сряда, 4 март 2020 г.

на алеята

Сутрин на алеята е вълшебно. Вече ми е по-лесно да ставам с изгрева.
Днес изгрев нямаше, беше облачно и неприлично, за началото на март, топло и силен южен вятър.
Мотивацията, да се движа и желанието ми да използвам хубавите сутрини, бързо ме изведоха с велосипеда. Днес направих повече километри, беше толкова пристрастяващо усещането, че ако нямах други задачи, не се знае колко щях да си обикалям.
Все още храстите са сиви, но тук-там вече се развиват зелени и цветни пъпки, които създават радост за погледа, който се забавлява да търси зараждащия се нов живот в природата.
През цялото време с мен бе усещането, че има пеещи птички на всяко дърво и всеки храст.  На толкова многогласен сутрешен концерт май не съм присъствала. Усещането е, че тази сутрин край алеята се е концентрирал целия жив свят. Сред храстите видях, че е започнал да се показва на места срамежлив синчец. Няколко дрянови храста бяха разпукали единични цветни пъпки. Топлият вятър, обичайно се случва през април и носи красивото име Развигор, днес беше в стихията си. И съвсем оправдава името си. 
В следобедно време се разходих пеша по алеята. Все едно не съм стъпвала поне седмица... Изненадата ми е неописуема. Дряновите храсти са в жълта премяна. Синчецът, вече не така срамежливо, се е разположил по полянките и заедно с лисичите опашки са изтъкали цветен килим за часове. Още по-голяма изненада бяха нацъфтелите горски циклами - изобилие, което не съм виждала до сега за толкова много години. Свирчовината  смело разтваря зеленината си. Джанките са нетърпеливи и с бели премени се кичат. А уханният жасмин не се притеснява и уханието  му се разнася с омая сладка.
Пролет неповторима!
Влиянието се усеща и от физиката, и от психиката.

Заслужаваше си всяка крачка сред природата!
Те, това е ХАРМОНИЯ!
АЗ съм ХАРМОНИЯ! 



.

Няма коментари:

Публикуване на коментар