирам информация и след три седмици, след ваканцията, ще имам две сандъчета на прозореца на кухнята. Там има място и зиме, и лете.
Като начало ще си сложа няколко глави лук. Да, да... същия лук дето все ми люти като го чистя.
А защо лук? Защото прочетох в книгата "Здраве по естествен път", че ежедневното изяждане само на 2-3 перца от него е достатъчно за осигуряване на необходимите на организма фолиева и аскорбинова киселина. Фолиевата киселина се разрушава при топлинна обработка, а перцата пресен лук могат да бъдат освен полезна, и красива добавка към всяко ядене.
Тази киселина /фолиевата/ била гаранция за добро настроение. А заедно с витамин "С" засилват имунната система, преборват се с подтиснато настроение, хроничната умора, възпрепятстват израждането на нормалните клетки в ракови...
Добавям в сандъчето няколко коренчета магданоз. Че за къде без него?
Малка китка магданоз осигурява голямо количество витамин "С" и каротин, достатъчни за дневните ни нужди. С две стръкчета, сдъвкани сутрин, ще имаме свеж дъх и здрави венци.
Време е и за копър. Той си има калий, магнезий, калций, фосфор - необходими са ни.
Коренче мента, която съдържа етерично масло, в което има мед, манган и други микроелементи, от които се нуждаем. Сушената мента е добър избор, но свежо листенце върху салата е настроение в зимния ден. Запарката от мента засилва имунитета, успокоява нервите, справя се с безсънието... Лесно е, защо да не опитам.
Маточината с лимоновия си аромат - ето ми и ароматерапия...
Обичам на мащерка да ми ухае. Значи и от нея стръкче-две.
Семенца босилек ще ми осигурят нежните листенца за гарниране на домашните пици...
Май добро начало ще се получи...
Сега всичко има в градината и е толкова лесно да се използва. Използвам хубавите летни дни, за да си изсуша и прибера билки и подправки, с които обичам да експериментирам и да ползвам. Фризерът е също добър помощник. Но кой ще се откаже от свежото настроение на китка магданоз, листенце мента и босилек? Аз няма...
Ще си сложа и стръкче здравец... ей така... за разкош ;)
.

живот в здраве

Наскоро попаднах на тази книга. От нея научих за академик Борис Болотов, наричан “украинският вълшебник” - биолог, химик, физик, забележителен учен-практик с над 600 открития и изобретения, създал ново направление в развитието на медицината на бъдещето, посветил 40 години от живота си на научното търсене.
Авторите Лариса и Глеб Погожеви усетили, че тръгват по пътя на болести и неразположения, направили решителна стъпка в живота си - преместили се да живеят по-близо до природата. За своя път към здраве и дълголетие без болести те споделят и дават много интересни, лесни и полезни съвети.
Далече съм от мисълта да разказвам тук всичко, но има неща, които ме изумяват с простотата и достъпността си на приложение, а резултатът от тях е несравним.
Всеки от нас може да възвърне младостта и здравето си, да изпита радост от подмладяването си. Важното е да направим първата крачка, а след нея другите крачки са по-лесни. Не е от значение възрастта, на която правим тази крачка. Според академик Болотов, всеки възползвал се от неговата система, може да доживее до сто и петдесет години в крепко здраве.
Пътят към здравето е постоянната грижа за повишаване на защитните сили на организма.
А начините за това са изумително лесни. Съвсем близки до ума и разума.
Имам идеята да си ги публикувам тук, така ще ми е по-лесно да си ги припомням. Да си напомням, че за здравето не са необходими много усилия, нито средства, нито време, а само малко повече желание...
Желание за пълноценен и осмислен живот...
.

четвъртък, 12 август 2010 г.

здраве

Не съм днес осъзнала, че здравето е най-важното... Но днес си "прекръстих" блога. Защото нещата са свързани. Не могат и в никакъв случай не бива да се разглеждат отделно.
Обичам да си чета книжки. Не питай колко съм ги насъбрала.
Една от последните е тази: "Здраве по естествен път" на Лариса и Глеб Погожеви.







.

вторник, 10 август 2010 г.

плодове

Обичам плодове. А сега са най-хубави. Излизам и в градината има праскови, малини, ябълки, круши... Асмата, и тя ще се отсрамва вече... На пазара има дини, пъпеши, смокини... Изобилие от вкусове и цветове...
За плодовете съм чела много и все хубави работи.
Има много диети и режими основаващи се на консумирането на плодовете. За първи път срещнах препоръката за плодов ден когато четох една книга за йога. Допадна ми идеята. /да уточня - става дума за едни времена... далече назад във времето, преди N - лета, когато... ставах самостоятелна/
След време, четох за гладолечение и за олекотеният вариант с плодове, чай и мед на Лидия Ковачева. Прецених, че има истина в това, но така и не приех идеята като единствен и продължителен вариант. Да, за определен период от два-три-четири дни... можех да приема. Смятах, че с това би могло да се получи прочистване на организма по един сравнително лек и нестресиращ начин. А и захранването, което смятам, че е по-важното, би било по-естествено.
Правех си такива плодови дни - по ден-два... без усилие. Чувствах се олекотена, освежена, бодра, енергична. Определям го като положителен опит в живота си.
Последващата информация, до която стигнах бе за разделното хранене. Препоръките са за консумиране на плодове до обед. И винаги поне 15-30 минути преди други храни. Не обичах да закусвам. /сега го отчитам като основна грешка/ Вероятно защото след обичайните закуски се чувствах изморена, отпаднала, без желание за работа. Когато не закусвах нямах тези проблеми и предпочитах да не закусвам. Но опита с плодове до обед ми допадна. Дълги години го правех...
Наскоро се запознах с друг начин на хранене - балансирано хранене. В книгите се среща под името - Зоната. Не схванах много подробностите, но същността на твърденията мисля, че ми се изясни. Но всички сметки бяха... меко казано - ужасни. Смятах, че е твърде непосилно и... продължих - де с плодове до обяд, де без закуска...
До... срещата ми в нетпространството с диетолог, който ми изпрати таблички, по които много лесно мога да си претегля и съставя менюто, според моето желание, настроение, наличности... Смисълът е при всяко хранене протеини, въглехидрати и мазнини да са в съотношение най-подходящо за организма - балансирано.
Сега обаче ми е много трудно да балансирам... с това изкушаващо разнообразие от плодове...
Начинът на хранене позволява да се консумират плодове, но трябва да ги балансирам с... кашкавал например. Но... ами не всеки път ми се яде този кашкавал. Освен това ми се хапва повечко плод... с една дума - нещо балансът ми не излиза :)
Напоследък се отдавам на плодови пиршества... Обаче не всичко е толкова страшно. Най-хубавото на този начин на хранене е, че ако имам небалансирано хранене, моят организъм спира да отслабва, да се доближава до нормалното си състояние, а това е само до следващото балансирано хранене. Т.е. получава се нещо като забавяне на процеса.
След куп размисли, терзания, самообвинения и самооправдания реших - ще си хапвам плодове, те съдържат много витамини и минерали, от които моят организъм няма да се откаже. Процесът към целта ми - ще се забави. Но пък се чувствам в мир и хармония със себе си. А и все още мисля, че има истина в прочистващия ефект на плодовете.
Дали греша? Дали не греша?... Ще го повторя - в хармония и мир съм.
Значи - продължавам.
Това бяха мои си разсъждения по темата. Много съм далече от идеята, че знам всичко. Но ми е интересно да чета и научавам...
.

петък, 6 август 2010 г.

лимони

Тази картинка ме наведе на едни спомени... бях чела преди време...
Освен, че съм чела, но го и изпробвах. Бях и доволна. Но защо не продължих? А, де?
Става дума за лимона. Този толкова слънчево-жълто-усмихнат и ужасно кисел лимон.
Полезно е да се започва деня с прясно изцеден сок от лимон, разреден в чаша топла вода. Оказа се, че не и толкова "ужасно кисел". Дори и за мен, любителката на сладости.
По желание може да се добавя лъжица мед.
Подразбира се, че топлата вода е под 37 градуса по Целзий, :) за да има полза и от меда и от лимона.
Та, тази картинка ще е повода, още утрешния ден, да започна с един слънчево-жълто-усмихнат лимон.
Към здравето! - с лимон ;)
.

четвъртък, 5 август 2010 г.

мързеливо

Тия дни ми е мързеливо. Не се хваля, за срам си е цялата работа. Имам си оправдание - разните му месечни цикли, ПМС-та и тем подобни... добре е като си имам оправдание.
Но какво ли ме "топли" това, като си имам цел? А целта ми е сериозна. Значи от утре - никакъв мързел. Ама, никакъв!
Знаех си, че август ще искам да мине бързо. Причини много, но една е...
Но така или иначе, август си е цял месец. И не бива да го губя в пътя си към целта, която искам да стигна.
Сега имам нужда от самомотивация... правя си я. :)
Утрото е по-мъдро от вечерта - казали са го умни хора преди мен. А пък аз ще добавя - и не толкова мързеливо. Всъщност май е по-добре да кажа - изпълнено с енергия, ентусиазъм, сила, воля... всички позитивни неща, които ми трябват...
Хайде, денят ще е ден с действия. И дано не си правя сметките без кръчмаря, като снощи... че снощните сметки нещо днес се развалиха...
До утре! То малко остана...
.

събота, 31 юли 2010 г.

днес

Днес е събота, но ми е изпълнено с енергия. Започнах деня си с тибетските упражнения, които отново си направих с по двадесет и едно повторения. Няколко дни ги пропуснах. Оправдания бих си намерила - смяна на мястото, нов ритъм, но не искам да търся. По-важното е, че след пропуска на три-четири дена вече отново всичко е "под контрол". И веднага усетих ефекта от тези лесни упражнения - бодрост и невероятен прилив на енергия.
Отново се "върнах" към рейки и ги използвам редовно от около седмица. Изпращайки рейки с много любов и светлина, аз се подсещам да използвам и за себе си. И разбира се това ми носи само позитиви. Продължавам....
След доста натоварения ми ден с домакински задачи, които сама си търсех, съм решила, като се позахлади малко, да релаксирам с малко йогийски упражнения.
Доволна съм от себе си, че успявам да се "върна в график". Не, че всичко е точно разчетено. Никакви догми и задължения! Най-хубавото ми е, че всичко е свободно и по желание. Но след няколко дневното пътуване далече от дома, ми е добре да се върна към новите си позитивни навици, които с много желание и ентусиазъм си създавам в последно време. И със задоволство установявам, че са ми липсвали и сега отново усещам благотворното им влияние. Това ми показва, че пътят за мен е този... Пътят ми към нова фигура, пътят ми към повече енергия, към дълголетие и младост...
А най-хубавото е, че не съм сама. Чувствам подкрепа и това за мен наистина е много силен мотив да продължавам. Получавам разбиране за всичко, което правя, дори и за издънките. И може би най-силната подкрепа е, че освен на думи, подкрепата е и с дела.
Това е... продължавам...
.

четвъртък, 29 юли 2010 г.

отговори или оправдания

Не веднъж съм чела, а и за съжаление изпитала на свой гръб, въпроса за емоционалното хранене.
Най-често когато ми е тъжно и липсващо, търся да запълня празнотата с нещо. Какво по-лесно от нещо за хапване, но не какво да е, а нещо сладичко, разбирай - шоколадовичко. Колкото повечко толкова по-хубавичко...
А после? Ред е на обвинения и самообвинения. Ред е на нови планове и по-драстични мерки.
И какво? Нищо добро. Никакъв резултат, освен в по-дълбоко затъване в самосъжаления и проблемът изглежда, а май не само изглежда, по-голям.
Въпреки, че знам много за това емоционално хранене, вярвайки, че вече съм го преодоляла... ето го днес рецидивът. Липсващо ми е... и се оказа по-силно от мен желанието, да запълня липсата с шоколад... Истина е, че опитах да "запълня" с диня... уви... оказа се напълно безуспешно...
Приемам, че има и такива дни, и вярвам, че продължавайки напред, те ще са все по-редки и по-малко обсебващи с това желание...
Нека си кажа и още нещо в опит за оправдание... ПМС, ах този синдром...
Нещо отимистично, което заслужава похвала - днес се отдадох на изкушението само на половин шоколад...
Не, няма да се обвинявам и критикувам. Това не помага. Някъде бях чела - да се обичаме... Какво пък? Няма да боли. Защо да не опитам?
И сега, оправдала се, отивам да чета пак нещо мотивиращо ме, за да мога в утрешния ден да направя повече хубави неща за себе си.
.

неделя, 25 юли 2010 г.

месечен отчет - юли

Време е. Този месец нямам отчет от кантар - няма го, но пък метърът ми е с мен. Измерих се сутринта.
Ето резултатите:
- талия - минус 6 см.
- ханш - минус 3 см.
- бедра - минус 2 см.
Доволна съм. Е, ако можеше и повечко... да не съм максималист, и така си е добре. Най-важна е посоката. А това е верния път... за мен.
На обед си позволих парче домашен десерт... за награда. Заслужавам си я.
Получих и друга награда. Поздравления за резултата и пожелание да не се отказвам. Никакво отказване... обещала съм!
Продължавам напред. Сега ще прочета в една книжка за едни упражнения. Ще им намеря място в дневния си режим. Режим - звучи строго и подтискащо, но истината е, че всичко е лесно и леко, и определено не усещам задължения, по-скоро всичко е пожелателно. Най-хубавото е, че всичко правя с желание.
Продължавам... след месец ще отчитам и август. А до тогава още много ще уча и науча. Ще го споделям.
.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

навици - що е то?

Дааа. Тук съм. Не съм се загубила. Използвам най-пълноценно времето, в което съм в почивка, за да направя колкото се може повече за себе си. За целта си създавам все повече позитивни навици, които да пренеса в ежедневието си и след лятото.
Казах навик - защо да не си помъдрувам на тази тема. :)
Навик е придобит модел на поведение, който редовно се следва докато стане почти неволен /автоматичен/. - така пише в една книжка.
Тук е момента да уточня нещо, като казах книжка. Та, книжка е всяко печатно място, от където в един или друг момент съм почерпила информация. Има книжки и книжки, надявам се за достата си години да съм се понаучила да отсявам ценното.
Това е една книжка от преди време. Когато се сдобих с нея, почетох, понаучих и поприложих нещо в живота си, но... досега приложенията са доста хаотични. Нали затова напоследък съм се заела да сложа в ред фигурата си, къщата си, живота си...
И така, мотивирана съм за нови позитивни навици в живота си. А какво е позитивен навик? Това е навик, който води до полезни придобивки, действия, отношения, които искаме да направим част от живота си. Оказва се, че навиците са знания, приложени в действия.
"Ние сме това, което правим постоянно: затова съвършенството не е действие, а навик" - казал го е Аристотел. Аристотел - звучи внушително...
Няма спор, че целият ни живот се влияе от нашите навици. Позитивните навици биха могли да бъдат много силно средство за автоматична и трайна промяна. Оказва се, че е по-лесно да се придобие нов навик, нали го правим непрекъснато. Защо тогава да не се замислим този навик да е позитивен за нас? Знанията, необходими ни за един нов позитивен навик, бихме могли да получим дори за минута време.
Установено е, че времето, необходимо за превръщането на едно повтарящо се действие в навик, е приблизително 21 дена! САМО 21 дена! Какво чакам?
Като съм започнала с умни мисли, поне да продължа с мисъл на Ганди: "Нашата сила не се изразява в способността ни да променим света, а по-скоро в способността ни да променим себе си."
Тогава друго не ми остава освен: "Най-дългото пътуване започва само с една крачка." - Тао Те Чин
.

неделя, 11 юли 2010 г.

тези дни

Тези дни повече чета.
И скоро ще има какво да споделя.
Начинът, по който си организирах дните, дава своите резултати. Няма ми кантара, но дрехите, които със всеки изминал ден ми стават все по-свободни, са достатъчен показател, че вървя в правилната посока.
Затова - само напред!
И продължавам да чета. Интересно е.
.

четвъртък, 8 юли 2010 г.

въпроси за младостта и дълголетието

Всички се замисляме един ден за отлитащата младост. Задаваме си въпроса: Какво да направим, за да запазим жизнеността си по-дълго време? И намираме много отговори.
- Дълголетието е в начина на хранене;
- Дълголетието е в движението;
- Дълголетието е позитивното мислене;
- Трябва да пием чай;
- Трябва да пием вода;
- Трябва да направим това или онова...
- ... и още много други отговори...
Днес ни се струва едно интересно и полезно. Утре се оказва друго по-интересно, по-привлекателно.
Трябва сами да изберем за себе си. Не това, което е избрала нашата приятелка, нашият съпруг, съпруга. Изборът е наш!
Трябва да опитваме. Трябва сами да намерим своята тайна към младост, жизненост, дълголетие.
И аз като всеки човек се лутам в търсенето си. В търсенето на най-доброто за мен. В търсенето на своето дълголетие и запазване на младостта си.
Щастлива съм, че мога да споделям моите мисли и моите търсения...
Когато усилията и търсенията са споделени, всичко е много по-лесно. Това помага на мен, вярвам, че помага и на друг.
Искам си жизнеността - има още толкова много неща, които искам да направя и да споделя в този живот!

.

неделя, 4 юли 2010 г.

малко йога

Тази привечер, под ромона на летните капки дъжд, на терасата под стряхата, се сетих за упражненията от курса по йога. Реших да си направя две - три, за да се поразтегна и да подишам дълбоко вечерния, свеж въздух.
Така се увлякох и в крайна сметка направих доста пълен комплекс от упражнения. Изненадах се от себе си. Не очаквах, че съм ги запомнила. Като ги започнах, те сами ме поведоха към следващото... и следващото...
Енергията, която усетих след края, ме понесе в полет. Много се зарадвах, че успях да направя някои упражнения, които ми бяха много трудни по време на курса, а сега ги направих с лекота. Особено бе усещането, когато направих свещ. Е, правех нещо, по-скоро подобие. А днес си беше истинска свещ.
Сега, когато поотмина време, което използвах пълноценно с моята муза, усещам, че е време за заслужена почивка.
А утре ще е още един прекрасен ден.
Ден, в който ще продължа по пътя си към мен, по пътя си в мен...
Още един ден по пътя към моето обещание... 
.
.

домакинската работа - движение

Из много книжки пише, че домакинската работа изгаряла мнооого калории.
Затова вчера реших - ще съм изрядна домакиня. Пък и по стечение на обстоятелствата се наложи.
И като се почна една. То в къщата, то в двора, в кухнята, в градината. Пот се лее, душата пее...
А днес... едва се раздвижих сутринта.
Тибетските упражнения ми върнаха тонуса. Малко трудно, по-малко повторения, но е по-важното, че ги направих. Следобед пак ще ги повторя.
Не знам колко трябва да се правя на домакиня, за да постигна целите си. Но определено смятам, че колкото и да е полезно, всяко прекаляване не носи добри резултати.
Днешното ми решение е: ще си бъда домакиня както до сега. Все още няма организирани протести срещу моето домакинстване. Значи доволни, недоволни- приемат. А аз ще си намирам по-балансирани начини за движения от вчерашните.
А и ме вълнуват разни мисли... ще ги споделя по-късно.
.

петък, 2 юли 2010 г.

младост и дълголетие с чай

Можем ли да запазим своята младост и да намерим своето дълголетие с нещо толкова просто, като чай?
Можем!
Чаят е растение, от чиито листа и листни пъпки се произвежда напитката чай. Произлиза от Азия, но днес се отглежда в тропичните и субтропични области по цял свят.
На изток съществува цял ритуал, церемония, по приготвянето и пиенето на тази напитка. В зависимост от начина на ферментация на чаените листенца има различни видове чай:
- черен чай;
- зелен чай;
- бял чай;
- чай оолонг;
- чай Пу-ерх, запазен в тайна дълги години само за императорския двор;
Ние наричаме чай всяка билкова отвара. А билки имаме в изобилие. Можем да се чувстваме щастливци, че природата е толкова щедра към нас. Имаме и чудесен летен празник - Еньовден.
За съжаление се сещаме само в студените месеци на годината за топъл чай. А понякога единствената ни среща е при простуда, когато си спомняме за бабините илачи.
Не в една книга се дават съвети за започване на деня с чаша топъл чай. Нашият организъм има нужда от течности. А утро с топъл чай и лимон е едно прекрасно преживяване, и начало на чудесен ден.
А избор имаме! Да го направим!
Аз избрах моя път към дълголетието и младостта, към настроението и радостта от живота.
Обичам да започвам деня си с ароматен чай Ройбос. През деня се освежавам със зелен чай с аромат на жасмин. Вечерта се отправям в прегръдките на Сънчо с чай от маточина.

Опитай и ти! Лесно е! И приятно!

вторник, 29 юни 2010 г.

водата

Животът на Земята се е зародил във водата.
Селища са се изграждали покрай източници на вода - извори, реки, езера.
Не е новост, че с вода е покрита около 70% от повърхността на Земята.
Едва ли е случайно, че човешкият организъм се състои от около 70% вода.
Жизнените процеси са свързани с водата. Тя е необходима за разтварянето на хранителните вещества. Осигурява обмяната на веществата и изхвърлянето на отпадните вещества.
Необходимостта от вода за човешкия организъм е около два литра за денонощие. Разбира се, при физическа дейност, при висока околна температура, това количество се увеличава. Сигналът за жажда е при загуба на 1% от водното съдържание на организма. Загуба на около 10% би могла да се възстанови от организма почти без последици, докато по-голям процент загуба на вода в организма, може да се окаже фатален. Оказват влияние и други условия- температура, стрес...
Кафето, чаят, газираните напитки, въпреки, че основно съдържат вода, то организма не може да я усвои напълно и тя да достигне до необходимите места.
Не така стои въпросът с плодовите и зеленчукови сокове. Те съдържат органична вода, която се усвоява много добре от организма. Витамините и минералите, които се съдържат са особено ценни.
Водата спомага за поддържане на нормално тегло на тялото. Тя регулира метаболизма и апетита. Затова се препоръчва при диети /не харесвам това понятие, по-добре да се каже, при здравословен начин на хранене с цел корекция на теглото/ да се пие повече вода, за да се постигнат по-добри и трайни резултати.
При прием на нормални количества вода може да се намали риска от някои видове рак. При вирусни заболявания вече почти всички лекари препоръчват повече течности - вода, билков чай /несъдържащ кофеин, който е диуретик/, плодови или зеленчукови сокове. Но това не са соковете от кутийки. А онези, от истински плодове, които ние сами си правим.
Водата може да предпази и намали дори главоболие. Чаша топла вода разширява кръвоносните съдове и помага на кръвта да достигне до мозъка. Тогава защо да не си направим чаша топъл чай с любима билка - мента, маточина, шипка, липа...? Или букет от билки?
А когато главоболието се дължи на повишено кръвно налягане, може да се опита с гореща вода да се обливат ръцете от лактите към китките. Увеличава се температурата на водата постепенно, до търпимост, разбира се. Това наистина действа.

Време е за чаша вода.

.

месечен отчет

Е, престраших се и днес точно месец след началото на сериозните ми намерения съм готова с отчета.
Ето го накратко, а после ще си признавам мислите.
Килограмите са с минус 2,5. Талията - минус 6 см. Ханш - минус 3 см. Бедрата - минус 2,5 см. Ръцете - минус 2 см.
Това е.
Да си призная очаквах повечко. Но важното е, че посоката е вярна и всички мерки са със знак минус. Затова не искам да мисля за очакванията, а за резултатите, които са радващи.
Като голям плюс за този месец отчитам постоянството си и новите навици. Някъде, преди време, бях чела една книга как да си създадем положителни навици. И за всеки навик било достатъчно да се повтаря действието или мисълта в 21 последователни дни. След този период новостта вече е навик.
В този смисъл значи имам вече изградени навици, все пак месец ги повтарям. Имам си и навици в процес на изграждане, защото ги въвеждах постепенно, а не на веднъж. През следващия месец ще си създам и нови положителни навици.
Ето една проста сметка:
Запазвайки това темпо, ще са ми необходими десет месеца, за да достигна целта си.
Много ли са?
Не, не са много!
Десет месеца, това не е дори и година от моя живот. На фона на всичките ми години до сега, когато съм се чувствала неудобно в тялото си, това е един миг. Добре де, не е точно миг, но все пак е твърде малка част от него, която си заслужава да измина по пътя към целта си. Да измина по пътя към новия си начин на живот, по-качествен и осмислен.
И така от днес започва втория месец. С мен е един много силен мотив. Искам си го и ще си го пазя! Опитвам се и всеки ден да си намирам по-малки мотивчета. Нали имаше една мисъл - капка по капка вир става. Защо това да не важи и за мотивите? Мотивче по мотивче и ето ти една голяма мотивация.
Тогава... напред мила! Продължавай!

.

понеделник, 28 юни 2010 г.

не съм забравила

Изпитвали ли сте радост от движението?
От онова движение, във всичките му форми. Дали ще е разходка, дали ще е бягане, скачане, колоездене, плуване. Мога да изброявам много и пак ще пропусна.
Радост от онзи момент, в който усещате движението с всяка клетка от съществото си. Онзи момент, в който усещате полета не само на духа, но и на тялото.
Чувството за свобода на тялото е нещо прекрасно. Движение без ограничение. Случва ми се все по-скоро след началото на физическата ми активност. И настроението ме владее все по-дълго след тренировките.
Хм, тренировки - звучи сериозно. За някой може и да изглежда малко и несериозно, но за мен е важно и сериозно. И то точно защото ме радват с моето постоянство.
Постоянство. Бих казала, че това е едно от най-важните неща, когато човек е решил да направи промяна в начина си на живот. Начинът на живот, който ще доведе до промени в качеството на живота.
Със сигурност съм чела подобни съвети много пъти. Ето, чак сега, когато го прилагам на "свой гръб" вярвам в тези думи на 100%. Защо ли не го направих по-рано? Защото сега е моментът за мен.
Радвам се, че моите клетки не са забравили радостта от движението и днес почувствах тази радост с цялата си същност.

.

събота, 26 юни 2010 г.

решение

Да, не съм забравила, днес е събота. Ден за мерки. Да, ама не. Нямам кантар. Затова отлагам меренето.
Но мога да взема решение.
Реших да се сприятеля в по-близко приятелство с кростренажора си. Милият, не му обръщам достатъчно внимание. А ми бе подарен преди цяла вечност. То бе радост, то бе чудо. Като всяко чудо - до три дни. Е, не бяха три, може би тридесет. И после се сближавахме за определени моменти, но не ни е било писано за дълго.
Та затова днес го пиша, черно на бяло. Защо да не бъде като любов завинаги.
То - завинаги - звучи малко фалшиво.Колко неща в тоя живот, дето съм ги мислила, че са завинаги, се оказаха еднодневки. Та ако не е завинаги, поне да е за достатъчно за дълго.
Чувствам се изпълнена с енергия. Усещам, че и наближавайки първи юли /нищо специално няма за мен в тази дата, освен, че е първи - начало/, сякаш започва едно ново начало. Вече успях да въведа доста неща в ежедневието си, които следвам упорито, а понякога и не толкова. Но по-важно е, че посоката която поех, усещам и знам, че е правилна. Освен това и резултатите говорят за това.
Не съм се похвалила. В тибетските упражнения достигнах до максимума - 21 повторения. Вярно първите дни започнах със седем, десет, петнадесет. Но усетих още енергия и един ден - просто се получиха. Радвам се, че ги повторих и на другия ден, и на по-другия, и така до сега. След три-четири дена имах ден, в който едва достигнах десет повторения, но това не ме притесни. Приех го, че това не е "денят ми". Всеки има такива дни, нали?
Сега се радвам на утрото всяка сутрин с тези чудесни упражнения. Дават толкова енергия за целия ден, чак е трудно да се повярва, че тези сравнително лесни упражнения, отнемащи не повече от десет минути, имат такава сила да променят живота ми. Да, наистина усещам, че животът ми е променен, нов. Такъв какъвто си го искам и харесвам.
А сега... към леглото. Взех и това решение. Има една приказка - рано пиле, рано пее. Да я проверя имам възможност.
.
.

сряда, 23 юни 2010 г.

шоколад

Ами, да.
Обичам шоколад.
И изядох един.
След вечеря.
Навън валеше.
И ми стана студено.
Усетих тъга.
И празнота.
А шоколадът ми даде спокойствие.
Беше вкусен.

.

вторник, 22 юни 2010 г.

уверена

Чувствам се уверена по пътя, по който вървя.
Вчера получих похвала, че изглеждам по-слаба. Похвала изречена от любим човек!
Какъв по-голям мотив от две ръце, които следваха извивките на тялото ми?
Усмивката и радостта в очите, които ме подкрепят! Разбира се, че по-голяма мотивация да продължавам, няма да намеря. Затова запазвам този миг и когато ми е трудно ще се връщам и ще си взимам от окуражаващия поглед!
Благодаря ти!

.

събота, 19 юни 2010 г.

пак е събота

Денят, който си определих за мерки и теглилки.
Днес ми е леко разочароващо. Няма да се поддавам на негативни мисли.
Кантара не показва промяна. Очаквах малко в минус, но не би. Все пак хубавото е, че си стои там, а не се връща нагоре.
Има и нещо хубаво. Метърът показа промяна в минус за талия и ханш. Значи процесът си върви в правилната посока за мен.
Има и нещо много радващо ме. Тибетските упражнения, които започнах преди няколко дни и започнах със седем повторения, ми носят много енергия. Днес ги направих по петнадесет пъти. Хубаво е. Усещах, че мога още, но реших да не прекалявам. Утре пак е ден и пак ще ги направя.
Освен това, днес усещаща извиращата в мен енергия, изминах 17. 5 километра с велосипеда. И получих най-хубавата похвала.
Това е малко сухата статистика. Е, какво да се прави - такъв е денят - ден за отчети, за плановете за следващите седем дни.
И така - утре всичко пак ще е наред, според моите намерения.
Следващата седмица е последната от първия месец на промяната за мен. И ще има пълен, месечен, отчет.
А сега е време за Сънчо. И това е необходимо!
.
.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

нови идеи

Моята среща с книгата на Питър Келдър беше преди години. Заинтригува ме, но като повечето неща в моя живот не успях да й се отдам за дълго. Правих лесните упражнения няколко пъти по 2-3 месеца, но /пак ще си го призная/ явно мързелът ми и немотивираността ми ми попречваха да продължа.
Ето тук, както и на доста други места в нета има описание за тибетските ритуали за здраве и дълголетие.
Сега, от скоро, отново имам мотив, който усещам, че ще е за дълго. Поне много силно го искам. А и пътя, по който вече поех и отчитам резултати, ще го продължа. Ще го продължа и заради себе си. Или по-скоро най-вече заради себе си.
Вчера показах тези упражнения на един човек. После си обещах, че всичко, което покажа на него или му предложа да прави в своя път към младостта и дълголетието си, ще го правя и аз. Не мисля, че той има място за притеснения, но щом ги има, вероятно си има причина, която аз няма как да гадая. Просто изглежда чудесно и никога, ама никога, не бих му дала годините, които има.
Затова ще се опитам, опитвам се, да му бъда от полза с всичките неща, които съм чела през годините, които по един или друг начин съм "изпробвала" върху себе си с резултат, но поради други причини не съм довела до края.
Да започна сега с похвалите. Имам нужда да бъда похвалена. Толкова е хубаво. Много по-хубаво е, когато някой друг забележи и отправи похвала към мен. И това става, но сега, ще си се похваля самичка. Другите похвали ще ги получа след обед.
Започвам: - тази сутрин със ставането /не отложих за после-заслужавам си "браво"-то/ направих петте тибетски ритуала. Стана ми много "енергично". Усетих как енергия ме изпълва и никаква пречка не може да ме спре в днешния ми ден.
След това изпих голяма чаша вода. Имам нужда от течности. Малко по-късно закусих с кисело мляко и орех. Това е най - леката и засищаща закуска за мен.
Имах настроение и за домакинските си задължения, които посвърших. Сега с удоволствие съм тук. Ще пообиколя още мъничко из нетпространството и се захващам сериозно с професионалните си ангажименти.
Имам тооолкова енергия.
И се усмихвам. И даже си запях.
Какъв хубав ден!
Нека за всички е такъв! Че и по-хубав!
.
.

сряда, 16 юни 2010 г.

да се поглезя

Вчера реших да се поглезя.
Не знам дали има полза от това, но пък е приятно да мисля, че правя нещо хубаво за себе си.
Купих си ново кремче за стягане. Ползвала съм и друг път подобни. Понякога сякаш има някакъв ефект, но за съжаление не съм била постоянна.
Сега, след като си доказах, че мога да бъда сериозна и последователна, се надявам, /май трябва да кажа, че съм сигурна/ че ще бъда упорита в постоянството си и за това.
Приятно е да правя нещо за себе си. След вечерния душ един самомасаж ми идва добре преди да се гушна в Сънчо.
А сутрин е освежаващо след сутрешния душ. Имах свежа сутрин. Заслужавам си я.
А храненето - всичко е съвсем точно премерено и претеглено. Чувствам се добре.
И продължавам - напред!
.
.

вторник, 15 юни 2010 г.

да се похваля

Във вчерашния ден не допуснах отклонения от пътя. Доволна съм. С такъв ентусиазъм започвам и днешния ден.
Хубаво е да се пие повечко вода. Не означава, че трябва с кофите, но поне два литра, а тия дни като е такава жега, може и повече.
Добре ми действа и по някой чай, топъл или студен. Излишно е да казвам, че ги пия без добавки.
Има си и хубави страни - усеща се истинският аромат на чая или билковата комбинация. Приятно е "откриването" на нови вкусови усещания. И се радвам, че освен храната, това може да го направи и една чудесна напитка като чая.
Сега често се спирам край щанда за чай и ми е интересно да разглеждам. А и интересът ми към билките и прочетеното за тях преди години сега ми е от полза.
Моят чай вече се запари. Отивам да си го прецедя и да му се насладя на терасата с първите, все още нежни, слънчеви лъчи.
.
.

събота, 12 юни 2010 г.

и днес

И днес направих "нарушение". Знаех си го. Дори беше планирано.
Имаше повод, но това не означаваше, че задължително трябваше да го направя. Понякога е по-добре да го направя, с което забавям процеса, отколкото да ми се налага да давам обяснения и да слушам глупости. Да, глупости и предрасъдъци, от хора, които изобщо не разбират и не искат да разберат. Хора, които мислят, че знаят всичко и са върха на компетентността. Според мен днес избрах по-малкото зло и се насладих на парчето торта.
Понякога се чудя защо трябва да се съобразявам с мнението на другите. Защо го правя? Може би е слабост, безхарактерност.
Някога, преди години, доста години, бях от "бунтарите". "Отстоявах" и "доказвах" мнението си. Вероятно с годините улегнах. Предпочитам да мисля, че помъдрях. Разбрах, че не е нужно да доказвам на всяка цена мнението си на всеки. Научих се да приемам и аз чуждото мнение. Осъзнах, че всеки има право на свое мнение, независимо аз дали го споделям или не.
Може би и затова предпочитам да не си създавам излишни въпроси и обяснения.
Не, това не е оправдание за днешната ми постъпка, за днешната ми "издънка". Предпочетох да погледна от другата страна. От там, че днес се насладих на едно чудесно парче торта, по един хубав повод. А забавянето - то е без значение. Защото последните дни усещам хармония в себе си. Усещам мира в мислите си. Мисля, че винаги това съм искала - мир и хармония със себе си. Без обвинения и самообвинения.
Сега - усмихвам се. Вечерях балансирано.
И ми е хубаво.
.
.

събота - ден за мерки

Това чудо на техниката - кантарът тази седмица показва само половин килограм по-малко. "Само" ли казах? Може би очаквах като миналата седмица, но нека бъда реалист. Освен кантарът думата има и метърът. Той пак е благосклонен към мен. Талия, ханш - отчитат се 2 сантиметра по-малко. Това си е чудесно. Тази седмица се отчита минус и в мерките на бедрата.
И така - отчитам успешна седмица. Отчетът не е само килограми и сантиметри. За мен е важно и усещането за спокойствие тази седмица. За това, че успях да преодолея "емоционалните похапвания". Победа за мен! Така го приемам. Продължавам напред. Напред в днешния ден, напред в утрешния ден.
Днес ще пътувам, ще бъда на гости. Това предполага не особено успешно балансиран обяд. Което няма да е проблем, защото още в 16 или 17 ще си хапна чашката мляко с бадеми. С това пътят към новата ми фигура продължава.
Балансиран и усмихнат ден!

.

петък, 11 юни 2010 г.

горещ ден

Днес бе доста горещ ден.
Сутринта не можах да изляза с велосипеда си, а много ми се искаше. Но имаше други задачи, които бяха за ранните часове. После напече. Жегата провали и намеренията ми за привечерна колоездачна разходка. Изобщо един малко /да си го кажа направо- доста/ мързелив ден.
Но затова пък с храненето всичко е съвсем точно. В очакване съм на хубави мерки сутринта.
Радвам се, че вече е по-лесно да преодолявам емоциите. Вероятно балансираното хранене ми дава всичко необходимо за организма и той не изпитва глад за нещо на физическо ниво, и оттам и емоционалните сривове не търсят разрешение в храната.
Време е за Сънчо. Отивам да се гушна с него.

.

ранобудна

Добро утро!
Хей, чувствам се страхотно!
Сама се събудих преизпълнена с енергия. Изобщо не ми се излежава.
Хайде да не се губя. Отивам да започна един страхотен ден! Всъщност той започна. ;)
.

.



.
.
.

четвъртък, 10 юни 2010 г.

малка тренировка

Тази вечер не ми се излизаше.
Но пак се пораздвижих. Правих си компания с другото ми приятелче - кростренажора.
Само една подробност има - когато не съм била скоро с него след първите ни няколко срещи предпочитам да изпия няколко витаминчета "С". Така и аз съм спокойна и със сигурност няма отлагане на следващите ни срещи.
А сега - чаша кисело мляко и е време за "лека нощ".
До сутринта, когато ще започне един прекрасен ден!
.
.

динамичен ден

Днес е един динамичен ден.
Имам много задачи, които зависят само от мен и други, които не зависят. Но засега се справям.
А хубавото е, че и днес храненето ми е както трябва, без "издънки". И чувствам тооолкова много енергия. И ще я оползотворя! Със сигурност. Има още време от днешния ден. Продължавам с плановете.

А пък ми е хубаво да си се похваля тук. Сякаш се усилва мотивацията ми да вървя по пътя, който избрах за себе си. По пътя, който вярвам, че ме води към целта!

Как само искам и аз да протегна като тази писана. И някой /но точно някой/ да ме погали така, че да усетя тръпки. После ще се сгуша в този някой и така силно искам той да усети всичката палитра на чувствата ми, че никога да не се съмнява в тях. Искам да ми повярва, че когато имам цел, че когато е той до мен, за мен няма нищо невъзможно! Нека повярва в невъзможното! Ще му го докажа!

.

сряда, 9 юни 2010 г.

и все пак има и хубаво

И все пак има и хубаво в днешния ден.
По скоро вечер. Това е вечерната разходка. Разходка, при която с децата говорихме за много неща. Надпреварват се кой да ангажира повече вниманието ми, кой да ме затрудни с въпроса си. Да, ама не. ;) Аз се справих с всички предизвикателства.
Беше ми приятно.
Добре се пораздвижихме.
Ще се ориентирам към банята и после - Сънчо ще гушна.
Лека нощ!
.
.

