Днес мислих доста върху горното... Както и да го оглеждам, както и да търся доказателства в обратното, така и не успявам да намеря нещо, което да обори твърдението.
Може би е добре да насоча поглед към онези неща, които не допускат провали. Дали няма да е добре да си направя оценка на приоритетите за мен? Добре ще е да преценя, кое от това, което отдавна е изчерпано е време да си иде, а онова, което е важно за мен, онова на което държа, без което наистина не мога, да си запазя и да получи необходимото ми внимание. Може би тогава няма да гледам на случващото се като провали.
Сигурно е време да изхвърля думата провал от речника си. Както и думата успех...
Провал = резултат, който не ми харесва.
Успех = резултат, който ми харесва.
Започвам...
Добре, не ми харесва резултата от спазване на хранителния ми план. Но пък ми харесва резултата от сутрешните разходки. Харесва ми резултата от сутрешното алтернативно дишане, което си правим на завоя на реката. На онова място с енергия и... някакво вълшебство, което природата ни дарява като награда. Да, награда... Това ми хареса Ех, до какви прозрения достигам ;) ;) ;) /И скромна съм си ;)/
Отивам на разходка. Вечерна. Не ми е излишно движението под каквато и да е форма.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар