Отговорих си - три седмици и половина оцеля без фъч и още куп други непотребни ти неща... Защо ти е да си правиш труда да посягаш точно сега към него, след като вече виждаш и най-вече усещаш резултатите, които очакваш от толкова дълго време...
С това моят разговор на съмненията приключи. Всъщност, наистина нямам нужда нито от парчето фъч, нито от други подобни неща. Удивлявам се колко е балансирана храната ми. Изобщо не усещам никакви желания за нищо допълнително или различно от това, което съм си избрала да си приготвя. Няколко пъти ми се случи да закъснея с времето за ядене и... наистина започвам да се оглеждам, да мисля за храна... Какъв по-ясен знак за това, че всичко е в идеалния за мен баланс. :)
Хубаво е усещането за баланс. Дори и да е само на ниво хранене. Може би след това ниво той, балансът, по лесно се пренася на следващите ми нива, за да достигне на ниво емоции... Е, има още какво да се желае от баланса там, ама... с времето ще се случи. Знам си :)
Днес, в следобед облачен и ветровит, в очакване да завали /сякаш скоро не е валяло/, подремнах си за час. И въпреки това сега е време...
А гореспоменатият разговор със себе си е първия по рода си. Първият за трите седмици и половина. Все пак сигурно е нормално да се появи в един момент... Е, появи се и си отиде.
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар