в събота

Съботната разходка се случи в мъгливо утро. Но това не попречи на слънчевото ни настроение.
Есента е повече зелена. Все пак е есен и й личи...
А ние с бърза крачка пак поставихме рекорд за време. Така е, постоянството си казва думата...
В съботни занимания из кухнята не си нарушавам хранителния план и спазвам си го точно.Сварих си елда. Все още ми е тя любима. Понякога за разнообразие търся други варианти за обяд, но с радост връщам се при елдата.
През лятото доста елда си хапвах и се чувствах чудесно. Сега пак съм си заредила в шкафа.
В съботния следобед умора ме налегна и на сиеста се отдадох. Сега се очертава пак за срещата със Сънчо да закъснея. Трябва да променя това. Искам да си лягам по-рано, поне два часа преди полунощ. Това ще доведе и до по-ранно посрещане на утрото. Имам нужда от сутрешно време. Време вече е за чаша с топла вода и лимон. Този навик искам пак да си го върна. Вече е сезона на лимоните и се намират на по-прилични цени. Ползата от такова започване на деня е многопосочна. Изпитано е. Освен да се организирам по-добре, друго не остава.
За тази вечер вече е късно, сиестата определи пак по-късно лягане, но пък утре ще имам време за лимона. Все пак неделя е ;)
Сега ще си послушам музика и ще се опитам да си поработя.
Лека вечер!

.