От доста време, вече месец и нещо, получи се застой. Ами... не, не ми харесва. Но знам, че неизбежен е. Миналия ден пак прегледах отчета с мерките. Оказа се, че все пак застоят не е толкова негативен. Да, килограмите са същите, но сантиметрите промяната отчитат. Да, промяната е малка, но пак ме усмихва. Добре де, поне не ме депресира много...
Изминалата /почти/ седмица беше седмица на движението. В различни проявления. Харесва ми динамичността.
Спазвам плана си. Понякога ми се иска промените да са по-бързи, но разумът говори, че не е възможно. А вероятно и не трябва да е по-бързо. Не искам да го мисля.
Правя това, което трябва. В това нямам никакво съмнение. Знам, че резултатът ще дойде. Онзи, крайният. Дето цел е.
Забелязвам, че енергията от дните ми летни сякаш не е същата. Или свикнах с нея и не ми прави впечатление? Опитвам се да бъда в движение през целия ден. Но понякога, като днес, ми се полягва. Е, днес на сиеста се отдадох... А сиестата най-често ми води безсънни нощи. Нищо... Утре ще се подредя отново и за седмицата нова ще съм си готова.
В понеделник ще е ден за мерки. Нямам очаквания. При последните си мерки имах очаквания, които бяха даже и реални. Но не се случиха. Затова сега не искам да се товаря от сега с очаквания. Знам си, както казах и по-нагоре - правя каквото трябва...
Движа се. Разходките сутрешни ми се отразяват много добре. Мислите и мотивацията ми в ред са. Затова не ще обръщам внимание на някои моментни залитания на мисли пообъркани.
Необходимо ми е да възстановя някои от полезните си навици, които с времето се позаличиха. Бях започнала редовно да си правя виброгимнастиката. Минутките ми за алтернативно дишане се изпариха неусетно от ежедневието ми. Тибетските упражнения не успяха да влязат в къщи, свикнали от лятото навън... Има върху какво да поработя още. Това ще са три крачки, които искам да направя през тази седмица. И ще направя...
Сега разумното е да потърся Сънчо. Въпреки сиестата следобедна...
Лека нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар