в дъждовен ден

Днешния ден, до следобедно, беше по-скоро октомврийски, отколкото юлски. Изобщо не ми беше за движение. Ако не броя сутрешната гимнастика за пораздвижване. Признавам си нямах мотив за повече. Освен това толкова ми се спеше, въпреки, че това беше нощта с най-дълъг сън за седмицата. Все пак сутрешното пораздвижване ми се отрази добре.
Хранителният план е по план. Имам възможност да си приготвям храната за 2- 3 дена напред, като си сготвя две-три порции. Днес така направих за обядите и следобедните ми закуски. Сварих си елда за обедното ми меню и пълнозърнести макарони за следобедните хапвания. Разбира се, че добавки ще си имат, но когато му е време. Занимавах се с домакински задачи в къщи и на двора.
По време на следобедната буря се отдадох на сиеста. А след това се порадвах на следдъждовно слънце в градината. Стоплих и душата си с ароматен чай от билки от лехата в двора - салвия, лавандула, маточина, жълт кантарион и мента.
Сега ще почакам още малко за среща със Сънчо. Бодро ми е, вероятно заради сиестата и една емоция... Тъкмо и да поработя малко, че то това и трябва. Но скоро ще се спи :)
За утре си обещавам повече движение. Сега нямам намерение да се критикувам, че не съм се движила днес. Все пак е нормално да има дни и дни. Освен това, днешния ден е един от много малкото, в които енергията ми не е в неограничени количества. Приемам, че това е нормално. А няма причина да не е :)
Днес осъзнах и нещо за храненето си. От самото Начало не съм посягала да си опитвам от това или онова. Днес разбрах, че не бих го правила и в бъдеще. Понякога ми е минавала мисъл на съмнение - а  после дали ще е така или пак по старому. А днес разбрах /просто го разбрах/, че не може да бъде нищо по старому. Че смисълът не е във връщането, а в изграждането на новото. Аз вече почти тринадесет седмици градя новото за мен. Може би най-важното е, че това ново ми харесва и се чувствам чудесно с него.
Все още градя навиците си за движение. За такова движение, което да ми носи тонус, удоволствие и удовлетворение. Движение, което да бъде неотменна част от дните ми, без да бъде ограничение за духа ми.
Лека нощ!

.