вторник, 9 септември 2014 г.

утрото на вторник

Утрото на вторник е свежо, есенно събуждане.
Денят очакван е и бързо се организирам за излизане. Не пропускам закуската. Прецизно си претеглям извара, ябълки и орехи. Хапвам си ги с усмивка и позитивни мисли за успешен ден. Взимам си вода и излизам.
Лекият ветрец предсказва есенните дни. Недоразсъмнало и сиво-облачно е. Но настроението на максимум е.
Имам си компания и километрите по алеята неусетно са извървени. Бързият ни ход, споделеното от лятото, тибетските упражнения ни зареждат с енергия за целия ни ден.
Все още усещам енергията на есенното утро. В късния следобед, въпреки притъмнялото небе, летния порой и ужасяващите гръмотевици, които предполагат степен на сънливост, на мен ми е бодро и работно. Отхвърлям задача след задача, музата си следвам и пак към следваща задача се отправям.
Да действам...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар