есенно - неделно

Есента е мързелив сезон. Така го чувствам.
Не само в действията, но и в мислите. Желанието за топлина по-често ни задържа между четири стени.
А си обещах...
Е, поне няма промяна в постигнатото. Освен да приема това за добро, май друго няма.
Днес усещам порив нов в желанията и намеренията. Трябва да го използвам, искам да го използвам.
Имам нужда и да почета книжка. Странно е, как снощи отворих, една четена книга, в която за пореден път открих нещо ново. Странно е, как два-три реда могат да предизвикат силен импулс за действия.
И то действия във всички посоки от деня ми.
Не е за вярване, че днес е неделя, обичайно свързвана с повече спокойствие и бездействие.
Хайде, време ми е за следващото... действие ;)
И ще си направя чаша чай... ще го реша в движение какъв да е, поне избор имам

.

равновесието...

Равновесието много крехко е.
Баланс да се поддържа - много важно е.
С големи резултати не мога да се похваля.
Всъщност резултатът е един - застой...
Резултат ли е?
Ще ми се да мисля, че е осъзнат резултат.
Резултат с поука.
В този месец стриктността ми в храненето, определено не бе на ниво. Позволявах си нещичко и без баланс. Опитах и нещо непрепоръчано от вега теста ми. След консумиране на неподходящата храна почувствах дискомфорт в храносмилателната ми система. Е, това доказва правилността и смисъла на вега теста.
Направих и нещо друго. Намерих си оправдание в студеното време и велосипедът ми самотен е в мазето... Е, вярно, че увеличих упражненията, дето се търкалям из къщи. Но не е същото...
За съжаление, отново имах тревожен повод да се замисля за всичко, което правя и, което не правя за здравето си.
Сега отново съм на правилната писта. На тази писта, която аз си избрах. Изборът ми е здраве!
Затова продължавам напред.
С усмивка и увереност. Увереност, която пак намерих си у мен.

.

увлечение

Преди десетина месеца открих Шуслеровите соли. Предписа ми личния лекар. При грип - невероятен резултат. Зимата мина доста спокойно със сол N 3 под ръка ;) т.е. под езика  :):)
От година са регистрирани в България.
Не е лекарство, не е химия... По-скоро са в графата на хранителните добавки, според мен.
В аптеките има много хранителни добавки. Реклами навсякъде ни заливат. Определено има качествени неща, но има и много, как да кажа... фалшиви неща. Идеята за някои е чудесна, но понякога не достига ни качеството, ни количеството в таблетките или прахчетата. За съжаление не винаги са естествени, а доста често са и химизирани. Нещо, от което искам да избягам обръщайки се към тях..
Преди 4 месеца попаднах на сайта на Шуслерови соли. Спечелих награда... комбинация за прочистване на организма...
Смятам, всъщност, сигурна съм, че и това подейства. Интереса ми към Шуслеровите соли се задълбочи. Търсех информация из нета. Намерих някои неща, но не ми бе достатъчно. Имах нужда от още информация. А за какво ми е... без подобни въпроси... Просто искам още и още да науча...
Както напоследък /неслучайно/ търсеното само ме намира... Преди два месеца лекарят ми ме покани на семинар за Шуслеровите соли за края на септември.
Не съм лекар... А там... всички бяха...
Миналата седмица ходих на този семинар... Невероятна лекция! Научих много! Беше ми безкрайно интересно!
Там си купих две книги и с материалите, които раздадоха, и записките, които си водих, сега имам достатъчно занимания. Пред мен е нещо ново, вълнуващо и интересно.
Ако трябва да кажа за какво ми е всичко това...Отговорът е само един - не знам. Знам само, че ми е много интересно и искам още да науча... Дали ще използвам тези си знания за нещо практично... Сигурно... най-малкото ще експериментирам нещо...
Имах разговор с лекаря ми. Говорихме си за много неща, включително и за солите. Не очаквах, но той ме поощри, дори подтикна да опитвам.
Понякога си мисля, че нещо съм сбъркала при избора си на професионален път... в този живот... Кой знае... може би в миналия... или в следващия... тези знания няма да са напразни...
Ей такива, разни мисли... посред нощ... А добрите ми намерения за ранното лягане... пак се загубиха някъде из нощните дебри...
Хайде... утре е нов ден...

.

усмивките ми

Денят ми е усмихнат!
Кантарът ми най-после премина една психологическа граница, дето от немалко време не минаваше.
За седмица показанията са с петстотин грама по-малко.  
Само половин килограм, но много важен за мен. 

Сутринта, погледът в огледалото отново ми каза: Този панталон не го искам!
По средата на деня един импулс ме обзе. И ме поведе...
На първата снимка е номерът на стария ми панталон :( :(
На втората снимка е номерът на новия ми панталон :):):)
И как да не се усмихвам... и как да не се радвам... :):):)

Дааам... такива нещата са днес...

.

Беклемето - енергията

Беклемето... толкова много енергия...
Не ходя за първи път там. Но мисля, че този път не бях подготвена за това, което преживях...
Усетих енергията... Но не очаквах силата й.
Обяснение вече имам... моята чувствителност... чувствителността на спътниците ми... Онази чувствителност и отвореност за финия свят... за онова необяснимо и неописуемо усещане на нещо повече от това, което виждаме.
Вълнуващо е да усещаш енергията. Йогите я наричат прана. В Китай я наричат Ци или Ки. В Япония е Рейки... Жизнена енергия... Любов и светлина... Както и да се нарича, това е тя. Енергията, която е край нас, в нас.
Всички я усещаме, но рядко си даваме сметка за това. Материализмът ни пречи да осъзнаваме усещанията си. Но в някой ден...
Днес отново срещнах мисълта, че когато ученикът е готов, учителят идва... Да, подобни твърдения се оказва, че има у всички народи и вековни учения. Ако се замислим, ако си позволим да се замислим, то ще разберем, че много често и на нас самите се е случвало. Имаме много потвърждения в най-обикновения си живот. Не един път сме получавали отговор на нещо, което страстно сме желали да научим, да открием. Необходимите ни знания, сякаш сами ни намират в точния момент... Случайности ли би казал някой? Случайности... Не, не вярвам, че случайностите са случайни :)
Енергията днес, със своята сила ми донесе /не само на мен/ определен дискомфорт, но за кратко. Това ни помогна да си дадем още веднъж сметка, за силата и същността й. Това ни донесе нова осъзнатост по Пътя... Пътят - каквото и да значи това :)
Беклемето... още една крачка към същността ни...

.

продължавам по пътя

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.

време за отчети

И така, мина още един месец.
Време е за отчет :)
Този месец само два килограма и половина.
Но много ценни са за мен.
Важна е посоката.
А си и знаех, че движение ми липсва.
Но от вчера... - шестнадесет километра с велосипеда, привечер си правихме компания.
Тази сутрин километрите са двадесет.
Чувствам се чудесно!
И още малко отчет - мерки в сантиметри.
Мерките на талията и ханша са намалели с по осем и десет сантиметра :) за двата месеца.
А крайният отчет за двата месеца - седем килограма и половина - определено приличен резултат :)
А аз продължавам... напред...

.

главоболие и рефлексотерапия

Да, да, да...
Рефлексотерапията за втори път ме спаси от главоболие.
Много съм въодушевена от този факт.
Сигурна съм, че рефлескотерапията е един от силните методи за противодействие на стреса и напрежението от дните ни.
Лесна е за приложение и с изключително бързо действие.
Това е метод, който помага на организма да активизира вътрешните си сили и възможности.
Вече го използвам успешно, няколко пъти, върху себе си. 
Рефлескотерапията е идеална за лекуване и предотвратяване на проблемите, възникващи от стреса. Тя влияе не само на физическото състояние, но и води до цялостен релакс. Това е един холистичен метод, който разглежда тялото като единна цялост, а не влияе само на локалния симптом.
Тази безопасна терапия въздейства, чрез упражняване на натиск върху определени рефлексни точки и зони по стъпалата и дланите. Рефлексотерапията може да бъде прилагана и с други терапии - ароматерапия, масаж, рейки, шиацу, акупунктура, йога, хомеопатия, фитотерапия...
Освен това е удобен метод. Може да се прилага на друг, но може да се прилага и на самия себе си. Необходимо е съвсем малко време, понякога само две-три минутки. Точно, както днес си помогнах :)
Разбира се, когато се прави от специалист, ползите ще са по-изявени, но и всеки би могъл да го направи за себе си. Попаднах наскоро на чудесната книга "Рефлексотерапия" на Ан Гиландърс. Има прекрасни обяснения с подробности и... много картинки.   /обичам   книжки   с   картинки ;)/
Какво пък? Като можем, защо да не си помогнем сами?

.

усмивка в утрото

За петнадесет дена, кантарът отчита минус 1200 грама...
Чудесна сутрешна изненада!
Изненада си беше, защото ми се струваше, че съм в застой.
Не е като миналия месец, но... по-важна е посоката :):):)
А и усещането, че ми е леко...
Ха, да си призная ;) сутринта си преместих копчето на панталона на три сантиметра по-навътре, че иначе ще го загубя някъде :):):)
Позволих си да си помечтая, как скоро ще се отърва от този панталон... и ще си подновя зимния гардероб ;)... и ми стана хубавоооо...
Мдаааммм... ей, такива са ми мислите в днешния доста топличък августовски ден. Август е, нормално е :)

поздравления

Поздравления  Aquawoman!
Много си права, само диета не става. Без движение... няма така желаните резултати.
Споменах, че нямам възможност да се радвам на компанията на велосипеда си. Струва ми се, че това вече ми се отразява. Въпреки правилното ми хранене, съобразено с вега теста и с принципите на Зоната, този месец може би няма да се похваля както предишния. Усещам, че ми липсва движението. Сутрешните упражнения, тибетските ритуали, вечерните упражнения... много са хубави, тонизиращи, но не са ми достатъчни. Но скоро ще се върна към обичайния режим и... няма да пропускам сутрин без разходката с велосипед.
Aquawoman, споделяш, че предстои по-сложната задача - да се задържи резултата. И аз мисля, че  това е по-трудното. Но както казваш, усилията си заслужават... Сигурна съм, че ще успееш!
Вярвам, че и аз ще успея :) Важното е да не се отказвам...
А аз няма да се откажа, защото наистина си заслужават усилията, за да се чувствам лека и в хармония.
И да, истината е в храненето и в движението... И в позитивните настроения.
Да си ги търсим...

.