отначало

Първият ми ден от новото начало. Тръгнах по един нов път. Към целта ми. А тя е неизменна. Здраве...
След днешния ден съм по-уверена, че ще мога да нагодя новите си навици към дните си. Всичко, което имам като план за мен са неща, които приемам и разбирам. Не мога да ги обясня напълно, но няма да се опитвам. По-важното е, че ги приемам. Нищо не е в конфликт с моите знания, опитност и разбирания.
Всичко е някак подредено. Прегледно и ясно е. Доказала съм си, че мога да работя и по график подредена, и в хаос разпиляна. Сега имам нужда от подреденост и чувствам увереност, че мога да се справя с това предизвикателство пред мен.
Да, чувствам го като предизвикателство и като доказване на себе си. Чувствам, че нямам повече право на грешки, отклонения и помайвания. Този път си имам начало и определено време за край. Има и цел за този интервал от време. До сега винаги съм си поставяла цел и времето на началото е било известно, но краят... Той сякаш потъваше в неопределеността на "когато се получи", "до когато мога"... Въпреки, че ми е било пределно ясно и осъзнато, че промените не бива да се правят стихийно и временно, никога не съм си поставяла разумен краен срок за целите си.
Сега се чувствам подведена от успокояващи писания, които съветват голямата цел да се раздели на малки, лесно постижими цели. Ами не, вече няма да си деля Целта на целички, които да ме залъгват. Имам Цел и ще си я постигна в определения ми срок.
Чувствам увереност, че мога. Особено след днешния ден. Този ден, сякаш ми показа и подреди мислите, които в последно време се бяха разпилели и позагубили надежда. Да, надеждата се роди отново в мен и сега знам, че мога да достигна Целта си.
Трябва да успея пак да си лягам по-навреме. Двадесет и три часа ми се струва малко по-късно от желаното. Но тази вечер ще е по това време. Ще опитам да завършвам деня си поне половин час по-рано.
За днес толкова. Отчитам си успешен ден... Успешно начало...
Лека нощ!

.