както е тръгнало

Както е тръгнало - все наопаки цял ден.
Преди два часа бе още горещо и щеше да е безумие да излизам с велосипеда. Всъщност всяко излизане можеше да се впише в графа безумно. След час така притъмня, че се чудиш дали ти е верен часовника. Но гръмотевиците от далечината се приближават с такава бързина, че всичко става ясно. И заваля. Това развали плана ми за една дълга и полезна разходка. Изведнъж ми се прияде. Така огладнях. Не, че има причина на физическо ниво да съм гладна. Но емоционалната незадоволеност надига вой. Ок, отидох и хапнах. Броя го за вечеря. Нищо, че само час преди това си хапнах следобедна закуска от чаша мляко. Сега не искам никакви мисли за храна. Дори не искам да гледам и блогове с такава насоченост.
Сега съм тук. Радвам се, че си направих това местенце. Удобно е за бягство. Усмихвам се сега. Усещам как напрежението вече е по-малко и продължава да спада.
Не отдавна си купих тази книга:
Започнах да я чета снощи. Четох и днес. Много от написаното съм го чела на други места. Едва ли ще намеря нещо съвсем ново. Но пък е добре подредено и синтезирано. И най-важното е, че го усещам мотивиращо! Зарязвам нета и ще се отдам на четиво. Явно днес ми е ден за четене.

Днес? Днес денят имаше отрицателен заряд. Най-важното за мен е, че преодолях поредните трудности. Мога да се поздравя.
Наистина се оказа възможно да спра онзи глас в мен, който все иска да яде. Нека чете ;)
А утре?
Утре ще е друг ден! Прекрасен!

.

не всичко е песен

Започна още един ден.
Събудих се рано с много енергия, излязох преди всички и свърших всичко планувано, че и нещо отгоре. Прибирам се в къщи и започвам да разказвам с усмивка какво се е случило, радвам се да споделя. И изведнъж - сякаш не ме слуша, а само е търсил каква забележка да направи. За нещо съвсем странично от разговора. Е, стига вече! Омръзна ми на моите усмивки и да се отвръща с кисели физиономии и то без да имам и най-малка вина. А може би имам вина. Вината ми е, че винаги другите са били на първо място. Първо съпругът, после децата, а за мен - ако остане време. На всички се стараех да угодя, да им е добре, да се чувстват в дом, да бъдем семейство. И какво? Радвам се, че децата оценяват това, което сме създали заедно. Дано един ден, когато имат своите семейства, да бъдат щастливи. А днес - той развали магията на днешния ден. За кой ли път? И все се заричам, че няма да обръщам внимание на такива неща. Но защо не мога? Вече не ми се и вика. Просто отидох в кухнята да свърша нещо. А най-страшното е, че отидох с подсъзнателното намерение да "се натъпча" с нещо. Май го наричат емоционално хранене. Няма значение думата, факт е, че го правя. Не искам, разбирам, че е грешно. Но е толкова трудно.
Но днес успях да се спра навреме. Почувствах две нежни ръце, които ме обгръщат и ми даряват топлина. Благодарна съм, че го имам. Как прозвуча - имам. Не става дума за притежание, а за усещане, че винаги е с мен, че ме подкрепя. За онова усещане, че в труден момент има едно рамо, на което да се опра. Знам, че той ще се зарадва истински на промяната ми. Поощрява ме и е толкова мил, когато забелязва резултатите. Имам нужда от това. А сега благодарността ми е за него, защото се спрях да не направя нещо, за което щях да се обвинявам. А тази плоскост е толкова наклонена, че неведнъж съм падала по нея. Толкова е трудно после пак да се изправя. А днес ще го приема за леко залитане. Все пак в мислите си бях готова за падането. Не искам да мисля така. Сега ставам и ще си взема книга, все още не знам коя, но искам да сменя мислите.
Пиша това тук с надежда, че някой ден, когато пак ми е трудно, /разбира се, че ще има такива дни/ да го погледна и да видя, че съм се справила.
А аз мога да се справям! Днес си го доказах!
Време е да се усмихна. И да продължа деня. Денят, в който не само в мислите си ще усетя топлата и силна прегръдка на най-нежните ръце!

вторник, 8 юни 2010 г.

с велосипеда

Време беше. От две-три седмици май все отлагам. Но днес - енергията струи от мен. И намерих време. Време за разходка с велосипеда в парка.
След топлия, хайде да си го кажа - горещ ден, е много приятно в парка, сред дърветата, край реката. Зеленината носи спокойствие и релакс, водата увлича тъжните мисли, /то не че днес е имало такива, но "по принцип"/. Усещането за физическо натоварване, за приятна умора след десетте километра е нещо чудесно.
Всеки мускул усещах, че се радва на движението. Даааа.
Обичам да ходя и сутрин, преди началото на деня. Но утре ще имам рано други задачи, затова пак ще бъда в компанията на велосипеда си в утрешната привечер. А сега - хайде в банята. После ще се поглезя с малко масаж.
Искам рано /разбирай, поне преди 23 часа/ да се отдам в прегръдките на Морфей.
Искам и да почета. Ами, щом искам, да го направя!
До утре! И да не забравя - чаша кисело мляко с три бадема преди Сънчо ;)
.
.

добро утро

Навън е слънчево утро.
И днес ще e един прекрасен ден.
Имам планове за движение.
Всяка сутрин се събуждам с все повече енергия. Прекрасно усещане е. Усещането, че няма препятствия пред мен е много... силно, мотивиращо.
Освен това имам толкова много желания, които имат нужда за реализацията си от енергия. И сега я имам.
Напред към днешния ден!
С мноооого усмивки!
До после!

.

понеделник, 7 юни 2010 г.

хайде

Хайде на разходка.
Вечерна разходка край реката.
Полезно е за тялото, за духа.
Хайде! Аз тръгвам...

.

днес ми е лесно

Днес е понеделник.
Начало на работната седмица, начало на нови замисли и реализациите им.
Имам сравнително "заета" сутрин. Това ми помага да мисля за различни неща.
Сутринта закусих. Трябва да закусвам до час след ставане. Имам голям избор от възможности за закуска, но аз избрах за себе си един, който е много лек, в същото време ме засища и до обяда не мисля за нищо друго свързано с храна. Чаша кисело мляко и един орех. Вместо орех понякога си взимам по три бадема.
Тази закуска не ми отнема време от забързаното утро. Не ме натоварва и не ми се иска почивка след закуската, както ми се е случвало с други закуски преди време. В същото време си е закуска и на обед не съм прегладняла. А това се случваше ако в бързината не закуся. Всъщност, да не закусвам ми бе навик дълги години. Наистина имах сутрини с енергия, която не отдавах на яденето, но затова пък - не ми се коментира количеството и качеството на храна за обяд. Но това е минало, към което няма да се върна. Дори и след двата месеца, когато наруших режима, се радвам, че запазих тази закуска като навик.
Сега е вече обед. Време е да помисля за следващото си хранене, след което отново ще имам енергия за дейностите си в следобедните часове.
Приятен апетит! И усмихнат ден!

.

неделя, 6 юни 2010 г.

и разходка

Според диетолога ми, не се налага физическа дейност. Но на мен ми е приятно да се движа.
През ония два хубави месеца, в които видях невероятните резултати се движех, излизах с велосипеда си почти всеки ден. Ако не друго, поне тонус ми даваше движението.
Тази вечер си направих едночасова вечерна разходка. Чувствам се чудесно и вече мисля за сънчо :)
Отивам да си взема чашата мляко. Задължително е преди лягане, както и до час след ставане да се закуси.

.

за "издънките"



Днес е неделен ден. Малко по-различен. Празничен повод има. Има и торта.
И най-хубавото на начина ми на хранене е, че това не е точно "издънка", а едно малко забавяне. Забавяне от няколко часа, само до следващото хранене според табличката ми.
Затова днес се насладих на тортичката. А следобедната ми закуска е кисело мляко с бадеми - много е хубаво. Не съм си представяла, че чаша кисело мляко и три бадема, разбира се сурови, ще бъдат толкова засищащи. Но е факт. И съм мнооого доволна!
Сега ми е добре, спокойна съм, а това е най-важното!

.

събота, 5 юни 2010 г.

ден на мерки

Днес е ден за мерки.
Чудесен ден!
Да започвам отчета:
- минус два килограма!
- минус 2 см в талията
- минус 4 см в ханша!
Ха, наистина са доста добри мерки. И то за една седмица!!!
И продължавам!
Чувствам се страхотно! И вече... се забелязва ;)

.

петък, 4 юни 2010 г.

в новия ден

Събудих се с настроение, с очаквания за новия ден. Разбира се първо минах през кантара.
Ами, даааа. Харесва ми, днес си го обичам. За шест дена, само два с еднократни нарушения на програмата ми. Естествено е да има резултат. Мнооого се радвам.
А най-хубавото е, че миналия ден най-нежните, галещи ръце усетиха промяна. А техният притежател ме похвали. Колко много значи тази похвала. И колко много мотив ми дава.
Като, че ли най-трудната ми част е мотивацията. Опитвах да го правя заради друг, за да му се харесам. Хубаво, но това се оказва до време действащо. Вероятно защото и другият, повод за мотива ми, е бил временен. Опитвах се заради себе си - не се получи.
Но сега е друго! Той е най-прекрасното нещо случило ми се! И си го искам! Искам си го завинаги!
Знам, че му се иска да отслабна. Но не заради суета, а за да бъда здрава. Сега нямам здравословни проблеми, но дали ще е така винаги?
Утре ще си претегля и ще си направя всички мерки. Ще отчитам седмични резултати. Хе, как прозвуча. Ами, да, сериозно е.
А днес ще е чудесен ден.

.

четвъртък, 3 юни 2010 г.

и така...

Пътят - това означава, че ще има движение.
Целта - целта е само напред.

Не съм единствената, която иска да промени себе си. Промяната може да е и вътрешна и външна.
Иска ми се тук да споделям моята външна промяна, затова си и направих това пространство. Скромният ми опит в интернет пространството ме води към мисълта, че бих могла да се справя по-лесно с нещо, с което се боря откакто се помня, като го споделя.
Голяма част от жените май се сещат, да, това са ми излишните килограми. Ето, казах си го направо. В реалността ми е трудно да го призная, макар всички да го виждат.
Много по-лесно е да се усмихвам, да казвам- да, пухкавичка съм, но пък съм умничка. Е, да де, ама като съм умничка, що до сега не се справих с това, което ми е проблем.
Тонове книги изчетох. То не беше литература за здравословно хранене /пък ако знаете колко противоречиви неща са изписани/, не беше литература за гладуване, за спортуване, за йога и медитация, за диети. Чет нямат.
Това последното не ми допада. Не е за мен- закуска 1 яйце, обяд една маруля, вечеря един картоф. Или нещо подобно.
За йогата какво да кажа. Хубава идея, но... май сам не се получава. Имам въпроси, но кого да питам, кой да ми каже- да, така е, или - не си права, виж иначе трябва. Сигурно в големия град е друго, има инструктори, компетентни хора, а аз от сега да си призная в нашия "градец" такива екстри няма.
Да си призная сега- отидох на фитнес с приятелка, че то иначе как да стане. Мисля, че тя знае много, с опит, а се оказа, че тя освен пътечката и велоергометъра друго не знае. Добре де, няма лошо, ще се учим. Та питам аз за инструктор, за някой да ни покаже, да ни обясни туй онуй, както съм чела тук и там, че се прави по белия свят. Хубаво, ама няма такъв човек. Виждате ли, имало едно време, но нямало пари и вече няма. Айде, така да е. Отидохме 3-4 пъти, но усетихме, че това не е за нас. Хем скука, хем болят краката. Усещането е, че нищо не правим, нищо не разбираме. А да си призная, че разходката в парка пеша или с велосипед ми харесва повече. Поне е на въздух.
А иначе обичам да карам велосипед, носи ми тонус, настроение, но за съжаление за 5-6 години не се отрази значително на килограмите ми.
Минах през гладуването. Не посмях да го правя дълго, само по 3-4 дена. Да, добре се чувствах, но и това не донесе резултат. Видът ми ставаше по-свеж, настроението по-бодро, но в дългосрочен план- нищо. Добре-то е, че все пак съм запазила здравия си разум да не върша по-големи глупости. /поне така се оценявам ;)/
Дойде ред да си споделя накратко и опита с разните хранителни добавки, хербалайф и подобни. Оказа се, че това са пари хвърлени на вятъра.
Един ден се събудих и реших- край, ще го правя разумно. Свързах се с един /после го разбрах/ дебелариум, които се рекламираха, че изготвят хранителни програми чрез контакти по имейл. Индивидуални били, резултатни били. Така де, реклама си е. Резултатът е, че си имах индивидуална програма. Погледнах и се ужасих - 160 грама пиле, 200 грама риба... плодове няма, зеленчуци малко. Хубаво де, викам, айде да опитам, то варих броколи, че и спанак проядох. Да, ама на петия ден ме заболя в областта на бъбреците, а пия вода. Охооо, край. До тук беше.
Минаха дори години от този ми опит, а аз чета, ровя в нета... и попадам на друг диетолог. То форуми, отзиви. Викам, това ще е. Свързах се, получих си програмата. А тя уж сложна изглежда, но се оказа, че е лесна за спазване. Балансирано хранене. Дори със семейството мога да се храня. Само да си претеглям. Казах си, тегленето ще ме провали, но се оказа, че е лесно. И така минаха два месеца- чудесни резултати, аз на върха на щастието, нови дрешки, че другите- като на закачалка ми стоят.
И сега срам не срам, ще си призная. Моят пусти мързел ме провали. А днес шоколадче, а утре да не откажа сладоледче.
ОБАЧЕ!
От седмица съм нов човек!
И ще си разказвам тук. :)
Днес се поувлякох. Ентусиаст съм още. А, дано е добро!

.