неделя, 22 април 2012 г.

неделя е

Неделя е.
Неделята не е ден за мързел.
За рекорди е.
Лични и общи.
Утрото е пролетно.
Приятно и леко хладно, като за разсънване.
Лек повей край реката носи ухания люлякови и други - неопределими, но омайни.
В компания на велосипед и щерка малка /то за малка е спорно, но... хайде/ утрото е бодро.
Километрите се нижат един след друг. С кратки спирания за рейки баланс, а после и за дишането алтернативно, за поразкършване на телата сънени, разнообразие в обиколките си правим. Че и коприва край реката си набрахме. Още ме боли палеца от паренето. А използвах найлонова торбичка за ръкавица, но... не помага. Изглежда ще да е, че торбичките са екологични вече ;)
И така... километър след километър... днес до тридесет ги докарахме!
Да, тридесет километра! Чувствахме се страхотно, а и още е така.
А и не се предадох пред темпото на младостта. Достоен спътник бях ;) /тъй де, да си се похваля/.
Без витамин С не минахме. Нещо като предпазни мерки за мускулни трески. Не сме обездвижени, но все пак такова натоварване не е всеки ден. Едва ли е странно, но не чувствах никаква умора. Да кажа, че бих минала още толкова ще е прекалено, но... имаше сили в нас. Ето това е новото ми мерило, по което вече ще се равнявам :).
След два часа и малко с велосипедите, в къщи е толкова хубаво. Топъл душ с топъл чай...
И като погледнеш, време за обяд станало. Добре, че снощи сготвих за днес. Ама, нали съм си оправна, та вече се не чудя на себе си и на умните си идеи :):)
Пък и сега като гледам, ей го, денят май клони към свършека си. Да взема да свърша и още нещо поизостанало от миналата седмица. Добра идея е... Да я изпълня само ми остава. :)
С чаша чай ще ми е по-приятно. Повечкото течности не са излишни.
До утре, с нови тридесет ;)...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар