вторник, 18 януари 2011 г.

осъзнаване

 .
Видях страхът от болест в очите на друг...
И се изплаших и аз.
Знам, страхът не е добър съветник никога.
Не искам да ставам зависима от лекари и лекарства.
Лекарят ми е добър специалист, затова си го избрах. Леко се говори с него, но не искам да си общувам с него в кабинета му. По-добре да се срещаме там 2-3 пъти в годината за профилактика. А когато се срещаме в града ще му се усмихвам.
Не искам да ходя в аптеката на точна дата за торбичката с лекарства.
Лекарства... Химия, която ако облекчи едно, със сигурност разбутала е три.
Не, не отричам, че има нужда в случаи на спешност. Но не искам от онези дето с тях се ляга и със тях се става.
Болестите най-често породени са от безгрижие и несериозно отношение към здравето. За които сами сме си виновни. Заради мързел, който не си признаваме...
Лекарсвото в минало време е било храната. Чистата храна, чистия въздух, чистата природа...
Днес не можем да се похвалим с чистота. Много често не знаем какво слагаме в чиниите си.
Все по-често отсъстват и чистите ни мисли, чистите ни чувства... И кръгът омагьосан се заформи...
Може би затова имаме нужда от така наречените хранителни добавки. Да добавим нещо, за да подобрим храненето си. В аптеките има огромно изобилие. И кое да изберем... лекарите ни не знаят, в повечето случаи. Остава ни да се ограмотяваме сами. И да внимаваме...
Но истината е все пак в избора на храни. Труден, но не и невъзможен. Винаги имаме избор, нека да го правим грамотно.
Истината е и в движението. Имаме нужда от него, голяма. Днес не ходим за дърва в гората, нито на нивата да орем... Включваме копчето на климатика и е топло. Хляб купуваме от магазина, където с колата сме отишли, а не с краката.
Като казах хляб, да си кажа - аз направих бойкот на купешкия хляб. То не знам какво купувам. Затова си меся, а от скоро и домашна фурна имам за помощник. Е, това се казва хляб. И децата ми го искат и го предпочитат.
Всичко няма как да е идеално, но това, което мога ще го правя. За здравето на всички у дома.
Страхът, който днес и вчера видях... няма да забравя.
Ще ми напомня и мързелът, дори в зародиш, ще ми гони.
Сега е време за малко движение, преди вечерята да дойде...
Осъзната днес се чувствам. И даже с малко гордост го споделям. 

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар