Хранителният план е по план. Имам възможност да си приготвям храната за 2- 3 дена напред, като си сготвя две-три порции. Днес така направих за обядите и следобедните ми закуски. Сварих си елда за обедното ми меню и пълнозърнести макарони за следобедните хапвания. Разбира се, че добавки ще си имат, но когато му е време. Занимавах се с домакински задачи в къщи и на двора.
По време на следобедната буря се отдадох на сиеста. А след това се порадвах на следдъждовно слънце в градината. Стоплих и душата си с ароматен чай от билки от лехата в двора - салвия, лавандула, маточина, жълт кантарион и мента.
Сега ще почакам още малко за среща със Сънчо. Бодро ми е, вероятно заради сиестата и една емоция... Тъкмо и да поработя малко, че то това и трябва. Но скоро ще се спи :)
За утре си обещавам повече движение. Сега нямам намерение да се критикувам, че не съм се движила днес. Все пак е нормално да има дни и дни. Освен това, днешния ден е един от много малкото, в които енергията ми не е в неограничени количества. Приемам, че това е нормално. А няма причина да не е :)
Днес осъзнах и нещо за храненето си. От самото Начало не съм посягала да си опитвам от това или онова. Днес разбрах, че не бих го правила и в бъдеще. Понякога ми е минавала мисъл на съмнение - а после дали ще е така или пак по старому. А днес разбрах /просто го разбрах/, че не може да бъде нищо по старому. Че смисълът не е във връщането, а в изграждането на новото. Аз вече почти тринадесет седмици градя новото за мен. Може би най-важното е, че това ново ми харесва и се чувствам чудесно с него.
Все още градя навиците си за движение. За такова движение, което да ми носи тонус, удоволствие и удовлетворение. Движение, което да бъде неотменна част от дните ми, без да бъде ограничение за духа ми.
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар