събота, 14 март 2015 г.

отново

Отново Пътя си загубих и отново на пътеката застанах днес. Край Пътя има много бодливи клони, които ме забавят, отвличат вниманието ми от същността и... Налага се отново да се връщам на пътеката си...
Различни периоди имам на продължителност без залитания. Различни са и периодите на залитане.
Само от мене си зависи първите да имат по-дълга продължителност, а вторите да са толкова кратки, че да не се налага да ги мисля. Всичко само от мене си зависи. Знам го. И го забравям. Тогава търся причини и решения извън мен.
Да, ама извън мен няма нищо. Всичко си е в мен. До това прозрение достигнах след двудневно ужасно главоболие. Два дни, в които ми се искаше... Няма значение, това вече е минало. Тази сутрин се събудих като нов човек. Сега си давам сметка, че днес направих много малки крачки по вярната пътека без усилие.
Това е истината - без усилие. Всичко, което се извършва с някакво усилие, на каквото и да е ниво, не води до вярната пътечка. Може би в определени моменти дори да я пресича, да се върти около нея, но не е тя.
Сега с увереност, че съм научила още нещо, което ще ме води по Пътя ми, отивам на среща със Сънчо...
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар