вторник, 6 май 2014 г.

разходки

След дъждовната разходка вчера, днес е далече по-приятно за всякакво движение.
Девет километра и половина с велосипеди край реката. След това да изпратим слънцето към залез, се качихме на баира. Маршрута на вчерашната разходка дъждовна бе повторен и даже удължен по римски път почти по билото. Не стигнахме до края, то кое ли е край, но последните лъчи на Слънчо изпратихме на запад с червения залез над града..
Изкачването на стъпалата ги започнах и забравих да броя. Следващия път ще изброя в началото. Сигурно са около 20 до 30 непреброените. А преброените са точно 145. Започвам все по-добра да ставам в изкачването им :)
Почти накрая трябва и да се слезе и пак е по стъпала, ама тях изобщо се не сетих да броя. То кой знае каква полза нямам и да ги знам, ама... за статистиката... ;) Нищо, де. Тъкмо следващия път пак ще имам работа.
Вчера се изненадах, че акацията е започнала да цъфти и на места се усеща омайното й ухание. Тревата край алеите е дооооста израсла. Днес си намерих две печурки край пътя. Съвсем истински са си :) Край римския път, сред скалите, са нацъфтели толкова много тревички и дребни цветенца. Изненадата е жълтия равнец, който на туфи се е разположил сред скалите и вече започва да цъфти. Направих малко бързи снимки, но смрачаването ми попречи на качеството. Другия път ще се разходя по по-ранно време.
Сега си допивам топлия чай за лека нощ... Защото искам и съня да си поправя и вече ми е време да мисля за него.
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар