Единият от признаците, че съм в Зоната е, че не ми се яде сладко
или каквото и да е друго между храненията. Другото е многото енергия. И
физическа и умствена.
Сега
осъзнавам, че само когато съм в Зоната усещам истински глад. Може би е
онзи здравословен глад, който казва - време е за хапване, а не всичките
лъжливи повици, на които сме свикнали да обръщаме внимание - хайде да
похапнем нещичко си...
От време оно имам един
таблички, които един диетолог ми беше изпратил и с тях ми беше много
лесно да си меря и тегля. Сега ги използвам в частта им без месните
продукти. Тия дни залагам на баланс с извара и яйца. Така се случи, че
започнах, когато в къщи имаше няколко вида манджи /постни/, които сега
нагаждам за целите на Зоната. Имам малки съмнения, че баланса не е на
100% според таблиците, но пък като усещане и резултат бих казала, че съм
в Зоната. Имам много енергия. Нито веднъж между храненията не ми се
приискало, дори не съм помисляла, за някакво похапване. Освен това тия
дни - всеки ден правя сладкиши на децата, ваканция са и им угаждам с
десерти и закуски. Изобщо, ама наистина изобщо не ми се приисква. Затова
съм склонна да си мисля, че съм в Зоната. Чувствам се толкова добре.
Освен това кантара... -1,1 кг... обичам си го тоз' кантар ;)
Продължавам да чета и да се опитвам да си изчисля как да балансирам нови продукти.
За следобедна закуска днес си балансирах ябълки и кашкавал. Това последното ще присъства по-рядко в менюто ми. Просто... избор мой :)
Време е чай да си запаря...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар