ежедневно

Днес съм тук, че ми се пише, пише... Ще видим колко ;)
От вчера започнах нещо ново в дните си. По-точно в сутрините си. И както се знае, всяко ново е добре забравено старо... та, така и при мен. Тази зима не бях пила сутрин чаша топла вода с лимон. Е, вчера започнах. Осигурих си лимони за седмица. Че и компания ми се намира ;) Другата седмица пак на пазар за лимони...
Спомням си и се усмихвам как преди много време /поне двадесетина години/, когато за пръв път прочетох за ползите на тази напитка и реших да опитам.... колко кисело ми се струваше и си мислех, че никога, ама никога няма да пия такова нещо... Е, времената се менят и нравите също :) А аз дори обичам топличката си вода с лимонов сок. И на ранина съм истински майстор бързорък в приготвянето й.
Продължавам си с многото чайчета сутрин, които си подреждам в редичка, че и в две. До обед ми е осигурено пиенето ;)
В следобедните часове течностите ми са по-малко, но си мисля, че сутрешните са по-важни. Когато е и естествения ритъм на тялото.
Продължавам да си меря и тегля, да си балансирам съгласно принципите на Зоната. Мисля, че предишния опит ми носи повече увереност и се справям без да се подзирам на всяко грамче. Истина е, че трябва да се спазват определените пропорции, но и не бива да се издребнява, защото тогава нещата се случват на друга вълна, която не ми харесва.
Освен това си имам усещането за баланс. И най-силното ми доказателство е, че мога да готвя всичко, мога да сервирам всичко, мога да се храня със другите, може да има шоколад на масата и там да си стои вече с дни... Истината е, че изобщо, ама изобщо не ми се приискват подобни неща. А защо пиша сега за тях ли? Защото сама се изненадах преди малко, когато осъзнах факта, че днес имаше сладкиш, който направих, а вече е останало едно парченце от него и в мен не се появи желание дори да си опитам.
Какво да кажа? Доволна съм, че така се развиват нещата край мен.
Сега отивам да направя нещо, за което ще пиша след време. Не може всичко на един ден, де ;)
Лека вечер!
:) :) :)

.