някаква умора

Не знам защо умора ме владее.
Не е прекалена, но е факт. Нямам обяснение. Да беше пролет ще се оправдая, че е пролетна, ама есен е. За есенна не се говори :)
Сутрешните ни разходки са редовни - през ден. В компания е най-добре. Тибетските упражнения само днес не се получиха, защото ни заваля. Друг е въпроса, че се случват само на алеята през ден. Така е, защото там, на пейките при завоя на реката, енергията е съвсем различна. Не можем да намерим силен мотив, /за сега/ да ги правим в домашна обстановка. Но е добре да го потърсим. Все по-невъзможно ще е да се правят навън.
В сряда имах най-вълнуващите два часа - йога в компанията на Соня. Страхотно преживяване, невероятна енергия и емоция. Неописуем релакс и удовлетворение...
След сутрешната кратка разходка под дъжда, която въпреки краткостта си, ми донесе хубави емоции, денят ми под знака на умората премина.
Неочаквано следобедната ми сиеста продължи доста, доста дълго. В резултат - пак умора...
Като съм се размрънкала, поне да си продължа и да се намрънкам :)
Освен това усещам, че загубих някъде мотивацията си за стриктност по отношение на храната ми. Допускам, че това се дължи на застоя в мерките ми. Искам, опитвам, но вероятно не е достатъчно,  да не мисля за мерки. Искам да вярвам, че мога да правя правилните неща за мен по правилен начин. Не, не ми е трудно, не ми е противоречиво в мен, но е факт, че нещо се отпуснах. Дали това е някаква умора?
Сега среднощ е. Не ми се спи /все още/, но и нищо смислено не ми се и прави. Освен да си мрънкам ;) Но сигурно и от това имам нужда... понякога. Добре де, няма да прекалявам :)
Искам да повярвам в онзи глас, който шепне в мен, че от утре ще е по-различно. Че пак ще се намеря подредена...
Да му повярвам, а?

До утре!

.