енергия

Денят ми започна с лека динамика. Не бе необичайно. С малка подробност, че трябваше сутрешните си занимания, действия и ритуали да ги посгъстя и да изляза по задачи преди десет. Изненадах себе си с успешност. Все си мислех, че нещо ще се поотложи, а то... си бе в график даже ;) Силна дума е график е, но и тя може да опише сутрешните ми действия.
Следващите ми задачи освен, че бяха неотложни, оказаха се и успешни. Даже имах време за следобедна дрямка. След нея пак задачи и пак с успех прибрах се ;)
В осемнадесет часа с решение прибрах се. Да изляза... с велосипеда си. И компания си намерих.
Пак ще кажа - успехът беше с мен. Все пак шестнадесет километра са си успех откъдето и да се погледнат. Не е само това. Сутрешните ми повторения на тибетските ритуали достигнаха днес до десет - дванадесет. А тази вечер на алеята си ги направих до двадесет и едно - максимумът, който се препоръчва. И такава лекота ме носеше всичките шестнадесет километра...
Да разказвам ли как ухаят всички храсти и треви... Колко цветно е край пътя, край реката... Как зеленото е в хиляди нюанси свежест... Как слънцето закачливо се промъква с намигване и се отразява в листака... Пролет е...
Енергията ми не е до тук. Прибрах се и на терасата излязох. На кростренажора внимание отдадох за два километра. Реших, че за начало /не съвсем начало, но не може да се каже, че е родовност/  толкова ми стига след другите ми километри.
Сега съм тук да се нахваля, щото, няма я... всеки знае приказката ;)
Ама тук съм и за да не забравям, че мога. И ако утре ми се долежава и ме домързява да си спомня на какво способна съм. ;) ;) ;)
Доволна съм. Това е...

.