в гората

За гъби в гората...
Четири часа по гори и долища. Нагоре, надолу... Заслужаваше си. Заради движението и заради пълните ни кофи.
В гората е друг свят. Обичам тия летни дни. Сред шубраци и гъстаци. Сред рехави горички и вековни /малко преувеличих ;)/ гори. Тук гъбка, там билка. До това дърво или пък до онова. Толкова се развълнувах сутринта, че ще тръгваме, че си забравих фотоапарата. Пък аз мрънках за гъби от няколко дни ;) Другия път няма да допусна този пропуск. Сега спомените ще са си само мои и несподелими.
Чудна разходка и идеално раздвижване.
След това раздвижване не очаквах, че ще имам сили за друго. Но фактите говорят друго. Поработих и в градината, пораздвижих се и на терасата с малко йога. Отделно и други къщни задачи си свърших.
Факт е и, че подремнах около час в по-късния следобед. Но след това енергията ми пак неизчерпаема си беше.
Не мога да си се нарадвам на енергията дето си я имам. За четиринадесет седмици, може би енергията е най-изразения ми успех. Не подценявам нищо от постигнатото, защото е много. Но енергията... Несравнимо е това усещане.
Отново е време за мерки и теглилки. И отново ще се случат в утрото на вторника. Спокойна съм. Знам, че това е пътя ми. Следвам го с увереност и така ще бъде до постигане на целта. А след това отново увереността ще е с мен, защото промяната ще бъде и начин на живот.
С такива позитивни мисли се отправям за среща със Сънчо.
Лека нощ!

.