продължавам по пътя

В последно време не успявам да намеря време и музата си, за да се позавъртя повечко насам. Може и да е оправдание :) Но определено прекарвам повече време навън. Намирам си всякакви задачи и занимания. Понякога и те ме намират ;)
От началото на този месец включих доста сериозно и компанията на велосипеда ми. Общуването ни се проточва в 14-16-18-20 километра. Според времето и настроението :) Хубавият навик да си лягам преди 23 часа и по-ранното ставане, който придобих през летните месеци, сега ми носят много позитиви. Събуждам се малко след 6 часа и денят ми е наситен и удовлетворяващ.
Започвам деня си с малко къщни раздвижвания и малко домакинстване, докато си изпратя учащите ;) Преди петнадесети, те ми бяха чудесна компания. Сега съм сама в утрините с велосипеда, тибетските упражнения, с рейки и мислите си. Мислите... всякакви... сериозни и пеперудени... ;)
Няколко пъти, повече от препоръчваното в сериозната литература ;) се качвах на кантара. А той... немръдващ... показва си само едно... Обаче другите показатели са повече от оптимистични. Метърът показва по-малки стойности, дрехите си усещам по-широки... Това ми харесва.
А днес, на майтап се качих на кантара по средата на деня и... най-сетне той показа нещо различно. И най-хубавото е, че показанието е по-малко :):):)
И още хубави новини ;) Няма асансьор от няколко дена и идването му е в неопределеното, вероятно не съвсем близко бъдеще. Това не ми позволява да забравя за стълбищните разходки. Вече съм доста добра в това :):)
Хубаво ми е. Леко ми е. Подвижно ми е. Оптимистично ми е. Удовлетворително ми е. Здраво ми е. Спокойно ми е.
Харесва ми Пътят.
Продължавам...

.