Малко ми е трудно да организирам времето си напоследък. По-важното е, че програмата на д-р Михайлов си изпълнявам без проблеми. Със сигурност /първата дума, която исках да напиша бе вероятно, но веднага ме поправи другата.../ е важна настройката, онази вътрешната, когато се прави нещо.
Напоследък, много често край мен се споменава думата плацебо. Обикновено е негативен нюанс. Не разбирам защо са толкова отрицателно настроени някои хора към тази дума. Та това е нещо доста полезно. Друг е въпросът, че не винаги споменатото плацебо е плацебо. Не ми се навлиза в конкретика. Идеята ми е, че всяко нещо, което е полезно и действа положително е добре дошло. Пък дори и да е плацебо...
Аз вероятно съм лесно внушаема. Лесно е да бъда убедена в нещо ново. Със сигурност това не е наивност, както някои си мислят. По-скоро е незакостеняло мислене, което допуска и различното. Какво пък... щом ми носи ползи...
Вчера се срещнах с две, ама наистина много... абсурдни мнения. Толкова закостенялост... не, не го очаквах... След първоначалната изненада изненадах себе си с хладнокръвието, с което приех поднесеното ми. И тук знам, че аз съм права, но в този случай беше абсолютно безсмислено, не само да доказвам правотата си, но дори и да споделям мнение. Със спокойствие си дадох сметка, че има хора, толкова заблудени... и нищо не е в състояние да ги събуди.
Е, всеки е отговорен за себе си и за делата си. Дори и когато с тези дела откровено си вреди.
Не се опитвам да съдя, да налагам мнение. Просто си дадох сметка, колко... съм си добре... ;)
Независимо от това, какво си мисли или би помислил някой за мен...
Важното е, че съм в хармония със себе си и с най-близкия ми свят.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар