нощна разходка

Идеята е за вечерни разходки. Тази вечер не сколасах за вечер, направо среднощна стана разходката. И то каква разходка... Пет километра за четиридесет минути :) Това е отчета на джаджата ;)
Дори и среднощ да наближава, навън все още е доста топло. Какво ли ще е през юли? :)
Няма препоръки за физическа активност преди сън. Ама на мен ми влияе добре. Приспиващо дори.
Затова...  Настроена за съботна, сутрешна разходка съм.
Лека нощ!

А как ухаят акациите...

.

вечерите

Седмично по две майски вечери ще ми бъдат заети с много приятни занимания.
Седмичната йога със Соня в сряда и едночасовата интензивна йога, която е новост и за която поразказах първи впечатления.
Първата седмица с тези вечерни занимания вече е факт. Разказвам чак на следващата вечер, защото и по време на двете практики постигнах невероятно пълен релакс, след който... можех и исках само да спя :) И... спах. Сънищата ми пак бяха цветни, спокойни и особено живи.
Имах и други нови и вълнуващи усещания, но за тях друг път ще разкажа. Трябва ми време, за да ги доосъзная и да мога да намеря думите, които са най-точни. Сега мога само да повтарям, че беше ново, невероятно, силно, приятно, вълнуващо...
Сутрин се събуждам бодра, минути преди алармата. Това е доста добро постижение за мен. Може би и вътрешния ми часовник по някакъв начин се регурира ;)  Усмихвам се, но не се съмнявам, че това е възможно. Освен това за мен е и факт.
Майските нощи се случват неприлично топли. Приличат повече на юлски. Когато не спя след йога използвам началото на нощта за разходка. Тази вечер беше една по-кратка разходка. Вече знам какво разстояние съм изминала, знам с каква скорост и с колко крачки :) Така де... И аз съм в час с новите технологии. Вече си имам крачкомер на телефона и тази вечер го използвах. Резултатът е следния: 3 километра за 25 минути. Добре е, а?
Дано по-често се сещам да използвам джаджата. Това може да са доста интересни данни, които да бъдат осмисляни и умувани. Разбира се единствено и само за моето добро ;)
Несъмнено е, че доброто за мен включва движение. Движение под всякаква форма. За предпочитане разнообразно да бъде.
А сега най-доброто за мен е да потърся Сънчо. Поокъснях, ама понякога е добре и някаква работа да посвърша. Е, днес посвърших и съм доволна. Нека спомена, че и удовлетворението от свършеното през деня, също води до хубав сън.
Лека нощ!

.

сутрини

Хубави са сутрините край реката.
През всичките сезони си имат хубост. Но пролетната хубост е несравнима.
Всяка сутрин е различна. С неповторимите песни на птички, с упойващия аромат на цъфнали дървета и храсти. Със свежия мирис на зелени треви и бърза река.
Сутрешна магия...
Енергия...
Сутрешните разходки са един от най-хубавите навици, които може да имам и имам. Наскоро пак се замислих за навиците. Колкото повече хубави и полезни навици си създаваме, толкова по-малко място ще има за другите, за тези, които не ни носят ползи. Ползите са различни. Може да е радост, може да е здраве, тонус, усмивки.
Навиците имат едно много хубаво свойство. Лесно се създават. Да, точно така - лесно. Необходимо е само триседмично постоянство. Ама истинско постоянство. Така точно за двадесет и един дена можем да си създадем всеки навик. Всеки, който ние си поискаме.
Няма да мисля за лошите навици. Определението лоши си е съвсем субективно. Ще се съсредоточа върху позитивните навици, които мен ме радват. Мисля, всъщност, убедена съм, че това е начина ми.
Сутрешните разходки са един от най-хубавите ми навици...

.

пролетни дела

Времето минава все по-бързо и когато дойде времето за сън виждам колко неизпълнени желания за деня имам. Пролетта настъпва с по-големи крачки и възможностите и желанията ми за движение са все по-големи. Опитвам се да ги използвам все по-пълноценно.
Тази седмица си я слагам в графата "седмица на йога със Соня". Соня има ново предложение за едночасова интензивна йога. Определено много ми хареса и се почувствах изключително свежа след изминалия час във вторник привечер. В сряда си беше седмичната двучасова йога-практика. А в четвъртък си "отработих" миналата сряда, когато по нежелани, но едни такива месечни причини пропуснах.
Опитите, които правя самостоятелно са нещо, след което ми е добре, но все още са далече от практиките, когато ги води Соня. След тези три последователни йога-практики усещанията ми за енергия са невероятни. Все повече ми се иска да се доверявам на интуицията си. И го правя, макар и все още не съвсем уверена. Но пък съм уверена, че това е Пътя.
Тибетските ритуали в сутрешните часове отново ми носят усещания за лекота и енергия. Определено ежедневните занимания са за предпочитане. За пореден път усещанията ми го доказват. Решила съм и съм сигурна, че ще го изпълня - вече няма да допусна пропуск по никаква причина.
Тази седмица беше и по-благосклонна със сутрешните температури и позволи в дните, когато нямаше разходка по алеята, да изведа велосипеда и да си правим компания в ранното утро. Определено ми харесва. И на тялото и на душата.
Разходките сутрин са едно от най-освежаващите и мотивиращи деня ми неща. Разходка с компания носи особена споделеност, носи много усмивки от различните теми за разговор. Познаваме се от първи клас. И след четиридесет и... години имаме какво да си кажем...
Разходките в компанията на безмълвния велосипед са едно различно зареждане, едно особено сливане с природата. В мълчание... и песента на природата...
Сега е време за новия ден...
Движение и пролет да бъде!

.

изводи

Изводите са...
Не ми харесват.
Въпреки разходките през цялата зима, редовните йога практики всяка седмица и домашните опити. Кантарът е... безмилостен. И метърът да не остане по-назад...
Добре, де. Не съм в началната точка, ама то това оставаше... И все пак е много отстъплението. :(
Добре, де. Признавам за не една и две шоколадови вакханалии, ама чак пък толкова... Значи е чак толкова. И точка. И сега?
Сега пак на старта... То има ли друго?
То хубаво. И друго няма. Ама нещо мотивацията ми този път не е на висота. Да кажа, че се е сринала в пропаст дълбока, няма да е лъжа.
Ама ще трябва да се изнамери и на високо да се покатери. Щото... трябва ми.
Едното важно нещо е храненето. Вече повече от три години менюто ми е вегетарианско, но от рибата не мога и за сега не искам да се отказвам. Важен е момента на балансиране на храните. Понякога успявам, но някога е без успех. Тогава и аз си губя баланса...
Другото важно нещо е движението. Определено имам доста добри навици, които съм си създала. И постоянство има даже. Но явно с количеството нещо куца. Има възможност за увеличение, значи трябва да го направя. Ще го направя, това е избора ми...
Важно е и мисленето. Съвсем не е трето по важност. Ей, тук може би ми е най-разбалансирано. Повече увереност ми трябва. Много са ми емоциите, които ме прехвърлят от едната крайност в другата. Баланс им трябва и на тях...
Това е изводът - баланс ми трябва. 
Ами... да го търся...
Сънят е за начало. Лека нощ!

.

йога и необходимост

Тази вечер толкова ясно усетих йога и необходимостта й за мен, че нямам никакви, абсолютно никакви съмнения, че йога е нещото за мен.
Срещите ми със Соня и йога започнаха през октомври. Продължихме през ноември. Декември беше месец на отсъствия, празници и пътувания. Продължението бе стартирано от началото на януари. Миналата седмица по причини месечни пропуснах деня за йога. Днес всичко бе по график. Усетих колко много, наистина много, ми е липсвала срещата за йога.
Признавам, че в дните, когато съм сама се опитвам да правя някои неща. Все повече и все по-успешно - така си го усещам. Но е несравнимо с практиките, които Соня води по перфектния за мен начин.
Затова йога в сряда със Соня е необходимост за мен.
За да се чувствам добре до следващата сряда...
Сега, след практиката, която ми показа, че за мен йога е необходимост и то много голяма, се чувствам невероятно добре. Силно съм мотивирана да продължавам и да се приближавам със всеки ден с по една малка крачка към съвършенството наречено йога.
Звучи силно, непремерено, самонадеяно? Може и така да е...
Йога е безгранично съвършенство. Достижимо за някои. Може би не за мен... Но това не пречи да се стремя към него. Стъпка по стъпка, стъпчица по стъпчица... Всяка крачка, дори и най-малката, е крачка по Пътя ми. Нямам съмнения.
А съвършенството?... Може и да е многолико :)
Нощта след йога е едно малко вълшебство за мен. Така ще е и тази нощ...
Лека нощ!

.

утринни изненади

Ранно пиле, рано пее...
Във всеки смисъл днес е вярно.
Сутрешната ни разходка ранна с изненади ни се случи.
Днес денят е на хвъркати. Пеят, кипрят се пред нас, за фотосесия готови. Три близки срещи с видове различни. На снимката е песнопоец най-безстрашен. Песните му... цял оркестър ще завиди.
Как да не се не хваля с постоянството ни. Изненади, все усмихващи, утрото поднася на ранобудните.
Ранобудни... Колко да сме ранобудни? Нормално време за разходка, която енергия ни дава за целия ни ден. Няма да ми омръзне да го повтарям.
А колко е важното времето и мястото за едно или друго? Тази сутрин изводите от сравнението са категорични. Алтернативното дишане, което почти редовно си правим на завоя на реката, днес направих и на друго място. Разликата... огромна. Там, на завоя на реката, толкова дълбоко дишане и усещане за... свобода... Всички думи са излишни. Може само да се чувства.
Денят ми продължава...

.

утрото на понеделник

Утрото на понеделник със свежест зареди ни. Разходка пълноценна има до сега. Добрите намерения са в изобилие. От утрото се изпълняват. И тъй ще е денят. И седмицата даже...
Слънцето го няма за сега, но по-добре е, че го има в мен. Затова денят специален ще си го направя. Започнах си го с чаша чай. И друга ме очаква. Течности се пият след разходката, по причини ясни.
До ранния следобед с къщни занимания и малко счетоводство ще се занимая. Вече няма на къде :(  Деловите срещи ще са след това.
Времето, което в къщи имам, ще си го използвам най-пълноценно в мои интереси.
Имам много намерения и все са ми добри. Знам, че мога да си ги изпълня всичките дори. Днес не искам времето да губя. Допивам чая, пчелният прашец ме чака.
Добър ще е денят...

.

отново

Отново Пътя си загубих и отново на пътеката застанах днес. Край Пътя има много бодливи клони, които ме забавят, отвличат вниманието ми от същността и... Налага се отново да се връщам на пътеката си...
Различни периоди имам на продължителност без залитания. Различни са и периодите на залитане.
Само от мене си зависи първите да имат по-дълга продължителност, а вторите да са толкова кратки, че да не се налага да ги мисля. Всичко само от мене си зависи. Знам го. И го забравям. Тогава търся причини и решения извън мен.
Да, ама извън мен няма нищо. Всичко си е в мен. До това прозрение достигнах след двудневно ужасно главоболие. Два дни, в които ми се искаше... Няма значение, това вече е минало. Тази сутрин се събудих като нов човек. Сега си давам сметка, че днес направих много малки крачки по вярната пътека без усилие.
Това е истината - без усилие. Всичко, което се извършва с някакво усилие, на каквото и да е ниво, не води до вярната пътечка. Може би в определени моменти дори да я пресича, да се върти около нея, но не е тя.
Сега с увереност, че съм научила още нещо, което ще ме води по Пътя ми, отивам на среща със Сънчо...
Лека нощ!

.

след утрото

Хубаво утро...
Даже не усещам колко бързо изминаваме разстоянието, предвидено за сутрешната разходка.
Бързо, приятно... Енергия и усмивки си имам за деня, събрани сутринта.
Освен, че сутрешните ни разговори са приятни, те се оказват и доста полезни. Днес бяха с идея  кулинарна. И много, много здравословна. ;)
Все по-зелено е. Тревички нови се разлистват и с цветчета те се кипрят. Почти всички храсти са напъпили.
Утре, извън графика, пак разходка се полага.
Пролет иде, всичко се променя. Промяна и за мене искам. Трябва да си я направя. С крачки малки или пък големи. Важно е къде ме водят.
Денят с усмивки продължава...

.