вторник, 4 февруари 2014 г.

Зоната в действие

Единият от признаците, че съм в Зоната е, че не ми се яде сладко или каквото и да е друго между храненията. Другото е многото енергия. И физическа и умствена.
Сега осъзнавам, че само когато съм в Зоната усещам истински глад. Може би е онзи здравословен глад, който казва - време е за хапване, а не всичките лъжливи повици, на които сме свикнали да обръщаме внимание - хайде да похапнем нещичко си...
От време оно имам един таблички, които един диетолог ми беше изпратил и с тях ми беше много лесно да си меря и тегля. Сега ги използвам в частта им без месните продукти. Тия дни залагам на баланс с извара и яйца. Така се случи, че започнах, когато в къщи имаше няколко вида манджи /постни/, които сега нагаждам за целите на Зоната. Имам малки съмнения, че баланса не е на 100% според таблиците, но пък като усещане и резултат бих казала, че съм в Зоната. Имам много енергия. Нито веднъж между храненията не ми се приискало, дори не съм помисляла, за някакво похапване. Освен това тия дни - всеки ден правя сладкиши на децата, ваканция са и им угаждам с десерти и закуски. Изобщо, ама наистина изобщо не ми се приисква. Затова съм склонна да си мисля, че съм в Зоната. Чувствам се толкова добре. Освен това кантара... -1,1 кг... обичам си го тоз' кантар ;)
Продължавам да чета и да се опитвам да си изчисля как да балансирам нови продукти.
За следобедна закуска днес си балансирах ябълки и кашкавал. Това последното ще присъства по-рядко в менюто ми. Просто... избор мой :)
Време е чай да си запаря...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар