неделя, 29 януари 2012 г.

за ранното ставане

Дааа... да се става рано е добър навик. Не веднъж съм изпитвала положителността на този факт. Обаче...
Напоследък го позабравих... навика.
Ето, пример с тази неделна сутрин. Много демотивираща е поспаливостта на домашните. Въпреки сравнително ранното ми лягане снощи, което също е добър навик, тази сутрин не успях да се измъкна по-рано от завивките. Вярно е, че се събудих рано, но... при мисълта, че други ще са в топли завивки още часове след мен, а аз ще се опитвам да се стопля по разни начини в обещания от синоптиците сибирски студ, ме върна пак в топлото легло.
И все пак аз бях най-ранобудната, въпреки доспиването си. В търсене на топлина се порадвах на няколко топли и ароматни чая. Това го сложих в графата за добър навик с намерението за неделно прочистване на организма. Топло е и с малко физическа активност. Тук е момента да се похваля с навика за тибетските упражнения, който е най-устойчивото нещо в дните ми. След неизбежната домакинска дейност в кухнята, /това е единственото свободно пространство от спящи в утрините/ реших, че ми е време и да се поглезя с най-горещата баня, която си спомням в последно време. Естествено, че свърших топлата вода ;).
Та, да се върна към мислите за ранното ставане. Когато стана по-рано денят ми е по-дълъг и изпълнен с повече хубави неща. Сякаш има време за всичко, което в други дни, притисната от закъсняващи мисли, не си позволявам.
Преди мнооого време се бях определила на сова, според определенията за сови и чучулиги според дневните навици за сън и работа. Днес на фона на заобикалящите ме съм по-скоро чучулига, а сови са другите. Харесват ми сутрешните часове, в които се разбуждам и подготвям за новия ден. Харесва ми времето, в което съм сама със себе си. Не, определено не обичам самотата. Но това е едно особено състояние, в което самотата е дори желана.  Вероятно всеки си има такива моменти за мисли и размисли...
Сигурно е, че студовете скоро ще отстъпят. Януари е в краят си, февруари е по-малък, а март е непредвидим. С настъпване на топлината в дните ще има повече поводи за ранно ставане с повече мотивация. От сега си знам, че ще се възползвам от всеки мотив, за да си имам своето време в ранните утрини.
А сега, в средата на неделния ден, освен да се наслаждавам на топлината край мен друго не ми остава. Дали ще ми е достатъчно?
С книга и чаша ароматен чай... защо пък не ;)

.

2 коментара:

  1. Хеййййййй....отдавна не съм влизала в твоето блогче и ми беше много домъчняло за теб, но.... сега съм в сесия, чета за изпити и....се губя по перваза....
    Надявам се , да си много напреднала с твоите упражнения , докато ме няма и да жънеш много резултати!
    Прегръщам те силно и ти желая една прекасна нова седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Албена!
    Радвам се, че наминаваш тук! То и аз не съм редовна с писанията, нещо музата я няма за писане. Иначе... старая се.
    Желая ти усмивки и много успешна седмица!
    Успешна сесия! Не се съмнявам в теб, троянско момиче! ;)

    ОтговорИзтриване