четвъртък, 19 май 2011 г.

поощрение

Нито метърът, нито кантарът могат да ме поощрят така както го правят две ръце.
Ръцете, най-нежните, които ме докосват. Ръцете, които ме галят.
И констатацията, че "има нещо", "има промяна".
Всичко е по-лесно.
А днес и кантарът бе благосклонен към мен.  След почти месец в застой, четиристотин-те грама в минус, ме накараха да полетя от радост. Най-после... всичко, което правя не е напразно.
Този път се чувствам победител, защото успях да се победя, а не да се предам както много други пъти след подобен застой. Победата ми е споделена и без подкрепата, която получих, може би в най-критичния момент, нямаше да успея. В този смисъл победата не е само моя, тя е на двама.
И така... днес съм на минус. И продължавам още по-уверено напред. С опората, която имам, знам, че успехът е пред мен.
Денят започна с усмивка, с десетина километра колоездене, с изкачване на стълбище. Зеленият чай, който си запарих е изпит. Разбира се закусих леко, но балансирано.
Предстоят ми още чайчета и още много дребни добавки от изпълнение на добрите навици и намерения ;)
Време е и да посвърша нещо и за другите, но без да забравям себе си.
.

2 коментара:

  1. :)
    Нищо друго не мога да направя или кажа тук, освен да се усмихна...
    Толкова лекота и спокойствие лъха от постовете ти... Харесва ми!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти!
    Много усмивки за теб!

    ОтговорИзтриване