понеделник, 14 септември 2015 г.

утро

Утрото на понеделник... в приказка ни води...
Приятни и зареждащи са сутрешните разходки с компания. Важна е компанията :)
Понякога сме приказливи,  от страни може и бъбриви да изглеждаме. Всъщност, това "от страни" отдавна е без значение за мен. По-важното е, че на нас ни е хубаво. Важното е, че винаги си имаме теми за разговори. Точно така - теми. Без проблем минаваме от тема, на тема, като това не прави разговора ни повърхностен. Много често с думи малко се разбираме. Споделяме, разказваме, окайваме се, усмихваме се, надежда си даваме... Неусетно изминаваме шестте километра и денят ни по-усмихнат се очертава.
Ползата от тези разходки е освен на физическо ниво и на емоционално. Неделими са двете нива, те са едно цяло. Това води и моята цялост.
А днес имам нужда от тази цялост...
За съжаление чудесното начало на деня не винаги означава, че целия ден ще е такъв. Но определено го прави по-добър.

.

1 коментар:

  1. Пътят към целта :) много ми харесва :) и аз такава цел имам дано да я постигнете и вие и аз.дългите разходки са най - разпускащото и мотивиращо нещо за мен.поздрави

    ОтговорИзтриване