В очакване на пролет съм :)
Да, знам, не ми се наглася. Миналата седмица исках зима, сега пък чакам пролет.
Така е, защото зимата дойде и вече ми стига ;)
А пролетта е вече доста примамлива с топлината си, с ентусиазма си и с растежа на всякакви позитивни желания.
Искам да си правя всекидневните разходки, но съзнавам, че е безумие при тези много минуси. Затова ще почакам още малко.
Решила съм да опитам да въведа някакъв по-сериозен ред в начина си на хранене. Определено имам въведени доста добри навици, но винаги може и още. Опитвам да разнообразявам менюто си с полезни храни.Опитвам нови вкусове, за да е по-лесно да се отказвам от други, които определено не ми понасят ;)
Не е разумно, а и не е възможно само да се изключват храни от менюто. Затова сега ще използвам студеното време да чета повече и да си набележа някои полезности, които постепенно да внасям в ежедневието си.
Сутрин, въпреки, че си лягам навреме, около 22:00, в последно време си поспивам повечко. Никак, ама никак не ми се става, като знам какво е студено ;)
Сутрешното успиване съответно води и до вечерно закъснение, ама няма да прекалявам. Усещам си, че времето между 22:00 и 22:45 ми е най-доброто за отправяне в леглото. Затова ще продължавам да си го правя. Няма нищо, което да налага по-късното ми оставане. Затова...
Лека нощ!
.
сряда, 29 януари 2014 г.
за подкрепата
Замислих се за необходимостта от подкрепа, когато се правят промени в обичайния начин на живот.
Добре е да я има...
Няколко пъти съм имала дружка за моментите на физическа активност. Това определено ми е помагало. Заради едната мисъл: Ехе, защо пък да се излагам аз? Нима не мога и аз? И... получаваше се. Истина е, че не аз си изоставях дружките, а те мен. Може и да не ставам за компания. А може и да не са били достатъчно сериозни и мотивирани приятелките.
Е, сега съм си сама и мотивацията само в себе си намирам. Всъщност, лесно е.
Важен е начина на погледа. А сега си имам правилния. Защо ли? Чувствам го правилен. Това е достатъчно.
Навън зимата е в сезона си. Имах нужда и от това. След зимата е по-лесно да се съберат сили и мотиви.
Мога да използвам всяко нещо, което може да ми донесе мотивация.
След детокса по пълнолуние, който беше преди две седмици, след вирусната атака преди седмица сега мога да отчета сравнително успешен период за начина си на хранене. Е, не е идеално, но и не е необходимо. По-важно е посоката и състоянието ми като цялост.
Чувствам се уютно с промените, които сама си искам. Може би ще ги казвам, когато станат навици поне на месец. Не е заради суеверие. Искам да съм уверена, че са моите навици.
Най-важното за сега е количеството на течностите, което смятам за успех.
И една по-лека вечеря...
Днес си дремнах следобед. Но си мисля пак да си легна навреме. Много по-добре се чувствам с по-ранното лягане.
Отивам да си направя чаша чай за лека нощ и след около час да се ориентирам в правилната посока ;)
Лека вечер!
.
Добре е да я има...
Няколко пъти съм имала дружка за моментите на физическа активност. Това определено ми е помагало. Заради едната мисъл: Ехе, защо пък да се излагам аз? Нима не мога и аз? И... получаваше се. Истина е, че не аз си изоставях дружките, а те мен. Може и да не ставам за компания. А може и да не са били достатъчно сериозни и мотивирани приятелките.
Е, сега съм си сама и мотивацията само в себе си намирам. Всъщност, лесно е.
Важен е начина на погледа. А сега си имам правилния. Защо ли? Чувствам го правилен. Това е достатъчно.
Навън зимата е в сезона си. Имах нужда и от това. След зимата е по-лесно да се съберат сили и мотиви.
Мога да използвам всяко нещо, което може да ми донесе мотивация.
След детокса по пълнолуние, който беше преди две седмици, след вирусната атака преди седмица сега мога да отчета сравнително успешен период за начина си на хранене. Е, не е идеално, но и не е необходимо. По-важно е посоката и състоянието ми като цялост.
Чувствам се уютно с промените, които сама си искам. Може би ще ги казвам, когато станат навици поне на месец. Не е заради суеверие. Искам да съм уверена, че са моите навици.
Най-важното за сега е количеството на течностите, което смятам за успех.
И една по-лека вечеря...
Днес си дремнах следобед. Но си мисля пак да си легна навреме. Много по-добре се чувствам с по-ранното лягане.
Отивам да си направя чаша чай за лека нощ и след около час да се ориентирам в правилната посока ;)
Лека вечер!
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни,
мотивация
вторник, 28 януари 2014 г.
от днес
Днес ми е студено. От времето ще да е ;)
Нещата, които исках да са ми в ред - подредиха ми се.
Издънки нямам. И даже шоколад отказах.
Толкова е хубаво да си хрупам ябълки... домашни са ни :)
Рано е, а вече ми се спи. Защо пък да не се послушам...
Утре друг ще е денят и планове си има, за да е успешен.
От срещата ми с вируса гаден не съм правила никакви упражнения. Днес се усетих, че си мисля за това. Значи ми е време...
Утре...
Лека нощ...
.
Нещата, които исках да са ми в ред - подредиха ми се.
Издънки нямам. И даже шоколад отказах.
Толкова е хубаво да си хрупам ябълки... домашни са ни :)
Рано е, а вече ми се спи. Защо пък да не се послушам...
Утре друг ще е денят и планове си има, за да е успешен.
От срещата ми с вируса гаден не съм правила никакви упражнения. Днес се усетих, че си мисля за това. Значи ми е време...
Утре...
Лека нощ...
.
понеделник, 27 януари 2014 г.
шоколад
Зимата е тук. Исках я. Сега вече не я искам.
Когато навън е студено, когато в мен е студено... толкова е лесно да се посегне към изкушението, наречено шоколад.
Добре де, няма да се линчувам. Ама и повече няма, НЯМА да посягам към подобни неща.
Навън е зима. Не може да се отрече, че е красиво...
Още ми е уморено. Още се закашлям.
Време е вече да си отидат всичките екстри на вируса.
Време е пак да си подредя дните. Време е пак да си подредя движението. Храненето ми има нужда от ред. Течностите и те.
Време е да спра да се оплаквам и да си намирам причини. За всичко...
И е време пак да си лягам в 22:00. Защо окъснях? Не знам. Тогава...
Лека нощ...
.
Когато навън е студено, когато в мен е студено... толкова е лесно да се посегне към изкушението, наречено шоколад.
Добре де, няма да се линчувам. Ама и повече няма, НЯМА да посягам към подобни неща.
Навън е зима. Не може да се отрече, че е красиво...
Още ми е уморено. Още се закашлям.
Време е вече да си отидат всичките екстри на вируса.
Време е пак да си подредя дните. Време е пак да си подредя движението. Храненето ми има нужда от ред. Течностите и те.
Време е да спра да се оплаквам и да си намирам причини. За всичко...
И е време пак да си лягам в 22:00. Защо окъснях? Не знам. Тогава...
Лека нощ...
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни
събота, 25 януари 2014 г.
в събота вечер
Така е... Леко, леко се връщам към себе си и към ежедневните си задължения. Исках да напиша занимания, но осъзнах, че за сега се връщат само задълженията, а заниманията... Е, ще им дойде ред.
Все още ми е уморено, но истината е, че днес и доста къщна работа си свърших. Та сега не съм сигурна умората от що да е - от вируса или домакинстването. Все едно е. По-важното е, че ми се иска почивка.
Утре, ще е пак различен ден. Едва ли ще успея да си вляза във графика от преди, но за понеделник вярвам, че ще ми се случи.Днес забравих в следобедните часове за течностите. Но студът и снегът навън не предполагат да се наливам с много вода. Утре ще наблегна на повече чайове. То и днес започнах с литър и половина от тях, ама... нямаха си много продължение.
А утре... да видим колко ще познаят синоптиците за снеговете... Мисля, че от сега ми се правят зимни снимки, че не се знае дали ще има скоро пак възможности.
Чувствам, че от умора и да мисля вече не мога. По-добре ще е...
Лека нощ!
.
Все още ми е уморено, но истината е, че днес и доста къщна работа си свърших. Та сега не съм сигурна умората от що да е - от вируса или домакинстването. Все едно е. По-важното е, че ми се иска почивка.
Утре, ще е пак различен ден. Едва ли ще успея да си вляза във графика от преди, но за понеделник вярвам, че ще ми се случи.Днес забравих в следобедните часове за течностите. Но студът и снегът навън не предполагат да се наливам с много вода. Утре ще наблегна на повече чайове. То и днес започнах с литър и половина от тях, ама... нямаха си много продължение.
А утре... да видим колко ще познаят синоптиците за снеговете... Мисля, че от сега ми се правят зимни снимки, че не се знае дали ще има скоро пак възможности.
Чувствам, че от умора и да мисля вече не мога. По-добре ще е...
Лека нощ!
.
Етикети:
ежедневни,
мисли разни,
намерения
четвъртък, 23 януари 2014 г.
един грип
Един грип в малко размисли...
Мисля, че с грип до сега не се бях борила. Все е имало грипоподобни и всякакви вируси, ама като сегашния не е.
Да се усещаш като пребит и да ти убива леглото... Да си в несвяст с часове и даже дни... Да не можеш да мислиш...
С по-малко думи - да не знаеш има ли те, няма ли те на тоя свят и да не разбираш какво става...
Надявам се, че вече е минало. Днес съм жива... Е, има какво да се желае още, но... хайде да не съм максималист. Та аз снощи се питах къде ли съм...
Изводите от преминатото са няколко.
Не се знае вирус от къде ще се лепне, независимо колко си подготвен :) Бързите мерки са важни. Аз закъснях с няколко часа и... Поне сега правя изводи ;)
Температурата лекува... Вярно е. Винаги съм избягвала лекарствата за понижаване на температура и съм ги вземала или давала при високи стойности и продължителност. Но този път аз не взех. Не знам как оцелях, но е факт. В понеделник вечерта ме втресе и... с над 38 градуса се отправих в леглото, откъдето станах едва днес. И то не съвсем. През целия ден температурата ми растеше, за да достигне до 39,2 в следобедните часове и се задържа там до около 22 часа. Последното мерене за вторник показа спад - 38,8... Сутрешното в сряда е 37,8, след два часа е 38,2 и... там си остана до вечерното мерене, с леки отклонения нагоре от 2-3 десети. Тази сутрин меренето показа 37, 2, а след два часа 36,7... Не съм я мерила повече, но мисля, че вече я няма.
Но има страшна умора и отпадналост. Това е обяснимо. Това, което приемах е малко хомеопатия и Шуслерови соли, витамин С на прах, разтворен във вода и с добавка на сироп от арония. Опитвах да пия чай и вода. Но по-безвкусна и блудкава вода... Днес е друго. Водата ми харесва :)
Снощи опитах резенчета портокал. Едва ли ще е изненада ако спомена, че не ми хареса. Имах нужда от нещо сочно. Днес, чак след обед хапнах пак портокал. А за вечеря, имах и сили даже да направя, зеленчукова супа. Признавам си, по-вкусна супа... не съм яла ;)
Да, започнах с изводите...
Важен е приема на течности. Казват, че водата измива болестта. Вероятно. Първия ден ми беше много трудно да приемам достатъчно вода или други течности. Но вчера и днес е по-добре.
Сега все още ми остана болката в главата, но сигурно и тя си отиде скоро.
Днес успявам да не лежа цял ден. Нещо немислимо нито за вчера, нито за предишния ден. Двата дена, освен, че само лежах, нищо друго не можех да правя - ни да чета, ни да говоря, ни да гледам. Изкарах ги в просъница. Едва вчера за малко усетих здрав сън. И днес след обед. Надявам се и тази вечер да спя... хубав сън...
Днес почетох даже. А сега дори съм тук... Е, за малко е...
Имах си добри гледачи :) Значи добре съм ги гледа и аз, та сега си връщат ;)
Ами... Ей, такива едни... грипни мисли...
Мисля вече пак да се отдам на леглото...
До утре, когато вярвам, че ще съм цвете :) :) :)
.
Мисля, че с грип до сега не се бях борила. Все е имало грипоподобни и всякакви вируси, ама като сегашния не е.
Да се усещаш като пребит и да ти убива леглото... Да си в несвяст с часове и даже дни... Да не можеш да мислиш...
С по-малко думи - да не знаеш има ли те, няма ли те на тоя свят и да не разбираш какво става...
Надявам се, че вече е минало. Днес съм жива... Е, има какво да се желае още, но... хайде да не съм максималист. Та аз снощи се питах къде ли съм...
Изводите от преминатото са няколко.
Не се знае вирус от къде ще се лепне, независимо колко си подготвен :) Бързите мерки са важни. Аз закъснях с няколко часа и... Поне сега правя изводи ;)
Температурата лекува... Вярно е. Винаги съм избягвала лекарствата за понижаване на температура и съм ги вземала или давала при високи стойности и продължителност. Но този път аз не взех. Не знам как оцелях, но е факт. В понеделник вечерта ме втресе и... с над 38 градуса се отправих в леглото, откъдето станах едва днес. И то не съвсем. През целия ден температурата ми растеше, за да достигне до 39,2 в следобедните часове и се задържа там до около 22 часа. Последното мерене за вторник показа спад - 38,8... Сутрешното в сряда е 37,8, след два часа е 38,2 и... там си остана до вечерното мерене, с леки отклонения нагоре от 2-3 десети. Тази сутрин меренето показа 37, 2, а след два часа 36,7... Не съм я мерила повече, но мисля, че вече я няма.
Но има страшна умора и отпадналост. Това е обяснимо. Това, което приемах е малко хомеопатия и Шуслерови соли, витамин С на прах, разтворен във вода и с добавка на сироп от арония. Опитвах да пия чай и вода. Но по-безвкусна и блудкава вода... Днес е друго. Водата ми харесва :)
Снощи опитах резенчета портокал. Едва ли ще е изненада ако спомена, че не ми хареса. Имах нужда от нещо сочно. Днес, чак след обед хапнах пак портокал. А за вечеря, имах и сили даже да направя, зеленчукова супа. Признавам си, по-вкусна супа... не съм яла ;)
Да, започнах с изводите...
Важен е приема на течности. Казват, че водата измива болестта. Вероятно. Първия ден ми беше много трудно да приемам достатъчно вода или други течности. Но вчера и днес е по-добре.
Сега все още ми остана болката в главата, но сигурно и тя си отиде скоро.
Днес успявам да не лежа цял ден. Нещо немислимо нито за вчера, нито за предишния ден. Двата дена, освен, че само лежах, нищо друго не можех да правя - ни да чета, ни да говоря, ни да гледам. Изкарах ги в просъница. Едва вчера за малко усетих здрав сън. И днес след обед. Надявам се и тази вечер да спя... хубав сън...
Днес почетох даже. А сега дори съм тук... Е, за малко е...
Имах си добри гледачи :) Значи добре съм ги гледа и аз, та сега си връщат ;)
Ами... Ей, такива едни... грипни мисли...
Мисля вече пак да се отдам на леглото...
До утре, когато вярвам, че ще съм цвете :) :) :)
.
Етикети:
грип,
мисли разни
неделя, 19 януари 2014 г.
неделя е
Вчера разходка за час се случи малко предиобедно. Времето беше чудесно, само за разходки. Вечерната я нямаше, а ми се искаше. Вчера мисля, че се храних правилно и без издънки. Това ми дава много повече мотивация, че мога.
Днес денят е за работа в градината. Добре ми е. Е, движението не е разходка безцелна и ежедневна, а различно и добре е за разнообразието, за да не омръзва. Сега съм уморена, но с онази... сладка умора. Продължавам с домакинските задачи, които също са свързани с движение. Дано ми останат сили за една по-късна разходка поне за час.
Малко по-късно днес си наваксвам с течностите. По-точно е, че започнах с доста течности, а сега продължавам. Ще успея :)
Времето ми за почивка свърши ;)
.
Днес денят е за работа в градината. Добре ми е. Е, движението не е разходка безцелна и ежедневна, а различно и добре е за разнообразието, за да не омръзва. Сега съм уморена, но с онази... сладка умора. Продължавам с домакинските задачи, които също са свързани с движение. Дано ми останат сили за една по-късна разходка поне за час.
Малко по-късно днес си наваксвам с течностите. По-точно е, че започнах с доста течности, а сега продължавам. Ще успея :)
Времето ми за почивка свърши ;)
.
събота, 18 януари 2014 г.
начало
След успешния завършек на детокса по пълнолуние следва начало.
Началото на дни, в които ще се задържат резултатите и ще се постигнат нови.
В края на лятото, си направих сироп от арония. В нета има много информация за този... безценен плод. С неособено постоянство и редовност го предлагах и приемах и до сега. Но мисля, че сега е подходящо време за едно сериозно начало в тази посока. Вчера го и поставих, днес го затвърдих. Две - три лъжици концентрат в малко вода е достатъчно когато целта е по-скоро профилактика. А при мен е точно такава. И така: не си забравям чая, почти литър и половина вече си изпих. Това означава, че с течностите за сега съм си добре. Солите ми са на ред.
Много ми се излиза на една дълга, дълга разходка. Ама синковеца ми отказа :( Ще направя опит пак да го прилъжа ;). Ако не успея ще си изляза и сама. Не искам да изпускам деня.
Да се пораздвижа е време...
.
Началото на дни, в които ще се задържат резултатите и ще се постигнат нови.
В края на лятото, си направих сироп от арония. В нета има много информация за този... безценен плод. С неособено постоянство и редовност го предлагах и приемах и до сега. Но мисля, че сега е подходящо време за едно сериозно начало в тази посока. Вчера го и поставих, днес го затвърдих. Две - три лъжици концентрат в малко вода е достатъчно когато целта е по-скоро профилактика. А при мен е точно такава. И така: не си забравям чая, почти литър и половина вече си изпих. Това означава, че с течностите за сега съм си добре. Солите ми са на ред.
Много ми се излиза на една дълга, дълга разходка. Ама синковеца ми отказа :( Ще направя опит пак да го прилъжа ;). Ако не успея ще си изляза и сама. Не искам да изпускам деня.
Да се пораздвижа е време...
.
петък, 17 януари 2014 г.
завършек
Завършекът на детокса по пълнолуние е факт. Денят за захранване не е по-малко важен от предишните дни.
Вчерашния ден завърши успешно. И разходка се случи в късната вечер.
Днес съм назад с разходките, компания си нямам.
Важното за днес е, че се захраних по всички правила и без издънки :) Следвах предписанията на доктор Михайлов.
И чайчетата си изпих и солите. Значи и с течностите съм успяла.
Сега... за Сънчо е време.
Лека нощ... :)
.
Вчерашния ден завърши успешно. И разходка се случи в късната вечер.
Днес съм назад с разходките, компания си нямам.
Важното за днес е, че се захраних по всички правила и без издънки :) Следвах предписанията на доктор Михайлов.
И чайчетата си изпих и солите. Значи и с течностите съм успяла.
Сега... за Сънчо е време.
Лека нощ... :)
.
Етикети:
детокс по пълнолуние,
ежедневни,
хранене
четвъртък, 16 януари 2014 г.
третият ден
Вчера преодолях умората си и вечерната разходка се случи.
Добре е, че студът от вчерашния ден ме поотпусна привечер, а и навън нямаше обичайния вятър. Тези условия направиха възможно раздвижването ми.
За отчет на деня може да се каже само една дума - успех.
Не съм се и съмнявала, че ще е успешен.
Днешният ден започва нормално. Нормално за трети ден на детокс. Английската сол си действа, изпих си литър и половина чай, сега започвам соковете. Приготвила съм си и Шуслеровите соли. Очаква ме успешен ден и днес :)
От сега усещам лекотата, която ми носят тези дни.
Напред към задачите...
.
Добре е, че студът от вчерашния ден ме поотпусна привечер, а и навън нямаше обичайния вятър. Тези условия направиха възможно раздвижването ми.
За отчет на деня може да се каже само една дума - успех.
Не съм се и съмнявала, че ще е успешен.
Днешният ден започва нормално. Нормално за трети ден на детокс. Английската сол си действа, изпих си литър и половина чай, сега започвам соковете. Приготвила съм си и Шуслеровите соли. Очаква ме успешен ден и днес :)
От сега усещам лекотата, която ми носят тези дни.
Напред към задачите...
.
Етикети:
детокс по пълнолуние,
ежедневни
Абонамент за:
Публикации (Atom)