умората

Умората от вчера още ме държи.
Но и спомена за енергията, която имах ме радва и изпълва с усмивки.
Вчерашният ден бе ден за фитнес. Градински :). Още не мога да си се нарадвам от всичко, което свърших. А и после, след прибирането, не се спрях, все си намирах задачи домашни.
Късно вечерта усетих умората. Умората и удовлетворението от добре свършената работа. Е, дъждът попречи да е още по-добра, ама... колкото - толкова. Спала съм почти  осем часа непробудно, а после още един. За хвалба си е ;)
За днес си бях планирала домашни подвизи с домакинските задачи. Обаче...
Мисля, че имам идея защо денят ми не е това, което исках. Днес е последния ден на четвъртата седмица с новия ми план и е време за отчети с метър и кантар. Истина е, че очаквах малко повече, ама... само 1,3 кг. за периода на вторите две седмици. Е, ако се обедини резултата за месеца... 5,6.. повече от добре си е. Освен това метъра си показа хубави мерки.
Повтарям си това, ама не знам защо импулсното разочарование ме държи цял ден в плен.
В резултат и вчерашната умора сякаш не се изпарила. Истина е, че свърших доста домакински задачи, но без ентусиазма, който беше с мен последните седмици. Почти всичко планувано е реализирано, а което не е, не е от значение. Денят е към края си. Утре ще се събудя с повече слънце. И ще имам повече усмивки. 
Още малко и ще потърся пак Сънчо.
Лека нощ!

.