четвъртък, 4 август 2011 г.

размисли за здравето

Когато преди години се срещнах с книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си", ме заинтригува нейното обяснение за произхода на болестите. Твърденията й са, че почти всички болести са резултат от непреодолени чувства, преживявания, силни емоции...
Признавам, че тогава останах резервирана. Е, имах си едно на ум, разбирах и си давах сметка, че много често това, което мислим и преживяваме се натрупва в нас. И както често си говорехме с един приятел, лекар, болестите ни са първо в ума.
Сега, след години, моята резервираност не е това, което беше. Мога да кажа, че я няма. Наскоро, търсейки нещо  в библиотеката си, бях привлечена пак от тази книга и си я взех. Прегледах тук-там, прочетох малко...
Вчера имах възможност да се убедя в точността на думите от книгата, да усетя, колко е права в твърденията си Луиз Хей. Имах, меко казано, ужасен ден. В края на деня усетих много силна болка в областта на бъбреците. От двете страни, като срязване, като тежест... Никога не съм имала такива болки. Нямам никаква причина за такива болки... Преди около месец лекаря ми пусна изследване с профилактична цел. Повече от идеални резултати по всички показатели.
Късно вечерта се поуспокоих, а тази сутрин се събудих със съвсем слаба сянка от болезненост. Докато се обличах, погледа ми попадна на книгата "Излекувай живота си"... Взех я. Отворих на бъбреци... А там пише: вероятна причина - критичност, разочарование, неуспех, срам. Реакции като на малко дете...
Не можех да повярвам на това, което четях... До последната буква описва вчерашните ми емоции... Нямам какво да добавя повече... Колкото съм изумена, толкова и... не намирам думата, за да опиша какво усетих. Но в същото време осъзнах, колко истина има.
Такива мисли ми се въртят сега...
Отдавна съм убедена, че здравето не е да изпиеш хапче, когато нещо боли. Здравето е отговорност всеки ден. А колко безотговорно се отнасям понякога... Едно чувство, една мисъл, загнездила се в съзнанието, са в състояние както да ме разболеят, така и да ме излекуват. Неосъзнавайки и махайки с ръка, че е несериозно, колко ли болести можем да си доведем с мислите и чувствата, които всеки ден прибираме в себе си...
Здравето е отговорност... Питам се, има ли момент, в който осъзнаването на този факт да е закъсняло. И си отговарям, че може да е късно, но никога не е толкова късно, че да не може да се направи нещо. Сигурна съм, че винаги, по всяко време, в което човек е жив, той може да търси своя път към здравето. И винаги е по-добре отколкото ако само очаква и бездейства.
Дори и примери имам, но това ще е друга тема.
Сега трябва да успея да преодолея вчерашните си емоции. Разбира се, корените им не са от вчера, а някъде там назад... Но знам, не е късно!

.

2 коментара:

  1. Колко си права.... колко си права във всичко, което си написала... Споделям всяка дума!

    ОтговорИзтриване
  2. :):) Благодаря ти, Paradisemou!
    Хубави и усмихнати летни дни ти пожелавам :)

    ОтговорИзтриване