И в снега погазих.
И с лопата ринах.
И се отъркалях.
Добре се пораздвижих.
Красиво е все още.
Бяло, чисто.
Тази зима си обичам.
Сега на топло чай си пия.
И за сиеста се замислям. То какво ли да я мисля. Тя сама ме кани...
Един неделен, зимен ден...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар