петък, 14 октомври 2016 г.

есенни разходки

Есенните разходки са факт.
От септември се опитваме да ги подредим и ето в октомври вече всичко е подредено. Септември се оказа месец на преход не само на лятото в есен, а и на нашите занимания, които си влизат в есенния календар.
Приятно и освежаващо е да посрещам есенното утро в усмихната компания.
Преходът от лято в есен е цветен. Очакван, но и изненадващ с неочаквани сутрешни срещи. Често сме в компанията на катерички. Да, катерички, не е една. Птичият свят е по-малоброен, но това не намалява поводите за усмивки.
Скоро споделих едни много ранни спомени от училище. Впечатлила съм се от: "реката през есента става мързелива и по-бавно тече" ;) Ами... тя си беше точно такава - бавна, че чак заспала. Днес беше възвърнала своето речно самочувствие. Явно предните дни е поваляло по балкана.
Някои сутрини ни "вървеше по вода", като след разходка най-желаното бе един горещ душ. В други сутрини сме въоръжени... с чадъри, но освен да си размятваме за друго не ни служат. Така е като вярваме на синоптици разни ;)
Днес си мисля, че е добре да намеря време и за още една, може би, вечерна разходка на бърз ход. Трябва да си намеря време и за още няколко нещица. Може би не толкова време, а по-скоро мотивация. Най-вярното май е - самомотивация. Понякога ме бива в това, да видим сега...
Все още усещам влиянието на снощната йога практика. Хубаво ми е...
Но ежедневните задачи ме чакат. Част от тях отметнах. Време е за другите.
Време и за нова чаша чай... Защото ми харесва, а пък е и полезно ;)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар