понеделник, 23 април 2012 г.

в понеделник

Понеделник е.
И утрото по-рано ни поведе по алеята. Все пак на понеделник му прилича да е ранобуден.
Поведе ни... мен, щерка мамина и велосипеди ;)
Свежо, чисто, тихо. Тихо от хорски шумотевици. Но богато на прелестни звуци. Песни на птици, речния ромон, сутрешен лек повей на ветреца пролетен... Ухания неопределими, но завладяващи усещанията ни закърнели и събуждащи онази чувствителност в нас, която вродена ни е. Слънчеви лъчи прями и срамежливо поглеждащи зад прозрачно зелени тополови листа. Вятърът с полъх разбърква ги и срамежливостта в закачливост минава. И усмивки поражда навред...
В разни такива мисли отнесени, обиколка след обиколка редят се. И мисъл за отказ не смее и да се промъкне.
Понеделник е, а той за урока по физика напомня ;), за проект за предаване също си спомня. И обиколките до двадесет и два километра и половина се случиха... Защо ли някак много държа си на тази половина ;)
За понеделник добре е, отчитаме. Да се случи и във вторник си пожелаваме :)
Денят все още напред е...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар