събота, 25 юли 2015 г.

22 765

Очаквах по-различен да е вчерашния ден...
Но има пък едни факти, които не позволяват различни тълкувания, за разлика от другите събития.
Фактите са:
- шест часа и десет минути;
- 16.580 километра;
- 22 765 крачки.
В опит да достигнем билото на Стара планина...
Разбрах, че не съм спринтьор. Разбрах, че умереността и постоянството са моите неща.
Не бях в началото на колоната, но и нямах нужда от почивки. По-често бях или сама напред или пък сама назад. И в двата случая имах възможност за по-различен поглед край мен. Имах възможност за свои мисли. Не бях единак. Включвах се в груповите разговори, но все пак ми харесваше да бъда и с мислите си. Нямах нужда от храна, а само от вода. И можех поне още толкова да измина, ако... Няма повече да пиша, 'щото... Не искам да мисля негативните неща.
С особено чувство за гордост съм от себе си. Защото наученото от хомеопатията и този път проработи за мен. За разлика от другите аз нямам мускулна треска, нямам изгаряния. Днес съм си работоспособна на сто процента.
Хомеопатията помогна и на ужилен от земна оса.
Радвам се, че знанията ми са полезни. Това е и стимул да продължавам да уча. Признавам, че имаше моменти, когато се питах: защо ми е това? Но ето, такива случаи ми показват, че съм на прав път и трябва да продължа. А случаи вече имам много. Тези са само от вчера :)
Навън е топличко и смятам на хладно да си почета по горната тема :)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар