сряда, 17 юни 2015 г.

чудо си е

Винаги има място за чудеса.
Кофти е, когато от нищото се обездвижиш. И не е по желание. И болката с нищо досега е несравнима. Опитваш туй - онуй с надежда. Ама бързо тя се изпарява.
Много препоръки чела съм, че почивка и лежане трябва когато болката е по гръбнака. Но пък и не едно и две, според мен разумни, мнения за движение съм чела.
Е, аз заложих и на двете. И почивка и движение ги съчетах. Вчера беше графикът за йогата за час. Два часа преди това си мислех, че едва ли някога ще мога от леглото си да стана. Но станах. Йога пожелах да поиграя. Очаквах, че ще е подобие бледо, но си беше практиката пълноценна. Не казвам, че всичко беше ми възможно, но сама се изненадах. Благодарността за Соня е, защото ми показа по-щадящи пози и за мене по-полезни в този случай. Радвам се, че вчера беше ми възможно. Освен физическата част, ролята е по-голяма на енергийната част. Усещането беше за мен неземно.
Сутринта част от лекотата се беше изпарила. Но леко, леко... Дори разходката от шест километра се получи цяла. Доволна съм. Очаквах, че след това ще трябва да си полежа, но не ми се случи. Нужда нямах. Все още има болка там, на мястото първоначално. Странно ми е, че не се премести. Но определено все повече са движенията ми възможни. Разбира се не съм бездействала и днес. Правих си някои добри неща - движения, дихателни и енергийни практики... Добре ми е.
А утре, знам го, нов човек ще бъда аз. :) :) Със сутрешна разходка ще се започне.
И като споменах пак сутрешните разходки, сещам се, че там, на едно място от маршрута, енергията е специална. И мястото само си иска нещо по-специално. Ами... случва се... И е вълшебно. С думи то се не описва. Не може, а и няма смисъл. Защото се усеща...
Да, това, което ми се случва - чудо е. За мене... То е нещо, което случва се и ще се случва... И няма значение, че да го обясня не мога. Че не съм и сигурна какво е. Хубаво е...
Едно такова... чудо си е...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар