събота, 12 март 2011 г.

движението...

Малко бяха зимните дни без движение за мен.
Не винаги с интензивни занимания, но затова пък със завидно, за мен, постоянство.
Разбира се, резултатите са малко далече от планираните, но много по-важна е тенденцията към тяхното развитие.
Още повече, че в днешния ден с пролетни нюанси бяха отчетени резултатите ми без метър и кантар. Най-хубавият отчет - с прегръдки, ласки, поглед...
Поглед... и то какъв... изненадан, доволен, поощрителен. Забравих ли нещо? Сигурно. :) Това бе погледа на любимия, който е безкрайно търпелив, най-голямата ми опора и стимул да продължавам.
И аз продължавам и ще продължавам. Искам днешния поглед съвсем скоро, ама много скоро, да го видя още по-приятно изненадан.
След такъв поглед и след усещането за пролет, което в следобеда на вчерашния ден бе невероятно засилено, бях много ентусиазирана, и направих страхотно раздвижване. Обещах си, че все по-често ще е така. Колко му е...
Колко ли? Ами само спомен за днешен поглед ми стига за дълго.
Ето, сега ще използвам ранобудността си за раздвижени занимания, докато другите спят.
Хубаво е да усещам жизнеността в тялото си. А какво друго може да ми даде това усещане, освен движението и радостта от това движение. Радостта ме изпълва и ми дава стимул за още движение.
Започвам новия си ден. С усмивка и... тибетските упражнения.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар